29.03.15 г.

29.03.2015 - Почистване на вело и пешеходни маршрути над Асеновград

По път за Пъдарската колиба (вело маршрут)
В 10:00 бяхме на базата на "Тритон" на басейна над Изтока. Бяхме около 12-15 човека, които щяхме да тръгнем по двата маршрута за състезанието, което "Тритон" и "Асеновградски баири" организират. "Устремените" бяхме доволна група - 8 човека, оборудвани с брадвички, триони, ножици за рязане, мачете и др.

Едната група тръгна към Анатемата, а ние, четирима човека с кола, тръгнахме към "Св. Петка" за да преминем по вело маршрута.

Оставихме колата на манастира и по черния път тръгнахме към "Пъдарската колиба". Имаше много клони, които натежали от снега са били отсечени и захвърлени, типично по български на шосето. От малката зелена барака, наречена в годините "Пъдарска колиба" завихме надясно и поехме по южния склон. Тук имаше доста заплетени ситуации, но като цяло проправихме нова, страхотна пътека, почистена и разширена. Колоездачите трябва да са повече от доволни.  След няколко часа усилен труд се прибрахме доволни, издрани и пълни с очакване за деня на състезанието.

25.03.15 г.

25-28.03.2015 - Туристическо изложение "Изложба на общините" - Пловдивски панаир

Щанд на Община Асеновград
От 25 до 28 март 2014 година, Международен панаир Пловдив отново ще бъде място за среща на българските общини, бизнеса, институциите и гражданите. 10-тото издание на „Изложбата на общините” се провежда паралелно с изложението „Природа, лов, риболов”, като си поставя амбициозната задача да представи по най-добрия начин възможностите за бизнес, инвестиции и туризъм в отделните райони на България.

Община Асеновград представя своите актуални проекти, свързани с туризма - "Асеновград - свещената порта на Родопите", касаеща НПК "Асенова крепост, "По-пътищата на цивилизацията" - общ проект с Общините Пловдив и Родопи, както и "Дейности по опазване и устойчиво управление на резерват „Червената стена” и поддържан резерват „Изгорялото гюне”.

22.03.15 г.

22.03.2015 - Трявна и Калофер

"Даскаловата" къща в Трявна
 "Даскаловата" къща се намира в центъра на Трявна. Много добре запазена, в нея има и музейна експозиция на резбарското изкуство.

Много приятен град, аз лично отивах там за пръв път. Определено трябва да ида за повече време. Носи страхотен аромат на възрожденско изкуство, самобитност и уникалност.

Не е за подценяване и божествената природа около него и гледките към Стара планина, които се откриват под погледите ви, идвайки от Габрово.

Много се зарадвах на факта, че не познавайки града и не знаейки местоположението на обекта, който търсих, веднага с влизането, карах на където ме водеше интуицията, паркирах и се оказа че съм паркирал точно, ама точно до "Даскаловата" къща. Е, това ако не е късмет и добро стечение на обстоятелствата - здраве му кажи.

Следващата спирка в моето пътуване беше Калофер - родното място на Христо Ботев.

Калофер
Колата ми направо ме изуми. Заредих на светната лампа за резерва за 20 лв в Севлиево. От там отидох в Габрово, от там Трявна, пак Габрово, минах Шипка и малко преди Калофер ми светна лампичката. Заредих чак след село Баня. Лудница. Адски икономична кола.

Калофер вреше и кипеше. Точно за мой късмет, в този ден се провеждаше фолклорен фестивал "Орфеево изворче". Целият център беше пъстър и огласен от весела глъч. Имаше състави от къде ли не, но нашите хора (Станимака) са N1.

Туристическия център в Калофер работи с доста странно работно време. През седмицата от 09:00 до 12:00, събота и неделя от 10:00 до 11:00. Това за пръв път го виждам. Един час работа в пиковите дни. Снимах музея на образованието, и се изкачих до големия паметник на Ботев, за който напоследък алармират че се намира в зона на свлачище.

Снимах храм "Успение Богородично", и постих родната къща-музей на Христо Ботев.

Родната къща на Христо Ботев
Направи ми впечатление абсолютната изрядност на всичко в комплекса - градинките, алеите, обектите, информационното и адекватно обслужване. Едно голямо браво за отношението на хората в Калофер към туризма.

Побеседвах на интересни теми с жената от гишето в музея, направих си снимка за спомен пред паметника на Ботев, след което снимах и другия храм от времето на Възраждането в центъра на Калофер - "Св. Атанасий". Доволен и предоволен се отправих към Асеновград, минавайки под заснеженото било на Ботев, за да приключа този уикенд с 8 печата и над 800 изминати километра в опознаване на културата, историята и традициите на България. 

21.03.15 г.

Антична крепост "Состра" край Троян

вход на крепостта 
Состра е древна римска крепост, разположена в землището на с. Ломец на около 16 км от Троян. В непосредствена близост до крепостта е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) към Филипополис (дн. Пловдив), останки от който могат да се видят и днес на това място.

Строителството на крепостта започва около 147 г. по заповед на император Антонин Пий. При неговото управление тук е разквартирувана Втора Матиакска кохорта. През 249 г. крепостта и прилежащото селище, което е имало военен характер, са опустошени от готите.

Кога точно започва възстановяването, не е известно, но се знае, че пет години по-късно по заповед на император Галиен тук е изпратена Втора кохорта (на възвращенците), на която е наредено да издигне нова крепостна стена (т.нар. Източна стена). Нейното изграждане продължава три десетилетия, като е достигала височина 10 метра. Останки от Източната стена са запазени и днес.

северната крепостна стена
През 4 в. (378 г.) Состра за пореден път е разрушена от готите. Скоро след това е издигната християнска базилика в селището на името на Св. Георги, а в началото на 5 в. след заселването тук на цивилно население, крепостта губи военния си характер. По същото време започва  и възстановяване на по-ранните тракийски крепости в околностите.

"Состра" е била укрепление на военна кохорта от около 1000 души и важна военна част по древния път Ескус - Филипопол. Освен крепостта, останки от която са видими и днес, Состра е била голям крайпътен пункт, включвайки и селище, разположено извън крепостните стени.

Строителството на крепостта започва през 147 г. по заповед на император Антонин Пий и по време на съществуването си е била разрушавана неколкократно и възстановявана отново. Крепостта престава да съществува в V век.

жп линията, която днес преминава през крепостта
Името Состра е отбелязано върху така наречената `Певтингерова карта` от края на IV век. Станцията, крепостта и прилежащите съоражения са разположени на пътя Ескус - Филипополис и отстоят на 13 мили южно от Мелта (вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад радицес (м. `Попина лъка` - източно от с. Бели Осъм, Троянско).

Станцията се среща в западноевропейски карти от XVII до XVIII в. Станцията Состра е отбелязана на римската пътна карта `Tabula Peutigeriana`. Любопитно е, че освен традиционното пътно разклонение от Мелта за Никополис върху картата се забелязва отчетливо пътната връзка между големия римски град и Состра, а от там и продължението за Филипополис.

Това се смята за логично продължение на антично разклонение от Состра в посока днешните села Добродан - Врабево - долината на река Видима - Севлиево, а от там и на село Никюп. Хипотезата за това разклонение се подкрепят от характера на удобния за преминаване планинския терен и концентрацията на археологически паметници (новооткритите селища и укрепления) от римската епоха.

указателна табела
Името на римската крайпътна станция произхожда от старогръцките думи xwstra, xwstron (връзка, превръзка, пояс). По този начин името Состра илюстрира географското и стратегическо място на античния комплекс от крайпътна станция, крепост и прилежащи съоражения в долината на река Азмус (река Осъм).

За пъри път Состра е е локализирана в околностите на село Ломец от унгарския пътешественик и историк Феликс Каниц. При едно от своите преминавания на Стара планина, от Ловеч през Троян - Ново село (гр. Априлци) - Русалийския проход за Казанлъшкото поле, Каниц подробно описва руините на `някакъв град`, разположен до село Ломец.

Пътешественикът отбелязва, че `ключът` на този град е бил една стара крепост, която сигурно е охранявала горното течение на река Осъм, заедно с една друга на отвъдния бряг при възвишението край Добродан (село разположено югоизточно от Ломец на другия бряг на река Осъм със средновековна крепост).

фрагмент от римския път
При арехологически разкопки в крепостта са открити около 30 сребърни Tetradrachms (гръцки антични сребърни монети) сечени на остров Тасос, бронзова маска и много антични съдове и накити. Повечето от находките са изложени в Историческия музей в град Троян, а бронзовата маска - в Националния исторически музей в София.

Состра прекратява съществуването си в края на 5 в. с разрушаването ѝ от хуните. Чак през 19 в. на това място е построен малък пътен хан, наречен „Ломешки ханчета“.

Проучването и възстановяването на Состра е извършено в периода 2002- 2011 г. от Национален исторически музей, Община Троян и Ротари клуб под ръководството на доц. д- р Иван Христов.

Месеците, през които крепостта е официално отворена за посещение са юни-октомври
Работното време на обекта е 08:00-12:00 и 13:00-17:00 ч (понеделник-петък)
Входната такса е 2 лв за възрастни, 1 лв за ученици

източници:
- Уикипедия
- www.peika.bg
- Туристически сайт на община Троян

21.03.2015 - Село Сенник - родното място на Дан Колов

Къщата музей "Дан Колов"
Сенник, или както се е казвало в миналото Чадърлий, има древна история, но жителите му се гордеят най-вече със своя съселянин Дан Колов. В село Сенник се намират паметникът и къщата-музей на Дан Колов. И двата са в непосредствена близост един от друг и се намират почти в началото на селото, влизайки от град Севлиево, който се намира на 7 км.

 Къщата-музей няма регламентирано работно време, но ако се обадите в местното читалище ще имате възможност да го разгледате.

Споменът за Дан Колов е жив. Пази се в архивите, във фондовете на музеите и най-вече в сърцата на хората. Със спомени за него е изпълнена и къщата, която той изгражда в родното си село Сенник, превърната в Дом музей „Дан Колов”. Родителите на Дан Колов дошли от тревненските села - здрави балканджии с пословична сила. Предпоследното им дете Дончо се ражда на 26 декември 1892 г.

пред паметника на Дан Колов
След ранната смърт на баща си малкото селско момче тръгва на гурбет в Унгария, още ненавършило 13 години. В края на октомври 1909 година той пристига в Америка с надеждата за по-добро бъдеще в „страната на неограничените възможности”. Млад и видимо силен физически, Дончо скоро изпитва първата тръпка от голяма победа – първо в любителска среща, а след това срещу професионален борец.

С желязната му воля и огромното желание да се бори и побеждава са принудени да се съобразяват всички. Става известен в борбата свободен стил – кеч ес кеч кян. Успява да направи името си прочуто и до днес, като първият борец в света, два пъти носител на „Диамантения пояс”.

Многократно му предлагат да приеме американско поданство, но той е непреклонен: „Не мога да се откажа от България никога”. С българското си име и гражданство побеждава навсякъде – в Америка и Азия, в Европа, Австралия и Африка - всички се прекланят пред Балканския лъв.

Заради феноменалната му сила, издържливост и пъргавина, както и бързината на мисълта му при съвършеното прилагане на множество хватки, пресата с уважение и възхита да го нарича Кралят на ринга. „Всички ме познават. Аз съм Дан Колов” – има основание да заяви нашият земляк преди триумфалното си завръщане в Родината. Скоро след това с победа над Анри Деглан  става европейски шампион по свободна борба и носител на диамантения пояс.

лобното място на великия българин
Славата не го променя и той остава същият добряк с благородно сърце. В края на 30-те години желязната му физика е победена от нелечимата по това време туберкулоза.

Великият Дан Колов издъхва, ненавършил 48 години, на 27 март 1940 г. С огромна скръб е изпратен в последния му път, под приказно красивите върхове на родния Балкан, до двора на църквата, където легендарният исполин намира покой. Мястото е наистина особено, а църквата, до която е погребан също привлича вниманието със своята архитектура и местоположение. Посторена на нависок хълм, тя се забелязва почти от всички краища на селото.

Храмът, посветен на "Св. Иван Рилски" е интересен и заради своя часовник, вграден във външната стена на входа. Строителството започва през 1914 г. и завършва през 1919 г. Часовникът е монтиран година по-късно и оттогава отмерва времето в селото.

храм "Св. Иван Рилски"
Към читалище „Климент Охридски“ с. Сенник има сформирана група за автентичен фолклор с ръководител Христина Христова.

Интересно е, че село Сенник има герб и знаме, създадени от художника — хералдик Христо Танев. Знамето се съхранява в олтара на църквата, а девизът на селото е: „В сила и слава - бях и ще бъда“. Интересна забележителност е и монтираният до чешмата в селото самолет на генерала от авиацията Михо Михов, който също е роден тук.

Любителите на риболова ще останат очаровани от възможностите, които предлагат околностите на селото. Само на няколко километра от Сенник се намира язовир „Александър Стамболийски”, който е първият изкуствен язовир в България. Построен през далечната 1953 г., язовирът е дълъг 18 км и тук можете да се насладите на прекрасна почивка и страхотен улов на каракуда, червеноперка , шаран, костур, бяла риба, сом.

Гледка към Голям и Малък Кадемлия
Красивата природа, кристално чистият въздух и близостта на многобройните микроязовири го превръщат в желано място за селски, еко и риболовен туризъм.

Село Сенник определено е място, което си заслужава да бъде посетено. Аз съм съм бил там два пъти и винаги съм го усещал като свое. Има места, които наистина са специални. Места, които оставят особено чувство у вас, което е необяснимо, но ви кара да искате да се върнете там отново. На мястото, на което е построена църквата винаги изпитвам някакво сублимно чувство на духовен възторг. Друго такова място е храм "Св. Троица" в село Гела (Родопи).

В заключение може да се каже, че в село Сенник може да видите много неща, да научите много любопитни истории и да съпреживете гордостта на Дончо Колев Тревненски - Дан Колов, от това да бъде Българин. Имате ли възможност, непременно посетете това място. 

21.03.2015 - Къкринско ханче, Троянски манастир, Средновековна църква "Св. Георги", Антична крепост "Состра", село Сенник

Пред "Къкринското" ханче
 Започнах своето пътешествие към Къкринското ханче, където е бил заловен Васил Левски. Сградата е запазена (мисля, че в автентичен вид) доста добре. Ниска, вкопана и има покрив, покрит с големи каменни плочи (наричани в Родопите "тикли").

Много приятно впечатление ми направи организираното пролетно почистане на обекта от работници от Газпром. Навсякъде кипеше труд и личеше и не само от времето че пролетта идва.

Информационен център има пред самото ханче, но той в този момент не работеше. Има кът за сувенири, марка и печат за 100 НТО в самото ханче. Направих си снимка за спомен и се ориентирах в посока гр. Троян, защото нямах много време, а исках да посетя и разгледам пълноценно много неща.

Отсечката Троян - Троянски манастир е в ремонт и придвижването става не особено бързо. Въпреки всичко около обяд бях пред манастира. Последните ми спомени от там бяха не особено приятни, защото са свързани, едва ли не с криене, припълзяване и прикриване, ако

Пред иконата "Св. Богородица - Троеручица"
искаш да се снимаш. Сега нещата са наистина коренно променени с идването на новия игумен - епископ Сионий. Наистина се "диша". Може да се снима навсякъде, дори и в съборната манастирска църква, отворена е нова музейна зала на мястото на досегашният склад за продукти.

Залата носи името на архимандрит Хаджи Макарий – „един от най-дейните духовници на българския народ”. Тук постоянно се прожектира филм за историята на манастира и има богата галерия от архивни фотографии.

 Има и нова икона "Богородица Портарница", поставена на манастирската стена непосредствено преди влизането във вътрешния двор. На северния край на западното крило е музея, в който се е крил Васил Левски и който е част от 100 НТО. Има марка и печат. Самия музей представлява две стаи - едната - скривалището на Васил Левски, другата - църковен музей с много безценни реликви на християнското изкуство.

Абе с две думи - образцова грижа. Няма какво да се каже. Дай Боже все така ! Направих си снимка за спомен пред една от православните светини в България с чудотоворна сила, и поех обратно. Не ми се рискуваше да ходя до село Черни Осъм, до тамошния музей, защото никой не отговаряше на телефона там, а аз нямах и много време.

Раннохристиянскa църква "Св. Георги" (IV-VI в.)
Следваше раннохристиянската църква "Св. Георги". Тя се намира на няколко колиометра от Троян в посока Ловеч.

До нея път или пътека няма. Просто една табела, която се вижда от пътя. Указано е 200 м., а метрите са всъщност може би 400-500. Ако сте тръгнали натам и не виждате църквата, не се отказвайте. Бъдете напористи и ще я откриете.

Намира се на едно равно място, над жп линията, която трябва да пресечете, за да стигнете до нея. Има малка и стара указателна табела, какво всъщност представлява това място. Като цяло обаче - пълна мъгла. В запазената можи би в най-голяма пълнота абсида има малко дървено параклисче, в което има икона на Св. Георги. Западно, под едно дърво има малък кът за отдих с няколко пейки.

За мен образцово експонирани и информационно представени раннохристиянски църкви са в село Гела и "Червената църква" в Перущица. Всичко е обяснено с табели, защото аз знам кое какво е, но хората си нямат никаква идея, кое архитектурно решение какво е, а е доста глупаво и досадно да гледаш купчина камъни, без идея за какво са служили.

Римска крепост "Состра"
На около километър по-надолу е възстановената крепост "Состра".

На днешното си място Троян възниква след завладяването на България от Османската империя,през XV век,като попътно селище в началото на Троянския проход. Името си получава от древноримския път "Виа Траяна", който е свързвал Мизия с Тракия и Бяло море. До "Виа Траяна" е била изградена запазената и до днес римска крепост "Состра".

Намира се в долината на р. Осъм, край село Ломец,на 12 км севрно от Троян и на 28 км южно от Ловеч. Архeологически комплекс се състои от раннохристиянска базилика "Свети Георги", крайпътна римска станция и цивилни селища. Всичко е обозначено с табели и човек дори да си няма хал-хабер ще добие престава. Като цяло обаче ми направи впечатление огромния мащаб на крепостта. Било си е доста сериозна станция по древния римски път, няма две мнения.

Обектът е реставриран и отворен за посещение, но въпреки ценоразписа, закачен на малката будка, нямаше човек, който да събира таксите. Ако искате да си поръчате беседа, трябва да го направите от историческия музей в град. Троян. Доста сложно за изпълнение като цяло.

Родната къща на Дан Колов в село Сенник (Севлиевско)
За последно оставих село Сенник - родното място на големия българин Дан Колов. Сенник, или както се е казвало в миналото Чадърлий, има древна история. Доста голямо село и като цяло с много спретнати и чисти къщи. Намира се непосредствена близост до прекрасната Стара планина с нейните неповторими върхове, които предлагат множество интересни маршрути.

Направих си снимки за спомен пред паметника на Дан Колов в центъра на селото, снимах родната му къща, която е реставрирана и се намира в прекрасно състояние. Снимах паметника на загиналите във войните, отидох и до църквата "Св. Иван Рилски", която толкова ме впечатли, че за нея смятам да напиша отделен текст.

Равносметката за този ден - попълних 100 НТО книжката си с печати и марки от следните обекти:

N30 - Село Къкрина - "Къкринско" ханче
N31 - Град Троян - Троянска Света Обител "Успение Богородично"

21.03.2015 - Plastic Bo. - Концерт в Габрово - "Под Театъра"

Саундчек
Много готин клуб е "Под Театъра". Горещо препоръчвам на хората, които са от региона да посещават рок събитията и концертите там. Мястото се намира точно на центъра в града, непосредствено до сградата на Общината и Априловската гимназия. Има къде да паркирате в непосредствена близост, което е още един плюс към цялата картинка.

 Прекрасен звук, прекрасна обстановка, страхотна публика и като цяло Габрово е много красив и уютен град. Концертът започна около 23:30 и продължи до 1:30. Два часа свирене, доволни хора, добро настроение. Освен всичко, цените в този клуб, който в началото дава заявка за много "лъскаво и скъпо" място, съвсем не са умопомрачителни и всеки може да си позволи да подкрепи любима група. Успех за в бъдеще на Момчил, който се грижи за концертите и го прави с много желание и внимание. 

20.03.15 г.

20.03.2015 - Къща музей “Пейо Яворов”, Исторически музей в Нова Загора, Казанлъшка гробница и село Боженци

Къща - музей "Пейо Яворов"
Чудесен маршрут за един ден. Къщата-музей на Пейо Яворов се намира на излизане от Чирпан в посока Стара Загора. Входната такса е 2 лв. Има печат и марка.
Повече може да прочетете тук

Следващата спирка по трасето беше исторически музей в Нова Загора. Богата експозиция, а сградата се намира в центъра на града. Входът е 2 лв. Има печат и марка. Повече може да прочетете тук

Следват обектите в Стара Загора, но в този ден те не работеха и направо поех към Казанлък, за да се насладя на прекрасната тракийска гробница, която представлява реплика на оригинала, намираща се само на няколко десетки метра от него. Входът тук е 4 лв. Има печат и марка.Повече може да прочетете тук

Последната дестинация за деня беше архитектурен резерват Боженци. Страхотно, запазено, автентично и истинско. Можете спокойно да си запазите половин ден само за това място. Има печат и марка, а повече за обекта може да прочетете тук

посетени обекти за деня:

N70 - Град Чирпан - Къща-музей "Пейо Яворов"
N76 - Град Нова Загора - Исторически музей
N91 - Град Казанлък - Тракийска гробница
N20 - Село Боженци - Архитектурен резерват

15.03.15 г.

15.03.2015 - Посещение на село Мезек, Александровска гробница, Димитровград, Узунджово и Хасково

Статуя на "Св. Богородица" в Хасково
Беше една от разходките, които много обичам. Тези, които ни показват красотите и културно-историческото наследство на България, която след Италия и Гърция е на трето място в Европа по богатство на артефакти от няколко хилядолетия във времето назад.

Тръгнахме сред дъжд и стигайки до Хасково решихме да направим промяна в плана, а именно да идем до Мезек, надявайки се там да не вали и да започнем от най-далечната точка.

Точно в 9:45 бяхме на средновековната крепост над селото. Много добре запазена, с няколко отбранителни кули. Цената за посещение е 3 лв, беседата е 6 лв. Купихме си комбиниран билет и за тракийската гробница, входът за която беше със същата цена.  Така цената за двата обекта беше по 5 лв, а двете беседи вместо 12, станаха 10.

Екскурзоводката там беше олицетворение на това, което не бива в туризма - припряност и некомпетентност. "Беседата" беше в рамките на 6-7 минути, смутолевена набързо и без хронологическа последователност. Всъщност сами си разгледахме и гадаехме кое какво е. Има печат и марка за 100 НТО. Повече за средновековната крепост може да прочетете тук.

Като цяло крепостта е на много красиво място, в началото на пътеката за връх "Шейновец" (погранична зона с Гърция). Повече за него може да прочетете тук.

Втората спирка в нашата програма беше тракийската гробница край селото. Тук вече нещата започнаха да приличат на това, което искахме. Перфектно информационно обслужване, страхотна гробница, експонирана в автентичен вид, много добра дестинация като цяло. Има печат и марка за 100 НТО. Повече за тракийската гробница в село Мезек може да прочетете тук.

Следващата ни дестинация беше Александровската тракийска гробница. До гробницата има изграден с финансиране от Япония музей - "Център на тракийското изкуство". В него всъщност се помещава реплика на гробницата (архитектура, рисунки, интериор), заради влагата и човешката дейност, които биха повредили рисунките в оригиналната гробница. Те са от края на IV в. пр. Хр. и заедно с рисунките в Казанлъшката гробница са единствените открити в България. Входната такса е 3 лв. Има печат за 100 НТО. Повече за могилата може да прочетете тук.

Тракийска гробница в Александрово
Предвид, че се движихме много добре във времето, решихме да отскочим до Димитровград, за да се "доберем" до обектите в града. Преминахме през селата Воден и Черногор и стигнахме Димитровград. Отидохме до градския музей, но се оказа, че в неделя работи до 14:00. Греда. Решихме отново да пробваме късмета си и да посетим обсерваторията "Джордано Бруно". Повече за нея може да прочетете тук.

"Народна астрономическа обсерватория "Джордано Бруно" се намира в парк "Никола Вапцаров", който за мен е олицетворение на модерен, европейски парк. Тук има кътове за отдих, малка зоологическа градина, в която се зъби баба Меца, има фазани, сърни, елени, всякакви птици. Има детски площадки, атракциони и като цяло това място ни направи страхотно впечатление.

В обсерваторията имаше дежурен, влязохме, подпечатахме книжките, снимахме се и доволни потеглихме към Узунджово за да видим местната уникална църква "Успение Богородично"

В село Узунджово навремето се е провеждал един от най-големите панаири в цяла Тракия. Понякога те са достигали умопомрачителните 100 000 човека. Интересното тук е църквата, преустроена от джамия през 1906 г. Аз направо бях омагьосан. Такова внушително и странно в положителния смисъл на думата място от много време не бях виждал . Повече за църквата може да прочетете тук.

Храм "Успение Богородично" в село Узунджово
Последната ни спирка беше Хасково и по-конкретно статуята на Св. Богородица" с обща височина 31 м. Повече за нея може да прочетете тук.

Бяхме в Хасково в 17:00 и отчаяни, че не можем да си вземем марка от обекта (понеже Александрово, от където си взехме печат няма марка, а двата обекта са на един и същ номер), остана посещение на обекта и закупуване на марка. Изненадата обаче бе, че щандът за сувенири, намиращ се пред статуята работи до 18:00. Е, като ти е тръгнало ти върви.

Купихме на кой каквото е нужно, качихме се на 30 метровата кула-камбанария, снимахме се и тръгнахме да се прибираме. На центъра на града обаче нова изненада. Събрали се хора, има озвучаване, дъни народна музика и се играят кръшни хора. Светльо отсрами честта на групата и се вля във вихъра на буйните танци, ограден от красиви млади дами. Е това е да си майстор на хората :)

Една от разходките с културна програма, която не само че беше богата (събрахме цели три печата и посетихме 6 обекта), а и се справихме изключително бързо, но не припряно. Много съм доволен, предполагам, че и приятелите също.

N72 - Хасково - Монумент "Св. Богородица", село Александрово - тракийска гробница
N72а - село Мезек - Средновековна крепост и тракийска гробница
N73 - Димитровград - Народна обсерватория "Джордано Бруно" 

13.03.15 г.

13.03.2015 - Plastic Bo. - Концерт в София - "Underground gallery"

Мястото
Свирили сме на доста места, но в като това - никога. Шах ! Намира се на 4-ти етаж на завод/слад или производствена база. И аз не знам какво точно. Просто цех или склад, но направено по брутално як начин. С минимум ресурс - максимум резултат. Честно казано като видях мястото си казах: "Пич, тука никой няма да дойде..".

Както споделих с приятелите си, все едно си в избата на някой приятел преди 20 години на купон, слушате House of Pain и пиете, без да ви пука, че мястото е лъскаво, има стъкла, маси и т.н.

Концерта беше мнооого, много смях, хора имаше доста прилично. Според мен мястото е за 400 + човека. Свирихме близо два часа сред много приятни хора. Абсолютно неглиже. Ей такива идеи за места за свирене ме кефят и винаги са ме кефели. Пожелавам успех на момчетата, захванали се с реализацията на тази идея. Дано имат успех, все повече събития и посетители. 

6.03.15 г.

06-08.03.2015 - Уикенд на снежните преспи

Асеновград под снежна "обсада"
Очакванията за снежен уикенд напълно се оправдаха. След като недоразумението емо чолаков, се опита неуспешно да обясни, че ще вали сняг, се наложи да вляза в сайтовете за метеорология, за да видя какво ще е наистина времето. Сняг, сняг, сняг. Подготвен си слязох от Джурково, за да избегна сериозно оковаване в снежните вериги на Родопите. Няколко пъти ми се е случвало и не е приятно.

В Асеновград заваля в петък следобед и до неделя вечер не спря. Натрупа може би 70 см. Какво ли щеше да е на Джурково? Обявиха бедствено положение в Община Лъки. Там имаше 1.30 см сняг, а е сигурно, че на Джурково имаше поне 1.80 м. Добре че прибрахме нарязаните дърва. Понякога там става истински природен катаклизъм в рамките на часове.

Въпреки "яловата" зима, снегът ни размаха пръст и ни показа, че никога не бива да приемаме на шега природата и нейните прищевки. Международният ден на жената бе украсен в "бяло" тази година. Дано дамите в предстоящата година да не са студени, подобно на времето на 8-ми март :)