21.09.16 г.

21.09.2016 - Рила-Родопи (Е8) - Хижа Мусала - спортна база Белмекен (ден втори)

На връх Мусала - 2925 м
Утрото ни посрещна с прилично за кота 2400 м. време. Върховете бяха изцяло покрити с мъгла, но при нас на хижата нямаше вятър и дъждът бе спрял. Около 8:00 часа си бихме шута нагоре и по класическия маршрут край Мусаленските езера в 9:15 бяхме на заслон Ледено езеро.

Заслонът е конструиран с идеята да бъде на базовия лагер при хималайската ни експедиция от 84 г. (когато на върха завинаги остава Христо Проданов), но дизайнът не е бил одобрен и той е монтиран тук. Неслучайно едно от имената на заслона е "Еверест". Тук направихме малко лаф с леля Величка (жената, която от години стопанисва заслона) и потеглихме към върха и тук вече започваше мъглата. В 10:00 бяхме на върха сред сняг и лед. Направихме снимки за спомен, погледнахме картите на завет в една от стаичките на станцията и поехме надолу, към премката между Мусала и Малък Близнак. Тук имаше много крива отсечка от морени, които с особено внимание преминахме, защото точно на такива места се чупят и изкълчват крака и ръце.

Не след дълго пред нас се откри и страхотна гледка към "Маришкия циркус". Тук се намират и четирите Маришки езера, от които започва своето начало река Марица. Маршрутът ни преминаваше по ръба на целия циркус, като след връх "Мусала", преминахме през върховете "Малък Близнак" 2772 м. и "Голям Близнак" - 2779 м.

В подножието на връх "Малък Близнак" 2772 м.
В подножието на връх "Маришки чал" 2731 м. пътеката се разклонява. Ние завихме на североизток в посока хижа "Заврачица", а пътеката продължава на югоизток за хижа "Грънчар". След изкачване на "Маришки чал", започнахме спускане и заходихме отдясно връх "Манчо" 2771 м. и от там видяхме разкошно стадо (около 18-20 глави) диви кози. Направихме и видео, макар и отдалеч, но определено гледката ни остави без дъх.

След като Маришкия циркус и връх Манчо останат зад гърба ви, достигате до една малка чешмичка, отбелязана на картите като "Усмивката". Въпреки, че като цяло чешмите са изключителна рядкост, по високите била на Рила винаги може да пиете чиста вода от планинските извори, без да се притеснявате за вкусовите и качества.

От тук започнахме да следваме профила на планината, като до разклона за хижа Белмекен и хижа Заврачица имате две качвания и две слизания напречно на планинските ребра, следва голямо качване и слизате в долина, вляво на която започва да се издига могъщата снага на връх "Ибър" 2666 м. След като се премине край него се излиза на отклонението за хижа "Белмекен" и спортна база "Белмекен". От там през суграшица и ужасно време (като цяло този ден бе белязан от почти непрестанен дъжд и суграшица) се придвижихме до билото на реброто, на което се намираха върховете "Равничал", "Сивричал" и "Ортачал" и "Зъбчето", което преди 2 месеца изкачихме. Излязохме между върховете "Ортачал" и "Зъбчето", като през целия маршрут за деня минавахме през колова зимна маркировка.

"Маришките езера" от където започва река Марица
Последва бясно спускане от връх "Зъбчето" до Спортна база "Белмекен". Много кал и няколко падания, но за щастие без последствия. Това е едно от най-гадните спускания из планините, които съм минавал. (подобно е и от връх "Орфееви скали" до хижа "Смолянски езера").

Целта ни за деня бе хижа "Христо Смирненски", намираща се на 7 км от спортната база. След като звъннахме за информация, се оказа, че на другия ден предстоеше международно състезание по роклови ски и хижата бе напълнена до край. Вярно, че се обадихме по никое време, но целия ден нямахме обхват, а и заради атмосферните условия, които объркаха плановете ни, не знаехме до къде ще стигнем, но за наша радост в този ден почти наваксахме вчерашното забавяне.

Пристигнахме в спортна база "Белмекен" около 19:15. Питах за нощувка, а лелката на рецепцията ми каза:
"- 33 лв за легло с карта за фитнес - 40!".
На фона на това колко жалки изглеждахме, целите в кал, ме напуши смях как може изобщо да ми предлага фитнес, но пък всеки си знае какво предлага и как го предлага.

Отидохме малко по-надолу до едни стари бунгала, които бяха реновирани и предлагаха нощувки, за да пробваме там. Ако и тук ударехме на камък шяхме да търсим чешма с беседка по пътя, където да хвърляме спалните чували и дъжд-недъжд щяхме да спим. Оказа се, че имаше свободни места в едно от малките комплексчета на цена от 21 лв (интересна калкулация на цена). Условията бяха супер - топло, баня, телевизор, ресторант. Изпрахме се, изкъпахме се, стоплихме се, вечеряхме и аз лично в 20:30 бях заспал.