29.05.16 г.

29.05.2016 - Панорамна площадка "Комин дере" над гр. Лъки - хижа "Пашалийца" - село Нареченски бани

Беседки в началото на панорамна площадка "Комин дере"
Никога не бях ходил до "Комин дере". Бях получил информация от община Лъки, че това е еко пътека с дължина в двете посоки около 6 км.

Тръгнахме над 30 човека с надежда да се насладим на хубавите гледка и време. Да, ама не! Оказа се, че първо са ме заблудили за пресечката, по която трябваше да завием за махала Брайковица, второ за дължината и статута на това място. Оставихме колите в Брайковица и има-няма след 400 метра се оказахме на края на тази т. нар. "еко пътека". Това доста ме напрегна, защото за пореден път се убедих как общини без опит, не умеят да си представят продуктите, атракциите или инфраструктурата в областта на туризма. При подобна дезинформация, аз лично никога няма да препоръчам мястото за поход, ако "Комин дере" е край на маршрута.

Така и така бяхме тук, излезе предложение да направим поход до хижа "Пашалийца", която се намираше на около 7 км от панорамната площадка. Ентусиастите бяхме около 20 човека, които в последствие останахме 10. Няколко човека останаха на пикник на иначе хубавите беседки на "Комин дере", а две коли потеглиха за връх "Свобода".

Пътят за хижата, който е черен, но в добро състояние, продължава от центъра на Брайковица, там където бяхме оставили колите.

Пътеката между Лъки и хижа "Пашалийца"
Има и туристическа пътека, която спестява завоите на пътя. Ние хванахме по нея и внимателно подхождахме към всяко разклонение, защото всяка обърка можеше да ни заведе незнайно къде. Маркировката липсва, табели има, но крайно недостатъчни и ако не познавате добре маршрута, по-добре тръгнете по черния път.

Всичко бе наситено със зеленина, на места се появяваше чудесна гледка към Добростанския карстов масив, върховете "Боровско градище" и "Попа". Много хубав маршрут, който вече правеше идването ни тук обосновано. Точно 2:15 ч след тръгването ни бяхме на хижа "Пашалийца". Оказа, се че тя май вече не работи, защото бе заключена и в трапезарията всичко бе изнесено. Това не пречеше млади семейства да ползваха барбекютата отпред и да се наслаждават на хубавото време.

Хапнахме и решихме да прехвърлим "Радюва планина" и да слезем в Нареченски бани. За целта шофьорите ни щяха да се върнат в Брайковица, да вземат колите и да дойдат да ни чакат в Нареченски бани.

Маршрутът е много приятен, с изключение на малка отсечка в началото на слизането от Пашалийца, по която има доста паднали дървета. Излизате на полянка с изоставен фургон. От там хващате наляво и след като достигнете до едно дере не продължавате нагоре, а слизате по дерето където също има черен път. От там няма къде да се объркате. Следва стар мост, който е доста прогнил, затова при възможност го обходете отстрани.

Силиврякът, накацал по скалите над "Люти дол"
От там до Нареченски бани следва почти асфалтов път, който се вие покрай дерето "Люти дол", което се влива в река "Чепеларска". Много красиво място, което бе побеляло от нацъфтелия бъз. Набрахме за сироп и очаровани от красивите гледки в 18:30 бяхме в Нарченски бани. Нашите шофьори отдавна бяха там и ни очакваха. Без да губим време поехме към Асеновград, защото предстояха последните тържества и концерти, свързани с празника на Асеновград.

Много хубав поход, искаше ми се да го направим повече хора, но разочарованието от дезинформацията около т. нар. "екопътека" Комин дере" вероятно бе създал други нагласи у много хора от групата. Всяко зло за добро. Разбрахме, че Лъки - Пашалийца - Нареченски бани е страхотен 22 километров преход, и че "Комин дере" не е опция за ходене, а за пикник и скара. 

21.05.16 г.

21-22.05.2016 - Загражденска екопътека и водопад "Св. Дух" край село Манастир

Загражденската екопътека
За пръв път посещавахме тази част на Родопите. По план трябваше в събота да преминем по екопътеката в Загражден, а в неделя да се качим на връх Свобода и да идем до водопад "Св. Дух" край село Манастир.

Времето определено не бе с нас. Още от сутринта, съботата показваше, че ще е доста влажна. Преди Лъки поехме по пътя за Загражден, който е дълъг 36 км. До Белица и малко след нея всичко е ок, но след това има един участък, който не всеки би рискувал да мине с лек автомобил. Хубав или не, това бе единствения път до селото (по другия трябваше да въртим близо 50 км повече) и с бавно, но славно темпо се придвижихме до Загражден. Там напазарувахме в местния магазин и затърсихме началото на пътеката. Оказа се доста сложна работа, понеже в самото село аз лично не видях нито една табела, която да укаже от къде аджеба започва. След няколко нерешими ребуса из тесните улички на селото, решихме да не се занимаваме, а оставихме колите на едно малко разширение и поехме.

Още на 10-тия метър всички бяхме мокри до кости, но няма назад. Със стъпването си на пътеката стана ясно, че ще е опасно, предизвикателно и много, много мокро. След купища перипетии продължихме бавно и преодоляхме инфарктните пасажи. Продължаваше да вали, срещахме мост след мост, които бяха пропаднали или срутени, търсихме подходи, борихме се със храсти, сипеи и паднали дървета. Беше си екшън, но аз лично останах много доволен от характера на всички в групата. Отношение към всеки камък и внимание към всяка стъпка.

След около 5 км. достигнахме до крайната точка на екопътеката - беседка в местността "Козарника". След като не успяхме да преминем над "Добрин вир" заради счупените мостове, не се и опитахме да стигнем до водопад "Чистилището", заради много лошите условия и време.

Село Загражден, погледнато от заслон "Две тополи"
От там започна сериозно изкачване около километър, за да се достигне до местност "Курбана" над село Две тополи, което остава в дясно и се вижда чудесно от пътеката. Тук е построен чуден навес с камина, маси и пейки, подходящ за хубави раздумки.

Хапнахме, починахме и тръгнахме по черен път, който е връзката между селото и Загражден. След около час и половина бяхме точно до колите. Затворихме кръга след 14 км и 5 часа ходене в проливния дъжд и калта. Независимо от атмосферните условия всички бяхме доволни, защото все пак си има щипка очарование и гордост в това, да си постигнал нещо в условия по-тежки от нормалните. Със сигурност всеки получи за себе си повече увереност във собствените си сили след днес.

Запалихме колите и газ към село Манастир, където щяхме да спим в къща за гости, която се оказа много приятно място и заехме доволно местата си по масите и пред камината. Оказа се, че си имаме и именници - Ели и Коце от Пловдив, които за пръв път бяха с нас и се получи чудесна изненада.

Добро утро! Мъглата беше все толкова гъста и решихме да идем по екопътеката, която водеше до водопад "Св. Дух". Много хубаво място, аз съм бил три или четири пъти там. Минава се през три параклиса и след стръмно слизане се стига до високия около 12 метра водопад. Всички бяха много впечатлени, а наистина комбинацията - хубаво (вече) време и пълноводен водопад беше причина да останем доволни.

Пред водопад "Св. Дух"
От селото до водопада е около 15 минути спокойно, без бързане. Няма драпане, с изключение на около 200 метра от последния параклис до водопада. Лятото по екопътеката има страхотни места за бивакуване, за пикник, или просто за почивка.

Отказахме се от връх "Свобода", но пък ще го направим друг път (аз съм се качвал може би 6 или 7 пъти там). Поехме през Лъки, останалите спряха на "Юговското ханче" да хапнат, но знаейки, че там сервират час след поръчката нашата кола се отказахме.

Много приятен уикенд, с приятна компания и хубави емоции. Имам обаче сериозна критика към състоянието на екопътеката в Загражден. Колкото и красиво да е това място, без да се поддържа е обречено до няколко години. Наистина има места, особено при дъжд, на които хора със слаби нерви и страх от височини могат да направят сериозна беля, а стане ли нещо подобно в тези чукари става лошо. Не знам по какъв проект е правена инфраструктурата на пътеката, но най-малко има период на устойчивост и не знам дали изобщо се проверява ежегодното състояние от компетентните органи. НЕ препоръчвам на туристи да посещават пътеката с малки деца или особено в дъжд. 

11.05.16 г.

11.05.2016 - Джурково - разкопаване на градина

Разширяване на градината
Използвах сравнително хубавото за май време и се качих за да започна да подготвям градината за засяване. От както се захванахме с поддържането на вилата, долната градина винаги е използвана в съвсем малки възможности. Тази година решихме да разширим мястото за сяване и да посеем фасул и картофи, а по време на отпуските да подготвим тераска и за посяване на малини и касис в края на есента.

Разширих градината като махам тревата с лопата, като изрязвам тревата и я махам направо като туфа. Така копането е много по-лесно, а и избягвам първо да кося, после да чистя тревите по време на обръщането. Важно е земята да се работи и да не се оставя да буренясва, защото навсякъде са плъзнали саморасли сливи, малини и шипки, които са много голям проблем за бъдещото обработване на земята. Малко по малко ще ги махна и се надявам да има все повече земя, която да обработваме и да не се оставя да буренясва. 

7.05.16 г.

07.05.2016 - Връх Баташки Снежник - 2082 м.

Групата на върха
Един път върхът ни се изплъзна, но вече беше време за втори опит. Походът беше плануван за неделя, но поради прогнозите и опасенията от гръмотевични бури, решихме в последния момент да го преместим в събота.

Групата беше от девет човека и по план пристигнахме в село Нова махала. До селото стигате от отбивка от пътя Пещера - Батак. След селото продължавате в посока село Фотиново и когато подминете отбивката в ляво за Равногор ще видите отбивка в дясно. Тръгвате по нея и след 5-6 км по път, който навремето е бил асфалт ще достигнете до обратен завой от който тръгва и друг черен път, пред който има знак влизането забранено. Забраната на такива места буди усмивки и аз нежалейки колата си продължих по черния път. След около 2 км излизате на големи поляни, където черния път се раздела на две. Аз оставих колата тук. От това място до върха бяха 4.3 км. Денивелацията тук беше 1830 м.

Пътя, по който трябва да поемете е този, който върви успоредно покрай малката река Гашня. Много красиво място. Навсякъде по рекичката имаше табели че е забранена за риболов зона. След известно изкачване се достига до равно пространство, което пътя заобикаля отдясно и отново продължава нагоре. При добро темпо за около 1:30 сте на върха.

В нашия случай, макар и начaлото на май, горе имаше до 40 см сняг. Като цяло гледката не бе особено впечатляваща, защото тежки облаци бяха покрили небето и всеки момент очаквахме да завали.

Мястото, където оставих колата, пътя нагоре и река Гашня
Когато бяхме на върха, от пътеката, идваща от Батак видяхме група от около 10 човека, които се качваха към нагоре. Нямаше как да ги изчакаме, защото те имаха поне 40 мин до горе, а ние нямахме много време заради идващото лошо време.

Взехме си довиждане с върха и потеглихме надолу. Темпото ни беше много добро, а и нямаше време за отпускане, защото имахме по план посещение и на Фотинските водопади. Отново за 1:30 ч. бяхме при колите и буквално на няколко метра от тях загърмя, затрещя и започна такъв дъжд, примесен с градушка, че всички мераци за водопадите ни се изпариха много бързо. Почти до Пещера ни валя стабилен дъжд, което само показва какви сме били късметлии. Дожаля ми за групата, която се качваше към върха, защото бурята ги е хванала точно горе, а гръмотевици на гол връх е най-лошата комбинация, която може да ти се случи като турист.

На връщане минахме през едно емблематично за гастрономите място - ресторант "Въча" в село Йоаким Груево, неслучайно попаднало в компилацията "100-те кръчми на България". Невероятна кухня, вкусно и много евтино. Препоръчвам на всеки, който има път в района да се възползва от благинките, приготвяни там. С гореща гозба и студена бира приключи този слънчево-дъждовно-снежен ден в шестия по височина връх в Родопите. 

6.05.16 г.

06.05.2016 - Водопадите на село Орехово

Водопад Дуплево
На края на селото има мост, от който тръгват два черни пътя. Хващате този, който тръгва право нагоре и след около 200 м. се стига до беседка с уширение. Зад нея, върху входа на пещера се намира и първия водопад - "Дуплево". Истински късмет е, че го видяхме изключително пълноводен, защото бе валяло в последното денонощие. Дори човек от селото ни каза, че предния ден водната струя е липсвала.

След това се върнахме на моста и продължихме по черния път, водещ към хижа "Персенк". Следват пет параклиса в рамките на около 500 м. Село Орехово се слави като едно от селата с най-много (близо 30) параклиса в Родопите и като цяло в България. Стигате до обратен завой, където оставяте колата.

На около 20 м. преди завоя има дървена табела с надпис "Водопад Скакалото". След слизане по дървени стълби с парапети, сте пред водопада. Не е особено пълноводен, но все пак е интересен и няма как да бъде пропуснат в една обиколка на района около селото, още повече че се намира на маршрута между първия и третия водопад.

От завоя от пътя се отделя пътека с табели "Костен камък" и "Параклис "Св. Илия". След 1.6 км изкачване (в началото доста сериозно) излизате на параклиса и на перфектна гледка към село Павелско и връх Персенк.

От параклиса се тръгва надолу по пътека с табели. След около 300 м излизате на черен път, който ви води до обори. След тях има табела с информация за природните забележителности около село Орехово. От табелата се тръгва по доста стръмна пътека, която след около 200 м ви води до последния водопад - "Костен камък".

Водопад "Скакалото"
Това е силно казано водопад, защото реално самата водна струя няма пад, а е по скоро подобна на водна пързалка, само че върху скала.

Хванахме хубаво за водопадите време, защото бе дъждовен период и всички бяха на максимума на водните си струи.

 От селото до "Костен камък" се стига пеш за около 1:30 ч. спокойно темпо, а разглеждане на трите водопада + 6-те параклиса ви отнема около 5 часа, така че е чудесен вариант за еднодневна разходка.

2.05.16 г.

02.05.2016 - Записване на трак по маршрут Асеновград - хижа Марциганица

По рида "Анатема" - параклис "Св. Илия" (Гръцкия)
Това ходене бе с цел да запишем трак за предстоящия поход "Асеновградски върхове и пътеки".  Имахме на идея поне месец преди похода да пуснем трасето, за да може хората да имат опция да си го запишат или най-малко да разгледат през къде ще минат.

Тръгнахме в дъжд, около 08:00 ч. Дадохме добро темпо и без особени почивки и паузи в ходенето около 16:30 ч бяхме на разклона за Марциганица, до пещера Иванова вода.

Общата дължина на маршрута е 26 км, а времето за което го преминахме беше 8:30 ч. При по-добро време и отсъствие на кал и дъжд, нормалното време за преминаване е около 7:30-8:00 часа. Обадихме се на Ангата Рошлев да дойде да ни вземе, че Бакала нещо започна да го боли крака и с темпото, с което бихме се придвижвали на връщане, би ни гарантирало много късно прибиране.

1.05.16 г.

01.05.2016 - Разходка с джип до връх Червената скала и района около хижа Марциганица

На върха
Решихме да тестваме на Ванчо джипката из черните пътища на Добростанското плато. Голяма машина и на терен щях да видя как се държи. Качихме се по шосето до селото и от там решихме първо да идем до Марциганица, за да заснема местата, които евентуално щяхме да ползваме, за да обособим палатков лагер по време на похода "Асеновградски върхове и пътеки". Избрахме два парцела в близост до хижата и решихме да потеглим към върха.

От шосето межу параклис "Св. Илия" и пещера "Иванова вода" се хваща по черен път нагоре. Добре че бяхме с джип, иначе няма шанс да се достигне до върха. Много разкаляни и повредени от трупчийките пътища. След като се излезе на премката, от където започва туристическата пътека за хижата, пораженията приключват и пътя до върха е без проблем.

Качихме се, наснимахме се хубаво, а времето беше чудесно. Поседяхме малко и поехме по обратния път. Не може да се отрече, че уцелихме страхотно време.