25.09.16 г.

25.09.2016 - Рила-Родопи (Е8) - Хижа Орфей - хижа Чаирски езера (ден шести)

Начало на екопътека "Дяволския мост"
Станахме, закусихме вкусни пържени филии със сладко и потеглихме към село Борино, а оттам по пътя за село Чала, където се намираше и "Музей на катрана", или познатата "Катранджийница" в началото на екопътека "Дяволския мост".

Без спор в този район са усвоени доста средства за популяризиране на наистина многото природни забележителности, вложен е много труд, желание и акъл за това, че този район на Родопите да се превърне в една желана и разпознаваема туристическа дестинация. Ждрелата, пещерите, екопътеките, невероятните панорамни площадки и автентичността на местата, са дали сериозен тласък на туризма като основен поминък в този икономически слабо развит район. Един пример, който трябва да се адмирира и да се следва.

Лошо впечатление още в началото на екопътеката правят отпадните води, край които вървите и насищат въздуха с лоша миризма. В последствие обаче, минавайки през скалите и дълбаните милиони години от водата каньони водата става кристално чиста.

След около 1.5 км се стига до едно интересно дърво, на което има табела, че в средата на миналия век местен жител намерил жълтици в корените му. В дясно от него има мостче от където започва истинското предизвикателство.

Част от екопътеката
Признавам си, напоследък съм много резервиран, когато чуя думата "екопътека". На много места нещата са направени през пръсти, без идея за устойчиво развитие и смисъл във времето. Още имам горчив спомен от Загражден, където в мокро време ходенето по тамошната пътека граничи с риск за живота. Тук обаче признавам си бях много приятно изненадан. Всичко беше направено изрядно, без никакви пасажи, които да носят риск. Дори и най-малката възможност за пропадане или залитане, беше опезопасен надеждно. Наистина, реализацията на тази пътека е нова и може би трябва да се правят анализи в следващите години, защото реално дървените парапети имат срок на амортизация, особено в тези постоянно влажни места. Надявам се тук нещата да са направени наистина с идея да се ползва в годините и да придобива все по-голяма популярност.

След като преминете по пасажа "Дяволския мост", започва ходене почти по равно, след което идвате до най-сериозната част. Тук ви очакват осем серпентини, които ще се сторят премеждие за хора със страх от височините. Въпреки, че под дървените площадки стоят масивни метални планки, забити дълбоко в скалите, шеметната пропаст под вас, която се вижда под стъпълата ще разтупти сърцето ви в шеметен ритъм, разбира се, ако не сте свикнали с височини. Ако сте планинар или работник на фасадна изолация и височините не ви тревожат, преминаването по този пасаж ще е просто едно приятно изживяване. Имаше хора сериозно притеснени и колебаещи се дали да приемат това предизвикателство.

След като преминахме цялата екопътека излязохме на пътя, малко преди Ягодинската пещера. Над нас гордо пред слънчевите лъчи позираше невероятната панорамна площадка "Орлово око", а гората започваше бавно да се превръща в китна родопска черга, обагрена от цветовете на есенната прегръдка.

От края на пътеката вариантите са три. Ако сте с две коли, оставяте едната тук, а с другата отивате на "Катранджийницата" от където тръгвате, за да може да си вземете колата и пак да дойдете до тук, втория е да си хванете стоп за тези 12 км, а това няма да ви е трудно, тъй като трафика тук е много голям, и третия е да се върнете обратно по пътеката.

Хижа Чаирски езера
Слизайки на асфалта имате няколко километра до туристическата спалня, намираща се до язовир Тешел и още няколко до местността "Османов вир", която се намира на 2 км преди село Триград. Тук преди 2 години приключихме нашето приключение "160 км от Асеновград до Триград".

От тук започва черен път, който след 8 км ви отвежда до мост, от който в ляво започва стръмна туристическа пътека. Може да продължите по нея и след 30 мин сте до хижа Чаирски езера. Може да продължите по пътя, който бавно се качва нагоре към хижата, но ще походите още 3.5 км повече. Ние предпочетохме пътеката, не само защото не ни тревожеше стръмния маршрут, а и защото през целия път от Османов вир до тук ни валеше дъжд и времето бе станало неприятно студено.

Пристигнахме в хижата около 19:30 ч. Стоплихме се, хапнахме, взехме по един горещ душ и легнахме да спим, защото на другия ден ни чакаше ходене до хижа Преспа.