26.08.16 г.

26-28.08.2016 - Уикенд на язовир Голям Беглик

Поглед към язовира от горски център "Чатъма"
Любимо място! Винаги, когато отиваме там, се чувствам страхотно и максимално далеч от градския шум. Заради очертаващото се хубаво време, се надявахме и този път да не останем разочаровани.

Групата тръгна около обед, а ние привечер. Мястото, което бяха заели бе сред елова гора и беше чисто и спокойно, отделно че и се намираше само на километър от язовирната стена. Хубаво място, хубави хора и както често (да не кажа винаги) става осъмнахме на сладки приказки пред нежната прегръдка на огъня.

След като станахме малко преди обед, хапнахме набързо и решихме, че ако не предприемем някаква разходка из района, ще си останем цял ден на масата. Хапнахме по някой залък и газ по черния път.

Около язовира има три защитени зони - "Самодивска поляна" (близо до нея бе и нашия лагер), "Чатъма" (там, където се намира горския център) и "Батълбоаз" (мястото на провеждащия се по същото време фестивал). След като преминахме "Самодивската поляна" походихме 3 км и от там тръгнахме на северозапад, по черния път за връх "Голяма Сюткя", за да заходим отзад планувания за изкачване връх "Манастира" 1756 м и да разгледаме останките от калето, което се е намирало там. Преминахме през много голяма поляна, а когато започнахме изкачването към върха, което бе през гората, защото нямаше пътека, се откри зашеметяваща гледка към мраморното било на Пирин, а Кончето, Кутело и Вихрен сякаш бяха пред нас като на длан.

На връх "Манастира" 1756 м
След около двайсетина минути бяхме на върха, преминавайки през порутени зидове и ясни следи от градеж, който в последствие видяхме, че опасва целия връх. От към югозапад се откри хубава гледка, но за съжаление самия язовир едва се виждаше между дърветата.

Поседяхме няколко минути и последва шеметно спускане по доста стръмния източен склон на върха, сред множество паднали дървета, но съдбата ни награди като намерихме и първата си гъба за деня - една доста едра манатарка.

Отново излязохме на черния път опасващ язовира почти на мястото от където бяхме тръгнали и продължихме към един от трите ръкава на язовира.

Защитена зона "Чатъма" и намиращия се в нея горски център се намират точно между двата големи ръкава. През тях ходенето е монотонно, защото липсват всякакви гледки. На горския център беше доста оживено - имаше канута, много палатки, животни, хора. Без да губим време поехме отново по пътя.

В края на всеки един от ръкавите има мост, така че няма как да се объркате и да продължите по течението на малките реки, които захранват язовира. От моста на края на втория ръкав продължава черен път, който води до село Сърница и местност Каратепе. Този маршрут е между 4 и 5 часа. Тук намерихме и една много голяма сърнелка, която създаде разнообразние на гъбената ни беритба за деня.

Сърнелките, които набрахме
След края на втория ръкав, излязохме на големи поляни. Това беше защитената зона "Батълбоаз", заедно с двата острова, намиращи се в язовира. Навсякъде по пътя виждахме двулентова червено-бяла маркировка, която указва граници на защитена зона. Видите ли нещо подобно из преходите си, не си и помисляйте да запалите огън, още повече да мърсите. Ще сте в територия със специален статут.

В края на "Батълбоаз" вече започнахме да виждаме първите коли и започнахме да чуваме първото "думба-лумба".

Фестивалната зона беше в западната част на третия и най-малкия ръкав на язовира. Имаше немалко хора, вероятно имаше и много интересни за някои неща, но лично на мен ми е прекалено префърцунено това събитие. Свирили сме тук през 2009 г и помня как всичко беше много, много различно. Сега хора, които са с нови туристически обувки и дрехи за 1000 лв, с коли без една драскотина да изпадат в транс при допира с природата и да правят внушения за това колко е близо човек до нея, в същото време да са мат 48 часа не ми се вързва много. Това разбира се е лично мнение и всеки може да се познае или не в описаните персонажи.

Точно в 18:58 ч излязохме на последната 4-километрова отсечка по шосето. Точно там намерихме и десетина чудесни сърнелки, които попълниха богатия ни "улов" от гъби. В последните минути на деня се наснимахме на воля на залеза, който ни остави без дъх.

Залез над Беглика
Бяхме в лагера малко след 20:00 ч. Хапнахме набързо, поизмихме се и айде по "леглата".Равносметката за деня беше точно 30 км и 460 м положителна денивелация.

Неделята ни събуди с много кофти време, тежки облаци бяха надвиснали над нас, но така или иначе скоро шяхме да тръгваме и това не ни притесняваше особено. Беше 10:30 ч и реших да врътна за норматив една обиколка на язовира с колело.

По пътя срещнах немалко колоездачи, явно подобно на мен, решили да използват неделята за колоездене. От зоната на фестивала до шосето беше доста тегаво, заради върволицата от коли, но лавирейки между тях и прахта, която беше колкото пясъчна буря в Калахари, успях да се придвижа сравнително бързо по този участък и в 12:20 бях в лагера. Оправихме багажа, взехме си чао със всички, които бяха останали и потеглихме през Доспат, Борино и Пампорово. Много хубав и наситен с движение уикенд. 

20.08.16 г.

19-21.08.2016 - Връх "Курбанери" 1864 м и събор на Хайдушки поляни

Полянката на връх "Курбанери" 1864 м.
След върховете Преспа - 2000 м и Свобода 1943 м, връх Курбанери със своите 1864 м беше трети по височина в западната част на Перелико-Преспанския дял на Родопите. Макар и видимо обрасъл изцяло, изкушението да го допълня към двамата по-големи братя бе голямо и в събота след като се събудих (пристигнах в петък вечерта и спах в колата на "Стария събор") се отправих нагоре.

Към него се тръгва по стръмен черен път, който се намира на около десетина метра в дясно от началото на туристическата пътека за хижа "Преспа". В началото няма проблеми, но после започва да се усеща липсата на хора. През няколко метра имаше паднали дървета но заради старата и просторна елова гора се движих отстрани на пътя и като цяло там, където имаше просеки.

След 2.5 км с доста денивелация излязох на  поляна, наречена "Гьола", заради наличието на една почти непресъхваща локва, която е благодат за дивите животни, които често (видно от следите) утоляваха жаждата си тук. Не след дълго излязох на друга, по-голяма поляна, в горния край на която имаше малка зелена виличка. Доста се учудих ако трябва да съм честен, че на подобно място може да има каквито и да е следи от човешка дейност. Макар, че от време на време вятъра носеше музика от намиращите се далеч под мен Хайдушки поляни дивотията беше пълна.

Един от най-големите мравуняци, които съм виждал
От многобройните разговори за диви животни в района неведнъж е ставало дума, че мечките се навъртат именно в подножието на този връх, но имах куража от многото хора в близост и гюрултията от събора.

Вече започваше да мирише на дивотия отвсякъде. Има някакво особено усещане в планината, когато просто си сигурен, че не си сам. Участъка от тази виличка до върха беше не повече от 500 м, но тук нямаше нито един неразровен мравуняк, а както знаем мечките обожават да ровят из мравуняците.

Както си крачих нагоре и изведнъж видях пред себе си една пушеща купчинка, от преди 10-15 мин, чиито горд творец беше баба Меца. Снимах аканото, бегом до горе, селфи и снимка за спомен и като драснах наобратно за 7 мин бях до долу. Там бяха Асенката и кака Снежа, взех ги и отидохме при приятелите от Кутела, където дочакахме Ванчо, Благо и други приятели и откарахме до 3 вечерта с кръшни хора, блага дума, хубава ракия и тежки мезета, когато се прибрахме с колата в хижа Преспа.

Изкарах 15 дена сам в Стара планина, но така не се бях напрягал ако трябва да съм честен. Не че ми пука особено много, човек ако има да му се случва нещо, ще му се случи. Просто за пръв път виждам прясно мечешко акано и това, че бях и сам още повече вкара кик. Вече и трите върха са в "колекцията". 

18.08.16 г.

17.08.2016 - Преход из Ибърския дял на Рила

На връх "Равничал"
Това е една от най-любимите ми части на Рила. Изключително панорамен, лесен за преминаване, отличен като профил и като разстояние за еднодневен преход.

Беше сряда - ден никакъв, но заради отпускарския месец се събрахме 11 човека и потеглихме към спортна база "Белмекен", където беше нашата стартова точка.

За да не започнем похода с брутално изкачване към връх Зъбчето, решихме да преминем през седловината между Ибърския дял и връх Белмекен. След около 4 км плавно изкачване и страхотни гледки, се изкачихме на премката между връх Белмекен и връх Равничал. От тук пътеката се спуска надолу към хижа Белмекен, но ние заходихме връх Равничал от югоизток. След около половин час бяхме на върха.

Връх Равничал 2637 м. е изкючително панорамен и приятен за изкачване, въпреки сериозната кота. Поседяхме половин час, хапнахме, снимахме се и се насочихме към следващия връх - Сивричал 2640 м. Между двата върха има седло, по което се преминава и се достига под върха, където има стръмен участък, обезопасен с въже. Ние решихме да използваме възможността да траверсираме от ляво този участък и след десетина минути бяхме на върха. Отново кратка почивка и поехме към връх Каменити чал 2590 м., до който се стигаше отново по неголямо седло, между двата върха. Общо взето между трите върха профилирането е идентично.

На връх Каменити чал - 2590 м.
От тук се откри вълшебна гледка към язовир Белмекен и към връх Белмекен. Наистина много, много панорамно място. Вече бе 16:30 и решихме да потегляме към връх Зъбчето 2380 м и към колите, за да може по светло да се приберем в Асеновград.

 Отново панорамна пътека, която се движеше изцяло по билото и предлагаше много красива гледка към Мусала. Достигайки до връх Зъбчето започна сериозната отсечка, която наистина е много стръмна. Може да се каже, че тя натовари най-много всички, защото е -360 денивелация. в рамките на 800 м

Пихме по биричка в спортната база и предоволни, леко изморени, но наситени от гледки в тази чудна част на Рила потеглихме към Асеновград. 

7.08.16 г.

07.08.2016 - Десет двухилядника в рид "Мурсалица"

На връх "Орфей" 2188 м
Ридът Мурсалица в Перелико-Преспанския дял на Родопите освен, че е най-високия, определено е и най-панорамния. Изкушението бе голямо и решихме да се пробваме да направим нещо наистина сериозно - да изкачим всички 10 двухилядника на Мурсалица. Няма да крия, имах сериозни опасения, дали ще се справим, но всичко тепърва предстоеше.

В 10:15 ч потеглихме. Първата ни спирка бе най-далечния връх, а именно "Шилестата чука". Той е с височина 2180 м. От върха добре се виждаше връх "Краставата чука", а това беше добре, защото от север беше изцяло покрит с гора, а тази видимост ни помагаше да преценим от къде да го заходим, за да тръгнем най-кратко към върха.

Втори по ред, но първи по височина, до който има достъп в Родопите беше моя любимец "Широколъшки снежник" 2188 м. Наричан още "Карлък" и "Орфей", което вероятно е официалното му име, съдейки по плочата на върха. Направихме снимка за спомен и решихме да направим почивка и да хапнем в гората под връх "Краставата чука", след което да започнем да го катерим.

От пътеката тръгнахме право нагоре за третия връх от нашия план - "Краставата чука" 2140 м. по неясно очертана просека, вероятно дело на диви животни. След около 300 м излязохме на билото и сред хвойна, ели и храсти започнахме да следваме изкачването и след няма и 200 м излязохме на върха. Имаше неголям, добре оформен кръг от камъни. За наша изненада имаше страхотна гледка на юг и добре се виждаха планинските била на Гърция, която бе на не повече от 15 км от нас. Полюбувахме се гледката 5 мин и по същата просека се върнахме
и стъпихме отново на основната пътека.

Чудесни горски дарове
Между "Краставата чука" и четвъртия връх "Шабалиева каба" 2087 м. има премка, но западния склон бе обрасъл с гъста гора, затова решихме да го заходим от юг и за целта провървяхме около километър за да намерим най добрия "старт". Около 500 м през неприятни пасажи от хвойна и вече бяхме горе. Имаше разкошна гледка към Гела и виждахме многобройните палатки на събора, че чак и ясно чувахме гайдите, които насищаха с ароматния си глас безбрежието на родопските пейзажи. Идилия. Кратък отдих и спускане отново до основната пътека.

Петия връх "Малък Перелик" 2147 м. бе изцяло покрит с гора и след като огледахме възможностите за изкачването му, решихме да го заходим от югозапад, където има най-кратко разстояние от пътеката до върха. В интерес на истината открихме нещо като пътека, която на места се губеше, но през цялото време се движеше приблизително ясно. На самия връх има отново кръг от камъни с забито дърво, играещо роля на пирамида. На около 15 м от него имаше поляна с хубава гледка към "Голям Перелик". Без да се мъчим да се връщаме по неясната пътека, тръгнахме през гората и движейки се в ляво, отново излязохме на основната пътека.

Шестия връх "Голям Перелик" 2191 м. е най-високия в Родопите, но на върха има база на армията и туристи там не се допускат. Брахме боровинки и чай в близост до оградата, наситихме се на гледки и поехме по черния път от който се виждаше Смолян като на длан.

Снимка за спомен на фона на връх "Стойченски карлък"
Достигайки разклонението за село Мугла, се отправихме към седмия връх за деня - "Мусаята" 2034 м. След като се изкачвахме по ясна просека достигнахме до върха, предлагащ невероятни гледки.  Вече почти нямахме време за почивки, защото минаваше 17:00 ч и затова се отправихме към мястото, където бяхме оставили колите, и от където беше старта за следващия връх.

Осмия връх "Редката ела" 2055 м. ни предложи гледки на север. Слънцето нежно ни галеше и предлагаше уют в този вече късен следобед. Подстъпите към върха бяха буквално пожълтели от еньовче и на слизане всеки държеше по един хубав букет от тази така полезна и ароматна билка.

С колите се придвижихме по черния път от параклис "Св. Кирик и Юлита" (намиращ се на най-голяма надморска височина в България) до метеропункта, който се намира след хижа "Перелик". Там паркирахме и започна изкачването на последните два върха в нашия план.

За деветия връх "Козуятак" 2111 м тръгнахме по ясна просека, която бе доста стръмна, но преди да започне горския пояс на връх "Стойченски карлък" тази просека свърши и наляво се трансформира в чудесна пътека, която почти хоризонтално води точно до самия връх. Последните метри до него бяха малко неприятно, понеже самия той представлява каменна шапка и човек се чуди от къде да мине през морените наоколо. Отново красиви гледки към кулата на връх "Снежанка", виждаше се Кърджали, Преспа, Пересенците, Карлък. Много огледно място.

На последния връх "Стойченски карлък" 2110 м.
Вече наближаваше 20:00 и поехме към десетия и последен двухилядник в рида "Мурсалица" - "Стойченски карлък" 2110 м. Върнахме се до мястото, където просеката по която дойдохме свърши.

 До върха, подобно на повечето други тук отново стигаше неясна пътека през хвойна и елова гора, но все пак човек има някаква ориентировка. Стръмно качване и вече бяхме на върха, който макар и горист от север, предлагаше невероятна гледка от юг. Дотолкова се бяхме заситили от 360 градусови панорами, че вече дори и не ни правеше впечатление. Поредна снимка за спомен и следваше много стръмно спускане до колата.

Общо време - 9:30 ч, положителна денивелация 1650 м, изминато разстояние - 23,4 км.

Прекрасен маршрут за хора със здрави крака и нерви, защото хвойните и липсата на пътеки са доста неприятни моменти, но прекрасните гледки, просторите и килимите от боровинки и билки са достатъчен стимул, човек да се впусне в подобно приключение.