20.08.16 г.

19-21.08.2016 - Връх "Курбанери" 1864 м и събор на Хайдушки поляни

Полянката на връх "Курбанери" 1864 м.
След върховете Преспа - 2000 м и Свобода 1943 м, връх Курбанери със своите 1864 м беше трети по височина в западната част на Перелико-Преспанския дял на Родопите. Макар и видимо обрасъл изцяло, изкушението да го допълня към двамата по-големи братя бе голямо и в събота след като се събудих (пристигнах в петък вечерта и спах в колата на "Стария събор") се отправих нагоре.

Към него се тръгва по стръмен черен път, който се намира на около десетина метра в дясно от началото на туристическата пътека за хижа "Преспа". В началото няма проблеми, но после започва да се усеща липсата на хора. През няколко метра имаше паднали дървета но заради старата и просторна елова гора се движих отстрани на пътя и като цяло там, където имаше просеки.

След 2.5 км с доста денивелация излязох на  поляна, наречена "Гьола", заради наличието на една почти непресъхваща локва, която е благодат за дивите животни, които често (видно от следите) утоляваха жаждата си тук. Не след дълго излязох на друга, по-голяма поляна, в горния край на която имаше малка зелена виличка. Доста се учудих ако трябва да съм честен, че на подобно място може да има каквито и да е следи от човешка дейност. Макар, че от време на време вятъра носеше музика от намиращите се далеч под мен Хайдушки поляни дивотията беше пълна.

Един от най-големите мравуняци, които съм виждал
От многобройните разговори за диви животни в района неведнъж е ставало дума, че мечките се навъртат именно в подножието на този връх, но имах куража от многото хора в близост и гюрултията от събора.

Вече започваше да мирише на дивотия отвсякъде. Има някакво особено усещане в планината, когато просто си сигурен, че не си сам. Участъка от тази виличка до върха беше не повече от 500 м, но тук нямаше нито един неразровен мравуняк, а както знаем мечките обожават да ровят из мравуняците.

Както си крачих нагоре и изведнъж видях пред себе си една пушеща купчинка, от преди 10-15 мин, чиито горд творец беше баба Меца. Снимах аканото, бегом до горе, селфи и снимка за спомен и като драснах наобратно за 7 мин бях до долу. Там бяха Асенката и кака Снежа, взех ги и отидохме при приятелите от Кутела, където дочакахме Ванчо, Благо и други приятели и откарахме до 3 вечерта с кръшни хора, блага дума, хубава ракия и тежки мезета, когато се прибрахме с колата в хижа Преспа.

Изкарах 15 дена сам в Стара планина, но така не се бях напрягал ако трябва да съм честен. Не че ми пука особено много, човек ако има да му се случва нещо, ще му се случи. Просто за пръв път виждам прясно мечешко акано и това, че бях и сам още повече вкара кик. Вече и трите върха са в "колекцията".