27.02.16 г.

27-28.02.2016 - Plastic Bo. - Концерт в клуб "Vintage 33", Варна

За пръв път щяхме да свирим в този клуб, а бяхме чували само добри неща за него. Тръгнахме сутринта около 11:30, след като сутринта се бях прибрал от Джурково. Движихме се добре и решихме да си направим и културна програма.

Отидохме в Поморие до музея на солта, след това се разходихме из Стария Несебър. Точно в 18:00 бяхме пред спортната зала във Варна, където се намира и клуба.

След като направихме чека, към 20:00 отидохме до клуб "Усмивка" да се видим с приятелите от Outrage, които същата вечер щяха да имат концерт. След това отидохме в хостела, дръпнахме по един сън и към 24:00 бяхме в клуба.

Изключително хубав звук, страхотна атмосфера и интериор. Много добро място за свирене и събития. Свирихме около час и малко, групата преди нас също беше на много добро ниво и като цяло се получи чудесно свирене. Малко след 02:00 приключихме, взехме си довиждане с приятели и хората от клуба и отидохме да почиваме.

На другия ден тръгнахме малко след 9 часа. Минахме през античния град Кабиле, където имаше много интересна експозиция. В 15:15 си бяхме в Асеновград, което е супер придвижване, благодарение на магистралата. Много приятен и наситен с емоции и впечатления уикенд. 

26.02.16 г.

26.02.2016 - Джурково - разширяване на градината

Градината започва да придобива вид
След като преди десетина дни бяхме горе и почивстихме градините, за да ги подготвим за сяването пролетта, сега беше ред на малката градина.

Свалих двете мрежи, които бяха в горния край на градината, едната я сложих долу до зида, с цел да го продължа и да има солидна преграда, която да спира пръстта от горната градина. Малко по малко ще се оформи целия парцел като едно цяло. В началото мислих да има няколко нива, но това ще се реши пролетта, когато дойде време за сеитба.

Освен това свалих и тапетите в малката стая. Тук няма да слагам изолация на този етап, а ще купя латекс да я боядисаме и декорираме по някакъв начин. 

21.02.16 г.

Лозенски манастир "Възнесение Господне" (Св. Спас)

Прекрасна гледка към Софийското поле
Лозенският манастир „Възнесение Господне“ е  съграден най-вероятно през епохата на Второто българско царство, и е представлявал най-източната обитетел от основания през 13 век грандиозен манастирски комплекс Софийска Мала Света гора. Познат с името "Свети Спас", посветен на народното название за деня на Възнесение Господне, т.е. Спасовден, въпреки че светец с такова име няма.

Разположен е на 5 км югоизточно от софийското село Долни Лозен (днес източната част на село Лозен), дълбоко в недрата на Лозенската планина под връх Половрак (1182 м), върху естествена тераса с прекрасен изглед към по-голямата част от Софийското поле.

Основан в 13 век. Към края на 14ти век, когато Урвичката крепост, Средец, а с това и цялата Софийска област падат под ятагана на османското нашествие, манастирът е разрушен. В периода 15-16 век той запустява окончателно, но през 17 век е отново възроден и както научаваме от някои достигнали до нас писмени паметници, като най-старият от тях е от 1671 г, в манастира се е намирало училище с даскал Яким от София, а учениците са били от София и софийските села. От други преписки научаваме, че в периода 1671 – 1694 г. там са се помещавали книжовна и калиграфска школа.

манастирската църква
В 1737 манастира става център на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско. При потушаването му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително Самоковския митрополит Свети Симеон Самоковски. След участието на неговите монаси във въстанието манастира „Свети Спас“ за пореден път е разрушен от турците.

През 1821 г. манастирът е възобновен отново върху старите си основи. Изградена е едноапсидна, еднокорабна манстирска църква „Свето Възнесение Господне“ с размери 7 на 14 м. За това и за следващите преустроявания на манастирската църква през 19 век научаваме от надписа над главната врата на храма:

„ Во славу Свети Троици создан бил тоя храм от старо нов 1821 лето, като дошел отец Игумен Кирияк монах, родом от Враца, отново го създал с настояние и иждивление свое в лето 1847. А сега 1868 развали свода и созда трите кубета и го изгради втори път на 1869 лето “


Трите големи купола, които били изградени върху старата цилиндрична постройка от майстора Цвятко Тодоров от радомирското село Жабляно и стоят до днес непокътнати, са били нещо твърде необичайно за тогавашната сакрална архитектура по нашите земи.

Пред входа на манастира
От друг надпис по-долу се разбира, че през 1869 г. самоковският живописец Никола Иванов Образописов с помощниците си Христаки Захариев Зографски и Димитър Христов Дупничанина изографисват за втори път църквата и трите купола.

Стенописите, които са запазени и до днес в относително добро състояние, привличат поклонници и посетители с богатата си цветова гама и художествено майсторство, което пък от своя страна прави манастира изключително ценен паметник на българската култура и изкуство.

Друг интересен факт свързан със стенописите е, че никаде другаде в Софийско не са изобразени в един храм толкова много български светци и исторически личности. Наред с евангелските сцени Никола Образописов изрисува и образите на Светиите Кирил и Методий, Михаил Воин, епископ Марко, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски и на свързаните с живота на българите Св. Петка и Св. Неделя. Интерес представляват също така както изключително реалистичният ктиторски портрет на игумен Кирияк от 1868 г. така и иконата на Св. мъченик Йоан Владимир Дуклянски, сръбски княз, женен за дъщерята на цар Самуил, Косара, починал през 1016 г.

Манстирската църква отвън
Според преданията на местните хора манастирът „Свети Спас“ е бил средище на националноосвободителното движение, като в него е отсядал дори и Васил Левски. Около Освобождението към него е било изградено училище с няколко големи стаи и отделно помещение за учителя. До 1900 г. манастирът е бил мъжки, а след това се преобразува в женски.

 В последните години са реставрирани едно от жилищните крила, монашеските килии и двуетажната гостоприемница, а един от съществувалите по-рано няколко параклиси бива възстановяван в момента. Отскоро на реставрирания и отново поставен в църквата стар олтар могат да се видят възстановените оригинални икони от периода 1850 – 1890 г.

Стенописите, намиращи се в трите купола, са също реставрирани. Цялата външна западна фасада е била покрита с фрески, които за съжаление в момента са почти напълно заличени.

Манастирът се намира сред гъста дъбова гора, в близост до него има няколко извора със студена планинска светена вода и както вече беше споменато, от двора му, обсипан през топлите сезони с цветя, се открива прекрасна панорамна гледка към Софийското поле.

Мощехранилници в манастирската църква
Това, а и фактът, че от Долни Лозен (10 км от София) се достига до него пеша за около час, а с кола по относително добър черен път за около 15 минути, го прави предпочитано и приятно място за излет.

Предишната игумения майка Доменика почина в Господа през 2007 г. на близо стогодишна възраст, а към днешна дата манастирът се стопанисва от игумения майка Агатия, която създава място изпълнено с любов и гостоприемство. Място, което е изпълнено с уют, духовност, история, а природата край него допълва чувството за Божественото.

21.02.2016 - Преход в Лозенска планина Лозенски манастир - връх Половрак, връх Ланина Могила

На връх Половрак
За пръв път отивахме в Лозенска планина. Тя се намира източно от Витоша. Като височина достига пик от около 1200 м., но е приятно място за разходки из средно ниски върхове, но с приятна панорамна гледка.

В 10:30 оставихме колите до Лозенския манастир "Св. Спас". Пътя от село Лозен до манастира е около 40 мин пеш, но с внимателно каране няма проблем да сте горе дори и с ниска кола.

Групата беше стабилна - 17 човека. Без да се бавим поехме към връх Половрак - трети по височина в Лозенска планина - 1182 м.  До там маршрута е не повече от 30 мин. Разстоянието е около 2 км. Гледката е много красива - виждат се Витоша, язовир Искър, Боровец, Рила, Верила. Много красиво, но и много ветровито.

След като си направихме една снимка за спомен, решихме да използваме деня и да походим още. Дойдохме от изток, но слязохме от югозапад. Имаше участъци със стабилно количество кал, но ние не се отказвахме. След половин час ходене северно от нас се извиси втория по височина връх в Лозенска планина - "Ланина могила" - 1188 м. Без да се чудим и да търсим пътеки, го изкачихме директно от юг. От тук - същата красива гледка, дори вече се виждаше и София.

Понеже много духаше, и не беше приятно да се стои на вятъра, бързо се отправихме надолу по пътека, която лъкатушеше на североизток в посока към манастира. След около час излязохме на една чешма, която се намираше на няколкостотин метра под манастира и която видяхме на идване с колите. Тук имаше сергия за храна и напитки и това беше добре дошло. Хапнахме - пийнахме и поехме към манастира, където бяха колите ни. Там направихме няколко снимки за спомен и поехме обратно точно в 15:50. Обиколката беше 11 км и с изключение на калните участъци беше чудесна разходка и опознаване на планина, в която бяхме за пръв път. 

20.02.16 г.

20.02.2016 - Акция на ПП "Зелените" за засаждане на елхички

Част от процеса
Приятелите от ПП "Зелените" организираха акция за засаждане на коледни елхички и връщането им обратно в природата. Това беше прекрасна инициатива и аз с удоволствие реших да помогна с каквото мога.

В уречения час с Тинка се качихме до горе. За щастие групата беше над 15 човека и повечето работа беше свършена. Хубавото бе, че и валеше и земята като цяло беше много влажна, което беше и предпоставка за закореняването на елхичките. Дано те се хванат, защото 50-те дръвчета, които засяхме преди няколко години метро по-надолу нямаха този късмет. От тях са останали най-много 5-6.

След засаждането бяхме до залата на Мариян, там пихме по едно вино и надвечер се прибрахме по къщите. 

16.02.16 г.

16-17.02.2016 - Джурково - кастрене на сливи, почистване на градина и замазване на горен край на барбекю

За пръв път в годината се качихме. Имах информация, че от Дома нагоре има сняг и се бяхме приготвили да походим пеш, затова и не бях взел да кача материал. За наша изненада обаче нямаше никакъв сняг и качих колата без проблем до горе.

Като цяло основната ни работа беше почистване на градините и подготвянето им за пролетното засяване. Изчистих многото саморасли сливи на края на градината, прогорих много сухи треви и започнах да почиствам черешата от дивата лоза, наричана в нашия край "скрипя". Мислих си, че няма да мога да спася положението и че трябва да се сече това хубаво дърво, но се окача след като изгорих тревите, че ще може да се почисти, макар и ще отнеме повече време.

Като завършек на хубавата работа, която свършихме за този ден, замазах малкото пространство в горния край на барбекюто, чиято идея е да поддържа топлина и да стоят различни ястия, за да се претоплят без да прегарят. 

14.02.16 г.

14.02.2016 - Преход-поклонение до манастир "Св. Петка Мулдавска"

Групата на параклис "Св. Илия" (Гръцкия)
За поредна година участвахме в преходът-поклонение до манастир "Св. Петка". По традиция, за трета поредна година поднесохме и венец пред барелефа на Апостила, който се намира до входа на манастира. Веско и Благо бяха хората, които поднесоха венеца, след Ицо и Светльо през 2015 и аз и Иво Аргиров през 2014 г. Важно е превърнахме тази практика в традиция, което ме радва изключително много.

След приключването на официалната част, панихидата и поднасянето на венците се отправихме към параклис "Св. Илия" (Гръцкия). Забелязвам една хубава традиция. Все повече хора от туристическите дружества избират това място за прекарване на останалата част от деня. Все по мащабно и организирана и масова става практиката да има музика, много трибагреници, много настроение и много хора. 

11.02.16 г.

11.02.2016 - Участие на туристическа борса "Ваканция & Спа Експо" 2016

По време на презентациите
ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ОТ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ТУРИЗМА – НАБОР ОТ ИНСТРУМЕНТИ ЗА ТУРИСТИЧЕСКИ ДЕСТИНАЦИИ

11.02.2016 г., зала „Пирин”, Интер Експо Център, София

-----------------
Откриване - уводни думи по на темата и представяне на инж. Стоян Лазаров, Председател на УС на Българска туристическа камара

Представяне на Европейската система от показатели за 
туризма – доц. д-р Соня Милева 

Представяне на община Асеновград – "Божествената утроба на Родопа" презентация – г-н Ивайло Мирчев, експерт „Реклама”, ОП „Туризъм” Асеновград

Представяне на проект „Възхитени от България”, свързан с изграждането на корпоративен облик на туризма в България – проф. Сашо Драганов, академик и професор към ТУ София, ръководител на проекта 

Представяне на община Копривщица с рекламен клип – г-жа Павлина Маврудиева, старши специалист „Евроинтеграции” към община Копривщица 

Представяне на община Бургас с рекламен клип - г-жа Дафина Далева - Бобова, специалист „Турзъм”, ОП „Туризъм” Бургас 

Илиана Павлова – зам. кмет на община Петрич

10.02.16 г.

10.02.2016 - Преход - екопътека "Равнища" и скали "Декерица" - 1260 м.

На скали "Декерица" 1260 м. Отзад се вижда връх Модър
Скали "Декерица" са едно приятно място за еднодневна разходка. Не са ви нужни нито специални приготовления, нито специална екипировка. Трябват ви просто няколко свободни часа. От Асеновград хващате в посока Първенец - Храбрино - Дедово.

След като подминете Дедово стигате до т. нар. "Фабрика за храна и танци". От там продължавате по черен път, който след 2 км достига до поляни със стара, изоставена постройка. От тук пътя продължава за Лилково и Ситово, а пътека се отделя надолу за скалите. От тук следват около 500 м спускане сред борова гора и достигате до скали "Декерица".

Като цяло хубаво и разгледно място, но няма отворена панорама, а има гледка към съседното било и към дерето под вас. Имате хубава гледка към връх Модър 1992 м. Когато ние ходихме до там имаше около 40 см сняг, а вятърът беше бръснещ и като цяло времето беше много неприятно и вероятно това не дава обективност на преценката ми. Ако се отиде пролетта или лятото ще е разкошно под дебелите сенки.

Общата дължина на маршрута е 6 км, а положителната денивелация е 210 м. Разстоянието ви от Асеновград е 41 км, а от Пловдив 27 км. Хубав и подходяще маршрут за всеки, който е решил да избяга от градската шумотевица.

7.02.16 г.

07.02.2016 - Преход от село Храбрино - хижа "Родопски партизани"

Групата пред хижата
Бяхме тръгнали за екопътека Равнища, но стигайки в началото на пътеката разбрахме много бързо, че заради над половинметровия сняг няма да можем да отидем до скалите Декерица. След кратко колебание, решихме да слезем до Храбрино и да се разходим до хижа "Родопски партизани", за да уплътним иначе хубавия, слънчев ден.

От шосето в горния край на селото се отделя черен път, по който карахме около 500 м и оставихме колите на едно уширение до малко мостче. От тук поехме по черен път, от който след няколко завоя започва пътека. Някои тръгнахме по пътеката, а някои продължиха по черния път.

В началото пътеката вървеше добре, но после стана адския шубрак. С хиляди мъки се добрахме до хижата, къдете другите отдавна бяха пристигнали. Хапнахме, пийнахме по биричка и после по черния път се прибрахме до колите. Базата е страхотна, но за момента беше недействаща, а и имаше свлачище, което бе блокирало достъпа на коли до нея. 

3.02.16 г.

03.02.2016 - Plastic Bo. - Концерт в София - "Строежа"

Снимка за спомен с публиката
Пореден концерт в София, но пръв в Строежа, откакто той бе преместен на новата си локация в центъра на София. Много кокетен клуб, пълен с отношение и уют. Щяхме да свирим сами и беше сряда вечер, но се надявахме се получи хубаво свирене.

Направихме чека и отидохме у близнака да хапнем и да чакаме да дойде време за концерта, който по план започваше в 22:00. Отидохме около 21:15, а хората започнаха да идват. До началото на концерта клуба беше пълен и точно в 22:00 започнахме. Сетът ни беше изцяло от авторска музика, като изсвирихме целия първи албум и по няколко песни от останалите. Много добра атмосфера се получи и като цяло се затвърди мнението че Строежа е един прекрасно стопанисван клуб.

На хората определено не им стигнаха 120 те минути свирене, че искаха и още 3 биса, след което се разделихме със всички със задължителното условие да се виждаме пак. Това определено бе чудесен концертен старт за новата година.