28.02.15 г.

28.02-04.03.2015 - Джурково - рязане на дърва

С приятелите от Виево
Започнах по план почистването на избата - подготовката ми за бъдещата механа. Трябваше да се изчистят дървата, да се нарежат и да се наредят навън, за да може да се отвори фронт за сваляне на нивото на пръстта и подготовката за полагане на основа, изолация и камъни.

Освен от избата дърва трябваше да се изнесат и подготвят за рязане и от постройката, в която се гледаха животни, сега е помещение за дърва. Всичко бе готово до понеделник - деня, когато Иво щяха да дойдат, за да нарежат дървата. Иво, Вальо, Сашо и Стефан - бригада N 1 ! За два часа опаткаха всички дърва, които после два дни прибирах. Абсолютни машини. Като Реал (Мадрид) в дърводобива. После пихме по две-три ракии, малко мохабет и те трябваше да тръгват за Виево, където имаха друга работа.

Продължавам по дневен ред. Предстои сваляне на нивото. Поне 100 колички пръст трябва да се изхвърли, за да се подготви пода за настилане. Поне каменни плочи дал Господ.

23.02.15 г.

Първата пожарна в Станимака

Първата пожарна  в Станимака - 1900 г. 
Доста време се опитвахме да установим каква е тази сграда, която Йеротей Сирманов е заснел през 1900 година. Снимката е публикувана в сборник  "130 години от освобождението на Асеновград от османско владичество". С много желание, мислене и анализ, най-после успяхме не само да установим каква е била тази сграда, а също и къде се е намирала.

Но нека започнем по-отдалеч и направим бърз преглед на отхвърлените хипотези за това, какво е била всъщност тази сграда. Имаше няколко различни мнения, а именно, че това е кулата-камбанария на храм "Св. Марина", че е била манастирска воденица, или че е била сградата на първат пожарна в Станимка (което като хипотеза се появи най-последно). Нека обаче разгледаме детайлно всяко едно мнение:

 - Кулата-камбанария на храм "Св. Марина".

На снимката ясно се виждат двата параклиса "Св. Преображение Господне" и "Св. Петка". Явно тогава самия квартал не е бил застроен чак догоре, затова и имаме добра видимост към тях.

Храм "Св. Марина" се намира на ъгъла на улиците "6-ти януари" и "Св. св. Кирил и Методий". Според Google maps разстоянието от тази точка до параклиса "Св. Преображение Господне" е 200 метра. На снимката разстоянието е поне 600. Освен това Камбанарията на "Св. Марина" е пада по-на юг от параклиса "Св. Преображение Господне" а тук се вижда, че параклиса е по-на юг от сградата на снимката.

 На не повече от 10 до 12 метра от камбанарията трябва да е Етнографския музей, който си е къща доста по-рано от времето, в което е правена фотографията. На снимката обаче го няма, което според мен е достатъчно като разстояние, ако това бе камбанарията на "Св. Марина" да се вижда и къщата със "Слънцето".

Кулата-камбанария на храм "Св. Марина"
Арх. Стоилов в поредицата си статии "Кулите-камбанарии на Станимака", излязла в местната преса в края на 90-те години, пише, че така е съградена камбанарията с характерия за нашия край похват да има по няколко дъбови колони горе - в случая 8, а тази от снимката няма такива, и е доста по-различна като архитектурна визия. Твърдо се оборва мнението че това е църквата "Св. Марина".

 - Манастирска воденица.

Продължаваме нататък с втората хипотеза, а именно, че това е някоя от манастирските воденици, намираща се по реката.

В подкрепа на това твърдение, е и кръстът, който стои на тази кула и ни отвежда на мисълта, че дори да не е църковна сграда, може би тя е под църковно или манастирско попечителство или юрисдикция, защото както документите говорят*, манастирът е притежавал, няколко мелници и тепавици по реката.

Вторият довод, макар и също косвен е виждащото се воденично колело под дървото в десния ъгъл на снимката, както и малкия "арк"**, който се вижда фронтално. Това е изкуствено създаден речен канал, който вероятно би бил нужен за нуждите на тази воденица.

Тази хипотеза е доста-по правдоподобна от първата, като търпи критика, единствено от големината на речния канал, който евентуално би задвижвал водните колела. Също и липсата на реална визия за действащи такива на самата сграда, ни задължава да елиминираме и тази хипотеза.

 - Първата пожарна в Станимака.

Третата и последна във времето идея за същността на сградата е и най-издържана. В град, който с малки изключения е бил почти на равно, е напълно нормално всяка една пожарна да има кула. Във Варна например се е използвала първоначално голямата часовникова кула за наблюдателница в помощ на пожарникарите. В Пловдив за наблюдение на града от възникнали пожари е ползвана (за съжаление все още не се знае от кога) Пловдивската часовникова кула, издигната над Сахат тепе /Дановия хълм/ и т.н. Именно тези примери идват да докажат, че ако това е било пожарната, то кулата съвсем резонно е заела своето място в архитектурното решение.

 Всичко това са доводи в полза на хипотезата, че това е първата пожарна в града ни. Но най-сериозния довод, който ни уверява в истинноста на твърдението ни се намира на стр. 355 в книгата на Акад. Николай Хайтов "Асеновград в миналото". Там той пише следното: "Тулумбаджийницата" (пожарната) е на два ката, с чардак на горния и наблюдателна кула. На долния етаж под навес са наредени "тулумбите:" (бъчонки около 200 литра), поставени на колела. Там е и оборът за конете, с които се запрягат тулумбите...".

От тук нататък, мисля си, всякакъв коментар е главоблъскане са излишни. Снимката показва абсолютно точно, всички детайли които акад. Хайтов е описал.

След като установихме със сигурност, коя е сградата, остава ни да определим нейната локация. Това не е никак лесно, имайки за ориентир само изгледа към Метошката махала, но въз основа на някой податки, можем да ограничим един периметър в който тя се е намирала.

 В махалата "Метошка" терена определено е стръмен, слизайки към реката. Тук виждаме един равен терен, дори има лек обратен наклон. Това е доказателство, че сградата се е намирала от източния край на реката. Отново на помощ идват няколко реда в "Асеновград в миналото". Там акад. Хайтов пише: "След черквата "Балъкли" най-голям интерес събуждат в Бахча махала "тулумбаджиите" (пожарникарите), които са в най-долния край на махалата до манастирската воденица и думуз пазар..."

"Домуз" пазара е бил до днешния съд, което ни съобщава и локацията на първата пожарна. Тя е била от района на днешното "ДНА", до към съда на изток, а на север някъде до днешната улица "Железарска".

 ---
Снимката на асеновградската пожарна е публикувана в статията на Владимир Балчев "Личният фонд на генерал Йеротей Сирманов като извор на следосвобожденската история на Асеновград "

* Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов -"Бачковският манастир от Освобождението до днес"
** - Речен канал в Станимака. Навремето в Станимака е имало 9 големи арка

21.02.15 г.

21-22.02.2015 - Старосел, хижа "Бунтовна", Панагюрище, Клисура

Пред комплекс "Бунтовна" (Средна гора)
Това бе една културно-опознавателна разходка през уикенда, съчетана с лек преход до една от перлите в Средна гора - комплекс "Бунтовна".

Първата ни спирка беше тракийския култов център край село Старосел. Интересни неща, сблъсък с тракийските ритуали и обредност. Печат от 100 НТО и поехме в посока село Кръстевич, от където щяхме да тръгнем за "Бунтовна".

Оставихме колите в селото и поехме към хижата. Пътят до горе е 12 км по черния път за кола и 9 по туристическата пътека. При сухо време до горе може да се качите без проблем, ако карате внимателно. При нас обаче на места калта беше малко в повече. Без да се оплакваме, след 3 часа ходене бяхме на хижата. Страхотни условия. За 15 лв. (цената на нощувката), получавате чиста стая с баня и тоалетна, с централно отопление, дограма и ламиниран паркет. Затова си дадохме обяснение защо хижата е пълна и отивайки, заварихме една компания вече заседнала мъжката.

Вечерта ние не отстъпихме и се включихме активно в купона. Много настроение и хубава компания. Това е повече от достатъчно.

На другия ден станахме, закусихме, взехме печат от 100 НТО и по туристическата пътека за 2 часа бяхме до Кръстевич. Поехме към Панагюрище, а там отново печат за 100 НТО, разглеждане на Панагюрското златно съкровище и музейната експозиция.

В последните минути преди 17:00 отидохме до историческия музей в град Клисура. Много, много интересна експозиция. Отново печат за 100 НТО и доволни се прибрахме, за да си броим печатите :)

15.02.15 г.

15.02.2015 - Поход-поклонение до манастир "Св. Петка Мулдавска" и полагане на венец пред бюста на Васил Левски

Христо и Светльо полагат венец пред бюста на Левски
За втора поредна година със Сдружението полагаме венец пред бюста на Васил Левски пред манастир "Св. Петка Мулдавска". След като предната седмица бяхме да помогнем според силите си за разчистването на една паднала стена, сега бяхме пак тук, отново с повод.

Инициативата е започната през 1937 година от туристически дружества. Многохилядни са преходите пред 40-те години. В последствие в традиция се превръща преходът да се трансформира във всенародно веселие. Помня, имаше по няколко оркестъра, хорото беше огромно. А всъщност поводът да се отиде там е обесването на Апостола. И както се изказа военният историк и писател подполковник от резерва д-р Петър Ненков, не само да отидем, ами и да коленичим и да искаме прошка от Него, че още не сме постигнали неговите идеали и не следваме завета му. Добре, че спряха оркестрите.

След панихидата и официалната част отидохме на параклис "Св. Илия". Там с усмивки, настроение и кръшни хора прекарахме останалата част от деня.

13.02.15 г.

13.02.2015 - Jam session с Митко Налбантов в бар "Кошипрайм" (Асеновград)

Магията, която Митко създава с китара в ръце 
Поводът за събитието беше не особено приятен. Митко заминава с Ваня за Англия, където ще търси своя по-добра реализация. За съжаление Асеновград логично се оказа тесен за космополитния талант на Митака, за неговата гениалност, за неговия музикален интелект. Като за последно решихме да се съберем в Бара, да посвирим и да се позабавлявахме.

Въпреки че имаше доста музиканти, само малцина се осмелиха да посвирят. Аз свирих на бас, после изсвирихме разни парчета от нашето творчество, защото Митко е участвал активно във записите на всичките ни албуми, така, че няма човек, който да е по-запознат с нашата музика от него. Имаше импровизации и негови песни. Определено умее да мисли музика и да въздейства чрез нея.

Прекарахме си повече от добре и си напълнихме душичките от красива музика. На добър час Митак !

8.02.15 г.

08.02.2015 - Ден на доброволческата помощ в манастир "Св. Петка Мулдавска"

Участниците в трудовия ден 
Седмица преди походът-поклонение в памет на обесването на Апостола на свободата Васил Левски до манастир "Св. Петка Мулдавска" решихме да идем горе и да помогнем с разчистването на една паднала стена. Тази стена беше паднала вследствие на големия пожар от 2010 г. И до днес никой не я беше разчистил. Спукана плоча, камъни и тухли, изгоряла дървения.

Всичко се изчисти, акуратно се подреди, за да е готово за ползване. Вече може да се отваря вратата и да се влиза към селскостопанския двор, каквато всъщност беше идеята. Тук има доста постройки, курници, малък обор, дърварник, плевници, доста овошки. Личи си че преди доста години тук е имало подредено стопанство, което е обслужвало нуждите на манастира, но сега сама майка Юлита няма как да се справи със всичко. Освен стената, прибрахме и два големи палета керемиди.

След работата майката ни нагости с вкусен манастирски боб, разказа ни историята на манастира и Васил Левски и неговия престой тук. Със сигурност пак ще отидем, защото да помагаш на такива светини на българския дух е победа на патриотизма в нашето ежедневие. А без патриотизъм е много трудно да опазиш националната си идентичност.