7.08.16 г.

07.08.2016 - Десет двухилядника в рид "Мурсалица"

На връх "Орфей" 2188 м
Ридът Мурсалица в Перелико-Преспанския дял на Родопите освен, че е най-високия, определено е и най-панорамния. Изкушението бе голямо и решихме да се пробваме да направим нещо наистина сериозно - да изкачим всички 10 двухилядника на Мурсалица. Няма да крия, имах сериозни опасения, дали ще се справим, но всичко тепърва предстоеше.

В 10:15 ч потеглихме. Първата ни спирка бе най-далечния връх, а именно "Шилестата чука". Той е с височина 2180 м. От върха добре се виждаше връх "Краставата чука", а това беше добре, защото от север беше изцяло покрит с гора, а тази видимост ни помагаше да преценим от къде да го заходим, за да тръгнем най-кратко към върха.

Втори по ред, но първи по височина, до който има достъп в Родопите беше моя любимец "Широколъшки снежник" 2188 м. Наричан още "Карлък" и "Орфей", което вероятно е официалното му име, съдейки по плочата на върха. Направихме снимка за спомен и решихме да направим почивка и да хапнем в гората под връх "Краставата чука", след което да започнем да го катерим.

От пътеката тръгнахме право нагоре за третия връх от нашия план - "Краставата чука" 2140 м. по неясно очертана просека, вероятно дело на диви животни. След около 300 м излязохме на билото и сред хвойна, ели и храсти започнахме да следваме изкачването и след няма и 200 м излязохме на върха. Имаше неголям, добре оформен кръг от камъни. За наша изненада имаше страхотна гледка на юг и добре се виждаха планинските била на Гърция, която бе на не повече от 15 км от нас. Полюбувахме се гледката 5 мин и по същата просека се върнахме
и стъпихме отново на основната пътека.

Чудесни горски дарове
Между "Краставата чука" и четвъртия връх "Шабалиева каба" 2087 м. има премка, но западния склон бе обрасъл с гъста гора, затова решихме да го заходим от юг и за целта провървяхме около километър за да намерим най добрия "старт". Около 500 м през неприятни пасажи от хвойна и вече бяхме горе. Имаше разкошна гледка към Гела и виждахме многобройните палатки на събора, че чак и ясно чувахме гайдите, които насищаха с ароматния си глас безбрежието на родопските пейзажи. Идилия. Кратък отдих и спускане отново до основната пътека.

Петия връх "Малък Перелик" 2147 м. бе изцяло покрит с гора и след като огледахме възможностите за изкачването му, решихме да го заходим от югозапад, където има най-кратко разстояние от пътеката до върха. В интерес на истината открихме нещо като пътека, която на места се губеше, но през цялото време се движеше приблизително ясно. На самия връх има отново кръг от камъни с забито дърво, играещо роля на пирамида. На около 15 м от него имаше поляна с хубава гледка към "Голям Перелик". Без да се мъчим да се връщаме по неясната пътека, тръгнахме през гората и движейки се в ляво, отново излязохме на основната пътека.

Шестия връх "Голям Перелик" 2191 м. е най-високия в Родопите, но на върха има база на армията и туристи там не се допускат. Брахме боровинки и чай в близост до оградата, наситихме се на гледки и поехме по черния път от който се виждаше Смолян като на длан.

Снимка за спомен на фона на връх "Стойченски карлък"
Достигайки разклонението за село Мугла, се отправихме към седмия връх за деня - "Мусаята" 2034 м. След като се изкачвахме по ясна просека достигнахме до върха, предлагащ невероятни гледки.  Вече почти нямахме време за почивки, защото минаваше 17:00 ч и затова се отправихме към мястото, където бяхме оставили колите, и от където беше старта за следващия връх.

Осмия връх "Редката ела" 2055 м. ни предложи гледки на север. Слънцето нежно ни галеше и предлагаше уют в този вече късен следобед. Подстъпите към върха бяха буквално пожълтели от еньовче и на слизане всеки държеше по един хубав букет от тази така полезна и ароматна билка.

С колите се придвижихме по черния път от параклис "Св. Кирик и Юлита" (намиращ се на най-голяма надморска височина в България) до метеопункта, който се намира след хижа "Перелик". Там паркирахме и започна изкачването на последните два върха в нашия план.

За деветия връх "Козуятак" 2111 м тръгнахме по ясна просека, която бе доста стръмна, но преди да започне горския пояс на връх "Стойченски карлък" тази просека свърши и наляво се трансформира в чудесна пътека, която почти хоризонтално води точно до самия връх. Последните метри до него бяха малко неприятни, понеже самия той представлява каменна шапка и човек се чуди от къде да мине през морените наоколо. Отново красиви гледки към кулата на връх "Снежанка", виждаше се Кърджали, Преспа, Пересенците, Карлък. Много огледно място.

На последния връх "Стойченски карлък" 2110 м.
Вече наближаваше 20:00 и поехме към десетия и последен двухилядник в рида "Мурсалица" - "Стойченски карлък" 2110 м. Върнахме се до мястото, където просеката по която дойдохме свърши.

 До върха, подобно на повечето други тук отново стигаше неясна пътека през хвойна и елова гора, но все пак човек има някаква ориентировка. Стръмно качване и вече бяхме на върха, който макар и горист от север, предлагаше невероятна гледка от юг. Дотолкова се бяхме заситили от 360 градусови панорами, че вече дори и не ни правеше впечатление. Поредна снимка за спомен и следваше много стръмно спускане до колата.

Общо време - 9:30 ч, положителна денивелация 1650 м, изминато разстояние - 23,4 км.

Прекрасен маршрут за хора със здрави крака и нерви, защото хвойните и липсата на пътеки са доста неприятни моменти, но прекрасните гледки, просторите и килимите от боровинки и билки са достатъчен стимул, човек да се впусне в подобно приключение.