23.11.15 г.

23-27.2015 - Ремонт Джурково - изолация

Дойде време, в което навън не може да се работи заради студеното време. С това време започнах да работя и вътре. След като лятото свалих мазилката, после кирпича между камъните от зидарията и запълних с цимент и боядисах фугите с бял фасаген, вече беше време и за начало на полагане на изолацията.

Реших, изолацията да е стиропор с дебелина 2 см. Най-удачно с оглед, че къщата като цяло е на завет, каменната зидария поддържа сравнително постоянна температура и едно вътрешно изолиране би било най-добрия вариант. Още повече, че и това щеше да помогне да се поизправи кривата мазилка.

Налепих едната вътрешна стена, както и почти цялата стена, на която е прозореца, гледащ надолу. Оставих празно за кутиите и контактите, които ще сменя и ще изнеса напред. 

22.11.15 г.

22.11.2015 - Хижа "Конгур" и връх "Радомир" (планина "Беласица") - 2029 м

На връх "Радомир" - 2029 м.
Сутринта закусихме и въпреки, че бяхме задали час на тръгване 07:00 с оглед на вчерашната отрепия и лошото време сутринта, решихме да разхлабим малко и без да разваляме дисциплината в 08:00 поехме нагоре сред сериозния вятър, който горе обещаваше да е ураганен.

Пред хижа "Конгур" има табелка, която указва надморска височина 1430 м. Това обаче не е така, Хижата е на около 1250 м надморска височина. Имате две възможности - или да тръгнете по черния път, който води 30 км в югозападна посока и отива до граничния между България, Гърция и Македония връх "Тумба", или да тръгнете по стръмната, но логична на фона на спестяването на дистанция (което беше важно за нас заради малкото време, което имахме) пътека. След около 40 мин сте вече на 1500 м. надморска височина и излизате от гората. Стигате до равна площадка с кръст, наречена "Вършилото", заради постоянните ветрове тук.

От това място пътеката започва да лъкатуши по реброто на рида и след около 20 мин сте в подстъпите на "Малък Конгур". От тук започна мъгла, която примесена с вятър беше доста неприятно усещане.

На връх "Конгур" 1951 м. времето бе ужасно. Набързо направихме една снимка за спомен и поехме на запад по пътеката, която трябваше да се спусне по западния склон на върха и да се слее с черния път, който подсичаше от север. Много неприятна отсечка, защото бяхме точно на пътя на яростните ветрове, които идваха от Гърция и стоварваха цялата си мощ върху планината.

На връх "Конгур" (граничен с Гърция) - 1951 м.
Разстоянието между двата върха е около 75 мин. по равен, черен път. Отиването ни беше изцяло в мъгла, но без вятър, защото този път вървеше по северните склонове на "Беласица". В подстъпа към "Радомир" от този черен път се отделя пътека, която тръгва право нагоре и след около 12-15 мин сте на върха.

Определено уикенда и върховете бяха ветровити, но тук вятърът беше ураганен. Едва седяхме на едно място, направихме по няколко снимки, прегърнахме се, защото това беше страхотна победа на духа. Не само, че това беше последния от 10-те Български планински първенци, който някои от нас изкачиха, но и триумф на желанието за победа, мъжеството и търпението.

Още с първите метри на обратния път мъглата започна да се вдига и за щастие видяхме страхотни гледки. Настъпихме "газта" и в 14:30 бяхме в хижата. Хапнахме, послушахме песните на туристите от ТД "Петрич", разменихме контакти с тях и около 16:00 ч. бавно и славно тръгнахме към Асеновград през проход "Попови ливади", Гоце Делчев, Доспат, Пампорово и Асеновград. Около 23:30 се прибрахме по домовете си с огромен запас спомени и приятни емоции. 

21.11.15 г.

21.11.2015 - Хижа "Извора" и връх "Гоцев" (планина "Славянка") - 2212 м.

На връх "Гоцев" 2212 м.
Тръгнахме в 5:45 от Асеновград. С останалата част от групата се изчакахме на околовръстното на Пловдив и от там посоката бе ясна и трябваше да се запасим с търпение. Пазарджик - Велинград - Юндола - Гоце Делчев и там греда !

Информацията, която имах се оказа дезионформация и стигнахме до източната част на Славянка, но пътя бе изключително неподходящ за леки автомобили. Това наложи връщане до Гоце Делчев и приблизително около 60 км. удължаване на маршрута. Това никак не бе добра новина, защото в този ден бяхме предвидили да изкачим първенеца на Славянка - връх "Гоцев".

Около 13:00 бяхме в хижа "Извора", до която се стига по асфалтов път, който води към село Голешово (на места има разбити отсечки и трябва да се внимава). От село Петрово до хижата са 4 км. Там има печат за "Покорител на 10-те планински първенци" (зелената книжка). От хижата се продължава още около 3 км с колите и се стига до леко уширение, от което има малка табела "Гоцев връх". Около километър по-нагоре по пътя, има голяма табела "Резерват "Алиботуш", който е "лекия маршут", и от него по черен път се отива точно до заслон "Марина вода" 1700 м.

Както казах, нямахме време и предпочетохме по-тежкия, но значително по-бърз вариант за атакуване на върха и тръгнахме по класическата туристическа пътека. Часът беше точно 13:30, а началната точка беше на 1010 м. надморска височина. Трябваше да преодолеем 1200 м положителна денивелация.

За няма и 90 мин. бяхме на неголяма премка, а заслон "Марина вода" се намираше от другия край, малко под нас. Бяхме вече на около 1750 м и продължихме без почивка. До тук бяхме изминали 3.4 км. До върха имаше още 2.9 км. На около 1950 м гората свърши и започнаха голите била. Тук бяха и последните метри без мъгла. От тук до върха ни отне около час. Час сред мъгла, бурен вятър и нулева видимост.

"Оцелелите" на върха
Минути на връх "Гоцев", след което побързахме да излезем по светло от мъглата. За няколко мига ни се показа невероятна гледка от подножието на върха, но това бяха единствените моменти, които планината ни даде.

Точно в 19:03 минути бяхме обратно при колите. При положение, че навсякъде по сайтовете дават 4 часа като качване до горе и 3 за слизане, нашето постижение от 5.30 часа в двете посоки беше изключително ! Не толкова сякаш сме гонили постижение, а заради успешното нареждане на толкова много неща в този изцеждащ силите ден.

Следваха около 30 км до Петрич. От там започна кошмарно изкачване до хижа "Конгур". Имах уверенията на хижаря, че пътя до горе е безпроблемен за лека кола. На слизане се убедих, че е така, защото нито веднъж колата не докосна пътя, но на качване заради навятата букова шума всички дупки по пътя бяха засипани и рулетката, която играхме доведе до много удряния на колите. Общият баланс на километрите за деня беше точно 350 ! Паркирахме пред хижата в 22:15 ч.

Хижата ни предложи много уют, топлина и прекрасно сготвена храна - блажна и постна. Имаше всичко, хижаря - бай Георги беше много гостоприемен и отзивчив човек. Хапнахме, пийнахме и рано-рано отидохме да почиваме, че ни чакаше сериозен тест на другия ден - връх "Радомир".

15.11.15 г.

15-19.11.2015 - Ремонт Джурково - боядисване фуги на барбекю

Сваляне на мазилката 
След "Преспа" директно се изстреляхме на Джурково. Предстояха още дни отпуска (моята отпуска се използваше извън всякаква логика в края на годината, но тогава ми беше полезна) и реших да ги оползотворя в работа по ремонта.

За 4 дни се свърши доста работа. С черен фасаген се боядисаха фугите на барбекюто и остана единствено да се направи малка плоча в горния край и да се довършат последните 20-30 см на комина, както и да се измаже вътрешността и за да е готова в цялост. Евентуално това ще стане пролетта, защото да се ползва цимент и мазилки в зимни условия не е много подходящо.

От задния етаж на къщата имаше един зид, който бе тръгнал да се свлича и малко по малко лятото започнах да свалям камъните от него. Сега почистих почвата и останалите камъни и заложих куфраж за изграждането на зид. По малко и на няколко етапа ще се укрепи цялата стена зад къщата, за да може да се спира почвата, която натиска отгоре.

Свалих мазилката на вътрешната стена до мивката, почистих фугите и ги запълних с цимент. Свалих мазилката и от гредата, която се намира между стаята и кухнята. Освен всичко се почисти добре и задния двор, защото е много хубаво и сенчесто място и през лятото и може да се ползва за много домакински неща. 

14.11.15 г.

14-15.11.2015 - Традицонен тиймбилдинг "Устремени" на хижа "Преспа"

Закриваме туристическия   сезон
Времето беше се очертаваше да е много добро, затова без да губя време още в петък се ориентирах да се кача. Без много излишно напрежение качих колата до хижата, сипах по една ракия, нарязах два домата и с Асен се разговорихме. До вечерта дойдоха още десетина човека. Започнахме да се събираме.

В събота сутринта част от групата направи прехода до връх "Свобода", а с близнаците използвахме хубавото време да изкараме техниката на терасата и с бира, чист въздух и слънце прекарахме близо два часа в това божествено състояние. Приятелите започнаха един по един да се качват и групата стана стабилна. Кой успяваше с кола, кой оставяше колата на Хайдушки поляни, но при всички положения, времето беше приказка и някои дори нарочно искаха да походят малко.

Вечерта аху-иху, много смях и настроение, посвирихме, потанцувахме и всичко както си му беше реда.

На другия ден лека-полека се размърдахме, че щяхме да се качваме на Джурково и около обяд си взехме чао с Асен и потеглихме към вилата. Много приятен уикенд, времето беше твърдо с нас.

12.11.15 г.

12.11.2015 - Връх "Мусала" (Рила) - 2925 м

На връх Мусала - 2925 м.
Потеглихме в 06:00 от Асеновград. По пътя нищо интересно. Интересното се случи, когато стигнахме до Боровец и установихме, че лифта не работи. Така и така сме дошли, даваме газ и нагоре !

В 09:00 тръгнахме по "Мусаленската пътека", която започва на около 300-400 метра след Боровец и представлява широк, черен път. След около 2.3 км сериозно изкачване от пътя се отклонява пътека пред която има табела с надпис: "Иконсотаса, хижа "Ястребец". Това е летния маршрут за върха.

В началото пътеката е почти неразличима, но след около 100 метра вече стъпвате на ясно изразена и сравнително стръмна пътека, която след 1.5 км ви отвежда до голяма скала, наречена "Иконостаса". От там пътеката обръща склона, става още по-стръмна и продължава нагоре сред клек, който макар и почистен и оформен като пътека е неприятно изживяване. Малко по-нагоре и първата площадка, от която има видимост към хижа "Мусала", заслон "Еверест" и самия връх. От тук до писта "Ястребец" имаше около километър сред клек.

Излязохме на самата писта и продължихме по нея до хижа "Ястребец". Имахме идея да обядваме тук, но нищо не работеше и предпочетохме да се напънем още малко и да хапнем на хижа "Мусала".

На хижата бяхме в 12:45. Тя обаче беше затворена, хапнахме по един сандвич и продължихме нагоре, за да отмятаме разстояние и да слизаме колкото се може по-малко по тъмно.

Новата метеорологична станция на върха
Без да спираме, с бавно темпо, за да можем да пазим силите си (все пак ни предстоеше и слизане) преминахме през "Мусаленските езера", някои от които имаха лед по края си, докато последното, неслучайно наричано "Леденото езеро", беше изцяло покрито с лед.

На върха бяхме в 15:20. Времето беше разкошно! В средата на ноември, без сняг, без едно облаче. Истински подарък !

В сградата на старата метеорологична станция, строена през 1932 г., която се намира до ирамидата, взехме печати за инициативата "Покорител на 10-те планински първенци" (зелената книжка). Печат за 100 НТО обаче няма. Може да си подпечатате книжката със зеления печат и после безпроблемно ви го признават със служебен печат в БТС. Марка за върха горе няма, може да си купите от подлеза на бул "В. Левски" в София, който се намира пред Министерство на младежта и спорта, където са и офисите на БТС.

В 15:45 поехме надолу. В хижа "Мусала", която вече беше отворила бяхме в 16:55. Пихме 2 бири и един чай, на обща стойност 9 лв. (биричка = 4 лв) и в 17:30 тръгнахме. Решихме вместо да влизаме по тъмно в клека за зимния маршрут, да тръгнем към хижа "Ястребец", да се спуснем по писта "Мркуджика" и от там направо да си хванем черния път.

Слязохме при колите в 20:30 като през цялото време слизахме на челници, Няма проблем с ориентацията, пътят е само един, черен и голям, маркировка (бяло и червено) е навсякъде и по летния и по зимния маршрут. По-неприятно е, ако по тъмно слизате или се качвате по лятната пътека, заради отсечките сред клек, които могат да ви объркат.

Залез над връх "Дено" 2790 м и "Сфинкса" в дясно
С оглед на хубавото, да го кажем направо есенно време, сбитата група (аз, Ицо Божинов и Гошо) и липсата на туристи по пътя (видяхме само 4 човека) се придвижихме сравнително бързо - 11:30 часа в двете посоки. Положителната и отрицаталната денивелаця бяха по около 1800 метра, а километрите за деня бяха близо до 30.

Лятото, живот и здраве може да се направи маршрут с три нощувки. Колите да се оставят на Белемекен, да се обходи Ибърския рид, Заврачица, Маричните езера и Мусала.

Ще се планира и ще се прекара повече време, за да може спокойно и с добре разчетени маршрути да се попие повече от божествената красота на това прекрасно кътче от нашата Родина. 

7.11.15 г.

07.11.2015 - Plastic Bo. - Концерт в клуб "Underground gallery studio", София

Групата на Такинса, която свири преди нас
Този уикенд беше адски натоварен и изцеждащ. В събота през деня бях на разходка с група до Беланташ и Асенова крепост. Всичко мина много добре, около 16:30 бях готов за тръгване. Отидох в София с Колето, който щеше да ходи на сватбата на Мечката. От колата, направо в клуба, където и Дана щеше да си празнува рождения ден.

Преди нас бяха Такинса, Панчо и Тошето. Много як сет от песни, много кораво забиха и изобщо стана много добре. Ние свирихме втори, като се бяхме запразнили много сериозно и половината сет липсва в "харда".

След концерта бързи се прибрахме у Ванчо, хапнахме по два залъка и около 02:00 легнахме да спим. Аз спах няколко часа и после с такси до "Изот" центъра  и около 07:00 бях на път. В 08:30 бях на "Сани" в Асеновград и с групата от събота потеглихме за Кръстова гора.

Прибрахме се доволни, но и доста изморени около 15:00. Купиха си хубаво винце от Литъла и аз доволен се прибрах да почивам след този уикенд на високи обороти.