26.12.16 г.

26.12.2016 - 02.01.2017 - Репетиции и Нова година на Джурково

Снежната приказка
Отидохме на 26.12 с все багаж с идеята да свирим три дни. Имаше малко сняг но всеки ден си валеше стабилно и снегът започна да си трупа. Направихме доста нови неща, но точно когато трябваше да си слизаме, защото на 29-ти имахме концерт в "Кошипрам", ме хвана много гаден грип.

Поне 2 дни щях да съм в "бокса". Затова и решихме да прекараме Нова година горе. Печка, дърва, топличко, токът нито веднъж не спря. Малко беше неприятно с водата която се бе заледила, но леля Ели, дъщерята на бай Тасо ни носеше всеки ден по 10 л, защото тяхната не бе спряла.

До 2-ри си наваля доста и бавно и славно забрахме си леля Ели и поехме към Асеновград, защото на другия ден щяхме да заминаваме за Ряховците. Снегът бе около 50 см. 

24.12.16 г.

24.12.2016 - Село Бачково - хижа Момина сълза - Ловна хижа - Параклис "Св. Илия" (Гръцки)

Групата на "Ловната хижа"
Тръгнахме 09:00 от село Бачково. Студът беше много сериозен, чак реката беше замръзнала. В следващите час и половина имахме чудесната възможност да се сгреем от постоянния наклон към хижа "Момина сълза".

Минава се през изоставени овощни и зеленчукови градини, и разбра се през защитената местност "Находище на дървовидна хвойна". Като цяло пътеката следва дефилето на река Чая и набирайки височина се качва до хижата, която не е пропуснала съдбата на останалите хижи и туристически спални, стопанисвани от настоящото ръководство на ТД "Безово". Няма нито ток, нито условия, покривът е пред падане и всичко говори за престъпната нехайност на господата "безовци" (без да имам лично отношение към редовите туристи от това изключено през 2012 г. от Бтс дружество).

Маркировката до хижата е неясна. Жълта, зелена, червена. Бог знае коя е оригиналната, но ние ще наложим зелената като титулярна в предстоящата пролетно-лятна акция по повтарянето и полагането на нова, за да може това да стане естествено продължение на маршрута по римския път от Асеновата крепост до село Бачково.

хижа "Момина сълза"
Хапнахме по един сандвич, пихме вода и вече доволно развалили настроението си, поехме по стръмната пътека към бившия пионерски лагер "Гонда вода".

След около 2 км стабилно изкачване по ясно изразена пътека, ориентир за която може да са ви електрическите стълбове, излязохме пред поредната купчина съборетини (с изключение на една поддържана от ловците барака). Там починахме малко на вече показалото се и започнало да грее слънце и тръгнахме по черния път, идващ от Корудере.

След малко повече от километър леко слизане, се стига до място където пътя продължава нагоре и надолу. Тръгвайки надолу ще стигнете до Високата пещ, но с кола това вече няма как да се случи заради изровените пасажи от десетилетията дъждове и снегове, но пеш може да го направите без проблем.

Ако тръгнете нагоре (както направихме и ние) ще отидете до Добростанските поляни (между Ловната жиха и село Добростан). На около 300-400 м по пътя в дясно е началото на пътеката, която води до хижа Безово (по нея има много паднали дървета и преминаването и крие рискове от падане и контузии, заради големия и наклон). След около още 300-400 м. от пътя в ляво тръгва ново разклонение, което след 10 мин изкачване води до Ловната хижа, точно на 1000 м надморска височина. Тук хапнахме, понапекохме се и поехме надолу към "Пъдарската колиба" (Зеления фургон), от там до параклис "Св. Илия" (Гръцкия), където отново хапнахме и починахме на припек.

Пъдарската колиба. Зад нас се вижда Гръцкия Св. Илия
Това е място, на което всяка седмица да идвам, никога няма да ми омръзне. Има особен чар и уют, който съчетан с доброто поддържане на района го прави предпочитано място за почивка на десетки асеновградчани.

Поехме по билото, заобиколени от чудесни гледки и прекрасно слънчево време. Имаше хора с нас, които за пръв път бяха по пътеките над Асеновград и искрено се вдъхновиха от това, което виждаха отгоре - Тракия, Родопите, Асенова крепост. Това бяха последните часове на слънчевата 2016 г. Предстоеше Бъдни вечер, Рождество и сковани от сибирски студ и сняг седмици.

Дължината на маршрута е 18.3 км. Положителната денивелация 1125 м., а общото време за преминаване 7 часа. 

6.12.16 г.

06.12.2016 - Връчване на приз за доброволчество "Донка Пашкова"


Грамота и приз "Донка Пашкова"
 СДРУЖЕНИЕ "УСТРЕМЕНИ" АСЕНОВГРАД

КАЛЕНДАР НА ДОБРОВОЛЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ И ИНИЦИАТИВИ
ПЕРИОД ДЕКЕМВРИ 2015/НОЕМВРИ 2016 г


1. ИНИЦИАТИВА "БЪДИ ЧОВЕК" 

- Вид на дарението - дарение под формата на хранителни продукти
- Целева група - 150-170 социално слаби асеновградчани, възползващи се от услугата 

"безплатен обяд" в социална трапезария към храм "Св. Никола и църковно настоятелство 

при храма
- Стойност - 521 лв
- Ангажирани участници от Сдружение "Устремени" - 35 човека
- Общо участници - 53 човека
- Срок за събиране на продуктите - един месец
- Реализация - 22 декември 2015 г.
- В медиите - http://bnr.bg/plovdiv/post/100640533/koledna-jest-zaradva-bedni-

vazrastni-hora-v-asenovgrad

2. ИНИЦИАТИВА "МЛАДИТЕ И ВЯРАТА"

- Вид на инициативата - доброволческа помощ за пренасяне на 150 килограмов метален 

кръст от 3-ти км след Асеновата крепост до параклис "Св. Димитър"
- Целева група - туристи и граждани посещаващи параклиса
- Стойност - без финанси
- Ангажирани участници от Сдружение "Устремени" - 23 човека
- Общо участници - 27 човека
- Реализация - 3 януари 2016 г.
- В медиите - http://www.glas.bg/80713/6-metrov-krst-she-sveti-nad-paraklisa-sv-

dimitr.html

3. ИНИЦИАТИВА "МЛАДИТЕ И ПЛАНИНАТА

- Вид на инициативата - почистване и облагородяване на пътеката от параклис "Св. Петка" 

до манастир "Св. Петка Мулдавска"
- Целева група - граждани, поклонници и туристи, участници в самостоятелни или 

организирани туристически или поклоннически походи до манастира
- Стойност - без финанси
- Ангажирани участници от Сдружение "Устремени" - 12 човека
- Общо участници - 30 човека
- Партньори - Клуб "Тритон екстрийм", клуб "Велокелеши"
- Реализация - 3 април 2016 г.
- В медиите - http://ivailo-mirchev.blogspot.bg/2016/04/03042016.html


4. ИНИЦИАТИВА "МЛАДИТЕ И СПОРТЪТ"

- Вид на инициативата - скейтборд, кънки и хек демонстрации като част от фестивал на 

уличното изкуство "Брилянтин"
- Целева група - млади хора (7-38 години), които харесват уличните спортове. 
- Стойност - без финанси
- Ангажирани участници от Сдружение "Устремени" - 13 човека
- Общо участници - около 70 човека
- Партньор - Община Асеновград
- Реализация - 9 април 2016 г
- В медиите - http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_2yt9kfv9/


5. ИНИЦИАТИВА "МЛАДИТЕ И ВЯРАТА

- Вид на инициативата - доброволческа помощ за пренасяне на 120 килограмов метален 

кръст от параклис "Св. Димитър" до връх "Кутра"
- Целева група - туристи и граждани посещаващи върха
- Стойност - без финанси
- Ангажирани участници от Сдружение "Устремени" - 26 човека
- Общо участници - 38 човека
- Реализация - 3 януари 2016 г.
- В медиите - http://www.parvomai.net/news/212873/SHestmetrov-krast-sas-solaren-panel-

sthe-zasveti-nad-Malkiya-Yerusalim


6. ИНИЦИАТИВА "МЛАДИТЕ И ГОРАТА"

- Вид на инициативата - Засаждане на липова гора (50 дървета) над параклис "Св. Петка"
- Целева група - граждани и туристи от всички възрасти
- Стойност - без финанси
- Ангажирани участници от Сдружение "Устремени" - 16 човека
- Общо участници - 22 човека
- Партньор - Община Асеновград
- Реализация - 23 април 2016 г.
- В медиите - http://ivailo-mirchev.blogspot.bg/2016/04/23042016.html


7. ИНИЦИАТИВА "СЪПРИЧАСТНИ И РАВНОПРАВНИ"


- Вид на инициативата - 
Дарение под формата на дрехи и хранителни продукти за деца от 

дом за деца с психически и физически увреждания за деца от 10 до над 18 годишна възраст 

в село Джурково, община Лъки.
- Целева група - 50 деца живеещи в дома
- Стойност - 1600 кг дрехи и обувки, 4 компютъра, материали за рисуване и декорация и 

хранителни продукти за 950 лв. 
- Ангажирани участници от Сдружение "Устремени" - 47 човека
- Общо участници - 69 човека
- Реализация - кампания - април-май, дарение - 15 май 2016 г.
- В медиите - https://www.actualno.com/asenovgrad/nad-15-t-drehi-darenie-ot-

asenovgradchani-za-dom-v-selo-djurkovo-news_540194.html


8. ИНИЦИАТИВА "МЛАДИТЕ И ВЯРАТА

- Вид на инициативата - Доброволческа помощ при пренасяне на 5 тона строителни 

материали от Асенова крепост до параклис "Св. Атанасий"
- Целева група - Граждани, поклонници и туристи от всички възрасти
- Стойност - без финанси
- Ангажирани участници от Сдружение "Устремени" - 5 човека
- Общо участници - 18 човека
- Реализация - 18 август 2016 г.


9. ИНИЦИАТИВА "МЛАДИТЕ И ПЛАНИНАТА" 

- Вид на инициативата - Маркиране на маршрут Асеновград - Добростан - връх Червената 

скала - хижа Марциганица
- Целева групи - туристи от всички възрасти
- Стойност - 60 лв (боя, маркировъчна лента, ръкавици, торби за отпадъци)
- Ангажирани участници от Сдружение "Устремени" - 12 човека
- Общо участници - 12 човека
- Реализация - втора половина на месец май 2016 г
- В медиите - http://ivailo-mirchev.blogspot.bg/2016/06/04-05062016.html


10. ТРАДИЦИОНЕН ПОХОД "АСЕНОВГРАДСКИ ВЪРХОВЕ И ПЪТЕКИ"

- Вид на инициативата - Организация и логистика за провеждане на туристически поход от 

Асеновград до хижа Марциганица
- Целева група - Туристи от всички възрасти
- Стойност - 400 лв (рекламни материали, транспорт за участниците)
- Ангажирани участници от Сдружение "Устремени" - 55 човека
- Общо участници - 250 човека
- Партньор - Община Асеновград, ОП Туризъм Асеновград
- Реализация - 11 и 12 юни
- В медиите - http://ivailo-mirchev.blogspot.bg/2016/06/11-12062016.html


11. ПОХОД ПО СЛУЧАЙ "СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ТУРИЗМА"

- Вид на инициативата - Организация и логистика за провеждане на туристически поход от 

Асеновград до манастир "Св. Петка"
- Целева група - Туристи от всички възрасти
- Стойност - без финанси
- Ангажирани участници от Сдружение "Устремени" - 35 човека
- Общо участници - 90 човека
- Партньори - ОП Туризъм Асеновград, Клуб за конна езда “Цар Иван Асен ІІ”
- Реализация - 2 октомври 2016 г.
- В медиите - http://www.assenovgrad.com/news.php?id=4086


12. ИНИЦИАТИВА "МЛАДИТЕ И ВЯРАТА"

- Вид на инициативата - Доброволчески акции в манастир "Св. Петка" във връзка с 

поддържането на вътрешния ред и аранжиране на градините и цветните лехи
- Целева група - поклонници и туристи от всички възрасти посещаващи манастира
- Стойност - без финанси
- Ангажирани участници от Сдружение "Устремени" - 30 човека
- Общо участници - 35 човека
- Партньори - Клуб за екстремни спортове "Тангра"
- Реализация - няколко пъти в годината
- В медиите - http://ivailo-mirchev.blogspot.bg/2015/02/08022015.html


13. ИНИЦИАТИВА "МЛАДИТЕ И ПЛАНИНАТА"

- Вид на инициативата - доброволчески труд, почистване, маркиране и адаптиране за 

пешеходен туризъм на отсечка Асенова крепост - село Бачково с пасажи от стар римски път
- Целева група - поклонните и туристи от всички възрасти
- Стойност - 30 лв
- Ангажирани участници от Сдружение "Устремени" - 20 човека
- Общо участници - 25 човека
- Партньори - ОП Туризъм Асеновград, Клуб за конна езда “Цар Иван Асен ІІ”
- Реализация - месец октомври
- В медиите - http://www.glas.bg/321573/turistite-v-asenovgrad-she-mogat-da-preminat-po-ptya-na-rims.html

25.11.16 г.

25.11.2016 - Разходка до заслон Орлово гнездо в Стара планина

Поглед към арката на Беклемето
Пътувахме за Ряховците за да оставим Бъди и този път реших да минем през Троян-Кърнаре, за да видя как е от тук като километри и време за преминаване. Времето бе прекрасно, а това бе един от последните слънчеви и топли дни за 2016 г.

На Беклемето бяхме около 15:20 ч. Имахме час и половина светло време и не се поколебах да закарам колата до края на асфалта, че и малко по-нагоре. От там буквално на разходка минахме по черния път, който води до заслона. Край нас мина кола с петима човека, които после видяхме на заслона. Всякакви туристи има без съменение, но въпреки че можех да отида с колата, предпочетох хубавата разходка.

На заслона постояхме колкото за по един сандвич и после тръгнахме на обратно. Макар и на билото, времето бе без никакъв вятър и приятно. Тук обаче е един от най-неприятните пасажи в Балкана ако те хване лошо време. Не че имате опция за заблуда, просто сте на голо било и се получава нещо като фуния за бръснещия вятър. Днес не беше така и се насладихме на разкошни панорами към алпийското било на Стара планина, чиито северни склонове белееха от първия натрупал сняг. Общо разходката бе 9 км.

Вече по тъмно, в 18:00 бяхме при колата. Тръгнахме към Ряховците, и последните 40 км след Троян ги карах в гъста мъгла. Явни наистина котловините си имат собствено мнение за времето. 

23.11.16 г.

23.11.2016 - Село Долнослав - водопад Лястовичи вир

поглед към село Долнослав и язовир Сушица
Във връзка с подготовка на бъдещ маршрут до водопад "Лястовичи вир" използвах хубавото време и реших да премина и заснема детайлно пътеките и местностите, които щяха да станат част от него.

Ако сте с автомобил, може да го оставите до вековните чинари в южния край на село Долнослав. През 1983 г. те са обявени за защитен природен обект.  Там са храм "Св. св. апли. Петър и Павел" и параклис "Св. Пантелеймон" и неголямото аязмо към него - място, на което традиционно се правят големи събори от местните жители. От тук се тръгва по черен път, като преминавате през най-стария от близо 20-те чинара, който е на около 800 години.

Започвате плавно изкачване край три неголеми хълма. Неслучайно и местността е наречена "Могилици" (Могилища), а зад вас все по надолу остава и селото. След като достигнете до последния хълм предстои равен участък сред дъбова гора. След няколкостотин метра сте на хубавото, разгледно място, наречено "Къркърман". Това вероятно е словосъчетание от турски думи "кърк" - 40 и "(х)арман" (40 хармана) или "кюрк", което значи вълна (Харман за стригане на овцете). Това, разбира се са само предположения и не знам какво значи точно този мезотопоним.

Тук вече сте под атракциона Wild city. Едно еко-селище, предлагащо обиколки с коне в района, почивка сред множество пърхащи пернати и езеро с водни лилии.

водопад Лястовичи вир
Когато достигнете последните постройки, тръгвате в ляво от тях по добре оформен черен път. След няколко завоя той се превръща в добре оформена пътека. Имате едно отклонение надолу, но тя е доста по обрасла и неудобна.

Препоръката ми е (поне докато не се постави маркировка и табели) да се продължи и да се достигне до второто разклонение, където вече се хваща надолу и по стръмна, но сигурна и ясна пътека се достига до река "Сушица". Тук през папрат, пътеката свива наляво, прескачате реката на някое от стесняващите се места и по полуоформена пътека, но през трева и скали се движите само от източния край.

 След 300 метра имате кът за отдих, от който започва добре оформена пътеката през буковата гора. Набирате немного височина и достигате до малка площадка от която започва слизането до водопада. Добри хора са направили импровизирани стъпала до него и са обезпечили безопастността, иначе той напълно заслужава своето име, което според местните хора е заради недостъпността му, поради което само лястовиците могат да го достигнат. Височината му е около 12 метра.


Връщате се по обратния маршрут, който в двете посоки се преминава в рамките на 4 часа спокойно ходене и е с дължина 10 км.

20.11.16 г.

20.11.2016 - Премиерно преминаване на маршрут "По пътя на легионите"

Включилите се в похода
Това бе трети организиран преход от нас за годината след "Асеновградски върхове и пътеки" и похода до манастир Св. Петка по случай Световния ден на туризма.

В 09:00 часа, когато бе и сборния пункт, пред входа на Асеновата крепост се бяха събрали много приятели туристи и съграждани, които обичат природата. Броихме до 152 човека, а имаше и доста хора след нас, така че от към посещаемост събитието бе изключително успешно. Едно от най-важните условия за приятен туристически поход е времето. В този ден то без съмнение бе с нас, а това спомогна за доброто прекарване на всички участници в похода.

И така, без забавяне в 09:05 мин, след няколко общи снимки за спомен цялата група тръгна по маршрута. Няколко човека по традиция вървяхме най-накрая, за да затваряме общата група и да упътваме изостанали хора. За щастие такива участници в похода почти липсваха.

С много почивки и снимки, последната група с която бяхме и ние, пристигна в Бачково в 12:15. Първите бяха стигнали в 10:50, така че с хубаво ходене за около 2 часа маршрутът е напълно постижим, но нормалното време за преминаване е около 3 часа.

Гледки от панорамната площадка над Луковица
След като стигнахме до село Бачково програмата стана свободна. Разбрахме се около 13:00 да се чакаме в началото на пътя, за да поемем обратно.

Една част от хората се прибраха, след като си бяха осигурили транспорт за обратния път, други отидоха да обядват, голяма част отидоха до Бачковския манастир, немалка група пое по маршрута Бачково - хижа Момина сълза - Асеновград, а мнозина на групички започнаха да се връщат по трасето. След като и ние отидохме до манастира и в 13:00 се върнахме в началото на пътя, около 20 човека поехме обратно. На панорамната площадка с наложеното вече от нас име "Трите стълба" спряхме да отдъхнем, да пийнем по едно червено вино и да поиграем хоро - така, както го изисква традицията.

С много спокойно темпо в 16:00 бяхме пред входа на крепостта. Дължината на маршрута е между 16-19 км, в зависимост от това дали ще посетите манастира. Маркировката е бяло-зелено-бяло. Надявам се, че хората, които уважиха нашата покана останаха доволни от маршрута и ще го имат като опция за хубави разходки и еднодневни преходи. На гости ни бяха и колегите-туристи от "Странник.бг", чиито чудесен очерк може да прочетете тук

29.10.16 г.

28-30.10.2016 - Тиймбилдинг на хижа Преспа

Групата е готова за купона
За четвърта поредна година щяхме да се събираме, за да дадем край на активната туристическа година. За щастие, всяко наше събиране води все повече хора, така че може смело да се каже, че хижата ни е малка. Вечерта в събота срещу неделя бяхме точно 86 човека, което си е доста народ.

Ние се качихме още в ранния следобед на петък. С колата до горе нямах никакъв проблем. Двете Астри - моята и на Даниел показаха, че Опелите са здрави машини и няма назад. Настанихме се, нарязахме салатки, хапнахме и седнахме на лаф-моабет. Малко по малко до края на вечерта започнаха да идват хора и в петъчния ден бяхме около 30 човека.

Съботата беше с прекрасно време и без нито едно облаче. Около 15 човека поеха на традиционния поход до връх Свобода, а останалите си почиваха или помагаха в приготвянето на двете агнета. До вечера се събрахме над 80 човека и прекарахме съботната вечер в музика, танци и веселба. Иво Търънски направи страхотна изненада с гайдар и акордеонист, които напълниха сърцата на всички. Настроението беше на макс и така продължи до сутринта.

В неделя времето отново бе чудесно и малко по малко хората започнаха да се разотиват. Ние помогнахме малко в почистването, след което, в ранния следобед и ние се прибрахме в Асеновград. 

19.10.16 г.

19.10.2016 - Велообиколка до язовир 40-те извора и село Козаново

Язовир "40-те извора"
Имам идея да направя няколко веломаршрута, за да може да имаме и опция за хората, които имат желание да карат колело в съседство около Асеновград. Ще покарам по трасетата и ще предложа няколко варианта. Един от тях карах скоро, но заради лошото време пропуснах последните километри, но като цяло е ясен и разпознаваем. Представям следното предложение:

Веломаршрут "Изток"

Асеновград - местност "Параколово" - параклис "Св. Три светители" - параклис "Св. Атанасий" (Ганева кория) - язовир "40-те извора" (преминаване по западната му част и достигане до стената му) - село Козаново - Араповски манастир - Асеновград - 26 км.

Един много приятен за каране маршрут. Проблемни по трасето са около 300 метра, преди достигане на стената на язовира, заради липса на път. Има пътека и просеки, но има видимост и няма опасност за объркване на маршрута. До стената на язовира е черен път, от там започва асфалт. Съотношението между черен път и асфалт е около 45 % черни пътища и 55 % асфалт.

трак

16.10.16 г.

16.10.2016 - Изкачване на върховете Ярловски Купен, Черни връх, Карачаир, Скопарника и Малък Котор (Витоша)

На връх Скопарника 2226 м.
Оставаха още няколко седмици прилично време и още няколко дни обагрени в есенна премяна планини. Предстоеше една хубава разходка из билото на Витоша, затова очаквахме с нетърпение да дойде неделя и да поемем нагоре, още повече, че никога не бяхме качвали билото на планината от тази страна.

Няколко пъти се чудихме дали да отложим ходенето, заради изключително нестабилното време и противоречивите прогнози за неделния ден. В крайна сметка решихме да разчитаме на късмета си и точно около 10:00 бяхме на последната спирка на автобус 98 след село Железница. (спирка "Царева махала"). Бяхме се събрали хубава група (около 20 човека) и очаквахме с нетърпение гледките. Времето бе стабилно засега и поехме нагоре по черен път край капанчето до спирката.

От тук до заслон "Синята стрела" ви води черен път, който на завоите се пресича от други черни пътища и пътеки. С други думи, тръгнете ли по него, където и да пресичате и кавото и да правите ще отидете до заслона. Имате около 4.5 км изкачване, което на места е доста солидно. Малко преди заслона стъпвате на туристическа пътека сред хубава борова гора. Маркировската е синя, има надписи и малки табели. Около 400 метра и сте на заслона.

Заслон "Синята стрела"
Тук вече нещата взеха да не се движат по план. Небето стана оловно-сиво, мъглата по върховете на билото стана все по-гъста, вятъра се усили. Точно пристигайки на заслона и заваля мъжката. Решихме да изчакаме малко и дори и да не се оправи времето да тръгваме нагоре. До тук бяхме взели разстоянието за 1:40 мин.

Заслон Синята стрела се намира на 1580 метра надморска височина. Сградите са две, тип бунгало и са едноетажни. Има маси, нарове и печки на твърдо гориво. Видяхме и трета постройка, която се намираше в началото на пътеката през гората, но така и не разбрах дали е част от заслона. В едната сграда бумтеше печката и който реши да не се качва остана на топло. В другото бунгало хапнахме, почакахме и като видяхме, че времето няма да се оправи поехме нагоре. Избрахме не пътеката, защото щеше да е хлъзгаво, а реброто, което захожда встрани заслона. Там ни перна такъв вятър, че едва си седяхме на краката. Ако така щеше да е през цялото време ни беше спукана работата.

След като заслона остана зад нас, времето започна да се подобрява, а след няма и 10 мин мъглата почти се вдигна, вятъра спря и се появиха първите гледки към Рила и заснежените и била, към Плана планина и Верила. От тук до самото било бяха около 2.5 км сериозно изкачване, но по ясно изразена пътека. След излизане на билото вече виждате в дясно от вас зъбчето на "Ярловски купен" 2173 м. Изкачихме се на него, отново любувайки се на хубавите гледки. Времето обаче не позволяваше да се заседяваме много и на фона на доброто ни темпо решихме да скочим и до връх "Черни връх" (първенец на Витоша). Много от нас бяха ходили там, но за мнозина той щеше да бъде лична премиера.

На връх "Черни връх" 2290 м.
До там бяха 4.5 км сред доста мочурлива на места пътека. Времето започна да става все-по хубаво, докато най-накрая се задържа хубаво слънце, което ни позатопли. Около 15:30 бяхме на станцията, която обаче бе затворена. Снимахме се, поседяхме десетина минути и поехме обратно с надеждата да има някаква подсичаща пътека. Оказа се, че трябва да се върнем по същата, а отстоящите над нас върхове "Скопарника" 2226 м и "Карачаир" 2206 м бяха изкушение да добавим още два двухилядника към днешните постижения.

Тръгнахме право нагоре без пътека (оказа се, че горе има едва различима пътека между билните върхове). И от двата върха гледката беше невероятна и определено си струване качването.

Между връх Карачаир и връх Купена решихме да тръгнем право надолу за да излезем на малката премка пред връх "Малък Котор" 1902 м. и да избегнем заобикалянето през връх "Ярловски купен". Много жестоко се забъркахме с Банко и Петьо и ни се отели вола. Аз поне 5 пъти паднах, краката ми засядаха между едри камъни, отделно, че станахме бом-бок от влажната трева. Бая екшън, но почти скъсихме дистанцията с останалата група и пред "Котора" всички бяхме заедно. Вече вървеше 18:00 и трябваше да побързаме, защото мрака щеше да ни свари някъде по пътя и щеше да стане много неприятно.

София, снимана от планината малко преди Железница
Слязох до заслона през пътеката, която не предопчетохме на идване и щях да се падна няколко пъти заради многото кал. Долу си събрахме багажа и газ надолу. Този път подсичахме де що можем и доста бързо се придвижихме до колите. Заоблачи се и отново яка и пронизваща студена мъгла. Ясно бе че ще пере як дъжд, но се молихме, поне малко да го забави. На 300 метра от колите небето се отвори и заваля брутален дъжд. Изкарахме зверски късмет!

От тук до Асеновград само неприятно време за каране, бавно и внимателно, че на околовръстното на София ми се изправи косата какви самоубийци има.

Много хубав маршрут, непременно го посетете, при възможност при добро време. При нас времето не бе чак толкова добро, но пък есенната премяна на планината беше бонус, който се вижда за малък период в годината. 

6.10.16 г.

10.06.2016 - Разходка до манастир "Св. Неделя" и язовир "40-те извора"

Кулата на Ангел Войвода
Направихме кратка разходка до Араповския манастир "Св. Неделя". Всичко там бе въведено в изряден ред, макадамовия път не е проблем за нито една кола, а в началото на отсечката до манастира има поставена и указателна табела от кафевите, които указват културно исторически или природни обекти. Направи ни много приятно впечатление, че в двора на манастира е обособен църковен магазин, в който се продаваха църковни сувенири, богословска литература, както и практически неща за семейния духовен живот - кандилца, тамян, въгленчета и прочее.

В светата обител течеше сериозен ремонт. Подменяше се напълно покривната конструкция на сградите, които се намират североизточно от манастирската църква. Като цяло искам да споделя много добрите си впечатления от реда и чистотата в манастира. Влязохме в аязмото, пихме вода и се помолихме за здраве и берекет, след което решихме да идем до язовир "40-те извора" за да посрещнем залеза на красива гледка.

Залез над язовир "40-те извора"
Отидохме до базата за кану-каяк. Там събрахме малко жълъди за декорация. Имаше доста рибари, както и гребци. Радостно е, че школата, която винаги е давала таланти на родния кану-каят е жива и дай Боже да дава още шампиони и олимпийци. Като цяло наоколо бе доста оживено, което даваше един особен колорит на мястото.

Полюбувахме се на прекрасното време с красива гледка, след което се прибрахме, направили стотина хубави кадъра. Имам доста снимки и на двете места, но не мога да отрека, че наистина днес нещата от към светлина и фокус се получиха добре и направихме няколко много добри попадения, която може да ми послужат за бъдещи рекламни материали и проспекти за нашата община.

2.10.16 г.

02.10.2016 - Поход до манастир "Св. Петка" по случай Световния ден на туризма

Част от групата на параклис "Св. Илия" (Гръцкия)
За пръв път по случай Световния ден на туризма и за втори тази година организирахме по-мащабно туристическо събитие с цел популяризиране на туристическите забележителности в нашата община и насърчаване на любовта към планината у хората. И двете събития се получиха повече от добре и ни дават самочувствие и увереност, че тези формати, които ще повтаряме ежегодно ще имат смисъл и ефективност.

В неделя (02.10) походът тръгна от паметника на цар Иван Асен II. Около 50 човека се бяха събрали за да изходят заедно маршрута и да се насладят на хубавото време, което за щастие наистина бе почти лятно точно в този ден. Аз лично се наситих на мъгли, гръмотевици, градушки, дъжд, сняг и лед по Ком-Емине и Рила-Родопи и наистина сякаш бях в рая.

След хубава почивка, беседа от страна на майка Юлита (игумения на манастир "Св. Петка") за църквата и манастира, групата потегли към параклис "Св. Илия" (Гръцкия) и панорамната пътека по билото до Асеновград. Към похода се включиха и над 20 човека с коне от Клуб по конен спорт "Цар Иван Асен II", които създадоха допълнителна екзотика и масовост на това събитие.

Прекрасни мигове, все по-масови събития в планината, възраждане на туристическия живот и култура в нашия град. Остават много неща за поправяне след унищожителните периоди на управление от страна на ТД Безово, след което не остана нищо, но важно е че Асеновград се пробужда за нов туристически живот и началото е поставено! Липсва ми единност на хората, занимаващи се с неформална дейност из планината от града, защото май ние от Устремени сме единствените, които се притичват на помощ за инициативи от подобен характер с доброволчески труд и логистична подкрепа, а когато ние организираме нещо си участваме само ние самите. Ставаме все по-голяма и сплотена общност от хора, които обичат планината и липсата на останалите неформални групи сякаш не се усеща, но остава една горчилка, че всеки се е заключил в собствената си стая и сякаш е забравил някъде в прахта ключа за съседа...

29.09.16 г.

27-29.09.2016 - Рила-Родопи (Е8) - Хижа Преспа - село Белица (ден осми-десети)

Връх "Свобода" от севетоизток
След два дни прекарани в хижа Преспа заради лошото време се объркаха всичките ни планове и решихме село Белица да бъде последната ни дестинация. Нашия преход Рила-Родопи щеше да приключи без източната част на любимата ни планина.

Времето изцяло бе срещу нас и от удоволствие, моментите в планината се превръщаха в изпитания и премеждия. В такива моменти човек е по-добре да спре, за да запази като спомен и малкото красиви и приятни мигове. След като на Ком-Емине времето беше изцяло с мен, с изключение на 60-часовата мъгла в Централен Балкан, в този преход имаше само един ден, в който не бяхме мокри и под напрежение заради лошото време. Е, този последен ден за нас по маршрута обещаваше да бъде втория хубав и определено най-топъл и приятен.

Тръгнахме от хижа Преспа в 07:30 ч. Над хижата започва нов горски път и се върви по него, но след около 500 м, достигайки до малка полянка се отделяте от пътя в ляво и продължавате по богато маркираната туристическа пътека. Между хижа Преспа и хижа Свобода разстоянието е около 7.5 км с почти никакъв наклон. Много приятно място за разходка и отмора.

Достигайки до хижа Свобода запрашихме по асфалта до разклона за Крушев чатал и нашата отбивка за връх "Тузлата" 1856 м.

Изоставената ферма за якове под връх Тузлата - 1856 м.
Кучето на Асен - Джерито отпраши с нас и всичките ни опити да го изгоним не успяваха. Оставихме го да ходи с нас и като омалее ще се прибере.

Темпото ни беше много добро и не след дълго преминахме покрай ловната хижа между връх Свобода и връх Тузлата. Около нея двама човека с багер ровеха нещо по пътя, вероятно укрепваха преди зимата.

След още няколко километра достигнахме до едно изключително красиво и огледно място. От тук се виждаше връх Свобода, виждаше се и изоставената ферма за якове, където преди няколко десетилетия са били докарани около 40 яка от Непал, развъдили са се и са стигнали близо 80, но с годините са били унищожени от дивеч, нехайство и бракониери. От юг пък пред нас се извисяваше масива на Сини връх, Караджов камък, Турската куля, Беглички връх и връх Проглед.

Следваше дълго и приятно ходене на изток през огромни поляни с прекрасна панорамна гледка. От там се завива на север и след два километра спускане по черен път през букова гора се излиза на пътя от Белица до Загражден. Мястото е емблематично за туристите и е познато като "Кръглата чешма".  Чухме се с Веско Николов, който имаше възможност да дойде да ни вземе от село Белица. Имахме два часа до срещата, затова щяхме да извървим гадния 8-9 километров участък до селото, защото пътя на места беше кошмарен.

Беглички връх, Караджов камък и Сини връх (в дъното)
Така след 27 км за този последен ден, нашето приключение Рила-Родопи приключи. Изминахме близо 300 км, денивелацията също бе сериозна, може би над 8 000 - 10 000 м +. Като цяло никак нелош и в никакъв случай тежък маршрут, но това, което ни демотивира до крайност бе лошото време.

Източни Родопи са чудесни за велотуризъм, а за догодина ми се върти една много съблазнителна идея за велопреминаване на целите Родопи (идеята с тръгването за Е-8 от Боровец ми е меко казано недомислена). С теснолинейката до гара Св. Петка, от там Юндола, гара Аврамово и от там газ по маршрута, по който минахме, та чак до Мезек. Разкошно за каране.

След над 900 км по двата международни маршрута (Е-3 и Е-8) изпратих сухите месеци на 2016 г със задоволство. За догодина, живот и здраве обмислям да наблегна на няколко по-големи велоприключения. 

26.09.16 г.

26.09.2016 - Рила-Родопи (Е8) - Хижа Чаирски езера - хижа Преспа (ден седми)

Гледка над хижа Чаирски езера
Сутринта времето бе сравнително добро и без да губим време поехме по маршрута. Чакаше ни немалко път и всяко забавяне не бе желателно.

От хижа Чаирски езера има около 2 км доста стръмно изкачване, след което започна много приятен равен терен. Направихме още едно стръмно изкачване, преминавайки през стар овчарник и достигнахме до мястото, където се открива невероятна гледка към Переликското било. За голямо наше съжаление върховете отново бяха потънали в мъгла и се заредихме с очакване, че отново може би ще ни вали. Важно е, че повървяхме по слънце, понатоплихме се и вече загрели дъждът, така чест наш спътник през последните дни, не ни плашеше особено.

От тук започна шеметно 3 километрово спускане до село Мугла. Точно преди да останем без колена от спускането и тежките раници, видяхме първите къщи на селото. Твърдо бяхме решили да минем през махала Касъка, за да спестим 7 километра от варианта през хижа Ледницата. След кратка почивка в центъра на Мугла се отправихме към отбивката за Касъка. Тя започва около 2 км след селото, където има стара спирка и черен път, който започва от нея.

На билото, под връх Шабалиева каба
След махала Касъка, която наброява 20-30 къщи и беше учудващо оживена, хванахме черен път в дясно и след 2 км изкачване достигнахме до неголямо дере. Там този черен път свършва, дерето се минава и се тръгва покрай него само нагоре.

 На няколко места видяхме табели "Туристическа спалня село Мугла". Все пак има някаква маркировка, а особено интересна беше маркировката по дървета и камъни, която представляваше зигзагообразни сини стрелки. След около още 2 километра се достига в подножието на билото, където вече започват голите пасажи с хвойна. След още 500 м, в които пътеката почти липсва, излязохме на коловата маркировка на билото, под връх Шабалиева каба 2087 м.

Малко след сипея, под връх Малък Перелик отново ни заваля градушка, скрихме се под дебели ели, но след кратко чакане решихме, че не е нищо сериозно и продължихме нататък. До параклис "Св. св. Кирик и Юлита" спряхме на т. нар. "Войнишка чешма", където хапнахме и забелязахме над нас как една бригада реже хвойните, подготвяйки две малки ски писти (както разбрахме по-късно).

Разстоянието от хижа Чаирски езера до тух взехме за 6 часа. Вече бе 13:00 ч и без да губим време тръгнахме по макадамовия път. Нямахме късмет и тук, тъй като хижа Перелик не работеше и варианта за хижа Преспа оставаше основен за нас. Следваха много (13) километра асфалт, но имахме някаква надежда за стоп, тъй като когато обядвахме забелязахме, че работниците, които рязаха хвойна започнаха да си прибират багажите и да се изтеглят към буса им, който бе паркиран недалеч.

Повървяхме и наистина видяхме отдалеч буса, заедно с една бяла Нива да идват към нас. И двете возила спряха до нас, буса бе пълен с работници, но човека с Нивата ни взе! Успяхме засега!

Хижа Преспа ни посрещна със специалитета на хижаря
Времето обаче се разваляше с всяка изминала минута. След кратко обсъждане, решихме да минем през Превала, Стойките, Пампорово и да достигнем до хотел Рожен, каквато опция ни предложи човека, който ни взе.

След като слязохме от колата, разбрахме колко правилно решение сме взели. Небето буквално се отвори и 40 минути валя като из ведро, че и гърмя. Скрихме се зад гаражите на хотела и търпеливо изчакахме пороя да спре. Като цяло този пасаж от Рила - Родопи е наситен с ходене по асфалт, но ние нямахме нито времето, нито желанието да трамбоваме по асфалта и си хванахме стопа до отбивката за село Момчиловци, която е на 300 метра от отбивката за Хайдушки поляни.

В хижата пристигнахме в 21:00 ч. след като 10 км вървяхме в силен дъжд и неприятен студ. Определено взе да ни писва гадното време, за другия ден даваха още по-лошо, затова решихме да останем още един ден в хижата. 

25.09.16 г.

25.09.2016 - Рила-Родопи (Е8) - Хижа Орфей - хижа Чаирски езера (ден шести)

Начало на екопътека "Дяволския мост"
Станахме, закусихме вкусни пържени филии със сладко и потеглихме към село Борино, а оттам по пътя за село Чала, където се намираше и "Музей на катрана", или познатата "Катранджийница" в началото на екопътека "Дяволския мост".

Без спор в този район са усвоени доста средства за популяризиране на наистина многото природни забележителности, вложен е много труд, желание и акъл за това, че този район на Родопите да се превърне в една желана и разпознаваема туристическа дестинация. Ждрелата, пещерите, екопътеките, невероятните панорамни площадки и автентичността на местата, са дали сериозен тласък на туризма като основен поминък в този икономически слабо развит район. Един пример, който трябва да се адмирира и да се следва.

Лошо впечатление още в началото на екопътеката правят отпадните води, край които вървите и насищат въздуха с лоша миризма. В последствие обаче, минавайки през скалите и дълбаните милиони години от водата каньони водата става кристално чиста.

След около 1.5 км се стига до едно интересно дърво, на което има табела, че в средата на миналия век местен жител намерил жълтици в корените му. В дясно от него има мостче от където започва истинското предизвикателство.

Част от екопътеката
Признавам си, напоследък съм много резервиран, когато чуя думата "екопътека". На много места нещата са направени през пръсти, без идея за устойчиво развитие и смисъл във времето. Още имам горчив спомен от Загражден, където в мокро време ходенето по тамошната пътека граничи с риск за живота. Тук обаче признавам си бях много приятно изненадан. Всичко беше направено изрядно, без никакви пасажи, които да носят риск. Дори и най-малката възможност за пропадане или залитане, беше опезопасен надеждно. Наистина, реализацията на тази пътека е нова и може би трябва да се правят анализи в следващите години, защото реално дървените парапети имат срок на амортизация, особено в тези постоянно влажни места. Надявам се тук нещата да са направени наистина с идея да се ползва в годините и да придобива все по-голяма популярност.

След като преминете по пасажа "Дяволския мост", започва ходене почти по равно, след което идвате до най-сериозната част. Тук ви очакват осем серпентини, които ще се сторят премеждие за хора със страх от височините. Въпреки, че под дървените площадки стоят масивни метални планки, забити дълбоко в скалите, шеметната пропаст под вас, която се вижда под стъпълата ще разтупти сърцето ви в шеметен ритъм, разбира се, ако не сте свикнали с височини. Ако сте планинар или работник на фасадна изолация и височините не ви тревожат, преминаването по този пасаж ще е просто едно приятно изживяване. Имаше хора сериозно притеснени и колебаещи се дали да приемат това предизвикателство.

След като преминахме цялата екопътека излязохме на пътя, малко преди Ягодинската пещера. Над нас гордо пред слънчевите лъчи позираше невероятната панорамна площадка "Орлово око", а гората започваше бавно да се превръща в китна родопска черга, обагрена от цветовете на есенната прегръдка.

От края на пътеката вариантите са три. Ако сте с две коли, оставяте едната тук, а с другата отивате на "Катранджийницата" от където тръгвате, за да може да си вземете колата и пак да дойдете до тук, втория е да си хванете стоп за тези 12 км, а това няма да ви е трудно, тъй като трафика тук е много голям, и третия е да се върнете обратно по пътеката.

Хижа Чаирски езера
Слизайки на асфалта имате няколко километра до туристическата спалня, намираща се до язовир Тешел и още няколко до местността "Османов вир", която се намира на 2 км преди село Триград. Тук преди 2 години приключихме нашето приключение "160 км от Асеновград до Триград".

От тук започва черен път, който след 8 км ви отвежда до мост, от който в ляво започва стръмна туристическа пътека. Може да продължите по нея и след 30 мин сте до хижа Чаирски езера. Може да продължите по пътя, който бавно се качва нагоре към хижата, но ще походите още 3.5 км повече. Ние предпочетохме пътеката, не само защото не ни тревожеше стръмния маршрут, а и защото през целия път от Османов вир до тук ни валеше дъжд и времето бе станало неприятно студено.

Пристигнахме в хижата около 19:30 ч. Стоплихме се, хапнахме, взехме по един горещ душ и легнахме да спим, защото на другия ден ни чакаше ходене до хижа Преспа. 

24.09.16 г.

24.09.2016 - Рила-Родопи (Е8) - Язовир Голям Беглик - хижа Орфей (ден пети)

Язовир Голям Беглик
Със ставането язовир Голям Беглик ни предложи своя "специалитет", а именно нежна и ефирна мъгла стелеща се над водата. Изумителна гледка, заради която всеки път се връщам тук.

Взехме си чао с Тошко от Чатъма и потеглихме. Имаше около 11 км до излизането ни от язовира и стъпването ни на асфалта за язовир Широка поляна. На около 2 км от асфалта се качихме на една каруца с три коня, която отиваше до Широка поляна и така използвахме цели три конски сили за преминаването на неприятната асфалтова отсечка. Беше голямо шоу, от колите хората гледата като шашнати тази каруца, натоварила 5-6 човека.

Стигнахме Широка поляна, спряхме на ресторанта-класика "Нанс", хапнахме мъжката, затъжени за сготвена храна и си хванахме отново стопа за 3 км, за да достигнем началото на черния път за резерват "Слънчева поляна" и язовир "Блатото" като най-накрая да оставим асфалта зад себе си.

От тук до края на язовир Широка поляна има 4 км по черен път, а след него се стига до малка язовирна стена, от която започва 12 километрова отсечка по дерето на рекичката, оттичаща се от язовира.

Взимаме си довиждане с язовир Широка поляна
След няколко километра минахме покрай малкия язовир Дженевра. От тук пътя следва извивките на неголямото дере, което се пълни от различни малки притоци. Като цяло има лек наклон, което прави ходенето изключително приятно и ползотворно от към отмятане на разстояние.

Може да се каже, че наистина мястото е доста диво. Не срещнахме жива душа, а единственото, което показваше наличието на някакъв живот, бяха следите от дърводобив. Много интересен "експонат" е една кола с чешка регистрация, която стои изоставена край пътя. Така и не разбрахме какво точно прави тази кола тук и каква е нейната история. Общо взето доста скучен участък, но пък лек за ходене.

Около 18:00 ч достигнахме до място, наричано от местните хора "Ламаринения обор". Тук имаше няколко човека и след разговор с тях стана ясно, че ако превалим намиращия се пред нас връх ще спестим доста разстояние, а ако продължим по реката ще минем през т. нар. Кемеров мост, и няма да имаме изкачване, но маршрута се удължава с 6 км.

Без да се колебаем, предпочетохме първия вариант и след половинчасово сериозно изкачване достигнахме билото и големите ливеди, наречени "Партизанската пояна". Тук има две големи чешми и мястото е чудесно за отдих. От тук вече започва образцова маркировка и за хижа Орфей и като цяло за маршрута Рила-Родопи. До тук бяхме видяли може би 4 или 5 табели из целия маршрут, което е голям дефицит от към логистика от страна на БТС.

Указателни табели на "Партизанската поляна"
До хижата имате 2 км спускане, което не е чак толкова неприятно, защото както вече казах пътеката и маркировката са в изрядно състояние и без да губите време в лутане и чудене смело ходите напред и надолу.

Достигнахме до хижата на свечеряване, като общо за деня километрите бяха около 35. Условията в хижата са чудесни, хижарите много гостоприемни. Има напитки, храна, закуска по желание. Има и нелош черен път за кола от Борино, по който ако карате бавно и внимателно няма да имате проблем. Ние пренощувахме в постройка, в близост до хижата, която се подготвя като допълнителна леглова база. Вътре беше страхотно, с майсторски изпълнения на мебели от истинско дърво. Цената на нощувката беше 12 лв.

Вечерта хапнахме и пийнахме с голяма група туристи от туристически дружество "Урвич" - София. Разменихме контакти с тях и се заинтересуваха от предстоящото за 2017 г издание на "Асеновградски върхове и пътеки". Много готини и приятни хора. Около полунощ умората взе връх и се отдадохме на блажена почивка. 

23.09.16 г.

23.09.2016 - Рила-Родопи (Е8) - Село Медени поляни - Язовир Голям Беглик (ден четвърти)

Беседката в която преспахме
Събудихме се при 4 градуса под нулата. Това показваше портативното термометърче на Форката. Всичко около нас бе покрито със слана и студът беше пронизващ. Запалихме отново огън, за да може кръвта отново да се пораздвижи из телата ни и в 8:30 потеглихме.

След 2 км видяхме първите къщи на селото, а вляво от основния черен път, свързваш Медени поляни и Златарица се отделя друг черен път, който се вие на серпентини нагоре, пресечен и от пътека. След още 2 км излизате на най-високата махала на селото (Горелска махала) над която започва черния път към местността Каратепе, където минава шосето, свързващо Велинград и Сърница. Макар и много студено сутринта, вече слънцето напичаше и определено ходенето ставаше по-приятно. Всичко това вече бе гарнирано с невероятно гледки към Пирин и Рила, които допълнително увеличаваха удоволствието от ходенето.

Оказа се, че връх "Черешка" е много странен и мъгляв мезотопоним, който макар и означен в картите, не бе познат на местните хора. Вярно, че тук хората имаха турски имена за различните местност, връхчета, реки и дерета, но никой не бе чувал за името "Черешка". Каквото и да е името на това по-скоро възвишение, гледката от него беше великолепна. Насладихме се на панорами и простори в рамките на около километър, заходихме "Черешката" отдясно и влязохме в гора.

Гледка към Пирин от подножието на връх "Черешка"
Като цяло от Аврамово до тук имаше марки на няколко десетки места, а табели на едва няколко. На много ключови отсечки ни помагаха триъгълните вело марки. Тук обаче нямаше жокер и действахме по интуиция.

Оказа се, че не сме сбъркали посоката но сме се прецакали с денивелацията. Основния маршрут минаваше по билото, намиращо се вдясно от нас, а ние се забихме в едно дере до което ни отведе сериозно спускане. Няколко километра по равно, след което последва доста стръмно изкачване. Когато превалихме върха се сляхме с маркировката и не след дълго видяхме едно огромно чакало. Такова чудо за пръв път виждах, защото беше на цели 5 етажа. Сякаш ловджиите в района отстрелват динозаври.

В 13:50 ч бяхме на Каратепе. Тук последва задължителното хапване, биричка и по-дълга почивка в хубавото време. Като цяло след гледките над Медени поляни не видяхме нищо, защото почти през цялото време се движихме в гора, затова и слънчевите лъчи, толкова щедри в този ден ни идваха много добре.

В 15:30 потеглихме, за да преодолеем 20 километровата отсечка до еко-център "Чатъма", където щяхме да нощуваме. От тук започва сериозна отсечка, в която преобладава изкачване. Минавате покрай връх "Средния бурун", а от страни на черния път, по който се движихме има няколко чешми, така че няма да го закъсате за вода.

Голямото чакало преди Каратепе
По пътя срещнахме няколко човека, които ни дадоха еднаква информация. Бяхме на правилния път, трябваше скоро да стигнем до едни колиби, намиращи се на билото и след тяхното преваляне ни предстоеше само слизане до язовира.

Достигнахме до колибите, където се оказа че кипи от живот. Явно хората си имаха имоти, достъпа до тук не беше особено труден дори с лек автомобил, а беше и време за събирането на картофите, така че не ни липсваше цивилизация и хорска глъч. Местните се оказаха изключително гостоприемни, пожелаха да ни почерпят с домашно кисело мляко, да си починем, да си поговорим. Жалко че нямахме никакво време и учтиво отказахме.

След като походихме малко имахме и инцидент с куче. По принцип изобщо не ме плаши кучешкото присъствие, но наистина щеше да стане беля. Едно доста голямо куче тръгна на първа и добре, че се усети че ще яде хурката и избяга, иначе някой щеше да си остане без куче. По Ком-Емине на много места ме обграждаха, лаеха, показваха, че те са "сайбиите" на района и на стадата, но никога не тръгнаха с агресия. Този пес ме изненада, признавам си.

На 10 км преди "Чатъма" излязохме на големи поляни. Тук видяхме един турист, който се оказа, че е поляк, тръгнал е преди 3 дена от Асеновград и сега иска да стигне в Сърница. Беше се забатачил яко и нямаше никакъв шанс да стигне и щеше да бивакува на открито.  Беше добре екипиран, но ние все пак го попитахме дали има нужда от нещо. Всичко беше наред, казахме си "чао" и се разделихме, всеки поемайки по своя път.

От тук до язовира следваха къщички, обори и много крави. Край пътя се виеше малко деренце, което се вливаше в северозападния ръкав на язовира, и правеше пейзажа особено живописен.

Оборите между Каратепе и Беглика
До язовира стигнахме по тъмно. Починахме на моста, под който това деренце влиза Беглика и от там на челници изминахме последните 3 км до Чатъма. Там ни очакваше Тошко от Пловдив, който е изключително гостоприемен, интелигентен и вечно ухилен пичага. Сипа да хапнем, сложи по една ракия, натоплихме се хубаво. Изобщо без грешка.

Понеже заради 4-те почивни дни всички бунгала бяха фул, че имаше и палатки, въпреки доближаващите се до нулата сутрешни темпратури, нямахме шанс ползваме да легловата база на еко-селището. За всичко баче има решение и Тошко ни настани в едно бунгало, което в момента е процес на ремонт, но бе постлано с балатум, бе облицовано с дървена ламперия, така че средна температура 10-12 градуса беше направо лято в сравнение с 4 градуса под нулата от предната вечер. За деня километрите бяха около 40, хубави пътища за ходене, много малко гледки. 

22.09.16 г.

22.09.2016 - Рила-Родопи (Е8) - Спортна база Белмекен - село Медени поляни (ден трети)

Язовир "Белмекен"
Със ставането разбрахме колко е променено всичко навън. Нямаше и помен от вчерашното лошо време, разбира се като се изключи, че всичко навън бе подгизнало. Оправихме багажа и в 08:35 бяхме на път.

Предварително се бяхме разбрали на местата, където има асфалт и няма алетрантива чрез пътека или черен път да избираме варианта със стоп. Не минахме и 2-2.5 км от спортната база и ни спря един бус с руснаци. Оказа се, че в този ден има международно състезние по ролкови ски и хората, които ни взеха, са част от треньорския щаб на един от руските отбори. Разбрахме, че в 11:00, 13:00 и 17:00 ч има стартове и трябваше преди 11:00 ч да се смъкнем до Юндола, защото цялото шосе щеше да бъде затворено и това ни режеше варианта за стоп.

Руснаците ни закараха до хижа "Христо Смирненски". Тук вече десетки спортисти се подготвяха за стартовете. Повървяхме надолу няма и след няма и километър ни спря едно момче, което се оказа рехабилитатор в спортната база и слизаше за зареждане във Велинград. Не можехме да се оплачем от липса на шанс и засега денят ни вървеше добре.

Последни гледки от Рила
Със слизането ни на Юндола бяхме много приятно изненадани. Видяхме Мариян, децата и екипа от "Тритон екстрийм". Оказа се, че и те ще участват в състезанието. Стана ни много драго, защото видяхме "наши" си хора.

Полафихме малко, и потеглихме към стопа за да преминем и последната отсечка от неприятния асфалт, за да достигнем до началото на пешеходната ни 30 -километрова отсечка за деня - село Аврамово - село Медени поляни. Тук стопа позацикли и отново извървяхме около 2 км, докато ни спря един човек, който се оказа, че пътува за едно много интересно място, което миналата година посетихме на път за връх "Гоцев", а именно село Омая и неговата основна атракция еко селцето с "хобитските" къщи.

И така около 11:30 бяхме в село Аврамово. Под него е и най-високата железопътна гара на Балканите - 1267 м. Селото е доста по-нависоко. Тук напазарувахме хляб и други дребни неща, защото ни предстоеше бивакуване на открито и трябваше да се подготвим с храна.

От тук първата ни цел беше връх "Велийца" 1712 м., отстоящ на около 10 км от село Аврамово.След изминалите два дни по билата на Рила и ужасното време, сега сякаш бяхме в рая. Трудолюбиви хора се трудиха неуморно по нивите, защото беше период за вадене на картофите.

Живописните селца по пътя
 Почти до подножието на върха отляво и от дясно се редуваха големи картофени ниви, а гледките към Рила (макар и билата и все още да бяха потънали в мъгла) бяха разкошни.

Пътя като цяло беше с много малък наклон, като само последните 2 км преди върха минаваха през сечище и там наклона ставаше по-голям.

Велийца е най-високият връх (1712 метра, макар различни източници да сочат между 1711 и 1715 метра) във Велийшко-Виденишкия родопски дял на Западните Родопи и всъщност даващ част от името на този дял. Издига се в северозападната част на главното било. Велийца е важен орографски и хидрографски възел, разположен на 35 километра от Велинград и на 10 километра от Аврамово

След като преминахме покрай върха (който е обрасъл и от него няма гледки) и поляните от южната му страна, където до 1912 г  имало граничен пункт между България и Турция и където в последствие са се провеждали големи събори на местното население, започнахме слизане надолу в посока махала Бозево. И тук времето не пропусна да ни се подиграе. Както всичко беше добре, изведнъж за няколко минути над нас се събраха няколко облака и ни заваля градушка. Хубавото в случая е, че всичко това ни се случи в момент, в който обядвахме и поне бяхме на сушина, но неприятното е, че ни очакваше още доста път.

Залез над Пирин край махала Златарица 
В 15:30 отново бяхме на път. Следващите километри до село Бозево ги преминахме почти по равно, радвайки се на редки, но прекрасни гледки на изток. В 16:30 вече бяхме в това китно селце и продължихме към намиращата се на 2 км махала Златарица.

Направи ни впечатление, че въпреки лошия да не кажа абсурден на места черен път от тук минаха няколко коли и няколко мотора. Явно местните хора бяха свикнали на липсата на инфраструктура и бяха намерили начин за придвижване, без да им пука особено за състоянието на пътя. За разлика от други места из Родопите тази година, тук беше фрашкано с гъби. Намерихме няколко манатарки, имаше много масловки, сърнелки, а да не говорим за неядливи и отровни губи.

Край Златарица се насладихме на изключителна гледка към Пирин. След около 2 км достигнахме до т. нар. "Хайдушка чешма", която се оказа място с няколко чешми, но нито една от тях течаща. Важно е че не страдахме от липса на вода и това не ни тревожеше. На свечеряване видяхме къщите на намиращото се под нас село "Медени поляни". Видяхме едни момчета по пътя, които ни казаха че има пряка пътека към селото, което спестява около 3 км от пътя. Без да се колебаем се спуснахме по нея, макар и да беше наистина доста стръмна на места.

Пред животворната сила на огъня
Oколо 19:45 пристигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме. За деня бяхме изминали около 50 км, като над 30 от тях бяха пешеходни, а останалите преодоляхме на стоп, заради асфалта, на който нямаше алтернатива.

Мястото беше приятно и на завет, но в самата беседка, която вероятно щеше да бъде достроена с идея за заслон беше тотална мизерия. За да матираме поне малко от чувството на гнус, насякохме солидно количество елови клони, които постелихме под нас. Запалихме огън, стоплихме се, пихме последните запаси от ракия на Форката, хапнахме и лека-полека съня започна да ни бута. Въпреки умората съня ни не беше особено дълбок, защото усещахме студа с всичките си сетива. И двамата бяхме с хубави чували, клоните правиха добра изолация, но каквото и да е да спиш на открито след 3 дни дъжд в края на септември на 1500 м надморска височина, е доста по-различно от това да си метнеш чувала на някоя поляна по средата на лятото.

21.09.16 г.

21.09.2016 - Рила-Родопи (Е8) - Хижа Мусала - спортна база Белмекен (ден втори)

На връх Мусала - 2925 м
Утрото ни посрещна с прилично за кота 2400 м. време. Върховете бяха изцяло покрити с мъгла, но при нас на хижата нямаше вятър и дъждът бе спрял. Около 8:00 часа си бихме шута нагоре и по класическия маршрут край Мусаленските езера в 9:15 бяхме на заслон Ледено езеро.

Заслонът е конструиран с идеята да бъде на базовия лагер при хималайската ни експедиция от 84 г. (когато на върха завинаги остава Христо Проданов), но дизайнът не е бил одобрен и той е монтиран тук. Неслучайно едно от имената на заслона е "Еверест". Тук направихме малко лаф с леля Величка (жената, която от години стопанисва заслона) и потеглихме към върха и тук вече започваше мъглата. В 10:00 бяхме на върха сред сняг и лед. Направихме снимки за спомен, погледнахме картите на завет в една от стаичките на станцията и поехме надолу, към премката между Мусала и Малък Близнак. Тук имаше много крива отсечка от морени, които с особено внимание преминахме, защото точно на такива места се чупят и изкълчват крака и ръце.

Не след дълго пред нас се откри и страхотна гледка към "Маришкия циркус". Тук се намират и четирите Маришки езера, от които започва своето начало река Марица. Маршрутът ни преминаваше по ръба на целия циркус, като след връх "Мусала", преминахме през върховете "Малък Близнак" 2772 м. и "Голям Близнак" - 2779 м.

В подножието на връх "Малък Близнак" 2772 м.
В подножието на връх "Маришки чал" 2731 м. пътеката се разклонява. Ние завихме на североизток в посока хижа "Заврачица", а пътеката продължава на югоизток за хижа "Грънчар". След изкачване на "Маришки чал", започнахме спускане и заходихме отдясно връх "Манчо" 2771 м. и от там видяхме разкошно стадо (около 18-20 глави) диви кози. Направихме и видео, макар и отдалеч, но определено гледката ни остави без дъх.

След като Маришкия циркус и връх Манчо останат зад гърба ви, достигате до една малка чешмичка, отбелязана на картите като "Усмивката". Въпреки, че като цяло чешмите са изключителна рядкост, по високите била на Рила винаги може да пиете чиста вода от планинските извори, без да се притеснявате за вкусовите и качества.

От тук започнахме да следваме профила на планината, като до разклона за хижа Белмекен и хижа Заврачица имате две качвания и две слизания напречно на планинските ребра, следва голямо качване и слизате в долина, вляво на която започва да се издига могъщата снага на връх "Ибър" 2666 м. След като се премине край него се излиза на отклонението за хижа "Белмекен" и спортна база "Белмекен". От там през суграшица и ужасно време (като цяло този ден бе белязан от почти непрестанен дъжд и суграшица) се придвижихме до билото на реброто, на което се намираха върховете "Равничал", "Сивричал" и "Ортачал" и "Зъбчето", което преди 2 месеца изкачихме. Излязохме между върховете "Ортачал" и "Зъбчето", като през целия маршрут за деня минавахме през колова зимна маркировка.

"Маришките езера" от където започва река Марица
Последва бясно спускане от връх "Зъбчето" до Спортна база "Белмекен". Много кал и няколко падания, но за щастие без последствия. Това е едно от най-гадните спускания из планините, които съм минавал. (подобно е и от връх "Орфееви скали" до хижа "Смолянски езера").

Целта ни за деня бе хижа "Христо Смирненски", намираща се на 7 км от спортната база. След като звъннахме за информация, се оказа, че на другия ден предстоеше международно състезание по роклови ски и хижата бе напълнена до край. Вярно, че се обадихме по никое време, но целия ден нямахме обхват, а и заради атмосферните условия, които объркаха плановете ни, не знаехме до къде ще стигнем, но за наша радост в този ден почти наваксахме вчерашното забавяне.

Пристигнахме в спортна база "Белмекен" около 19:15. Питах за нощувка, а лелката на рецепцията ми каза:
"- 33 лв за легло с карта за фитнес - 40!".
На фона на това колко жалки изглеждахме, целите в кал, ме напуши смях как може изобщо да ми предлага фитнес, но пък всеки си знае какво предлага и как го предлага.

Отидохме малко по-надолу до едни стари бунгала, които бяха реновирани и предлагаха нощувки, за да пробваме там. Ако и тук ударехме на камък шяхме да търсим чешма с беседка по пътя, където да хвърляме спалните чували и дъжд-недъжд щяхме да спим. Оказа се, че имаше свободни места в едно от малките комплексчета на цена от 21 лв (интересна калкулация на цена). Условията бяха супер - топло, баня, телевизор, ресторант. Изпрахме се, изкъпахме се, стоплихме се, вечеряхме и аз лично в 20:30 бях заспал. 

20.09.16 г.

20.09.2016 - Рила-Родопи (Е8) - Асеновград - Боровец - хижа Мусала (ден първи)

На път за хижа "Мусала"
Точно в 7:00 бях на бензиностанция "Шел" в Асеновград за да си хващам стопа в посока Боровец. Срещата ни беше около 9:30 в Самоков и се надявах да успея.

Едно момче от Смолян ме метна до началото на околовръстното и там зациклих за около 20 мин. Винаги е много тегав стопа в тази част на пътя около Асеновград и Пловдив. Взе ме едно момче - Ангел, с който често играем футбол и ме хвърли до "Овергаз" - бензиностанцията на кръговото за Пазарджик. От там веднага трета кола до разклонението Съединение - София, а там след няма и 5 мин ме взе Макса от Асеновград, който си пътуваше за София. От отбивката за Ихтиман ме взе един тир, с който бавно, но славно се придвижих до Самоков. Там беше тегаво, защото тировете няма как да минат през града и походих 3 км, за да изляза на пътя за Боровец. След кратко чакане ме взе един джип и в 11:10 бях на лифтовата станция на Боровец. Форката беше изтръпнал, понеже закъснавах с два часа, но нямаше как.

Тръгнахме и заваля дъжд. Нищо хубаво не ни очакваше, като гледахме какво се случва по билата. Хубаво-лошо, връщане назад нямаше. В 11:30 стъпихме на Мусаленската пътека. От тук, почти през цялото време вървейки покрай кристално чистите води на Мусаленска бистрица, до хижа "Мусала" през зимния маршрут имаше 8 км с 800 + денивелация. Имайки като крайна цел за деня хижа Заврачица, макар и на челници, се стремяхме да ходим в сравнително добро темпо, но дъждът не спираше и това не ни помагаше особено.

Времето на хижа "Мусала"
Мислихме да минем през летния маршрут (Иконостаса и пистата Ястребец), но заради отсечките клек от които щяхме да станем вир-вода се отказахме от това си намерение.

Направихме кратка почивка на една беседка, която се намира на около 2 км преди долната станция Маркуджика, която е един от редките кътове за отдих в Рила (аз поне беседки из Рила на 2000 м и нагоре не си спомням да съм виждал) и продължихме. На лифтовата станция направихме още една почивка да решим от къде ще минем. Аз имах идея да се изкачим напряко по пистата и да излезем на черния път, който свързва Ястребец и хижа Мусала, но заради дъжда и тревата по нея се отказахме и решихме да си караме по коловата маркировка. Времето беше доста гадно, а тук и вятъра се усили значително.

Пристигнахме в хижата в 15:15 ч. Хижа Мусала е разположена край брега на седмото Мусаленско езеро на надморска височина 2389 м., което я прави най-високо разположената хижа в България. Старото й име е хижа „Сталин“. Първата хижа – дървена постройка на един етаж с мансарда („Клековата хижа“) е построена през 1924-1925 г. и е втората такава в България след хижа „Скакавица“. През 1930 г. е завършена каменна двуетажна хижа, която изгаря през лятото на 1988 г. През 1966 г. БТС построява дървена двуетажна постройка, която функционира и до днес, с капацитет 60 места с външни санитарни възли.

С влизането си в нея навън заваля като из ведро. Решихме да изчакаме, за да видим какво ще се случи, но след като видяхме прогнозата за деня, решихме да не рискуваме, а да останем в хижата, още повече че имахме идея да минем през Дено-Сфинкса-Иречек-Малка Мусала и Трионите за върха. Не след дълго заваля и мокър сняг. В това време, горе вероятно беше лед и доста сняг и нямаше как този маршрут да се случи дори и утре, а нашият първи ден приключи на полу-топло, с цена на бирата 4 лв. Пазарна икономика. Ако щеш! 

18.09.16 г.

18.09.2016 - Водопад "Сливодолското падало"

Мястото от където извира водопада
За пореден път посетихме това красиво място. За пръв път аз обаче лично го посетих във периода, когато водата е най-малко. Както съм споменавал неведнъж, най-доброто време за посещение е периода май-юни, заради пълноводието.

Група от около 15-18 човека се отправихме през тегавите опашки от автомобили преди тунелите към рибарника до третия тунел след Асеновград, от където поема и пътеката за водопада. Около 11:00 бяхме там, паркирахме колите и тръгнахме през каньона сред красивите водопадчета и деренца, които ви следват буквално на всяка крачка. Нормално ходене и снимки биха ви отнели 1 час време за да стигнете до водопада. Маршрута е обезопасен с парапети и метални въжета, така че при внимание и нормално темпо няма опасност от контузии и сакатлъци.

На около 300 м след водопад "Сливодолското падало" се намира и мястото наричано "Пещерата", което визуално много прилича на Крушунските водопади, макар и с по-малко вода. Бигор, пещерички, ниши, водни падове, които създават неповторимо усещане. В началото пътеката от водопада е стръмна, заобикаля го отдясно и когато излезе над него става равна и след 100-150 м отвежда точно до бигорните красоти.

От тук се продължава почти по равно и след около 200 м се достига до мястото, наречено "Иконостаса", което се явява извора на дерето, на което се намира и водопада. Много магично място. Вижда се ясно как водата просто извира от земята, а на метър от извора, в скалата има процеп от където ясно се чува грохота на подземна река. Направо тръпки да те побият...

Слязохме на къта за отдих под водопада, хапнахме пийнахме и около 16:00 слязохме при колите. Много приятен и достъпен за всеки маршрут.