25.11.16 г.

25.11.2016 - Разходка до заслон Орлово гнездо в Стара планина

Поглед към арката на Беклемето
Пътувахме за Ряховците за да оставим Бъди и този път реших да минем през Троян-Кърнаре, за да видя как е от тук като километри и време за преминаване. Времето бе прекрасно, а това бе един от последните слънчеви и топли дни за 2016 г.

На Беклемето бяхме около 15:20 ч. Имахме час и половина светло време и не се поколебах да закарам колата до края на асфалта, че и малко по-нагоре. От там буквално на разходка минахме по черния път, който води до заслона. Край нас мина кола с петима човека, които после видяхме на заслона. Всякакви туристи има без съменение, но въпреки че можех да отида с колата, предпочетох хубавата разходка.

На заслона постояхме колкото за по един сандвич и после тръгнахме на обратно. Макар и на билото, времето бе без никакъв вятър и приятно. Тук обаче е един от най-неприятните пасажи в Балкана ако те хване лошо време. Не че имате опция за заблуда, просто сте на голо било и се получава нещо като фуния за бръснещия вятър. Днес не беше така и се насладихме на разкошни панорами към алпийското било на Стара планина, чиито северни склонове белееха от първия натрупал сняг. Общо разходката бе 9 км.

Вече по тъмно, в 18:00 бяхме при колата. Тръгнахме към Ряховците, и последните 40 км след Троян ги карах в гъста мъгла. Явни наистина котловините си имат собствено мнение за времето. 

23.11.16 г.

23.11.2016 - Село Долнослав - водопад Лястовичи вир

поглед към село Долнослав и язовир Сушица
Във връзка с подготовка на бъдещ маршрут до водопад "Лястовичи вир" използвах хубавото време и реших да премина и заснема детайлно пътеките и местностите, които щяха да станат част от него.

Ако сте с автомобил, може да го оставите до вековните чинари в южния край на село Долнослав. През 1983 г. те са обявени за защитен природен обект.  Там са храм "Св. св. апли. Петър и Павел" и параклис "Св. Пантелеймон" и неголямото аязмо към него - място, на което традиционно се правят големи събори от местните жители. От тук се тръгва по черен път, като преминавате през най-стария от близо 20-те чинара, който е на около 800 години.

Започвате плавно изкачване край три неголеми хълма. Неслучайно и местността е наречена "Могилици" (Могилища), а зад вас все по надолу остава и селото. След като достигнете до последния хълм предстои равен участък сред дъбова гора. След няколкостотин метра сте на хубавото, разгледно място, наречено "Къркърман". Това вероятно е словосъчетание от турски думи "кърк" - 40 и "(х)арман" (40 хармана) или "кюрк", което значи вълна (Харман за стригане на овцете). Това, разбира се са само предположения и не знам какво значи точно този мезотопоним.

Тук вече сте под атракциона Wild city. Едно еко-селище, предлагащо обиколки с коне в района, почивка сред множество пърхащи пернати и езеро с водни лилии.

водопад Лястовичи вир
Когато достигнете последните постройки, тръгвате в ляво от тях по добре оформен черен път. След няколко завоя той се превръща в добре оформена пътека. Имате едно отклонение надолу, но тя е доста по обрасла и неудобна.

Препоръката ми е (поне докато не се постави маркировка и табели) да се продължи и да се достигне до второто разклонение, където вече се хваща надолу и по стръмна, но сигурна и ясна пътека се достига до река "Сушица". Тук през папрат, пътеката свива наляво, прескачате реката на някое от стесняващите се места и по полуоформена пътека, но през трева и скали се движите само от източния край.

 След 300 метра имате кът за отдих, от който започва добре оформена пътеката през буковата гора. Набирате немного височина и достигате до малка площадка от която започва слизането до водопада. Добри хора са направили импровизирани стъпала до него и са обезпечили безопастността, иначе той напълно заслужава своето име, което според местните хора е заради недостъпността му, поради което само лястовиците могат да го достигнат. Височината му е около 12 метра.


Връщате се по обратния маршрут, който в двете посоки се преминава в рамките на 4 часа спокойно ходене и е с дължина 10 км.

20.11.16 г.

20.11.2016 - Премиерно преминаване на маршрут "По пътя на легионите"

Включилите се в похода
Това бе трети организиран преход от нас за годината след "Асеновградски върхове и пътеки" и похода до манастир Св. Петка по случай Световния ден на туризма.

В 09:00 часа, когато бе и сборния пункт, пред входа на Асеновата крепост се бяха събрали много приятели туристи и съграждани, които обичат природата. Броихме до 152 човека, а имаше и доста хора след нас, така че от към посещаемост събитието бе изключително успешно. Едно от най-важните условия за приятен туристически поход е времето. В този ден то без съмнение бе с нас, а това спомогна за доброто прекарване на всички участници в похода.

И така, без забавяне в 09:05 мин, след няколко общи снимки за спомен цялата група тръгна по маршрута. Няколко човека по традиция вървяхме най-накрая, за да затваряме общата група и да упътваме изостанали хора. За щастие такива участници в похода почти липсваха.

С много почивки и снимки, последната група с която бяхме и ние, пристигна в Бачково в 12:15. Първите бяха стигнали в 10:50, така че с хубаво ходене за около 2 часа маршрутът е напълно постижим, но нормалното време за преминаване е около 3 часа.

Гледки от панорамната площадка над Луковица
След като стигнахме до село Бачково програмата стана свободна. Разбрахме се около 13:00 да се чакаме в началото на пътя, за да поемем обратно.

Една част от хората се прибраха, след като си бяха осигурили транспорт за обратния път, други отидоха да обядват, голяма част отидоха до Бачковския манастир, немалка група пое по маршрута Бачково - хижа Момина сълза - Асеновград, а мнозина на групички започнаха да се връщат по трасето. След като и ние отидохме до манастира и в 13:00 се върнахме в началото на пътя, около 20 човека поехме обратно. На панорамната площадка с наложеното вече от нас име "Трите стълба" спряхме да отдъхнем, да пийнем по едно червено вино и да поиграем хоро - така, както го изисква традицията.

С много спокойно темпо в 16:00 бяхме пред входа на крепостта. Дължината на маршрута е между 16-19 км, в зависимост от това дали ще посетите манастира. Маркировката е бяло-зелено-бяло. Надявам се, че хората, които уважиха нашата покана останаха доволни от маршрута и ще го имат като опция за хубави разходки и еднодневни преходи. На гости ни бяха и колегите-туристи от "Странник.бг", чиито чудесен очерк може да прочетете тук