31.12.15 г.

31.12.2015 - Нова година

Пред отрупаните маси 
Никога не съм харесвал прекаленото натягане на атмосферата преди Нова година - уговорки, ресторанти, барове, хижи, резервации.... Просто се създава една ненужна шумотевица, която всъщност дава друга посока на този ден.

За да избегна тези ненужни детайли, реших да се съберем в къщи, да си направим една хубава софра, да си направим един хубав мохабет, да слезем до площада за да изиграем едно новогодишно хоро и това е.

Около десетина минути преди настъпването на новата 2016 година, кметът на Асеновград д-р Емил Караиванов, отправи слово към събралите се може би близо 500 човека, след това започнаха фойерверки, а асеновградчани бяха зарадвани от майсторските изпълнения на оркестър "Марица". 

28.12.15 г.

29.12.2015 - Нощен преход N 2 - Асеновград - Манастир "Св. Петка" - Параклис "Св. Илия" (Гръцкия) - Връх "Анатемата" - Асеновград

Участниците в прехода
Този преход щеше да се състои за втори път. Първият, когато бяхме 7 човека мина под диктовката на минусовите температури и неприятния бръснещ вятър.

Това издание на прехода, който има всички предпоставки да се превърне в традиционен щеше да се изходи в чудесно време и групата беше вече 10 човека.

18:30 тръгнахме от детска градина "Мир". От там по познатия маршрут. Първата почивка я направихме на манастир "Св. Петка Мулдавска", където напълнихме малко вода и отдъхнахме 5 мин. На параклис "Св. Илия" (Гръцкия) хапнахме и запалихме огън, но не с конкретна цел, а просто като един приятен фон, От там до Асеновград бяхме свидетели на изключителната красота на Тракийското поле, осеяно със светлина. Пловдив, Асеновград, селата наоколо. Чудна красота. Общото разстояние на прехода е точно 14.2 км., с положителна/отрицателна денивелация около 700 м. Чудесен маршрут !

27.12.15 г.

27.12.2015 - Пикник на параклис "Св. Тодор" над село Горнослав

Компанията 
Времето беше изключително за декември - 15 градуса и без да се чудим, знаейки за предстоящите студени дни, решихме да се съберем и да направим една хапка-пийка.

Компанията беше около 30 човека, имахме дори и двама именници, защото беше Стефановден. Веско и Ваня пък имаха повод, защото празнуваха 29-та годишнина от сватбата им. Изобщо много поводи в един ден.

Прекарахме близо 6 часа на това хубаво място. След това се събрахме и отидохме към репетиционната, където сладката приказка и наздравиците продължиха до късно.

Параклис "Св. Тодор" се намира вляво под пътя между селата Горнослав и Орешец. До него води черен път, който може да се премине дори с лека кола при сухо време и по всяко с високопроходима машина. Има течаща вода и много пейки, маси и навеси, както и хубаво барбекю.

25.12.15 г.

25.12.2015 - Теренни заснемания в Община Брезово

Възрожденското училище в гр. Брезово
След Причастието в храм "Св. Димитър" в село Тополово, поех на север за снимки на църквите в Община Брезово. Една малка община, със сравнително доста населени места, някой носещи духът на Възраждането. Очаквах истински одисеи по пътищата, заради лошо състояние на настилките и дупки, но чак такива проблеми участъци нямаше.

В рамките на един ден изминах 320 км. и заснех храмове, паметници и забележителности във всички селища в Общината (селата Чехларево и Туркмен са в Старозагорска епархия). Тум работата е много спорна, защото селищата нямат толкова огромен като обем сакрум както са селищата в нашата Община. Има по един храм, един паметник и с това се изчерпва културно-историческо-духовния профил на селата.

Хубавото е, че Община Брезово е вече архивирана във фотофонда. Сега остава информационната част. 

22.12.15 г.

22.12.2015 - Дарение в храм "Св. Никола" - Асеновград

Дарението и отец Йордан
Националната инициатива "Бъди човек" 2015 намери своите поддръжници и в Асеновград. С приятели от групата решихме да помогнем и чрез фейсбук да организираме кампания за събиране на храна, която да дарим в социалната трапезария към храм "Св. Никола" в Асеновград, която работи вече цели 15 години и всяка неделя храни между 150 и 200 човека.

Кампанията продължи около месец. Включиха се над 45 човека, като общата стойност на продуктите беше над 500 лв. На 22 декември (вторник) близо 10 човека бяхме до храма, занесохме нещата, отец Йордан ги благослови, и така приключихме повече от успешно тази чудесна акция, 

20.12.15 г.

20.12.2015 - Преход село Мостово - Кръстова гора - Караджов камък - село Мостово

На връщане преди село Мостово
Времето продължаваше да бъде супер като за средата на декември. Събрахме се 7 човека и се възползвахме от слънцето и прекрасните условия в планината и в 10:00 бяхме на старта на маршрута в село Мостово. Следваше Кръстова гора, следваше Караджов камък и после наобратно.

Въпреки слънцето, което грееше над над през целия ден, повечето време вървяхме през сняг, който обаче беше много приятен за ходене - твърд и не по-дълбок от 3-4 см.

По пътя срещнахме няколко групи - едната от ТД Руен - Пловдив и още една групичка от Стара загора. За съжаление установихме много сериозни пробойни в обезопасяването на подстъпа към Караджов камък и това налага спешни мерки,

Цялата дължина на маршрута е 12 км при 750 м денивелация (положителна и отрицателна). Тръгнахме от Мостово в 10:00 и бяхме отново при колите в 16:45 ч. Набрах си и много шипки, които в този период на годината са изключително полезни и пълни с витамини. Много приятен ден. 

7.12.15 г.

07-11.12.2015 - Ремонт Джурково - зазимяване

етап от ремонта
Това беше седмицата, в която заваля първия сняг. Осъзнавайки переспективата, че това са последните дни от годината, в които ще има слънце и хубаво време използвах всеки час за да свърша колкото се може повече работа.

Близо 2/3 от изолацията в стаята е положена, запълних още малко фуги на каменната стена, където ще бъде печката. Почистих и втория край на гредата между двете стаи и я лакирах. Добавих още камъни към зида, който ще е пред градината на влизане в къщата. Всички дърва бяха насечени и наредени в старата кочина, която е с дърва до тавана. Пренесох керемидите от предния двор отзад за да не ми пречат, сложих куфраж и излях малка плоча в горния край на барбекюто, която оформи пространство, което ще служи за стопляне на храна и за по-добро дърпане на комина.

В петък всичко беше побеляло. Това беше първия сняг за тази зима. За щастие беше няколко милиметра, но все пак началото на зимата дойде. Спрях водата, отводних системата и сега нека си вали колкото иска.

6.12.15 г.

06.12.2015 - Никулден и цветни лехи в манастир "Св. Петка Мулдавска"

Манастирския храм "Св. мчца. Петка Римлянка"
По покана на майка Юлита използвахме хубавото време и възможността да помогнем на светата обител и с Тинка се забрахме, оставихме колата до края на асфалта. Отсечката от 1,6 км до манастира го взехме пеш за около 25 мин.

Майка Юлита ни чакаше, приготвила чай и кафе. Работата ни бе да махнем камъни от почвата, да насипем нова пръст и да засеем около 70-80 лалета.

Въпреки, че работата изобщо не беше много прекарахме целия ден горе. Толкова приятно място и толкова добра жена. На обяд ядохме манастирски боб, вкусен никулденски шаран, домашна питка, салата от елда и червено цвекло и тиквеник, които поляхме с чаша червено вино.

Цял ден се нижеха хора - поклонници и туристи. Дано скоро се реши проблема с пътя и всеки да може да се качва безпроблемно до горе. Така ще може да се мисли за неделни училища, възможност за отсядане на поклонници и още дейности, които по замисъл са функция на манастирите в православния свят. 

1.12.15 г.

30.11-01.12.2015 - Ремонт Джурково - зид

В последните дни на отпуската използвах сравнително хубавото време за зимата и напънах малко работата по зидането на подпорния зид зад къщата, който малко по малко се закърпва.

Свалих старите камъни, почистих и пръстта, запънах куфраж и започнах да правя зида по типичната родопска технология - камък и цимент.

Засега подсигурихме мястото за зимата. Пролетта ще видим дали ще заздравявам целия или ще се мисли друг вариант. Но при всички положения трябва да има вариант, който спира склона, който с годините малко по малко се движи надолу.

23.11.15 г.

23-27.2015 - Ремонт Джурково - изолация

Дойде време, в което навън не може да се работи заради студеното време. С това време започнах да работя и вътре. След като лятото свалих мазилката, после кирпича между камъните от зидарията и запълних с цимент и боядисах фугите с бял фасаген, вече беше време и за начало на полагане на изолацията.

Реших, изолацията да е стиропор с дебелина 2 см. Най-удачно с оглед, че къщата като цяло е на завет, каменната зидария поддържа сравнително постоянна температура и едно вътрешно изолиране би било най-добрия вариант. Още повече, че и това щеше да помогне да се поизправи кривата мазилка.

Налепих едната вътрешна стена, както и почти цялата стена, на която е прозореца, гледащ надолу. Оставих празно за кутиите и контактите, които ще сменя и ще изнеса напред. 

22.11.15 г.

22.11.2015 - Хижа "Конгур" и връх "Радомир" (планина "Беласица") - 2029 м

На връх "Радомир" - 2029 м.
Сутринта закусихме и въпреки, че бяхме задали час на тръгване 07:00 с оглед на вчерашната отрепия и лошото време сутринта, решихме да разхлабим малко и без да разваляме дисциплината в 08:00 поехме нагоре сред сериозния вятър, който горе обещаваше да е ураганен.

Пред хижа "Конгур" има табелка, която указва надморска височина 1430 м. Това обаче не е така, Хижата е на около 1250 м надморска височина. Имате две възможности - или да тръгнете по черния път, който води 30 км в югозападна посока и отива до граничния между България, Гърция и Македония връх "Тумба", или да тръгнете по стръмната, но логична на фона на спестяването на дистанция (което беше важно за нас заради малкото време, което имахме) пътека. След около 40 мин сте вече на 1500 м. надморска височина и излизате от гората. Стигате до равна площадка с кръст, наречена "Вършилото", заради постоянните ветрове тук.

От това място пътеката започва да лъкатуши по реброто на рида и след около 20 мин сте в подстъпите на "Малък Конгур". От тук започна мъгла, която примесена с вятър беше доста неприятно усещане.

На връх "Конгур" 1951 м. времето бе ужасно. Набързо направихме една снимка за спомен и поехме на запад по пътеката, която трябваше да се спусне по западния склон на върха и да се слее с черния път, който подсичаше от север. Много неприятна отсечка, защото бяхме точно на пътя на яростните ветрове, които идваха от Гърция и стоварваха цялата си мощ върху планината.

На връх "Конгур" (граничен с Гърция) - 1951 м.
Разстоянието между двата върха е около 75 мин. по равен, черен път. Отиването ни беше изцяло в мъгла, но без вятър, защото този път вървеше по северните склонове на "Беласица". В подстъпа към "Радомир" от този черен път се отделя пътека, която тръгва право нагоре и след около 12-15 мин сте на върха.

Определено уикенда и върховете бяха ветровити, но тук вятърът беше ураганен. Едва седяхме на едно място, направихме по няколко снимки, прегърнахме се, защото това беше страхотна победа на духа. Не само, че това беше последния от 10-те Български планински първенци, който някои от нас изкачиха, но и триумф на желанието за победа, мъжеството и търпението.

Още с първите метри на обратния път мъглата започна да се вдига и за щастие видяхме страхотни гледки. Настъпихме "газта" и в 14:30 бяхме в хижата. Хапнахме, послушахме песните на туристите от ТД "Петрич", разменихме контакти с тях и около 16:00 ч. бавно и славно тръгнахме към Асеновград през проход "Попови ливади", Гоце Делчев, Доспат, Пампорово и Асеновград. Около 23:30 се прибрахме по домовете си с огромен запас спомени и приятни емоции. 

21.11.15 г.

21.11.2015 - Хижа "Извора" и връх "Гоцев" (планина "Славянка") - 2212 м.

На връх "Гоцев" 2212 м.
Тръгнахме в 5:45 от Асеновград. С останалата част от групата се изчакахме на околовръстното на Пловдив и от там посоката бе ясна и трябваше да се запасим с търпение. Пазарджик - Велинград - Юндола - Гоце Делчев и там греда !

Информацията, която имах се оказа дезионформация и стигнахме до източната част на Славянка, но пътя бе изключително неподходящ за леки автомобили. Това наложи връщане до Гоце Делчев и приблизително около 60 км. удължаване на маршрута. Това никак не бе добра новина, защото в този ден бяхме предвидили да изкачим първенеца на Славянка - връх "Гоцев".

Около 13:00 бяхме в хижа "Извора", до която се стига по асфалтов път, който води към село Голешово (на места има разбити отсечки и трябва да се внимава). От село Петрово до хижата са 4 км. Там има печат за "Покорител на 10-те планински първенци" (зелената книжка). От хижата се продължава още около 3 км с колите и се стига до леко уширение, от което има малка табела "Гоцев връх". Около километър по-нагоре по пътя, има голяма табела "Резерват "Алиботуш", който е "лекия маршут", и от него по черен път се отива точно до заслон "Марина вода" 1700 м.

Както казах, нямахме време и предпочетохме по-тежкия, но значително по-бърз вариант за атакуване на върха и тръгнахме по класическата туристическа пътека. Часът беше точно 13:30, а началната точка беше на 1010 м. надморска височина. Трябваше да преодолеем 1200 м положителна денивелация.

За няма и 90 мин. бяхме на неголяма премка, а заслон "Марина вода" се намираше от другия край, малко под нас. Бяхме вече на около 1750 м и продължихме без почивка. До тук бяхме изминали 3.4 км. До върха имаше още 2.9 км. На около 1950 м гората свърши и започнаха голите била. Тук бяха и последните метри без мъгла. От тук до върха ни отне около час. Час сред мъгла, бурен вятър и нулева видимост.

"Оцелелите" на върха
Минути на връх "Гоцев", след което побързахме да излезем по светло от мъглата. За няколко мига ни се показа невероятна гледка от подножието на върха, но това бяха единствените моменти, които планината ни даде.

Точно в 19:03 минути бяхме обратно при колите. При положение, че навсякъде по сайтовете дават 4 часа като качване до горе и 3 за слизане, нашето постижение от 5.30 часа в двете посоки беше изключително ! Не толкова сякаш сме гонили постижение, а заради успешното нареждане на толкова много неща в този изцеждащ силите ден.

Следваха около 30 км до Петрич. От там започна кошмарно изкачване до хижа "Конгур". Имах уверенията на хижаря, че пътя до горе е безпроблемен за лека кола. На слизане се убедих, че е така, защото нито веднъж колата не докосна пътя, но на качване заради навятата букова шума всички дупки по пътя бяха засипани и рулетката, която играхме доведе до много удряния на колите. Общият баланс на километрите за деня беше точно 350 ! Паркирахме пред хижата в 22:15 ч.

Хижата ни предложи много уют, топлина и прекрасно сготвена храна - блажна и постна. Имаше всичко, хижаря - бай Георги беше много гостоприемен и отзивчив човек. Хапнахме, пийнахме и рано-рано отидохме да почиваме, че ни чакаше сериозен тест на другия ден - връх "Радомир".

15.11.15 г.

15-19.11.2015 - Ремонт Джурково - боядисване фуги на барбекю

Сваляне на мазилката 
След "Преспа" директно се изстреляхме на Джурково. Предстояха още дни отпуска (моята отпуска се използваше извън всякаква логика в края на годината, но тогава ми беше полезна) и реших да ги оползотворя в работа по ремонта.

За 4 дни се свърши доста работа. С черен фасаген се боядисаха фугите на барбекюто и остана единствено да се направи малка плоча в горния край и да се довършат последните 20-30 см на комина, както и да се измаже вътрешността и за да е готова в цялост. Евентуално това ще стане пролетта, защото да се ползва цимент и мазилки в зимни условия не е много подходящо.

От задния етаж на къщата имаше един зид, който бе тръгнал да се свлича и малко по малко лятото започнах да свалям камъните от него. Сега почистих почвата и останалите камъни и заложих куфраж за изграждането на зид. По малко и на няколко етапа ще се укрепи цялата стена зад къщата, за да може да се спира почвата, която натиска отгоре.

Свалих мазилката на вътрешната стена до мивката, почистих фугите и ги запълних с цимент. Свалих мазилката и от гредата, която се намира между стаята и кухнята. Освен всичко се почисти добре и задния двор, защото е много хубаво и сенчесто място и през лятото и може да се ползва за много домакински неща. 

14.11.15 г.

14-15.11.2015 - Традицонен тиймбилдинг "Устремени" на хижа "Преспа"

Закриваме туристическия   сезон
Времето беше се очертаваше да е много добро, затова без да губя време още в петък се ориентирах да се кача. Без много излишно напрежение качих колата до хижата, сипах по една ракия, нарязах два домата и с Асен се разговорихме. До вечерта дойдоха още десетина човека. Започнахме да се събираме.

В събота сутринта част от групата направи прехода до връх "Свобода", а с близнаците използвахме хубавото време да изкараме техниката на терасата и с бира, чист въздух и слънце прекарахме близо два часа в това божествено състояние. Приятелите започнаха един по един да се качват и групата стана стабилна. Кой успяваше с кола, кой оставяше колата на Хайдушки поляни, но при всички положения, времето беше приказка и някои дори нарочно искаха да походят малко.

Вечерта аху-иху, много смях и настроение, посвирихме, потанцувахме и всичко както си му беше реда.

На другия ден лека-полека се размърдахме, че щяхме да се качваме на Джурково и около обяд си взехме чао с Асен и потеглихме към вилата. Много приятен уикенд, времето беше твърдо с нас.

12.11.15 г.

12.11.2015 - Връх "Мусала" (Рила) - 2925 м

На връх Мусала - 2925 м.
Потеглихме в 06:00 от Асеновград. По пътя нищо интересно. Интересното се случи, когато стигнахме до Боровец и установихме, че лифта не работи. Така и така сме дошли, даваме газ и нагоре !

В 09:00 тръгнахме по "Мусаленската пътека", която започва на около 300-400 метра след Боровец и представлява широк, черен път. След около 2.3 км сериозно изкачване от пътя се отклонява пътека пред която има табела с надпис: "Иконсотаса, хижа "Ястребец". Това е летния маршрут за върха.

В началото пътеката е почти неразличима, но след около 100 метра вече стъпвате на ясно изразена и сравнително стръмна пътека, която след 1.5 км ви отвежда до голяма скала, наречена "Иконостаса". От там пътеката обръща склона, става още по-стръмна и продължава нагоре сред клек, който макар и почистен и оформен като пътека е неприятно изживяване. Малко по-нагоре и първата площадка, от която има видимост към хижа "Мусала", заслон "Еверест" и самия връх. От тук до писта "Ястребец" имаше около километър сред клек.

Излязохме на самата писта и продължихме по нея до хижа "Ястребец". Имахме идея да обядваме тук, но нищо не работеше и предпочетохме да се напънем още малко и да хапнем на хижа "Мусала".

На хижата бяхме в 12:45. Тя обаче беше затворена, хапнахме по един сандвич и продължихме нагоре, за да отмятаме разстояние и да слизаме колкото се може по-малко по тъмно.

Новата метеорологична станция на върха
Без да спираме, с бавно темпо, за да можем да пазим силите си (все пак ни предстоеше и слизане) преминахме през "Мусаленските езера", някои от които имаха лед по края си, докато последното, неслучайно наричано "Леденото езеро", беше изцяло покрито с лед.

На върха бяхме в 15:20. Времето беше разкошно! В средата на ноември, без сняг, без едно облаче. Истински подарък !

В сградата на старата метеорологична станция, строена през 1932 г., която се намира до ирамидата, взехме печати за инициативата "Покорител на 10-те планински първенци" (зелената книжка). Печат за 100 НТО обаче няма. Може да си подпечатате книжката със зеления печат и после безпроблемно ви го признават със служебен печат в БТС. Марка за върха горе няма, може да си купите от подлеза на бул "В. Левски" в София, който се намира пред Министерство на младежта и спорта, където са и офисите на БТС.

В 15:45 поехме надолу. В хижа "Мусала", която вече беше отворила бяхме в 16:55. Пихме 2 бири и един чай, на обща стойност 9 лв. (биричка = 4 лв) и в 17:30 тръгнахме. Решихме вместо да влизаме по тъмно в клека за зимния маршрут, да тръгнем към хижа "Ястребец", да се спуснем по писта "Мркуджика" и от там направо да си хванем черния път.

Слязохме при колите в 20:30 като през цялото време слизахме на челници, Няма проблем с ориентацията, пътят е само един, черен и голям, маркировка (бяло и червено) е навсякъде и по летния и по зимния маршрут. По-неприятно е, ако по тъмно слизате или се качвате по лятната пътека, заради отсечките сред клек, които могат да ви объркат.

Залез над връх "Дено" 2790 м и "Сфинкса" в дясно
С оглед на хубавото, да го кажем направо есенно време, сбитата група (аз, Ицо Божинов и Гошо) и липсата на туристи по пътя (видяхме само 4 човека) се придвижихме сравнително бързо - 11:30 часа в двете посоки. Положителната и отрицаталната денивелаця бяха по около 1800 метра, а километрите за деня бяха близо до 30.

Лятото, живот и здраве може да се направи маршрут с три нощувки. Колите да се оставят на Белемекен, да се обходи Ибърския рид, Заврачица, Маричните езера и Мусала.

Ще се планира и ще се прекара повече време, за да може спокойно и с добре разчетени маршрути да се попие повече от божествената красота на това прекрасно кътче от нашата Родина. 

7.11.15 г.

07.11.2015 - Plastic Bo. - Концерт в клуб "Underground gallery studio", София

Групата на Такинса, която свири преди нас
Този уикенд беше адски натоварен и изцеждащ. В събота през деня бях на разходка с група до Беланташ и Асенова крепост. Всичко мина много добре, около 16:30 бях готов за тръгване. Отидох в София с Колето, който щеше да ходи на сватбата на Мечката. От колата, направо в клуба, където и Дана щеше да си празнува рождения ден.

Преди нас бяха Такинса, Панчо и Тошето. Много як сет от песни, много кораво забиха и изобщо стана много добре. Ние свирихме втори, като се бяхме запразнили много сериозно и половината сет липсва в "харда".

След концерта бързи се прибрахме у Ванчо, хапнахме по два залъка и около 02:00 легнахме да спим. Аз спах няколко часа и после с такси до "Изот" центъра  и около 07:00 бях на път. В 08:30 бях на "Сани" в Асеновград и с групата от събота потеглихме за Кръстова гора.

Прибрахме се доволни, но и доста изморени около 15:00. Купиха си хубаво винце от Литъла и аз доволен се прибрах да почивам след този уикенд на високи обороти. 

31.10.15 г.

31.10-01.11.2015 - Скално светилище Беланташ и Кръстова гора

Покривало от есенни багри
Предстоеше ми един много интересен уикенд. Посетих места, които съм посещавал многократно, но винаги има нещо ново, които сякаш си пропуснал и за което не си бил отворил сетивата си.

Съботата беше за Беланташ. Времето бе типично късно есенно, но въпреки това изживяването беше хубаво. Не липсваха и хора, въпреки, че мъглата беше на не повече от 20 метра над нас.

Неделята беше за Кръстова гора. Винаги е много красиво усещането когато съм горе. Природата, буковите гори и дълбоките хубави спомени от детството са се запечатали в мен и когато и да отида, тези спомени се връщат. Времето отново беше мъгливо и есенно, но това не промени дълбокото чувство на молитвеност и почит пред това място.

26.10.15 г.

26-29.10.2015 - Ремонт Джурково - двор

Есенни багри
Последните дни от отпуската, които малко по малко изразходих, предимно за ремонтите тук. Невероятна красота, която човек тук може да види само един път в годината в рамките на няколко дни.

По барбекюто почти не остана работа, само да се облече комина с тикли и да се направят някои козметични подобрения. Продължих плочника към вратата и започнах изграждането на голям зид, който да служи за подпора на пръстта, която ще извлека, за да мога да изравня градинката. Започнах почистване на предния двор, като изгорих насечените от ябълката клони. Започнах почистване и на задния двор, като почистих листата, клоните и боклуците и малко по малко започна да се открива все повече пространство, което може да се ползва през топлите месеци за различни кулинарни манипулации - приготвяне на ликьори, сиропи, компот, сладка и прочее.

В едната стая направих около един квадрат попълване на фугите и лакиране на камъните. Всичко друго в стаята ще бъде санирано, ще налепя фибран и ще изолирам вътрешно. Отвън - родопската класика - камък с лак и бели фуги. 

24.10.15 г.

24.10.2015 - Връх "Червената скала" 1500 м

По шарените пътеки на резерват "Червената стена"
Ден преди първия тур на изборите решихме да направим една еднодневна разходка из резерват "Червената стена". Оставихме колите след параклис "Св. Илия" над Добростан и от там за има-няма час бяхме на връх "Червената скала" 1500 м. Гледката беша истински разкош, мъгла и слънце се сменяха буквално през 5 мин. Направихме по снимка за спомен и тръгнахме обратно.

Решихме, че не ни е достатъчно, времето бе повече от подходящо за разходка. За разлика от идването, този път минахме през пътеката, която идва от хижа "Марциганица". Посетихме пещера "Иванова вода", която за моя изненада се оказа донякъде обезопасена. След това отидохме до "Изгорялото дърво" и параклис "Св. св. апли. Петър и Павел". Пещера "Добростански бисер", хижа "Марциганица" и с това затворихме този 11 километров кръг и чудесната съботна разходка. Вечерта продължихме на по чашка в репетиционната, увлечени в разговори за предстоящите преходи.

17.10.15 г.

17.10.2015 - Военоморски музей - Варна, Плиска, Мадарски конник, Томбул джамия, Исторически музей - Шумен, Паметник "Основателите на Българската държава"

Монументът в Шумен
Станах рано-рано и от хостела поех към Военоисторическия музей да разгледам и да взема печат и марка. Много яко място ! Кара те да почувстваш солените пръски вода от битките в защита на морските ни граници. "Дръзки" стои още на входа като войн, който ни напомня каква славна военна история имаме. На прибиране към хостела бях до православния храм "Успение Богородично" и до Арменската църква.

Запалихме колата, минахме през "Усмивка", събрахме набързо багажа и се отправихме към Девня, където да разгледаме "Музея на мозайките". Греда ! Оказа се, че точно в силните дни събота и неделя музея не работи. Пак трябва да се идва до тук, в съчетание с Балчик и Каварна.

Леко разочаровани поехме към следващата дестинация от културно-опознавателната ни обиколка - старата ни столица Плиска. Прекрасно място. Разгледахме базиликата, изворът, който наскоро бе открит, както и самата музейна част, пълна с образци от тук. Много вдъхновяващо място и наистина огромно като мащаби.

Следващата ни спирка беше "Мадарския конник". Елементът на изненада тук за мен липсваше, понеже бях преди по-малко от година на път за един концерт във Варна и на спокойствие имах възможността да разгледам абсолютно целия комплекс. Така че, отидохме и аз разгледах туристическите центрове, базарчетата за сувенири, а през това време Иван и Гошо се качиха да го видят.

Пред свещения извор в базиликата на Плиска
Движихме се повече от добре във времето. В Севлиево трябваше да сме някъде около 18:00 и все още имахме възможност да разгледаме културно-историческите забележителности в град Шумен.

Първо посетихме "Томбул" джамия. Много интересна по своята архитектура, защото освен белезите на османската традиция - изписване, архитектурни похвати и т.н. се вижда едно модерно за онова време влияние от Европа. Много интересно е наистина и всеки, който има възможност наистина трябва да я посети, още повече че се намира на лесно за намиране място, има паркинг и достъп за лек автомобил. В момента се прави ремонт на покривната част и вътре има скеле.

Следващата ни спирка беше Историческия музей в град Шумен. Много богата и разнообразна експозиция, но чак да има нещо свръх, не бих казал, От ходенето по многото музеи, посещението в тях е по-скоро с уважително, а по-малко опознавателно, защото човек не може да запази в съзнанието цялата фактология на света.

Следващата, и последна за Шумен спирка беше паметника "Основатели на Българската държава". Никога не съм си представял, че това нещо може да е толкова огромно и внушително.

Пред "Томбул" джамия в Шумен
Има милиони камъчета мозайки, а фигурите, направени от каменни блокове са истинска фантастика. Малко подобни неща съм виждал. които по такъв начин да са направени и казват, че по различното време на дневното слънцестоене фигурите изглеждат различно от светлосенките.

Все да става студено и тръгнахме към Търговище, където щяхме да хапнем и после към Севлиево, за да започнем да се приготвяме за концерта. По средата на пътя има един много хубав ресторант, в който хапнахме риба. Много готино място, до голямо езеро, което се намира в полите на невисок връх. Може да си купиш риба или раци, които са разположени в контейнери пред ресторанта. Чудно място.

В Търговище доста се полутахме докато намерим "Славейковото училище". Намрихме го, разгледахме и вече преситени от културна програма поехме пътя към Севлиево.

Пред "Славейковото училище" в Търговище
По пътя - нищо интересно, но определено този ден беше изключително богат и ползотворен за общата ни култура, свързана с културното минало на България. Вече бяхме посетили и четирите столици на България - Преслав, Плиска, Велико Търново и София. И то само в рамките на два дни.

Много се радвам, че съчетахме полезното с приятното - и концерти, които са незабравими срещи с приятели и посещение на забележителностите в районите, в които сме. Това е една хубава практика, която трябва да поддържаме и за напред. В Севлиево бяхме около 18:15 и отидохме направо в клуба за саундчек, за да не се мотаем после.

16.10.15 г.

16.10.2015 - Plastic Bo. - Концерт в клуб "Smiley, Варна

На сцената 
Пътуването щеше да е дълго и уморително. Първата ми спирка беше в Стара загора, където минах през Енеолитните селища (обект от 100 НТО), където взех печат и марка и продължих в посока Севлиево. Там щях да се чакам с Близнаците и да поемаме към Варна.

На Велики преслав спряхме, разгледахме музея, както и разкопките. Взех печат и марка и продължихме в посока Варна. Времето беше леко дъждовно, но няколко километра преди да стигнем дъждът спря и се надявахме всичко да е наред.

С отиването си в клуба, решихме да направим чек, за да може да спестим ангажиментите и на хората там, както и нашите. След като бяхме готови, седнахме да пием по нещо. Така си мина неусетно времето и дойде моментът, в който трябваше да излезем на сцената. С нас свириха една местна група - Shape of space. Много готини, много енергия и супер впечатления. Пожелавам им успех. Ние свирихме около 2 часа, като не мога да си кривя душата - това беше едно много добро шоу, хората останаха доволни, така както Варна по принцип рядко го предлага. Само позитиви след концерта и със сигурност живот и здраве пак ще се върнем в този клуб. 

11.10.15 г.

11.10.2015 - РИМ Кърджали, Тракийски светилища в село Ночево

Пред тракийско светилище "Пармак кая" - с. Ночево
Дъждовна неделя - само за културна програма. Пътувахме нормално до Кърджали. Първата ни спирка беше Регионалния исторически музей. Огромна сграда с много богата колекция експонати.

Следващата ни спирка беше средновековния манастир "Св. Йоан Кръстител". Поддържан, с новоизграждащо се наблизо Неделно училище. Изобщо само адмирации за духовните инициативи в Кърджали.

Тръгнахме от Кърджали в посока Ночево и макар в началото да имахме слаб оптимизъм поне да не вали, то се оказа, че ще е и слънчево. Ако имаше район в България, в който да не е валяло, това е било при нас. Чудесно време, хубаво слънце, стабилна група от девет човека и тракийски загадки. Спряхме на намиращата се преди село Ночево "Памук махала", от където светилището "Пармак кая" е на не-повече от 500 м. Учудваща прилика с Караджов камък, с Орловите скали край Ардино и пещера Утробата, взети заедно. Много магическо място, в непосредствена близост до нашата Община.

След "Пармак кая" отидохме до село Ночево и намиращите се и там скали с изсичания. На човек определено му трябва цял ден за да походи в района. Много готино място, препоръчвам на всеки да иде. Определено има какво да се види. 

5.10.15 г.

05-08.10.2015 - Малка градина в Джурково

Оформената малка градинка
Отпуска за чистене и газ нагоре. Предстоеше ми последен напън по изграждането на барбекюто и оформяне на малка градинка в близосто до чешмата. Искам до края на годината да довърша алеята с плочи, която ще стига до входната врата. Знаех, че ще вали, но въпреки всичко бях решен да работя и в дъжда. За късмет поваля само единия ден, а на другите покапа малко.

В сряда се разходих до "Сливата" да поогледам за сърнелки, но явно още не бяха изникнали, заради студеното време. Има обаче много едри шипки, което е страхотна новина, защото шипковото вино и изсушения плод са много голямо изкушение за феновете на чай и витаминозни напитки. При следващото отиване ще се обърне внимание и на беритбата им. 

3.10.15 г.

03.10.2015 - Връх Белмекен (2626 м) - Рила

На върха. Зад мен язовир "Белемекен"
След като трябваше да направим качването на Белмекен седмица по-рано, но го отложихме заради лошото време, моментът беше дошъл . Времето бепе страхотно, числото на хората беше над 20, всички предпоставки за приятно прекарване бяха на лице.

Точно в 11:30 тръгнахме да правим пълна панорамна обиколка, която по първоначални данни беше около 11 км. От шосето до стената започва един асфалтов, водещ нагоре път, който след около 500 м. свършва и пътеката се отделя нагоре. От там до върха само красоти и простори. Пътеката ви е нужна, докато минете през пояса от клек и бор. От там имате прекрасна видимост и няма как да се объркате. Около 15:00 бяхме на върха. Стабилна почивка, по скоро време за съзерцание, защото почивка, на фона на прекрасната разходка не беше кой знае колко нужна.

Обща снимка за спомен на фона на Мусала и поехме обратно, обикаляйки целия връх. Около 18:00 бяхме при колите, след точно 11.6 км. Пълна обиколка и пълни глави със страхотни панорами. Великолепно място. Препоръчвам го на всеки ! 

2.10.15 г.

Туризмът в Асеновград и различните прочити за неговото развитие

Без да се впускам в ненужни обяснения, искам да обърна внимание на един пасаж от предизборната програма на г-жа Силвия Хубенова, касаеща темата "Туризъм". С условието, че за 4 години, в които работя към структурите "Туристически информационен център" и "ОП Туризъм", представител на ПП ГЕРБ нито веднъж не се поинтересуваха или не се срещнаха с кадри на горепосочените структури, за да поставят наболелите според тях в 6 точки проблеми на туризма в Общината. Но да не губя времето на читателя, започвам:

ПРИОРИТЕТ IV: ТУРИЗЪМ
Асеновград разполага със значителни по обем и качество туристически ресурси, които все още не се използват пълноценно. Тяхното оползотворяване би спомогнало регионът ни да се превърне в целогодишна туристическа дестинация."

- На първо място прави лошо впечатление липсата на каквато и да е конкретика. Ако някой се интересува може да посети няколкото сайта, на които съм автор, както и десетките статии и описания на тези обекти, за да си конкретизира представата за "непълноценно използваните" ресурси. Нека да се има в предвид, че преди 4 години Община Асеновград разполагаше официално с един диск снимки от проект "Асеновградската света гора", и още 16 сканирани фотографии, които бяха много далеч от идеята за цялостен каталог на туристическите ресурси. След моята 4-годишна работа Община Асеновград има над 25 000 кадъра на туристическите обекти, пълен списък със снимки и информация на 115 те културни обекта на територията на Община Асеновград и информационен каталог, отново гарниран с кадри на над 280 потенциални туристически обекта - църкви, манастири, параклиси, културно-историческо наследство, природни обекти, пещери, маршрути, събития и фестивали. Смея да твърдя, че през последните 4 години ръководството на Община Асеновград активно изповядва политика за максимално усвояване на възможностите за социализация и интегрирането в реална туристическа дестинация на всеки един от тези обекти !

През 2015 г. се наблюдава забавяне темповете на растеж на туристите и приходите от туристическите дейности.

- Трябва да не си от Асеновград или дори от България, за да не си наясно че именно 2015 г. бе белязана от серия природни катаклизми, особено осезаеми в нашия район под формата на свлачища. Именно няколко такива свлачища почти целогодишно застрашаваха достъпа на туристи до НПК Асенова крепост - един от трите обекта на територията на Община Асеновград, които носят приход като туристически обект, стопанисван от ОП "Туризъм". В период от няколко месеца нямаше достъп до Крепостта, както и отчасти до музей "Хората с мотори". Почивна база "Пашалийца" е с действаща процедура по изготвяне на документи, касаещи водоизточниците, без които не може да се приемат летовници. Без достъп до обектите и приходите намаляват, което е изключително елементарно и логично. Дори и през 2015 г. приходите на НПК Асенова крепост са повече от 2011 и 2012 г. взети заедно. И това е квалифицирано като "забавяне на растеж"...

Справянето с тази неблагоприятна тенденция чрез структурни промени за управление на туризма в община Асеновград и извеждането му като приоритетен отрасъл чрез подобряване на туристическите услуги ще бъде първото предизвикателство:

Това няма смисъл да го анализирам. Политическата конюнктура е повече от ясна и последващите рокади по партиен принцип, гарантиращи "кадруване" е повече от задължителна. Кадрите на ОП Туризъм си отиват при новата (евентуална) власт, независимо от тяхната подготвеност, качества и интелектуална и експертна експертиза.

1. Уреждане на статута за управление и стопанисване на природния феномен Белинташ (Беланташ) и прилежащата инфраструктура

Чудесно! Нямам възражения. Нека само да си отбележим, че проект за Беланташ ще има в периода до 2019 г. Независимо при кой кмет. Така че е добре, да имаме в предвид, че "наша" програма се пише на базата на "наши" реализации, идеи, политики.

2. Въвеждане на пакетен билет за всички туристичеки обекти в община Асеновград

Това е атрактивна идея, която няма как да се реализира. Ще обясня простичко защо:
1. Какво е "туристически обект" по смисъла на изречението по-горе ? Туристически обект ли е тракийско светилище "Питвото", водопад "Лястовичи вир" или храм "Св. Атанасий" в село Горнослав (обекти, съвсем случайно подбрани) ? Ако да, как ще им се събира входна такса и на база какво ? Според моите изчисления за да се обслужват адекватно всички обекти - така, както го е заложила г-жа Хубенова, ще е нужен персонал около 1200 човека. Освен това туристически ли са обектите, които са под пряката юрисдикция, контрол и духовно обгрижване на Пловдивска света митрополия ?
2. За по-голяма яснота, ще изброя туристическите обекти със заплащане на територията на Община Асеновград:
- Исторически музей с прилежащите експозиции Етнографска къща и Старинно училище "Св. Георги", НПК "Асенова крепост" и прилежащата към нея музейна експозиция "Хората с мотори", Палеонологичен музей - филиал към НПМ - БАН, Бачковски манастир "Успение Богородично" - пряко подчинен на Св. Синод на БПЦ.
3. Как ще се ценообразува този билет, при различните цени на входните билети на няколкото туристически обекта, с входна такса в общината.
4. По какъв начин ще се калкулират приходите за различните институции, упражняващи правото на контрол или собственост върху обектите.

Най-общо казано - празнословно изречение, лишено от всякакъв смисъл, както и програмна точка, обречена на неуспех още в планирането си.

3. Поставяне на информационни карти на входовете на града и на автобусните спирки, които да упътват посетители и граждани към туристическите обекти

Разбира се, всяка реклама е чудесна и добре дошла за Асеновград. Нека не забравяме за множеството указателни табели из централната градска част и спирките,  реализирани с общински средства. Те са крайно недостатъчни, затова няма как да не адмирирам подобен сeгмент от политиката за информационно обслужване на туристите в цялостния контекст на политиките за развитието на туризма на територията на Община Асеновград. Но като една от общо 6 точки за 4 годишен мандат ми е малко постничко...

4. Организиране на турове, свързани с дегустиране, оценяване и закупуване на вино – винен туризъм

Едва ли г-жа Хубенова и "експертите" писали 6-те и точки са наясно къде и срещу какви цени може да се дегустира вино, какви сортове и дали дегустацията е комбинирана с възможност за закупуване на вино. Ако не знаят, винаги могат да ме потърсят да им кажа. Но нека да им спомена в аванс, че в Община Асеновград има три места, в които има реална възможност за развитие на винен туризъм - Винзавод Асеновград, Винарска изба "Дядо Пламен", шато "Асена" край с. Залтовръх, както и още няколко малки частни винарски изби. В момента Бачковски манастир прави изба с дегустационна, също така в Бачково се прави още една дегустационна.

Винен туризъм не се прави с бабите, които продават памид и клисав мавруд пред къщите си. Това е една концептуална политика, в която основната тематика трябва да се задава от браншовиците. Общината само насочва и рекламира. Единствено с развито винопроизводство, но без винарски къщи и изби, както и тяхната реклама, винен туризъм не може да се развива. Хвала на сем. Караджови, че инициира научен форум, свързан с виното, което да повдигне още повече авторитета на Асеновград като винарски център в миналото. За бъдещето не знам...

Един много важен момент, може би се е изгубил по пътя. Туровете ги организират туроператорите и туристическите агенти, които имат своят финансов стимул. Ние имаме стимул да стимулираме стимулиращите икономиката на района. Ние не сме "продавачи" на туризъм. Ние промотираме туристическите си обекти и възможностите за туризъм. Нашата задача е да представим красиво, обаятелно и интригуващо обектите ни. Да упътим адекватно и грамотно туристите. Да се стремим да си пазим обектите в изрядно и безупречно състояние. Да разполагаме с обучени и качествени екскурзоводи.

5. Подпомагане на инвеститорите в туризма чрез специализирано звено, което ще осигурява съдействие за всички административни процедури

 С двете ръце ЗА !

6. Създаване на по-силна и агресивна рекламна кампания за изграждане на положителен образ на община Асеновград като туристическа дестинация

Асеновград вече е туристическа дестинация с огромно позитивен образ в туристическата карта на България. Вече е момент да се профиилират насоките относно задълбоченото представяне на Община Асеновград като строго конкретна дестинация, обхващаща и привличаща точно определен сегмент от националния и чуждестранен туристически ресурс. Поклонничеството е основния потенциал. Думата "агресивно" някак си не е уместна в случая. Многобройните духовни центрове, храмовете, параклисите са достатъчен аргумент за положителния образ на Асеновград като "Център на вярата" и преди и сега и за в бъдеще.

Проектите "Асеновград - свещената порта на Родопите", както и "VIA DIAGONALIS - по пътищата на цивилизацията" дадоха прекрасен старт на рекламирането на региона като място на културно-исторически и поклоннически туризъм. Остава логическия период на устойчивост.

С реализация на програмата ще се насърчи местното население към опазване и популяризиране на природните ресурси. Община Асеновград ще се превърне в признат и утвърден туристически център за вътрешени международен туризъм, която благодарение на културно-историческото си наследство и природни забележителности ще бъде атрактивна и предпочитана туристическа дестинация.

С изключение на т.1 никъде не се говори за природните ресурси, а излиза, че цялата програма и реализацията и са подчинени на идеята да си популяризираме природните ресурси? Т.е. ако се организират винени турове, това ще насърчи местното население да опазва и популяризира природата ни? Доста наивно... И още нещо към последното изречение в програмата. Културно-историческото наследство на Община Асеновград не е даденост, а е зададеност. То има потенциал, който през последните 4 години се управлява правилно и логично на фона на националните политики за развитието на туризма . Това води след себе си не едно и две признания. Това гарантира и успехи във финансово естество на фона на увеличаващия се туристически поток. Неслучайно всяка година легловата база и новопостроените хотели се увеличават (справка "Регистър на категоризираните обекти за настаняване в Община Асеновград"). Неслучайно Община Асеновград печели приз след приз. Ако не бяхме на правия път, който макар и засега неравен и без "указателни знаци" и "маркировка" е във вярната посока, щеше ли всичко това да се случва ?? Не, нямаше ! Това е правилната посока, и след като сме се потрудили да я намерим Асеновград продължава напред !!!

27.09.15 г.

Plastic Bo. - Концерт в Mixtape - 27.09.2015

Двамата рожденика над публиката
Прекрасен повод за свирене в Микстейп в края на седмицата - рождения ден на Иван и Николай Стоичкови - легендарни имена в софийския нощен живот и много приятни и усмихнати момчета.

Клубът около полунощ бе вече пълен и започна и програмата, която включваше групите за вечерта, които обаче не бяха обявявани предварително. Ние бяхме трети, и редът ни дойде около 1:30. Много заредено с енергия шоу - рождениците много се раздадоха, ние също свирихме с огромно желание и настроение. Свирихме разнообразен сет от наши песни, кавъри, Лъчо от Q-check се качи и направихме Badfish и Doin Time на Sublime. Като цяло имаше от всичко и за всички.

Приключихме може би около 3:00 ч. Как хората са отишли на другия ден на работа не знам, но знам, че макар и да ги е цепила главата, са си прекарали наистина чудесно в поредната незабравина нищ в Микстейп. Искам да отбележа и кристалния звук, който озвучителите се бяха постарали да направят. 

20.09.15 г.

20-23.09 - Джурково - комин на барбекюто

Джурково погледнато от пътеката за "Сливата"
Отпадна ни ходенето до Гърция и вместо да си чоплим носа, отидохме на Джурково. Там познатата идилия, хора имаше порядъчно, като се има в предвид, че все пак имаше цели четири почивни дни.

Облицовах барбекюто изцяло и започнах да изграждам комина. Тъй като реално нямах никакъв плот и се ползваше чешмата или каменните плочи за всякакви кулинарни манипулации и това доведе до мазнотии, които бавно се мият, реших да направя и плот отстрани на барбекюто, който ще бъде част от парапет на зида.

Поработих малко и по фугите долу, както и по плочите на двора, но вече мога смело да кажа, че се вижда края и на барбекюто и на плочника пред чешмата. Позасяхме това-онова, изсушихме сърнелка. наложихме бъзак, сложихме от черената ябълка в градината за ябълков оцет и това е. 

16.09.15 г.

16.09.2015 - За риба на Руенското езеро

С пребогатия улов
Много обичам да ходя там. В началото не хващахме нищо, после им хванах цаката. Взимам захранка за каракуда и шаран, както и сладка царевица с есеция от ванилия, банан и канела. Захранвам хубаво и след около час рибата започва да кълве.

В този ден хванах около 5 кг, която като се изчисти и изпържи хубаво, за да се стопят малките кости, става разкошна.

Цената на улова за ден в 10 лв. като в тези 10 лв се включва безплатен улов на костур, червеноперка и каракуда. Шаран и амур се плаща. Риба над 3 кг се връща обратно в езерото. Риба има много, само трябва да хванеш "чалъма". Винаги с голям кеф отскачам до там. Хем да похвърлям, хем да хапна после и прясна рибка. 

13.09.15 г.

Plastic Bo. - Концерт в Пловдив - клуб "Библиотеката" - 13.09.2015

Стилния интериор в клуба
Свирили сме в този клуб, макар и когато беше с по-различна визия и се казваше "Гепи". Беше 2007 или 2008 и свирихме с Automatic Flowers - една доста популярна за тогава група в Пловдив.

Атмосферата, интериора, страхотния звук и светлина дават на този клуб доста солидна преднина от останалите клубове за свирене на ъндърграунд музика в Пловдив. За звука тук се грижи бате Любо, познат на рок общността в региона с 4-те си репетиционни в Коматево и с разкошния звук, който прави по различните фестивали.

С концерта завършихме тридневния цикъл "Нощ на галериите и музеите", като го направихме на възможно най-доброто място. Публиката беше на солидно ниво и се надяваме да сме ги оставили доволни. След близо 2 часа свирене, в които изсвирихме над 20 наши песни, обхващащи цялото ни творчество, си казахме довиждане с хората в клуба с обещание за нови скорошни срещи.

13.09.2015 - Дарение на Дома за възрастни с умствена изостаналост в село Джурково

част от дрехите
Сдружение "Устремени" направи дарение на Дома за възрастни с умствена изостаналост в село Джурково. Близо 120 кг дрехи и обувки бяха събрани в рамките на месец и предадени на 13 септември (неделя).

Два автомобила бяха нужни за да се транспортират прилежно сгънатите, изпрани, изгладени и подредени по вид и размер дрехи. Неизразимо бе удовлетворението за нас, когато видяхме как усмивките озаряват лицата на тези хора. Красиво е, когато подариш добро. Чувстваш се силен, чувстваш се лек, чувстваш се устремен....

Надяваме се този скромен жест помогне за по-леката зима, по-усмихнатите дни на тези хора. Надяваме се да помогне и на нас, да разберем, че колкото повече съпричастност има в нас, толкова сме по-силни и сплотени като общество. 

Сградата е построена през 1971 г и през 1975 г. официално е окрита като Дом за деца с психически и физически увреждания от 10 до 18 годишна възраст, който функционира и до днес. В него към март 2009 година са настанени 38 деца, за които се грижат 27 души персонал.

В момента тече процес на саниране , който ще приключи до няколко седмици. Неправителствени организации от цяла Европа помагат, кой с каквото може - средства, храна, гориво, отопление. В разговор с жени от персонала, те ни споделиха, че май само в България почти не се сещаме за тези хора с нужди и проблеми. Вярно, положението в цялата страна не е добро, но никой не може да те спре да подариш щипка доброта. А понякога тя променя съдби...
Никога няма да забравим думите, които хората в дома на изпроводяк ни казаха и заръчаха да носим на всички, които имаха своята роля за тази акция - "Благодарим ви! Не сме забравени!"

8.09.15 г.

Сребърна значка - 100 Национални туристически обекта

Бронзова и сребърна значка - 100 НТО
Времето дойде ! Най-после се решихме и с Христо Божинов отидохме да си вземем значките - всяка според броя на събраните печати. Аз имах 63, но не бях сигурен как се броят.

За легитимен номер се счита печат, независимо взет на цял номер или на номер с A или B. Например, ако имате 64, а после имате 65 A, ви се важат два печата. Ако имате 64 и 64 А ви се важи един печат.

Печатите се взимат в офиса на ТД "Шипка" - гр. Пловдив, ул "Крушево" 1А. Секретар на дружеството е Анна Камчева - много любезна и отдадена на туризма жена. С нея поговорихме и за бъдещето и переспективите на туризма в района, който както знаем страда от липса на леглова база, касаеща пешеходния и организиран туризъм.

Доволни взехме значките и си обещахме следващата ни среща да е по повод успешно завършване от наша страна на инициативата "Покорител на 10-те първенци на България" (зелената книжка). 

6.09.15 г.

06-08.09.2015 - Сладко от боровинки на Джурково

Сладо от червени и черни боровинки
След Беглика и няколкото дни на полеви условия, решихме да направим два дни на Джурково, за да довършим този цикъл почивни дни.

Пристигнахме някъде около 16:00. Видяхме се с майка ми на автобуса и за няколкото часа, светла част на деня свършихме доста работа - пресяхме касиса, засяхме боровинките, аз налепих голяма част от горния край на барбекюто с камъни, както и поработих по комина.

Червените и черните боровинки се оказаха прекрасна комбинация. Имахме 4 или 5 пакета захар, от които ползвахме само три, и се получи солидно количество сладко - 9 бурканчета с наистина превъзходен вкус, аромат и здравословни качества.

На другия ден дойдоха Метъла и Катя. Вечерта лаф-мохабет, пихме по 2-3 ракии и легнахме да спим, защото ако трябва да си говорим честно друго си е да се наспиш в легло, а не в колата или на някоя поляна. Във вторник предиобед лека-полека си поехме към Асеновград и така завършихме тази близо седмица в Родопите. 

06.09.2015 - Триградското ждрело и пещера "Дяволското гърло" N 88 от 100 НТО

Триградското ждрело
На връщане от Беглика решихме да минем през този пореден обект от Стоте национални туристически обекта. Времето беше страхотно, обектите бяха лесно достъпни с кола и направо тръгнахме.

Триградското ждрело е мега огромна естествена структура с отвеси на места може би до 150 метра. Точно преди Дяволското гърло, е апогея на отвесите и местата, на които само орлите са господари.

От тук, само няколко км по-надолу излязохме през едно друго не-по малко красиво и дивно ждрело, на път от Чаирите за Триградското ждрело по време на 160 - километровия преход миналото лято. Наистина много, много диви, девствени и недостъпни места и дай Боже развитието на туризма в региона не повлияе на естественото развитие на флората и фауната.

Взехме печат, оказа се че марки няма, което не е проблем, защото така и така имам да взимам няколко от подлеза на Васил Левски. Важно е, че приключих с красивите и наши си Родопи и вече имам всички печати от планината ! 

3.09.15 г.

03-06.09.2015 - Язовир "Голям Беглик"

Изгрев над язовир "Голям Беглик"
С Ицо Божинов поехме към Беглика още в четвъртък. Отидохме и видяхме, че е доста спаднал, пробвахме да намерим място и на намиращия се на 30 км язовир "Доспат", но там положението също бе трагично и отново се върнахме. Първия ден мина в очакване на мача България - Норвегия 0:1, който слушахме по радиото.

В петък дойдоха първите хора, а ние прекарвахме времето си в игра на карти и дрямка под дебелите сенки.

На третия ден се събрахме цялата група и отново почивка, дрямка, карти смях. Вечерта беше силна и мина в много смях, песни и приказки. Аз през цялото време се мъчих да хвана някаква риба, но уви ми клъвна само веднъж. Може би ниското ниво на водата бе причина рибата изобщо да не иска да кълве.

В неделя сутринта рано-рано тръгнахме за Джурково, където щяхме да останем вечерта. Още преди да излезем от Беглика набрахме една доста солидна доза червени и черни боровинки, както и взехме да сеем.

22.08.15 г.

22.08.2015 - Новоселски манастир "Св. Троица" (кв. Ново село, гр. Априлци)

Пред манастирския храм
Девическият манастир "Света Троица" има богата история. Основан е през 1830 г. като семеен манастир. Включва еднокуполна черква и параклиса "Св. Иван Рилски". През 1831 г. тук е донесено и първото печатно издание от светата Рилска обител. Първите обитателки на манастира били 40 монахини от съседните села.

По време на Априлското въстание през 1876 г. тук хората получили първите девет глътки свобода, защото девет дни просъществувала Новоселската република. Извоюваната свобода била платена с много кръв, пожари и разрушения. Почти целият днешен град Априлци, тогава селата Видима, Острец, Ново село и Зла река, били изпепелени от турските войски. Не бил подминат и Девическият манастир "Света Троица". В него се случили и най-драматичните събития. Повечето от монахините заедно със свещеник Георги Христов, който поддържал защитата на манастира, били зверски заклани. Християнският храм бил ограбен и опожарен.

И до днес в параклиса зад черквата, който е превърнат в малък музей, са запазени останките на жертвите от небивалата жестокост. Там може да се види и портрет на Цвятко Стефанов Златев, деен член на основания от Левски революционен комитет в Троян, който подпомогнал избягалите новоселци след погрома на въстанието. След освобождението от турско робство манастирът и параклисът са възстановени с доброволния труд на хората от местните села.

Иконостас в съборната църква
Въпреки че е девически манастир без монахини, той се обслужва от духовник (вероятно ефимерий в храма), който обслужва манастирската църква и може да ви посрещне с кратка беседа за историята на Светата обител.

Новоселският девически манастир "Света Троица" е обявен за паметник на културата. Намира се буквално на две минути от центъра на Ново село, оттам, където спират автобусите от София. Така че, ако посещавате Априлци, можете спокойно да започнете туристическата си обиколка от това свято място. От кв. Острец пък може да тръгнете и към хижа Тъжа, от където да изкачите връх Ботев или втори по височина връх в Стара планина - Голям Кадемлия. Може да отидете до Видимското пръскало, до водните дупки, изобщо около Априлци има много места, които да посетите както като културно-историческо наследство, така и като природни забележителности. 

15.06.15 г.

Plastic Bo. - Ти-ри-ри-рам (кавър Мариус)



Ето го и него. Клипът ! След "Двама" и близо 11 години вече си имаме официален клип, макар и концертен. Много голяма крачка напред. Ние сме старомодни и не си даваме много зор, но все пак е приятно да имаш повече неща като наследство на групата. Кадрите за клипа са от бар Зар, Микстейп, Варна лайв, хижа Преспа, Добростан и село Джурково.

14.06.15 г.

14.06.2015 - Пещера "Снежанка", исторически музей - гр. Батак, исторически музей - гр. Брацигово

Снимка за спомен в пещера "Снежанка"
Още неотпочинали и недоспали от прехода до връх "Руй" потеглихме за "перлата" на родопските пещери - "Снежанка". Тя се намира на около 3 км югозападно от гр. Пещера над шосето в посока към гр. Батак.

С кола може да отидете на уширение за около 20 коли. От там нататък доста стръмна пътека, която е 1000 крачки (разбира се + -) за около 10-15 минути ви води до входа на пещерата. Там има будка за напитки, кафе, чай, печат и марка. Там се намира и касата, където плащате входната такса. Билетът е с цена 5 лв и включва беседа. групите влизат на всеки час + 15 мин. (9:15, 10:15, 11:15 и така до 16:15). Пещерата е неголяма, но е дяволски красива. Има страхотни, непокътнати пещерни образувания. Беседата с целия тур е около 40 мин. Определено си заслужава.

Понеже групата ни бе в по-голямата си част от "ловци" на печати за 100 Национални обекта, решихме да скочим до град Батак. Там продължихме с разглеждане на музея, обяд в местен ресторант, посещение на храм "Св. Неделя".

Решихме да минем и през град Брацигово, за да вземем марки или печат, който няма. Като цяло доста ползотворен ден, и определено много ползотворен уикенд. 

13.06.15 г.

13.06.2015 - Шесто международно изкачване на връх "Руй" 1706 м

Българи и сърби на връх Руй 1706 м
Девет души изкачихме прекрасния връх Руй. Той се намира на 5 км от град Трън, област Перник. Зоната е гранична, затова и направихме предварителен списък с участниците, който предоставихме на организаторите от община Трън.

След като взехме печати и марки за обектите от хижа "Ерма" потеглихме към село Забел, където оставихме колите. От там 9 км по черен път и право на върха. Денивелацията беше около 900 м., а ходенето - точно 200 минути. Изключително приятно време, около 2/3 от маршрута се ходи в гора, което допълнително допринася за приятното и ненатоварващо ходене.

Според организаторите в похода са се включили 1200 човека. От нашата група се събрахме 9 човека. Времето ни подкрепяше до към 15:30, след което затрещя и заваля такъв дъжд, че по едно време се чудехме от къде толкова валежи без облаци над нас. Явно времето ни го връщаше за безоблачното и хубаво време на хижа Тъжа. Мокри, но доволни в 18:00 се прибрахме до колите в Забел, и на няколко спирки за бира по пътя в 23:15 безаварийно се прибрахме в Асеновград. Много хубав преход, препоръчвам горещо на всички да се включват в ежегодните преходи по трасето. 

9.06.15 г.

09-12.06.2015 - Джурково - укрепване на двора

Качихме се с Ванчо. Постояхме няколко дни. През това време свършихме доста работа. Дворът, който малко по-малко започна да придобива вид бе фиксиран точно до чешмата.

Поради много големия наклон и нуждата този наклон да се запълни с пръст, се наложи да се направи едно ниво, едно стъпало и долно ниво - може би около 50 см. пълнеж за горното ниво.

Доста работа и доста хамалогия, но заради идеята ми да направя механа долу и нуждата да се изкара пръст, това нямаше да е проблем. Дадох и основите на барбекю, което щеше да е част от външното дворово пространство и удобен източник на топлина за готвене и разкош. 

30.05.15 г.

30.05-03.06.2015 - Джурково - ремонт на двора

Започнах да полагам плочи върху неравната повърхност, която представляваше двора. Половината от него бе покрит сравнително добре, но от половината надолу започваше много неприятна неравност. Някъде вадих старите плочи и след трамбоване на пръстта под тях ги полагах, другаде ползвах стария плочник за основа, за да поддържам сравнително постоянно ниво.

Реших, че до чешмата ще има две стъпала, за да може всичко да придобие някаква симетрия и да изглежда подредено и красиво. За пълнеж на втората половина от горната площадка, щях да ползвам пръстта, която копах отдолу, за сваляне на нивото. 

5.05.15 г.

Белащенски манастир "Св. Георги"

вход на манастира
Съдбата ва Белащенският манастир е свързана със Самуиловата крепост край Петрич. Белащинският манастир „Св. Георги Победоносец“ е действащ девически манастир над село Белащица и на 12 километра южно от Пловдив. Манастирът е обявен за паметник на културата и представлява комлекс от църква, параклис и жилищни и стопански сгради.

Църквата е еднокорабна, едноабсидна, с вътрешен и открит притвор, безкуполна и без стенописи, построена през 1838 година. Под открития притвор е аязмото, което е останало още от основаването на манастира и се смята за чудотворно. На двора се намира каменна чешма, построена през 1831 година. Манастирът е изграден през 1020 година от византийския военачалник Никифор Скифи - управител на Филипополис.

Останки от двореца-крепост на Никифор Скифи има южно от селото. /Според легендата Никифор Ксифий (управител на Филипополис от 1018 година) има изключителен принос за поражението на цар Самуил през 1014 година при Беласица планина (Македония), тъй като се явил в тила му.

дворът на манастира
Император Василий II му подарил 14 000 от пленените Самуилови войници. Тъй като били все пак от една вяра Никифор Ксифий отпуснал пари на ослепените войници, разквартирувани на това място основали село Беласица, което след това нарекли Белащица.

Близо до своята крепост Никифор Скифи съградил манастира и го посветил на „Св. Георги Победоносец“. Манастирът е опустошен от османците при нашествието им на Балканският полуостров през 1364 година и възобновен през 18 век. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен – Брестник - Белащица.

След Освобождението манастирът е възстановен, но остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 година.

1.05.15 г.

01.05.2015 - Plastic Bo. - Концерт в Пловдив - клуб "Петното"

Тръгнах за концерта направо от София, понеже предните дни бях по служебни задължения и записи. За мое най-голямо съжаление цели два часа излизах от Интер експо център до отбивката за Нови хан. Истински кошмар ! Типично по български ремонтите трябва да започнат преди празниците, когато има убийствен трафик.

Целия ден премина в бързане, нерви, но както и да е. В 19:00 бяхме пред клуба, наредихме нещата и бяхме готови. Скочихме до Асеновград да си вземем някои неща и към 22:00 бяхме в клуба.

Imprefect е проект на Антон, Радо, Едо и Светльо - всички добре познати лица на музикалната аудитория в Пловдив, а и хора, които от много години познаваме. Благодарности, че ни поканиха да свирим заедно, и се надяваме това свирене да даде началото на поредица такива между нас.

Нашия сет беше около 15 песни. За пръв път от доста време свирихме без брас, и усещането да сме тримата е доста яко. Има два отделни момента - единия е когато сме с брас, всичко в фън и весело, но когато сме тримата имаме възможност да свирим старите ни неща, които са много съкровена част от творчеството ни.