29.10.16 г.

28-30.10.2016 - Тиймбилдинг на хижа Преспа

Групата е готова за купона
За четвърта поредна година щяхме да се събираме, за да дадем край на активната туристическа година. За щастие, всяко наше събиране води все повече хора, така че може смело да се каже, че хижата ни е малка. Вечерта в събота срещу неделя бяхме точно 86 човека, което си е доста народ.

Ние се качихме още в ранния следобед на петък. С колата до горе нямах никакъв проблем. Двете Астри - моята и на Даниел показаха, че Опелите са здрави машини и няма назад. Настанихме се, нарязахме салатки, хапнахме и седнахме на лаф-моабет. Малко по малко до края на вечерта започнаха да идват хора и в петъчния ден бяхме около 30 човека.

Съботата беше с прекрасно време и без нито едно облаче. Около 15 човека поеха на традиционния поход до връх Свобода, а останалите си почиваха или помагаха в приготвянето на двете агнета. До вечера се събрахме над 80 човека и прекарахме съботната вечер в музика, танци и веселба. Иво Търънски направи страхотна изненада с гайдар и акордеонист, които напълниха сърцата на всички. Настроението беше на макс и така продължи до сутринта.

В неделя времето отново бе чудесно и малко по малко хората започнаха да се разотиват. Ние помогнахме малко в почистването, след което, в ранния следобед и ние се прибрахме в Асеновград. 

19.10.16 г.

19.10.2016 - Велообиколка до язовир 40-те извора и село Козаново

Язовир "40-те извора"
Имам идея да направя няколко веломаршрута, за да може да имаме и опция за хората, които имат желание да карат колело в съседство около Асеновград. Ще покарам по трасетата и ще предложа няколко варианта. Един от тях карах скоро, но заради лошото време пропуснах последните километри, но като цяло е ясен и разпознаваем. Представям следното предложение:

Веломаршрут "Изток"

Асеновград - местност "Параколово" - параклис "Св. Три светители" - параклис "Св. Атанасий" (Ганева кория) - язовир "40-те извора" (преминаване по западната му част и достигане до стената му) - село Козаново - Араповски манастир - Асеновград - 26 км.

Един много приятен за каране маршрут. Проблемни по трасето са около 300 метра, преди достигане на стената на язовира, заради липса на път. Има пътека и просеки, но има видимост и няма опасност за объркване на маршрута. До стената на язовира е черен път, от там започва асфалт. Съотношението между черен път и асфалт е около 45 % черни пътища и 55 % асфалт.

трак

16.10.16 г.

16.10.2016 - Изкачване на върховете Ярловски Купен, Черни връх, Карачаир, Скопарника и Малък Котор (Витоша)

На връх Скопарника 2226 м.
Оставаха още няколко седмици прилично време и още няколко дни обагрени в есенна премяна планини. Предстоеше една хубава разходка из билото на Витоша, затова очаквахме с нетърпение да дойде неделя и да поемем нагоре, още повече, че никога не бяхме качвали билото на планината от тази страна.

Няколко пъти се чудихме дали да отложим ходенето, заради изключително нестабилното време и противоречивите прогнози за неделния ден. В крайна сметка решихме да разчитаме на късмета си и точно около 10:00 бяхме на последната спирка на автобус 98 след село Железница. (спирка "Царева махала"). Бяхме се събрали хубава група (около 20 човека) и очаквахме с нетърпение гледките. Времето бе стабилно засега и поехме нагоре по черен път край капанчето до спирката.

От тук до заслон "Синята стрела" ви води черен път, който на завоите се пресича от други черни пътища и пътеки. С други думи, тръгнете ли по него, където и да пресичате и кавото и да правите ще отидете до заслона. Имате около 4.5 км изкачване, което на места е доста солидно. Малко преди заслона стъпвате на туристическа пътека сред хубава борова гора. Маркировската е синя, има надписи и малки табели. Около 400 метра и сте на заслона.

Заслон "Синята стрела"
Тук вече нещата взеха да не се движат по план. Небето стана оловно-сиво, мъглата по върховете на билото стана все по-гъста, вятъра се усили. Точно пристигайки на заслона и заваля мъжката. Решихме да изчакаме малко и дори и да не се оправи времето да тръгваме нагоре. До тук бяхме взели разстоянието за 1:40 мин.

Заслон Синята стрела се намира на 1580 метра надморска височина. Сградите са две, тип бунгало и са едноетажни. Има маси, нарове и печки на твърдо гориво. Видяхме и трета постройка, която се намираше в началото на пътеката през гората, но така и не разбрах дали е част от заслона. В едната сграда бумтеше печката и който реши да не се качва остана на топло. В другото бунгало хапнахме, почакахме и като видяхме, че времето няма да се оправи поехме нагоре. Избрахме не пътеката, защото щеше да е хлъзгаво, а реброто, което захожда встрани заслона. Там ни перна такъв вятър, че едва си седяхме на краката. Ако така щеше да е през цялото време ни беше спукана работата.

След като заслона остана зад нас, времето започна да се подобрява, а след няма и 10 мин мъглата почти се вдигна, вятъра спря и се появиха първите гледки към Рила и заснежените и била, към Плана планина и Верила. От тук до самото било бяха около 2.5 км сериозно изкачване, но по ясно изразена пътека. След излизане на билото вече виждате в дясно от вас зъбчето на "Ярловски купен" 2173 м. Изкачихме се на него, отново любувайки се на хубавите гледки. Времето обаче не позволяваше да се заседяваме много и на фона на доброто ни темпо решихме да скочим и до връх "Черни връх" (първенец на Витоша). Много от нас бяха ходили там, но за мнозина той щеше да бъде лична премиера.

На връх "Черни връх" 2290 м.
До там бяха 4.5 км сред доста мочурлива на места пътека. Времето започна да става все-по хубаво, докато най-накрая се задържа хубаво слънце, което ни позатопли. Около 15:30 бяхме на станцията, която обаче бе затворена. Снимахме се, поседяхме десетина минути и поехме обратно с надеждата да има някаква подсичаща пътека. Оказа се, че трябва да се върнем по същата, а отстоящите над нас върхове "Скопарника" 2226 м и "Карачаир" 2206 м бяха изкушение да добавим още два двухилядника към днешните постижения.

Тръгнахме право нагоре без пътека (оказа се, че горе има едва различима пътека между билните върхове). И от двата върха гледката беше невероятна и определено си струване качването.

Между връх Карачаир и връх Купена решихме да тръгнем право надолу за да излезем на малката премка пред връх "Малък Котор" 1902 м. и да избегнем заобикалянето през връх "Ярловски купен". Много жестоко се забъркахме с Банко и Петьо и ни се отели вола. Аз поне 5 пъти паднах, краката ми засядаха между едри камъни, отделно, че станахме бом-бок от влажната трева. Бая екшън, но почти скъсихме дистанцията с останалата група и пред "Котора" всички бяхме заедно. Вече вървеше 18:00 и трябваше да побързаме, защото мрака щеше да ни свари някъде по пътя и щеше да стане много неприятно.

София, снимана от планината малко преди Железница
Слязох до заслона през пътеката, която не предопчетохме на идване и щях да се падна няколко пъти заради многото кал. Долу си събрахме багажа и газ надолу. Този път подсичахме де що можем и доста бързо се придвижихме до колите. Заоблачи се и отново яка и пронизваща студена мъгла. Ясно бе че ще пере як дъжд, но се молихме, поне малко да го забави. На 300 метра от колите небето се отвори и заваля брутален дъжд. Изкарахме зверски късмет!

От тук до Асеновград само неприятно време за каране, бавно и внимателно, че на околовръстното на София ми се изправи косата какви самоубийци има.

Много хубав маршрут, непременно го посетете, при възможност при добро време. При нас времето не бе чак толкова добро, но пък есенната премяна на планината беше бонус, който се вижда за малък период в годината. 

6.10.16 г.

10.06.2016 - Разходка до манастир "Св. Неделя" и язовир "40-те извора"

Кулата на Ангел Войвода
Направихме кратка разходка до Араповския манастир "Св. Неделя". Всичко там бе въведено в изряден ред, макадамовия път не е проблем за нито една кола, а в началото на отсечката до манастира има поставена и указателна табела от кафевите, които указват културно исторически или природни обекти. Направи ни много приятно впечатление, че в двора на манастира е обособен църковен магазин, в който се продаваха църковни сувенири, богословска литература, както и практически неща за семейния духовен живот - кандилца, тамян, въгленчета и прочее.

В светата обител течеше сериозен ремонт. Подменяше се напълно покривната конструкция на сградите, които се намират североизточно от манастирската църква. Като цяло искам да споделя много добрите си впечатления от реда и чистотата в манастира. Влязохме в аязмото, пихме вода и се помолихме за здраве и берекет, след което решихме да идем до язовир "40-те извора" за да посрещнем залеза на красива гледка.

Залез над язовир "40-те извора"
Отидохме до базата за кану-каяк. Там събрахме малко жълъди за декорация. Имаше доста рибари, както и гребци. Радостно е, че школата, която винаги е давала таланти на родния кану-каят е жива и дай Боже да дава още шампиони и олимпийци. Като цяло наоколо бе доста оживено, което даваше един особен колорит на мястото.

Полюбувахме се на прекрасното време с красива гледка, след което се прибрахме, направили стотина хубави кадъра. Имам доста снимки и на двете места, но не мога да отрека, че наистина днес нещата от към светлина и фокус се получиха добре и направихме няколко много добри попадения, която може да ми послужат за бъдещи рекламни материали и проспекти за нашата община.

2.10.16 г.

02.10.2016 - Поход до манастир "Св. Петка" по случай Световния ден на туризма

Част от групата на параклис "Св. Илия" (Гръцкия)
За пръв път по случай Световния ден на туризма и за втори тази година организирахме по-мащабно туристическо събитие с цел популяризиране на туристическите забележителности в нашата община и насърчаване на любовта към планината у хората. И двете събития се получиха повече от добре и ни дават самочувствие и увереност, че тези формати, които ще повтаряме ежегодно ще имат смисъл и ефективност.

В неделя (02.10) походът тръгна от паметника на цар Иван Асен II. Около 50 човека се бяха събрали за да изходят заедно маршрута и да се насладят на хубавото време, което за щастие наистина бе почти лятно точно в този ден. Аз лично се наситих на мъгли, гръмотевици, градушки, дъжд, сняг и лед по Ком-Емине и Рила-Родопи и наистина сякаш бях в рая.

След хубава почивка, беседа от страна на майка Юлита (игумения на манастир "Св. Петка") за църквата и манастира, групата потегли към параклис "Св. Илия" (Гръцкия) и панорамната пътека по билото до Асеновград. Към похода се включиха и над 20 човека с коне от Клуб по конен спорт "Цар Иван Асен II", които създадоха допълнителна екзотика и масовост на това събитие.

Прекрасни мигове, все по-масови събития в планината, възраждане на туристическия живот и култура в нашия град. Остават много неща за поправяне след унищожителните периоди на управление от страна на ТД Безово, след което не остана нищо, но важно е че Асеновград се пробужда за нов туристически живот и началото е поставено! Липсва ми единност на хората, занимаващи се с неформална дейност из планината от града, защото май ние от Устремени сме единствените, които се притичват на помощ за инициативи от подобен характер с доброволчески труд и логистична подкрепа, а когато ние организираме нещо си участваме само ние самите. Ставаме все по-голяма и сплотена общност от хора, които обичат планината и липсата на останалите неформални групи сякаш не се усеща, но остава една горчилка, че всеки се е заключил в собствената си стая и сякаш е забравил някъде в прахта ключа за съседа...