24.09.16 г.

24.09.2016 - Рила-Родопи (Е8) - Язовир Голям Беглик - хижа Орфей (ден пети)

Язовир Голям Беглик
Със ставането язовир Голям Беглик ни предложи своя "специалитет", а именно нежна и ефирна мъгла стелеща се над водата. Изумителна гледка, заради която всеки път се връщам тук.

Взехме си чао с Тошко от Чатъма и потеглихме. Имаше около 11 км до излизането ни от язовира и стъпването ни на асфалта за язовир Широка поляна. На около 2 км от асфалта се качихме на една каруца с три коня, която отиваше до Широка поляна и така използвахме цели три конски сили за преминаването на неприятната асфалтова отсечка. Беше голямо шоу, от колите хората гледата като шашнати тази каруца, натоварила 5-6 човека.

Стигнахме Широка поляна, спряхме на ресторанта-класика "Нанс", хапнахме мъжката, затъжени за сготвена храна и си хванахме отново стопа за 3 км, за да достигнем началото на черния път за резерват "Слънчева поляна" и язовир "Блатото" като най-накрая да оставим асфалта зад себе си.

От тук до края на язовир Широка поляна има 4 км по черен път, а след него се стига до малка язовирна стена, от която започва 12 километрова отсечка по дерето на рекичката, оттичаща се от язовира.

Взимаме си довиждане с язовир Широка поляна
След няколко километра минахме покрай малкия язовир Дженевра. От тук пътя следва извивките на неголямото дере, което се пълни от различни малки притоци. Като цяло има лек наклон, което прави ходенето изключително приятно и ползотворно от към отмятане на разстояние.

Може да се каже, че наистина мястото е доста диво. Не срещнахме жива душа, а единственото, което показваше наличието на някакъв живот, бяха следите от дърводобив. Много интересен "експонат" е една кола с чешка регистрация, която стои изоставена край пътя. Така и не разбрахме какво точно прави тази кола тук и каква е нейната история. Общо взето доста скучен участък, но пък лек за ходене.

Около 18:00 ч достигнахме до място, наричано от местните хора "Ламаринения обор". Тук имаше няколко човека и след разговор с тях стана ясно, че ако превалим намиращия се пред нас връх ще спестим доста разстояние, а ако продължим по реката ще минем през т. нар. Кемеров мост, и няма да имаме изкачване, но маршрута се удължава с 6 км.

Без да се колебаем, предпочетохме първия вариант и след половинчасово сериозно изкачване достигнахме билото и големите ливеди, наречени "Партизанската пояна". Тук има две големи чешми и мястото е чудесно за отдих. От тук вече започва образцова маркировка и за хижа Орфей и като цяло за маршрута Рила-Родопи. До тук бяхме видяли може би 4 или 5 табели из целия маршрут, което е голям дефицит от към логистика от страна на БТС.

Указателни табели на "Партизанската поляна"
До хижата имате 2 км спускане, което не е чак толкова неприятно, защото както вече казах пътеката и маркировката са в изрядно състояние и без да губите време в лутане и чудене смело ходите напред и надолу.

Достигнахме до хижата на свечеряване, като общо за деня километрите бяха около 35. Условията в хижата са чудесни, хижарите много гостоприемни. Има напитки, храна, закуска по желание. Има и нелош черен път за кола от Борино, по който ако карате бавно и внимателно няма да имате проблем. Ние пренощувахме в постройка, в близост до хижата, която се подготвя като допълнителна леглова база. Вътре беше страхотно, с майсторски изпълнения на мебели от истинско дърво. Цената на нощувката беше 12 лв.

Вечерта хапнахме и пийнахме с голяма група туристи от туристически дружество "Урвич" - София. Разменихме контакти с тях и се заинтересуваха от предстоящото за 2017 г издание на "Асеновградски върхове и пътеки". Много готини и приятни хора. Около полунощ умората взе връх и се отдадохме на блажена почивка.