30.07.16 г.

30-31.07.2016 - Перелик джаз фест 2016

Сцената на фестивала
За трета поредна година бяхме на този фестивал. От предните години впечатленията ни бяха много добри, затова всичко като очакване беше за поредно добро събитие.

Аз пристигнах около 13:00, посъбрах дърва, пренесох багаж и другите вече започнаха да идват. С наближаването на залеза все повече коли започнаха да пъплят по черния път към мястото на провеждане на фестивала. Около 21:00 вече се чуваше музика, а ние решихме да идем да слушаме след 22:00. Учудващо нямаше и половин час от започването на формациите и немалък брой коли започнаха да се движат по обратния път.

Когато отидохме, хванахме края на втората формация от общо четирите за фестивала. След като гледахме тях, третата и четвъртата, си дадохме сметка защо колите започнаха по-рано да тръгват, защо и хората бяха поне 1/4 по-малко от миналата година.Много лежерно, много камерно, много самовглъбено и прекалено концептуално от музикантска гледна точка настроение на сцената, което нямаше как да не се предаде на слушателите и да не ги вкара в едно нелечимо чувство на меланхолия и емоционална безжизненост.

Около 23:30 ч, с настроение "Едно такова никакво..." се запътихме към лагера, където пийнахме, хапнахме и легнахме да спим.

"Военната" чешма до параклис "Св. св. Кирик и Юлита"
Добро утро. Слънцето започна да напича и стопли нас, както и пропъди росата, насъбрала се от сутрешния хлад по тревата наоколо. Започнахме да прибираме багажа, готвейки се да тръгнем към фермата за северни елени "Лапландия", намираща се близо до Хайдушки поляни, когато звуци от оркестър събудиха заспалите ни музикални сетива. Изненада! Пред параклис "Св. св. Кирик и Юлита" (Най-високия в Родопите) се бяха събрали доста хора, свиреше оркестър "Пампорово" и се раздваше курбан. Това място е известно също и като "Военната чешма" на Чурика. Ето и малко история за самия курбан:

По традиция от над 130 години, местното население от северните склонове на Перелишкия дял в Родопите в края на юли се събира в местността Чурика, където трикратно е разрушаван и възстановяван малък православен храм - „Свети Кирик и Юлита”. Дори през годините между 1944 и 1989 г. там са се правели курбани и народни веселби. С решение на 14-тото Народно събрание през 1911 г. на трите местно горовладелчески кооперации се предоставят срещу заплащане горите по стратегическия рид. Днес тези земи вече са включени в европейската защитена зона „Натура-2000”. Курбаните са предвидени и за отбелязване на кръгли годишнини на горските кооперации, чиито 4600 члена са обединени и в сдружение на собствениците”Чурика”.

Хапнахме мъжката курбан в деня на Богородичните заговезни, играхме хоро и в ранния следобед сити и доволни тръгнахме към тази ферма за северни елени, за да завършим подобаващо този уикенд.

На връх "Вълчи капан"
Самата ферма представлява една дървена постройка, в гората зад която се намира и тази "ферма". Оказа се че е имало 8 северни елена, но заради инцидент 7 от тях са загинали и сега има само един. Да го видиш трябва да платиш 3 лв. Добра инициатива, дано да потръгне на хората, които искат да развият тази атракция. Малко ми е "солена" цената за тази "постна" продукция, но пък всеки си знае стоката и колко да и иска.

От фермата продължихме нагоре и след около 20 мин излязохме на билото на рида Манастирище в най-южната му част. Тук се намира връх "Вълчи капан". Слабо профилиран, но с прекрасна гледка към Хайдушки поляни и Пампорово. Набрахме солидно количество жълт кантарион и еньовче и доволни се прибрахме към колите.

Малко преди "Бозова бичкия" спряхме на една чешма с навес да доядем каквото ни беше останало, взехме си "чао" и тръгнахме - аз към Джурково, останалите към Асеновград.  

24.07.16 г.

24.07.2016 - Кръстова гора - Белица - Караджов камък - Кръстова гора

Поглед към рид "Манастирище". Долу се вижда Белица
Маршрут, една част от който бяхме правили. За пръв път щяхме да включим и отсечката до село Белица, която бе част от някаква "Еко-пътека". Знаейки, какви бомби залагат с екопътеките колегите от община Лъки, не очаквах чудеса.

Напълно в тон с очакванията, пътеката не бе маркирана, нямаше указателни табели за отклоненията и като цяло преминахме дистанцията на автопилот и нормално, след половината разстояние загубихме нейните следи и я видяхме да слиза в другия край на селото.

След слизането ни в Белица, поехме в посока Загражден и на няколкостотин метра след селото има черен път, който започва нагоре. До него е много хубава чешма, наречена "Момчилова чешма". Пътят е около 5 км, първо само нагоре, след това върти няколко големи серпентини и излиза на поляните между Караджов камък и Кръстова гора. От там по познатия маршрут - под ловна хижа "Пенчо Кубадински", отбивката в дясно от черния път и излязохме пред Камъка.

Имаше няколко групички туристи, едната се оказа, че са хора, които се бяха включили в "Асеновградски върхове и пътеки", следят нашите публикации, но не са тръгнали с нас, защото са предпочели да направят Мостово - Караджов камък и обратно, без да включват останалите отсечки.

Качихме се на платото, наистина времето бе само за снимки - слънчево и с лек вятър. Полежахме малко на сянка, направихме няколко кадъра за спомен и обратно към Кръстова гора.

Общата денивелация беше 780 отрицателна и 940 положителна. Изминатите километри бяха 15.

Като оценка пиша 6 на колегите от община Лъки за беседките и кътовете за отдих и слаб 2 за поддържането и опознавателните табели и маркировката по тази т. нар. "Еко-пътека" от Кръстова гора до Белица. Имайки се в предвид и неприятната стръмнотия и липсата на гледки, моята оценка за тази еко-пътека е среден 3. Може да я проходите, но по-добре да пропуснете :) В община Лъки имат страхотни дадености, но един първолак по-добре би си презентирал възможностите за туризъм. Още много, много имат да работят по въпроса.

Много хубав преход, едва ли пак бихме слязли или се качили през Белица, защото няма гледки, а има ли слънце просто се пържите през цялото време. Използвайте си опцията Мостово.