20.09.16 г.

20.09.2016 - Рила-Родопи (Е8) - Асеновград - Боровец - хижа Мусала (ден първи)

На път за хижа "Мусала"
Точно в 7:00 бях на бензиностанция "Шел" в Асеновград за да си хващам стопа в посока Боровец. Срещата ни беше около 9:30 в Самоков и се надявах да успея.

Едно момче от Смолян ме метна до началото на околовръстното и там зациклих за около 20 мин. Винаги е много тегав стопа в тази част на пътя около Асеновград и Пловдив. Взе ме едно момче - Ангел, с който често играем футбол и ме хвърли до "Овергаз" - бензиностанцията на кръговото за Пазарджик. От там веднага трета кола до разклонението Съединение - София, а там след няма и 5 мин ме взе Макса от Асеновград, който си пътуваше за София. От отбивката за Ихтиман ме взе един тир, с който бавно, но славно се придвижих до Самоков. Там беше тегаво, защото тировете няма как да минат през града и походих 3 км, за да изляза на пътя за Боровец. След кратко чакане ме взе един джип и в 11:10 бях на лифтовата станция на Боровец. Форката беше изтръпнал, понеже закъснавах с два часа, но нямаше как.

Тръгнахме и заваля дъжд. Нищо хубаво не ни очакваше, като гледахме какво се случва по билата. Хубаво-лошо, връщане назад нямаше. В 11:30 стъпихме на Мусаленската пътека. От тук, почти през цялото време вървейки покрай кристално чистите води на Мусаленска бистрица, до хижа "Мусала" през зимния маршрут имаше 8 км с 800 + денивелация. Имайки като крайна цел за деня хижа Заврачица, макар и на челници, се стремяхме да ходим в сравнително добро темпо, но дъждът не спираше и това не ни помагаше особено.

Времето на хижа "Мусала"
Мислихме да минем през летния маршрут (Иконостаса и пистата Ястребец), но заради отсечките клек от които щяхме да станем вир-вода се отказахме от това си намерение.

Направихме кратка почивка на една беседка, която се намира на около 2 км преди долната станция Маркуджика, която е един от редките кътове за отдих в Рила (аз поне беседки из Рила на 2000 м и нагоре не си спомням да съм виждал) и продължихме. На лифтовата станция направихме още една почивка да решим от къде ще минем. Аз имах идея да се изкачим напряко по пистата и да излезем на черния път, който свързва Ястребец и хижа Мусала, но заради дъжда и тревата по нея се отказахме и решихме да си караме по коловата маркировка. Времето беше доста гадно, а тук и вятъра се усили значително.

Пристигнахме в хижата в 15:15 ч. Хижа Мусала е разположена край брега на седмото Мусаленско езеро на надморска височина 2389 м., което я прави най-високо разположената хижа в България. Старото й име е хижа „Сталин“. Първата хижа – дървена постройка на един етаж с мансарда („Клековата хижа“) е построена през 1924-1925 г. и е втората такава в България след хижа „Скакавица“. През 1930 г. е завършена каменна двуетажна хижа, която изгаря през лятото на 1988 г. През 1966 г. БТС построява дървена двуетажна постройка, която функционира и до днес, с капацитет 60 места с външни санитарни възли.

С влизането си в нея навън заваля като из ведро. Решихме да изчакаме, за да видим какво ще се случи, но след като видяхме прогнозата за деня, решихме да не рискуваме, а да останем в хижата, още повече че имахме идея да минем през Дено-Сфинкса-Иречек-Малка Мусала и Трионите за върха. Не след дълго заваля и мокър сняг. В това време, горе вероятно беше лед и доста сняг и нямаше как този маршрут да се случи дори и утре, а нашият първи ден приключи на полу-топло, с цена на бирата 4 лв. Пазарна икономика. Ако щеш!