7.05.16 г.

07.05.2016 - Връх Баташки Снежник - 2082 м.

Групата на върха
Един път върхът ни се изплъзна, но вече беше време за втори опит. Походът беше плануван за неделя, но поради прогнозите и опасенията от гръмотевични бури, решихме в последния момент да го преместим в събота.

Групата беше от девет човека и по план пристигнахме в село Нова махала. До селото стигате от отбивка от пътя Пещера - Батак. След селото продължавате в посока село Фотиново и когато подминете отбивката в ляво за Равногор ще видите отбивка в дясно. Тръгвате по нея и след 5-6 км по път, който навремето е бил асфалт ще достигнете до обратен завой от който тръгва и друг черен път, пред който има знак влизането забранено. Забраната на такива места буди усмивки и аз нежалейки колата си продължих по черния път. След около 2 км излизате на големи поляни, където черния път се раздела на две. Аз оставих колата тук. От това място до върха бяха 4.3 км. Денивелацията тук беше 1830 м.

Пътя, по който трябва да поемете е този, който върви успоредно покрай малката река Гашня. Много красиво място. Навсякъде по рекичката имаше табели че е забранена за риболов зона. След известно изкачване се достига до равно пространство, което пътя заобикаля отдясно и отново продължава нагоре. При добро темпо за около 1:30 сте на върха.

В нашия случай, макар и начaлото на май, горе имаше до 40 см сняг. Като цяло гледката не бе особено впечатляваща, защото тежки облаци бяха покрили небето и всеки момент очаквахме да завали.

Мястото, където оставих колата, пътя нагоре и река Гашня
Когато бяхме на върха, от пътеката, идваща от Батак видяхме група от около 10 човека, които се качваха към нагоре. Нямаше как да ги изчакаме, защото те имаха поне 40 мин до горе, а ние нямахме много време заради идващото лошо време.

Взехме си довиждане с върха и потеглихме надолу. Темпото ни беше много добро, а и нямаше време за отпускане, защото имахме по план посещение и на Фотинските водопади. Отново за 1:30 ч. бяхме при колите и буквално на няколко метра от тях загърмя, затрещя и започна такъв дъжд, примесен с градушка, че всички мераци за водопадите ни се изпариха много бързо. Почти до Пещера ни валя стабилен дъжд, което само показва какви сме били късметлии. Дожаля ми за групата, която се качваше към върха, защото бурята ги е хванала точно горе, а гръмотевици на гол връх е най-лошата комбинация, която може да ти се случи като турист.

На връщане минахме през едно емблематично за гастрономите място - ресторант "Въча" в село Йоаким Груево, неслучайно попаднало в компилацията "100-те кръчми на България". Невероятна кухня, вкусно и много евтино. Препоръчвам на всеки, който има път в района да се възползва от благинките, приготвяни там. С гореща гозба и студена бира приключи този слънчево-дъждовно-снежен ден в шестия по височина връх в Родопите.