1.10.17 г.

01.10.2017 - Асеновград - връх Безово - Ловна хижа - Асеновград

Поглед към "Корудере"
Този маршрут води началото си от параклис "Св. Трифон", намиращ се в южния край на града. По немаркирана, ясно изразена пътека се движите почти хоризонтално, успоредно над реката. След 1.5 км започвате кратко спускане и достигате до воден канал, край който се движите известно време.

Достигайки до мост, който образува водния канал, тръгвате от десния му край по водеща нагоре пътека. Тук вече се появява и двойна синя и червена маркировка. Посоката, в която се движите е само нагоре. След 15 мин достигате до място, където маркировката се разклонява. Указателните табели за хижа Безово ви водят в ляво, а дясната пътека отвежда за хижа Момина сълза.

От тук до бившия пионерски лагер Гонда вода имате около 1:15-1:30 ч ходене, трябва да изкачите 400 м положителна денивелация, а разстоянието е 3 км. В началото се движите между скали в тясно дере, обрасло със силивряк. Това са най-северните находища край дефилето на р. Чая на този балкански ендемит, който е защитен реликтен вид. По тази отсечка има и чешма, която е целогодишно течаща. След известно време дерето става по-широко, гората по-стара и рядка. Преминавайки от другия му край, започвате стръмно изкачване и след 500 м сте на Гонда вода.

Паметната плоча на връх Безово
Гонда вода е бил създаден като санаториум за туберкулозно болни, в началото на 20-те години на миналия век. От 1941 до края на 1943 г. е изпълнявал функцията на концлагер, а следващите няколко десетилетия е бил пионерски лагер. В момента всички сгради са разрушени или пред падане, с изключение на една постройка, поддържана от ловна дружинка и параклис "Св. Илия".

От Гонда вода, тръгвате по черен път нагоре, който е указан с червена маркировка. След 700 м в дясно и нагоре се отделя пътека, която води до върха и пропуска хижата. Пътеката широка и добре различима. Движи се само и единствено по гънката, която води към върха. До горе имате две разклонения. В ляво за хижа Безово, и в ляво за т. нар. "Самолетна пътека". Двете разклонения са на около 500 м едно от друго.

В горната част на пътеката се появява и двулентова бяло-червена маркировка, която указва началото на биосферен парк "Червената стена".

Изкачвайки се на върха, който представлява една поляна, заобиколена от гора, виждате и мраморна плоча, поставена на неголям постамент. Тя е спомен за Христо Пашков, който е първия председател на ТД "Безово", което е учредено тук преди близо век и дава началото на организираното туристическо движение в Асеновград.

Следва връщане по обратната пътека и отклоняване в дясно при табелата за хижа "Безово". Пътеката е ясна и не много стръмна, но на няколко места има паднали дървета, които трябва да заобиколите отгоре.

Хижа "Безово"
Хижата е нефункционираща, но е винаги отворена в случай, че ви застигне буря или лошо време в планината.

От тук поемате само по черния път, който до Гонда вода ви води по червена маркировка. След Гонда вода обхождате от североизток масива на връх Безово и започвате да се спускате леко надолу. Достигайки до дерето, където е и най-ниската ви точка, завивате в дясно и започвате леко изкачване. След 500 м пътят отново се разклонява, но вие хващате лявото разклонение и започвате изкачване. След нови 500 м излизате на равното пространство пред средноголяма, поддържана постройка. Това е "Ловната хижа", а тук сте на 1000 м надморска височина.

Излизайки на маршрута Добростан - Асеновград, вече ви води жълта маркировка и започвате плавно слизане по черен път. След 2 км излизате на голяма поляна със зелен фургон, който се намира в ляво от вас. Това място е познато на планинарите като "Пъдарската колиба". От тук пътеката изоставя черния път и през смесена гора излиза на местност "Петолъчката", където се разклоняват пет пътеки. Продължавате да следвате жълтата маркировка, която ви отвежда до параклис "Св. Илия" (Гръцкия), местност "Лале баир" с панорамната билна пътека до връх "Анатема", от която слизате до местността "Трите бора", параклис "Св. Петка" (Малката) и гр. Асеновград.

Разстояние: 24 км
Денивелация 1700 м
Чешми по пътя - три (дере преди Гонда вода), под хижа "Безово", параклис "Св. Петка" (Малката)
Време за преминаване - 8-10 ч
Трудност - средна

24.09.17 г.

24.09.2017 - Бачковски манастир - Сливодолско падало - местност Сливово - пещера Добростански бисер - Клувията - Бачковски манастир

Гледка към Средните Родопи от местност Сливово
Това е маршрут, който предлага доста сериозно физическо натоварване, голяма денивелация и немалко километри. Напълно постижим в рамките на 9-10 часа, с уговорка, че това е времето с почивките и времето за снимки.

Може да паркирате колата си на някой от паркингите в манастира и да се надявате, че вратата за стопанския двор е отворена, защото от там е единственото място, от където може да стъпите на пътеката.

От оградата на стопанството трябва да преминете през малка дървена вратичка, която ще намерите лесно. След вратата пътеката става трудно различима и на места много тясна, но следвайки логиката на придвижване успоредно на реката, няма как да се объркате.

В началото, в рамките на около 300-400 метра пътеката набира доста височина, след което през дърветата виждате завода за минерална вода "Бачково", и започвате спускане. След известно разстояние има разклонение, но вие хващате горната пътека, която не след дълго ще ви отведе до първата чешма по маршрута.

Първата чешма по отсечката манастира - водопада
За съжаление не може да разчитате на нито една от чешмите по маршрута, защото от годините те са или спрели, защото водата им е тръгнала другаде, или са пресъхнали, или са сезонни. Със сигурност обаче лятото и есента те не функционират. В манастира има много чешми, така че едно количество от 3 л вода за този преход е нормално, за да сте сигурни, че няма да бъдете неприятно изненадани.

От тук пътеката става широка, укрепена по деретата и ясна. Проблем са многото паднали дървета, но с малко почистване на клоните от тях има широки процепи, през които се минава без проблем. Имате няколко разклонения на пътеката, но вие винаги поемате по горното.

След още 15-20 мин, през които минавате над завода за минерална вода, достигате до "Голям буков дол". Тук има равно място с чешма, и няколко хранилки за диви животни. Чешмата също не работи. От тук се разклоняват два пътя, вие хващате по долния, който е по-широк и на метри над него има изградено ловно чакало.

Хранилките за животни в "Голям буков дол"
Не след дълго пътя отново се разклонява, а вие трябва да хванете горната посока, защото долната ще ви отведе до реката. Следва изкачване, след което започвате спускане. От широката пътека се отделя по-малка, която на серпентини ви отвежда стръмно надолу. След около 200 м достигате до бетонния басейн и каптажа в началото на пътеката за водопад "Сливодолското падало".

Въпреки че пътеката от манастира до тук не е ползвана от години и на места е почти заличена, храстите са започнали да я превземат и има много паднали дървета, с малко усилия тази отсечка може да стане чудесна връзка между манастира и водопада и отваря възможност за пълен кръг Бачково - хижа Марциганица - Бачково.

От тук продължавате нагоре сред чудни бигорни форми и красиви каскади и малки водопадчета. Маркировката тук е двойна - жълта за местност Сливово и синя за водопада. Преминавате през къща, буквално кацнала на бигорната скала. Пред нея има пейка за отдих, а на оградата гордо стои табела "Улица "Гранична". Говори се, че преди години, когато тук е имало повече къщи и рибарници, наистина те са били обединени в тази улица, а "Гранична" се нарича, поради факта, че Сливодолското дере е граница между общините Лъки и Асеновград.

След като преминете по мостче от другия край на дерето, започвате изкачване. Преминавате и по пасаж, обезопасен с метални въжета. Предстои равна отсечка и достигате до зелена барака. Пред нея има пейки и кът за отдих.

Гледка към каньона на водопада от пътеката за Сливово
Продължавате с изкачването и след два нови моста, достигате до мястото, където двете пътеки се разклоняват. Поемате в посока югозапад, следвайки жълтата маркировка. Изкачването е наистина сериозно, има много паднали дървета, затова дайте по-спокойно темпо.

След около 300 м, в които качвате около 150 м денивелация, достигате до панорамна скала, от където виждате каньона, в който се намира водопада. Наистина мястото е чудесно и подходящо за снимки.

От тук до Сливово има 2.3 км, в които трябва да изкачите около 350 м денивелация. В началото се движите изкачвайки се, след което преваляте склона и започва хоризонтална отсечка сред букова гора. През цялото време захождате от североизток-изток огромната снага на връх "Логудьово" - 1310 м.

Стигате до местност "Лочката", където преминавате пейка и  чешма, която представлява дълга тръба, издадена между камъни. Тя е сезонна и през дъждовните месеци тече. От тук влизате в дере по което се движите няколкостотин метра, след което завивате наляво и нагоре през рядка и стара букова гора. Следва изкачване и излизате на поляните на "Сливово". Тук ще видите черен път на който излизате и по който продължавате. В обратна посока той води до подножието на връх "Логудьово".

На това място се сливате със зелената маркировка, която е маршрута от хижа Марциганица до хижа Пашалийца. След 800 метра изкачване сте в подножието на връх "Карена" (Кореня) 1234 м, който ви предлага страхотна 180 градусова панорама към западните склонове на рида "Градище" и към "Радюва планина" в частта и между село Югово и град Лъки.

Гледка от връх Карена 1234 м
След 1.1 км, движейки се по черен път достигате до пейка с маси и указателни табели. Това е местност "Радославица" (Бялата скала). Тук пътеката и пътя се разклоняват. Поемате по пътеката, която е добре маркирана и ясно изразена. В началото имате малко изкачване, но после теренът става хоризонтален. След 900 м сте в подножието на връх "Попа". Тук отново има маса и пейки, както и аптечка за първа помощ.

От тук до пещера "Добростански бисер" имате 400 метра с леко изкачване. Достигайки до пещерата оставяте зелената маркировка и продължавате нагоре към "Горялата гора". Тук се очертава черен път, който със няколко завоя ви кара през папрати към ловно чакало. На 100 метра над чакалото отново стъпвате на големия черен път, който на "Радославица" сте оставили. Наклонът става обратен и спускайки се надолу, след 300 метра сте на голямата беседка над пещера "Иванова вода", където минава асфалтовия път за хижа "Марциганица".

Поемате по асфалта, но не към хижата, а в обратна посока и следвате червената маркировка и табелите за връх "Червената стена" и хижа "Безово". След 200 метра излизате на голямо обръщало и изоставяте червената маркировка, за да започнете спускане по черен път. Този маршрут ще ви закара до Бачковския манастир и е обозначен с жълта маркировка.

Слизане през "Кълките"
След няколкостотин метра достигате голяма поляна. Тук се отделяте от черния път и започвате да си проправяте път сред паднали дървета към каньона, който отделя "Пенчов връх"1456 м (Дива вода) с връх "Червената стена 1500 м.

Тук има две чешми, познати като "долната" и "горната", но не разчитайте на тях, тъй като са сухи.

След голям завой, в който се спускате, достигате до нов кът за отдих с аптечка за първа помощ. Тук сте на близо 1200 м. надморска височина, а над вас гордо извисява снага връх "Червената стена".

Следвайки пътеката излизате от гъстата смесена гора и навлизате в голямо дере със стара букова гора. Не след дълго достигате поредната маса с пейки. След тях започва и голямото спускане, познато на планинарите като "40-те кълки" или "Кълките". Серпентините, които прави пътеката са около 40, затова и пасажът носи това име.

В долната част на "Кълките" отново може да починете на маса с пейки. Вече сте в каньона (познат като "Пловийското дере"), който започва в североизточното подножие на "Пенчов връх". След около 800 метра достигате до най-тясното пространство на каньона, което е обезопасено с метални въжета и стълби. В рамките на около 40 метра преминавате през 4 стълби - 3 вертикални и една хоризонтална.

От тук, на най-неочакваното и на пръв поглед безумно място започва пътека, която в последствие се разклонява и едната води до "Дамгала гидик" 1395 м между "Анкина скала" и връх "Червената стена", а другата извежда до североизточното подножие на връх "Червената стена". И двете пътеки са неприемливи за евентуално изкачване, заради терена, лошата маркировка и сипеите.

Каньона над Клувията
След стълбите и въжетата достигате до дървената арка с надпис "Резерват "Червената стена". Тук вече може да разчитате на голяма беседка за отдих и вода от Аязмото с вековни чинари "Покров Богородичен".

Следва черен път, който след 2 км ви отвежда до бивш пионерски лагер, където може да видите началото на красивите Бачковски водопади и голямата поляна с "Еленина чешма".

Единия вариант е да продължите по жълтата маркировка в ляво, която ще ви отведе до Костницата, а след това до мястото от където сте тръгнали при входа на Бачковския манастир, а другата ще ви преведе край дерето с водопадите и през няколко вили ще ви закара точно над ресторант "Водопада" и по стълбички ще излезете на търговската алея пред манастира.

Обща дължина на маршрута - 23 км
Обща положителна денивелация - 1600 м
Време за преминаване - 8-10 часа
Трудност на маршрута - висока




16.09.17 г.

16-17.09.3027 - Училище сред природата пред хижа Марциганица

На "Алпийския тролей"
Към дейностите за експедиция "Бисерна 2017", организирана от ПК "Черни връх" София, решихме да направим няколко образователни модула, в които да има игри, съревнования, лекции, разходки, за да може пълноценно децата да използват свободното време в планината и заедно със своите родители да научат много нови неща, които практически да прилагат в моментите сред природата. За място на провеждането на "Училище сред природата", избрахме поляните пред хижа Марциганица.

Освен "Алпийски тролей", въже за баланс и катерене по въже, които бяха подготвени и обслужвани от спелеолози от ПК "Черни връх", ние от своя страна , заедно с колегите и приятели от "Център за местни инициативи и развитие - Асеновград", бяхме подготвили различни игри и посещение до пещера Добростански бисер. Отделно бяхме подготвили три аптечки за да ги поставим на "Челото", под връх Попа и на връх Червената стена.

Вечерта премина в четири лекции на различна тематика, които предоставиха интересна информацията за прилепите, пещерите, туристическите маршрути и идеята за създаване на еко-център "Баделема".

В пещера "Добростански бисер"
Неделята продължи с игри и разходки в района. Получи се прекрасно събитие, което ни дава увереност, че подобен род инициативи имат бъдеще и са задължителни на фона на увеличаващия се интерес към туризма и популяризирането на биосферен парк "Червената стена".

"Училище сред природата" премина много успешно, като хората, които го посетиха (деца и родители) бяха над 100 човека, които наситиха района с живот и детска глъч.

Видимо през последните години се очертава една живителна и полезна връзка между институции, неправителствени организации и специализирани спортни клубове. Това е чудесна новина, защото хората на терен трябва да бъдат подпомагани и стимулирани от местната и държавна администрация. 

10.09.17 г.

10.09.2017 - Фестивал на киселото мляко - село Момчиловци

Пред сцената на фестивала
Въпреки че този фестивал се провеждаше вече за трета поредна година, едва в това издание ни остана време и решихме да го посетим. Предния ден бяхме на Джурково и в неделя сутринта тръгнахме за Момчиловци.

Пристигнахме в селото около 10:00 и фестивалната програма току-що започваше с изпълнения на самодейни състави от съседните населени места. Ути чевръсто контролираше работата по готвенето на "Момчиловската яхния", която бе кулинарният подарък за всички присъстващи и която щеше да се дегустира от всеки.

Около 11:00 започна обучение по "Тай-чи", което се проведе на полянката над музея. Взаимовръзките на селото с Китай и по-специално Шанхай са тесни и не са случайни. Преди няколко години в района на Момчиловци  и Хайдушки поляни бе заснет първия сезон на китайския "Сървайвър", а киселото мляко се оказа доста атрактивен продукт за китайците и така тези културно-икономически взаимоотношения са логична рожба на интерес и уважение от двете страни.

Открит урок по Тай-чи
След урока, който продължи около 40 мин посетихме храм "Св. св. Константин и Елена". Наистина внушителна каменна сграда, чиято камбанария е сред един от най-добрите образци в района. Всичко е чисто, ремонтирано, подновено.

В селото има традиция всички, които стават на 50 години да дарявят нещо за общата среда, било то чешма, параклис, осветление на камбанарията и прочее. Не се учудвайте когато видите дарителски надпис "Дарение от набор ....". Само искам да вметна, че Момчиловци, заедно с Орехово и Павелско се борят за приза "Село с най-много параклиси в България", като и трите гонят 30. В селото е и Аязмото, което е част от създадената от Министерство на туризма кампания "50 малко познати обекта в България" (повече може да видите тук).

Като част от културната ни програма посетихме и музея в селото, който се намираше в непосредствена близост. Входната такса е 2 лв за възрастни и 1 лв за деца. Мога да кажа без колебания, че е по-голям от Историческия музей в Асеновград.

Част от етнографската експозиция
Разположен на три етажа, той предлага българо-китайски щанд, посветен на традициите на киселото мляко като един от основните поминъци в района, както и неговото здравословно влияние върху човека.

Има етнографска сбирка, показваща дрехите, бита и професиите на хората в Момчиловци, има много снимки, документи, артефакти от раннохристиянската епоха. Приземния етаж е художествена галерия. Много богати експозиции и определно има какво да се види и да се научи.

След разходката в музея, се отправихме отново пред сцената, защото там Ути Бъчваров, заедно с кметицата на селото щяха да връчат призовете в конкурсите "Най-вкусно ястие" и "Най-добра тематична снимка". След като награждаването мина, дегустирахме и вкусната яхния, в която имаше 70 килограма телешко месо, смилянски боб, моркови, лютеница и много зелени подправки, скълцани на едро.

Момчиловската яхния
Предния ден на Джурково си бяхме направили от нашия си фасул (черен старозагорски нискостеблен), който си сяваме на село. Разликата между т. нар. "Смилянски" и нашия беше десетки пъти в полза на джурковското производство.

Не знам дали заради времето в което се готвеше (близо 5 часа) или заради самия боб, той почти хрупаше. Но като цяло вкусът на яхнията беше страхотен и адмирации за Ути и неговия екип. Беше уловил магията на гъстата родопска манджа, богата на аромати и месо.

В 14:00 ч официално бе закрито третото издание на "Фестивал на киселото мляко", а гайдарската група от село Момчиловци с чудесно изпълнение изпрати гостите на това събитие, които според мен останаха много доволни. Имаше от всичко и за всички, имаше достататъчно, добре подредено, добре измислено, добре поднесено. Нямаше цигании, кич, излишни хора, излишни неща.

Гледка към селото от "Момчиловския връх'
На път за Джурково спряхме до параклис "Св. Димитър", който се намира в подножието на едно от най-панорамните места в района - "Момчиловския връх". В параклиса запалихме свещички, след което се качихме до върха, който дава прекрасна панорама. Тук има и метален кръст, един от трите край селото.

Определено това е мястото, което задължително трябва да посетите. Природа, чист въздух, чиста храна, добри хора, които с удоволствие разказват за чудните тайни на село Момчиловци и неговите герои и красиви истории. 

3.09.17 г.

03.09.2017 - Plastic Bo. - Фестивал "Love Change Music" - Ловеч

Признавам си, че бях малко скептичен към този фестивал, може би си мислих, че това е лееека халтурка. Само че колко неочаквано приятната реалност ме отрезви, че направо ахнах.

Предиобяда в неделя с Ванчо подпалихме колата и газ към Ловеч. Точно в 14:50 бяхме в старите казарми на града - мястото, където щеше да се проведе фестивала. Между другото той вече се провеждаше, защото предния ден имаше фестивална програма с основна група Morcheeba.

С пристигането си ни посрещнаха, настаниха и се качихме на сцената са чек. След 15 мин бяхме готови и отидохме да пием биричка в очакване да стане 17:15 и да започне нашият сет.

Групата преди нас бе No Project Band и по нещастно стечение на обстоятелствата китаристката им скъса струна. Това наложи по-ранното им слизане от сцената. Имахме близо 10 мин бонус.

Излязохме на фона на все по-голямата тълпа, която се бе събрала пред сцената. Хората бяха много позитивни, с ясната нагласа, че са отишли на концерт и са там да се забавляват. Изпълнихме добре познатия ни лист от последно време - авторски песни и кавъри на български естрадни песни. Хората приеха добре всичко и мисля, че нещата тръгнаха добре. Хората все повече започваха да "влизат" във фестивала.

По време на нашето свирене
Времето бе чудесно и нищо не предвещаване бурята, която щеше да се разрази над главите ни само след няколко часа.

След нас на сцената излязоха Шкода, а ние с удоволствие ги слушахме хапвайки и пийвайки. След това отидохме в бекстейджа, където посрещнахме и дъжда. Той бе брутален и омете хората, изпълнителите и намокри всичко, което можеше да се намокри на сцената. При това положение фестивалът нямаше как да продължи и организаторите обявиха "край", точно преди участието на S.A.R.S. Нямаше крайно разочаровани хора, просто всичко, което можеше да се направи като организация бе направено, но срещу природата няма как да се върви.

Около 23:30 с Митко се качихме в колата и газ към Асеновград, където се прибрахме около 3 часа след полунощ. Страхотна организация!

2.09.17 г.

02.09.2017 - Следобедна разходка до водопад "Сливодолското падало"

На един от четирите моста към водопада
Използвахме последните хубави дни на лятото и в следобеда потеглихме към водопада. На пътеката имаше много хора, може би над 80, видях хора, които не бях виждал с години, изобщо пъстра работа.

След като се качихме до горе, слязохме на зелената барака, за да хапнем и починем на хлад, понеже в града температурите гониха 40 градуса. Тази разходка бе стратегически важна, тъй като заснехме някой счупени стъпъла, някой проблеми в маркировката и като цяло маркирах неща, които трябва да свършим тук на терен.

27.08.17 г.

27.08.2017 - Пешеходен преход село Джурково - Хайдушки поляни - село Джурково

Поглед към ливадите на "Самарджицкото"
Един от много красивите маршрути в Средните Родопи. Немалък като дължина, но приятен като ландшафт и постижим за хора, дори и с ниска туристическа подготовка. Със сигурност обаче непознат и предизвикателен за хора, които обичат красивите гледки.

Тръгва се от новия параклис "Св. Никола", който се намира в югозападния край на село Джурково. До тук може да стигнете и с лек автомобил.

От тук започва почвен път и след 2 км, през които минавате през 4 чешми, шахта на изоставена рудна галерия и малко деренце в местността "Долът", достигате до параклис "Св. Илия" с беседка. До тук имате гъсто положена жълта маркировка с няколко указателни табели за параклиса.

Продължавате по почвения път, който се движи успоредно на билото, следвайки извивките на планината. След два завоя преминавате през насипи от рудник "Говедарника", който е функционирал до скоро. След още няколко завоя достигате и до голям обор с няколко стопански постройки. Това е "Говедарника", и от тук се разкриват красиви гледки към село Здравец (махалите Бозова бичкия и Бъзето), както и към големите ливади на "Аланиката", намиращи се северно от селото.

Продължавате отново по пътя, който след нови няколко завоя излиза отново на огледно и широко място, наречено "Самарджицкото". Виждате вдясно от вас големи ливади и стопански постройки. На няколкото места до тук от пътя тръгват разклонения надолу, но вие се движите само в горните или в хоризонталните.

Билото и кулата в местността "Варницата"
От тук вече виждате големия ретранслатор, който се намира на билото, в местността "Варницата". След няколко серпентини с щадящ наклон достигате до билото, от където виждате чудесна гледка към Балкан махала, Манастир, върховете Преспа, Свобода и Тузлата.

Тук стъпвате на зелената маркировка, която обозначава маршрута село Здравец - рудник Кенан дере - село Манастир. По нея се движите около 500 м, след което тя се отбива в ляво, а вие започвате леко спускане от западната страна на билото, като се движите само по почвения път.

Преминавате през чешма с дървено корито, която е и последната ви до Хайдушки поляни. Може да пиете на воля от бистрите поточета, през които минавате, но ако предпочитате чешмите го имайте в предвид.

След още няколко завоя достигате и до подножието на голяма ливада. Мястото е наречено "Сарп борун". Тук почвения път (по който от Джурково може да стигнете до тук безпроблемно с джип) свършва. Тръгвате право нагоре по поляната и леко в дясно през гората, за да достигнете до горния край на ливадата. Тук трябва да сте много внимателни, защото пътят продължава през гората, но трябва да познавате района. Следвайте естествения горен край на ливадите и ще видите как пътя се появява, навлизайки в гората.

Тук отново сте на билото на рида "Манастирище" и вече преваляйки го, влизате в дълбока иглолистна гора. На "Сарп борун" може да се насладите на наистина прекрасни гледки към ридовете Манастирище, Добростанското плато и Радюва планина.

Гледка от "Сарп борун"
След кратък равен участък, започвате плавно спускане и след около 2 км излизате на просторна ливада, наречена "Данчова мандра". Тук още личат руини от стопанска постройка. Както името красноречиво говори, тук е имало мандра, собствениците на която са били двама братя - Стою и Сотир Данчови.

В долния десен край на ливадата пътят отново се спуска и достига до неголямо поточе. Достигайки до него хващате в дясно и пътя започва леко изкачване сред изобилие от малини.

След около 2 км достигате до последното изкачване преди да видите връх "Курбанери" и Хайдушки поляни. Тук вече сте на мястото, наречено "Юруцките гробища". От тук гледката е наистина божествена, а Родопа на няколко плана се разстила пред вас.

Следва спускане в рамките на около 500 м и излизате на черния път за Хайдушки поляни, между хижа Момчил юнак и малкото езерце, което се намира до хижата. Тук има чешма и беседка, може да хапнете и да починете, преди да тръгнете по обратния път.
------------------------------------------------------
Чешми по пътя - 6
Маркировка:
- от село Джурково до параклис "Св. Илия" - жълта
- от местността "Варницата" до разклона за рудник "Кенан дере" - зелена
Разстояние - 17 км в посока (около 35 в двете). Около 4.30 часа в посока
Трудност - ниска (подходящ за колела)

19.08.17 г.

18-19.08.2017 - Землячески събор на Хайдушки поляни

Хоро в разгара на събора
Това е един от най-уникалните по своята същност фестивали в Родопите, защото се организира и събира на веселба цели 6 села от района  - Кутела, Виево, Момчиловци, Манастир, Славейно и Петково.

За място на провеждане е избрана местността "Хайдушки поляни", която е известна със своята прохлада и дебели сенки през лятото. Организаторите подготвят шатри, маси, пейки, както и голяма закрита тента, която играе ролята на сцена. Всичко това е разположено до красивото езеро в източния край на местността - там, където и поляните са най-широки.

Тази година празникът бе открит с изпълнения на гайдарския оркестър на Момчиловци. Концертът от родопска музика бе представен от самодейци от читалищата от селата - домакини на събора. Танцьорите от клуб "Хоро"- Смолян поведоха хороводния ритъм на съборните поляни, а оркестър "Асеница" задоволяваше музикалните желания на гостите.

Веселата компания
Това събитие не е особено популярно в лятната фестивална програма на Родопите, но то има своята постоянна аудитория, предимно жители и техни роднини от селата, организатори на събора.

Приблизително между 500 и 1000 човека всяка година присъстват на тази своеобразна родова среща, за да разказват за своите села и тяхната красота, да послушат автентичен родопски фолклор и да изиграят едно кръшно хоро.

Тази година по традиция се събрахме на нашето си място над езерото. С приятелите от Кутела и Виево направихме сладка раздумка, пийнахме и изкарахме хубава вечер под звездите. На другия ден се разходихме до хижа Преспа и връх Курбанери, а след това с колелата покарахме до местността "Дългите блата", където набрахме малини, ягоди, къпини и боровинки, за да си направим чудесно сладко от горски плодове на Джурково в неделния следобед.

12.08.17 г.

12.08.2017 - Традиционен събор в село Джурково

Общ обяд пред селската църква
За поредна година в седмицата около Успение Богородично се организира общ обяд с водосвет, което играе ролята на събор. Храната е много, като всяка година се колят над 10-12 агнета. Дето се казва - изобилие.

Хубава инициатива, която освен, че сплотява местното население, запознава роднините, които не са се виждали дълги години. Общата трапеза се организира в двора на храм "Успение Богородично", където се варят и курбаните. По традиция задължително има по две или три гозби, хляб, безалкохолно, за да се превърне обядът в наистина в изобилие.

Дефицитът, който набира сила в последните години е липсата на оркестър и ограничаването на празника само в хранене. Преди 2 години, когато бяхме за пръв път имаше много хора (може би над 200 човека), оркестър "Пампорово" пя за всички присъстващи и стана хубаво събитие. Миналата година бе бутафорно с една певица и плейбек. Тази година нямаше и това.

Може би е хубаво да се помисли и за този аспект от събора, за да може да се превърне в истински празник и да се потвърди мнението, че "На мегдана без хоро не може".

9.08.17 г.

09.08.2017 - Представяне на книгата "Посоки"

В летния задух и почти нечовешките температури, в Читалището в Асеновград се проведе представянето на моята първа книга "Посоки" (40 туристически маршрута в община Асеновград).

Веднага искам да направя уговорката, че читалищното ръководство направи жест за мен, защото в този отпускарски сезон е много трудно да направиш каквото и да в някоя от сградите в града, където обикновено се правят подобен род мероприятия.

Паралелно с представянето на книгата, направихме и презентация "От връх Ком до нос Емине", в което разказахме за нашия поход по билото на Стара планина. Тук ми помагаха Банко и Благо, като хора, с които заедно тръгнахме по маршрута.

Беше много приятно и интелигентно събитие. Радвам се, че в този отпускарски месец и адското време толкова хора дойдоха да ме уважат.

5.08.17 г.

04-06.08.2017 - Летен лагер на хижа Преспа

Групата
За пръв път използвахме летните жеги, за да се съберем на хижа Преспа. Винаги сме го правили и го правим по традиция в началото на зимата, за да закрием туристическата година.

Горещините в града бяха непоносими и около 25 човека се изстреляхме нагоре, кой в хижата, кой по палатки, за да се съберем и да се накефим на хлада, който бе осезаем, на фона на 40-градусовите температури в Асеновград.

Пристигнахме в петък и бяхме около 7-8 човека. Пийнахме, хапнахме и легнахме да си почиваме. На другия ден се качих до връх "Пожарите" 1808 м., който се намира непосредствено над хижата. Набрах около 2 кг хубава манатарка, която изсушихме на място. Брахме и боровинки, които в неделята на Джурково направихме на сладко.

Вечерта хапнахме едно агне, посвирихме с близнаците, и попяхме баш до сабахлен. В неделята се търкаляхме по тревите, починахме и запалихме към Джурково.

2.08.17 г.

02.08.2017 - Преход в Рила - Мусала, Малка Мусала, Иречек и Дено

Поглед към Мусаленския циркус
Имате два варианта за качване до хижа Мусала - изходната точка за това изкачване. Единия е традиционен и пестящ време, а именно ползването на лифт. Станцията ви се намира в горната част на комплекса Боровец, срещу хотел Самоков.

Ако искате да ползвате лифта, избягвайте понеделник и вторник, когато е профилактичното техническо обслужване на съоръжението. Цената е 12 лв в двете посоки за възрастен, а работното време, според сезона е от 08:00 до 18:30 ч. (летен) и 08:30 до 16:00 (зимен). Пътуването с лифта продължава около 30 мин, като тръгвате от 1315 м и достигате до 2369 м. От тук до хижа Мусала имате около 0:45 - 1:00 ч по черен път, движещ се почти хоризонтално.

Втория начин за изкачването на хижата е пешеходен и започва на около 300 метра след входа за дворец "Царска Бистрица". Тук има уширение и чешма с пейки и маси и може да оставите автомобила си. От тук започва и маршрута за хижа Мусала. В рамките на около 7 км следвате червена маркировка, която се движи по изцяло черен и широк път по долината на река Бистрица. Тук гората е изцяло иглолистна.

Достигайки до долната станция на Маркуджиците пътят преминава в пътека. От тук през клек, следвайки зимната колова маркировка, в рамките на около 0:45 мин достигате до хижа Мусала. Алтернатива, вместо на места блатистата и запушена пътека, да поемете директно по писта Маркуджика и да излезете на черния, равен път от хижа Ястребец до хижа Мусала. Всички тези варианти са зимния маршрут до хижата.

Поглед към долината на река Мусаленска Бистрица
Летния маршрут до хижа Мусала, преминава през скала, наречена "Иконостаса". По средата между началото на пътека и долната станция на Маркуджиците се отделяте в дясно по едва различима в началото пътека, която в последствие става ясна и преминава през смесена гора.

Достигате "Иконостаса" и заобикаляте склона. Следва стръмно изкачване със серпентини и се изкачвате на панорамна скала от която виждате целия Мусаленски циркус. От тук следва неприятна отсечка сред клек и блатисти участъци. Излизате в подножието на писта Ястребец и по нея се качвате до горната станция на лифта и черния път за хижа Мусала.

Достигайки до хижа Мусала, може да починете на някой от кътовете за отдих в съседство. От тук нагоре ви предстои стръмен участък, в който пътеката вие серпентини сред преобладаващо алпийски терен. Не след дълго излизате на четвъртото Мусаленско езеро. То е разположено на 1650 m северно от връх Мусала на 2486 m н.в. Не се забелязва видими вток и отток на вода, а в края на лятото езерото значително намалява обема си

След равен участък, който се движи успоредно на езерото предстои изкачване с няколко серпентини и сте на ново езеро - Алековото. То е разположено на 1160 м на север-северозапад от връх Мусала на 2544 m н.в. Наречено е на името на близкостоящия връх Алеко. Езерото има площ 23,9 дка и дълбочина 14 m. Притокът и оттокът на вода са подземни.

Излизайки над езерото вече виждате и заслон Еверест. До него имате около 20-25 мин ходене с неголямо изкачване.

Второто и Третото (Алеково) Мусаленско езеро
Заслонът, познат и като "Леденото езеро" е бил предвиден за нашите експедиции в Хималаите, но начинанието се проваля и сградата е монтирана тук. Намиращото се до него най-високо от седемте Мусаленски езера - "Леденото" (2709 м) е второ по височина в България, след Горното Полежанско (2710 м), намиращо се в Пирин.

От тук до върха се стига за около 30 - 40 мин по стръмна пътека, която щадящо се движи на серпентини. Достигайки до върха, може да се насладите на прекрасни гледки към целия Мусаленски циркус и към язовир Бели Искър. Може да си направите снимка за спомен на пирамидата и да си починете пред сградата на метеорологичната станция. Тук сте на "покрива" на Балканския полуостров.

От тук до връх Малка Мусала (2902 м) ви води тесен скален ръб, който не е обезопасен. Пътеката започва от източната страна на връх Мусала, край синята сграда на метеорологичната станция. В началото е различима и почти равна, но в последствие започват спускания, тя минава през опасни пасажи, които биха проблем за хора със страх от височини. Пътеката се движи от южната страна на ръба - там, където наклонът е по-приемлив. В най-долната си част е основния момент за преминаването на "Трионите" - триметрова скала, на която трябва да се покатерите и да преминете през процепа между скалите. От тук започва изкачване до връх Малка Мусала.

Трионите, снимани от югоизток
На връхната точка имате голяма пирамида, направена от камъни. Виждате чудесно връх Мусала и два циркуса - Мусаленския и Маришкия, със заобикалящите го върхове Голям и Малък Близнак, Маришки чал и Манчо. Гледката е божествена.

От тук до връх Иречек ви предстои скален ръб, подобен на "Трионите". За ясно изразена пътека е силно да се говори, но има утъпкани пасажи, които показват вярната посока. Тук трябва да се проврете през няколко процепа и да преминете няколко площадки, намиращи се на около 2 метра една над друга. С внимание и в сухо време няма да имате проблеми.

Слизайки в най-ниската точка между Малка Мусала и Иречек, пътеката става по-ясна и се движи на няколко метра южно от ръба. Отново преминавате край отвесни скали, но тук вече участъкът е далеч по-безопасен.

Излизайки на връхната точка на Иречек (2852 м) отново се изпълвате с чудесни панорами. Тук вече виждате премката между Иречек и Дено (2790 м). В северозападния и край се намира скалния феномен Сфинкса, а в югоизточната и връх Студения чал (2794 м). Без да търсите пътека се движите по затревеното равно пространство, което ще ви отведе до връх Дено, с който през цялото време имате визуална връзка.

От Сфинкса до връх Дено имате не повече от 1 км. Достигайки върха се наслаждавате на най-панорамните гледки от четирите върха. Тук имате 360 градусова просторна панорама, награда за изминатите километри и изкачената положителна денивелация.

Поглед от Дено към Иречек, Малка и Голяма Мусала
Връщате се отново до Сфинкса и се спускате от източния му край по пътека, която с много серпентини ви отвежда до Петото езеро в Мусаленския циркус.

То е разположено на 1500 m на север-североизток от връх Мусала, на 2393 m н.в. Познато е още като Каракашевото езеро на името на удавил се в езерото младеж с това име. Има площ 26.2 дка и дълбочина 6,6 m. То е най-голямото в групата от седем езера в циркуса. От тук с леко спускане преминавате край шестото и най-малко езеро. То е разположено между петото и седмото езеро, на 1770 m северно от връх Мусала. Лежи на 2391 m н.в. Има площ едва 2,6 дка, а дълбочината му не надвишава 0,5 m.

Достигате до седмото, най-ниско езеро. То е разположено на 1890 м северно от връх Мусала на 2389 m н.в. Има площ 13.4 дка и дълбочина 1,6 m. На северният му бряг е разположена хижа Мусала.

От тук по обратния машрут слизате до изходната точка.

Дължина на маршрута - 21 км
Положителна денивелация - 1400 м
Маркировка (от Боровец до връх Мусала - червена лентова и колова-зимна)
Чешми по пътя (една на зимния маршрут от Боровец до долна станция на Маркуджиците, една до хижа Мусала и една под заслон Еверест)
Време за преминаване - 8-9 ч
Трудност - висока

22.07.17 г.

22.07.2017 - Разходка до Александруполис (Гърция)

Крайбрежната алея
Това е един от най-популярните маршрути за културен туризъм или дори само за разходка за хората, живеещи в югоизточна България. Чудесната инфраструктурна връзка, общата и богата история на района, както и красивите плажове са като магнит за хората, които не разполагат с много време или финансови възможности да си позволят разходка до красивия крайморски град.

Влизате в Гърция през ГКПП Капитан Петко войвода – Орменион. От там преминавате край град Орестиада, където при свободно време може да разгледате красивите църкви "Св. Богородица Маришка" и "Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат" с намиращата се вътре чудотворна икона "Св. Богородица Всевиждаща".

Преминавате и край град Димотика, който е истинска съкровищница на средновековна история. Тук може да разгледате средновековната крепост и многото храмове, най-красив сред който е митрополитския - "Света Богородица Елефтеротрия“ (Св. Богородица Освободителка).

Следващата ви възможност за спирка е манастир "Успение Богородично" край село Корнофолия, известен със своята храмова икона "Св. Богородица Портаитиса" (Вратарница). Манастирът е голям, подреден и определно има какво да видите тук.

Достигате и до крайната си цел - Александруполис. Градът е разположен на северния бряг на Бяло море на няколко километра западно от устието на река Марица (Еврос) в подножието на ниската планина Овчарица (Цопан). Наброява 55 000 жители. Създаден е сравнително късно - през 1850 г. като рибарско селище.

Фарът - една от основните забележителности
Основната забележителност на града е красиво благоустроената крайбрежна алея с прословутия фар. Той е с височина 27 м и е втория по височина фар в света. Забелязва се на 40 км.

На пристанището, което се намира в непосредствена близост има импровизирана рибна борса, а на самия морски бряг малко по-надолу е и красивия параклис "Св. Евпъл" от където се ширва безбрежна гледка чак до остров Самотраки, който при ясно време виждате чудесно.

Може да посетите и храм "Св. Никола", закрилник на моряците, който е на особена почит в тези рибарски земи. 

1.07.17 г.

01.07.2017 - Plastic Bo. - Фестивал "Hills of Rock" - Пловдив

За нас бе огромна чест да сме част от този фестивал. За никой не е тайна, че ние много харесваме много голяма част от изпълнителите, които взеха участие в това събитие. Да свириш преди PIF и Guano Apes не се случва често.

Сутринта ни започна с бясно препускане из шосетата, за да стигнем навреме за прякото включване от фестивала, което направиха Бтв. Свършихме работата и около 10:30 отидохме към Коматево, за да порепетираме малко преди чека и свиренето. Жегата бе непоносима, пихме по 2 бири и посвирихме половин час и хайде обратно към фестивала. Там групата преди нас тъкмо довършваше своя чек. Владо се обади, че не му е добре и няма да успее да се пласира за чека. Направихме бързо нагласяне, 2-3 откъса от песни и се подготвихме да си ходим. Да, ама не. Дойде едно момиче и ни покани да отидем до шатрата на Z Rock за да дадем интервю на Краси Москов. Отидохме, раздадохме се зад микрофона и този път наистина се прибрахме до Аеновград, защото температурите бяха 40 +.

Вечерта отидохме 30 мин преди нашето свирене. Хората прииждаха и пълнеха поляните пред трите сцени. Нашето участие беше в рамките на около половин час. Изсвирихме добре познати песни, Владо за щастие успя да дойде, но нещо се беше натровил или претоплил и беше блед като платно.


Хората ставаха все повече и това можеше само да ни радва. Точно с края на нашия сет тъмнината се спусна навсякъде. Идваше ред и на големите PIF. Те засвириха богат букет от нови и стари песни, които обичахме и се насладихме на тяхното свирене. Комарите бяха много зли и направо ни направиха на решето.

За съжаление тежките жеги, дългия и много натоварен ден ни бе смазал и нямахме сили за нищо. След свиренето на PIF се натоварихме в колата и отидохме в Асеновград, където се разтоварихме в репетиционната, пихме по една бира и се прибрахме да почиваме, че след един ден тръгвах за Ком-Емине.

Страхотна организация, прекрасен звук. Усеща се, че ако има идея този фестивал да има корени и да се развива, мястото, екипът, който го реализира, хората, които бяха ангажирани с реда бяха абсолютни професионалисти. Адмирации!


10.06.17 г.

10.06.2017 - Връх Циганско градище 1827 м и връх Съдилището - 1593 м

Село Мочуре и виещото се на серпентини шосе
Връх Циганско градище (до 29 юни 1942 г. Ченгене хисар, до 27 април 1945 г. Грамада е връх в Родопите на височина 1827 м и едноименно тракийско светилище. Намира се в изключително красив и почти непознат за туристите район.

Изходна точка за изкачването на върха е село Мочуре, което се намира на 18 км от гр. Рудозем. Колкото и учудващо да звучи, до селото има идеален асфалтов път и придвижването до тук не е проблем.

В центъра на селото има достатъчно голямо място за паркиране. От тук започват зелена маркировка и множество табели с надпис "Гранична застава". Почти през цялото време се движите по почвен път, който е в сравнително добро състояние и е безпроблемен за преминаване за джипове.

След първоначално изкачване пътят става почти хоризонтален и след 1 км сте при застава Мочуре и граничния кльон с граничния портал. За разлика от болшинството сгради и паркове на БА, тук нещата за сравнително много добре запазени. Тук вниманието е задължително, защото маршрута се отделя в ляво преди заставата, непосредствено след портала.

Край заставата
Следва участък от около 1.5 км сред красиви ливади и безбрежни панорами. Тук виждате кулата на връх Снежанка (Пампорово), НАО Рожен и върховете Преспа и Свобода. Преминавате през ловно чакало и не след дълго достигате до кът за отдих с барбекю, чешма и тоалетна.

От тук табелите вече са с надпис за следващия обект по пътя - "Граничната наблюдателна вишка". Вишката е възстановена и обезопасена. От нея могат да се видят изключителни панорамни гледки във всички посоки – обширни територии от Северна Гърция и Южна България. На вишката е монтиран далекоглед за наблюдение на природните забележителности, дивите животни и птици.

От края на ливадите започвате плавно изкачване и в рамките на 1.5 км се движите сред смесена гора и открити пространства, като пътя се движи в посока юг-югоизток. Достигате до широка поляна, на която ще видите още едно чакало. Малко след него има нов кът за отдих, а от тук, в обратна посока и нагоре се отделя пътя за наблюдателната вишка. Пътя за връх Циганско градище продължава направо.

След още 500 м, достигате до разклон. На горния път вече виждате и първата табела "Връх Циганско градище". По долния се стига директно в югоизточното подножие на "Малкото Ченгене" (връх Малко Циганско градище"). Там има беседка, а местността се нарича "Брахимовото". Междувременно дотам се минава през още един заслон, но този маршрут е по-удобно да се ползва за връщане.

Връх Циганско градище, погледнат от "Малкото Ченгене"
От разклонението започва изкачване сред букова гора и след около 500 м пътя прави почти обратен завой и не след дълго излиза на равно място, където виждате и гранична пирамида N 64. От тук до върха следвате ясна пътека, която набира височина, преминавате през гранична пирамида N 63 и след 1 км сте на върха, където се намира и гранична пирамида N 62.

Тук има малък заслон, а по останките от зидове и грамадите камъни личи, че мястото е било застроено в древността.

Храмът е бил разположен на самата гранична бразда, като ¾ от него са в българска територия, а ¼ е на територията на Р. Гърция. Предполага се, че е бил посветен на бог Дионис, е действал в продължение на поне 700 години (за това може да се съди по намерените монети), е напълно унищожен от времето и иманярите. При разкопките са намерени редица монети и част от оброчна плоча.

Историческата истина за светилището е претворена в легенда за Божествена кула (с която циганите искали да достигнат до Бог), която поради неразбирателство на построилите я хора се срутила. От тази легенда идва и името на местността „Циганско градище“, което е идентично и за българи и гърци (на гръцки върхът и местността са известни като Гифтокастро, което означава Цигански замък, Циганска крепост). По времето на Османската империя местността се е наричала „Ченгене хисар“, което отново ни връща към споменатата легенда.

Връх "Малко Циганско градище", погледнат от юг
Следващата гранична пирамида N 61 се намира на съседния връх "Малко Циганско градище". Между двата върха се движите по трудноразличима пътека, която е маркирана, но заради камъните и високата растителност ходенето не е особено приятно. Растоянието е около 1.5 км.

От "Малкото Ченгене" се разкриват страхотни панорами. Вече ясно виждате връх Кулата, където е и пирамида N 60. Тук браздата прави завой на изток и не след дълго на тази права се намира и връх Съдилището.

Слизането по южния склон на върха изглежда доста предизвикателно заради наклона, но с повече внимание и оглеждане на терена, слизането до подножието става безпроблемно. За около 500 м достигате до беседка, до която води черния път, който преди това сте изоставили, за да започнете изкачване на "Циганско градище". Това място се нарича "Брахимовото".

От тук до подножието на връх Кулата има 2 км, сред открито пространство и с леки спускания и изкачвания. През цялото време имате чудесна гледка към вече изкачения "Малко Циганско градище", а в дясно от вас се виждат чудесни панорами към Гърция.

В подножието на връх Кулата, завивате наляво по маркировката. Това е опция, която ви печели време, ако не искате на се движите точно по браздата и да качвате или слизате няколкото върха до Съдилището. Това е черен път, който не след дълго свършва и от него продължава ясно оформена пътека. Тя подсича височините, на които има гранични пирамиди (от 59 до 57).

Разцъфнал див родопски крем
Благодарение на факта, че се намира в гранична зона и районът около върха е бил сравнително защитен от човешка намеса, флората и фауната са изключително запазени и богати. В района на връх Циганско градище е най-голямата популация на цветето-ендемит Родопски крем, което е сред от причините местността да попадне в зоната „Натура-2000“ под обозначението BG0000372 съгласно Директива за хабитатите 92/43/ЕЕС от 11/2006 г.

Ако сте тук през месеците юни или юли, ще имате късмета да го видите и снимате. (Родопски крем (Lilium rhodopeum) е растение от семейство Кремови, което се среща само в планина Родопи. Луковицата на растението е светложълта на цвят и дълга от 3,5 до 4,5 cm. Вирее само в Родопите на височина от 80 до 2 100 m. Цъфти през юни и юли, а дължината на наземната част е 80-120 cm. Родопският крем е определен през 1984 г. като рядко и защитено растение на територията на България.)

След нови 2.5 км, през които пътеката се движи почти хоризонтално, следвайки извивките на планината, достигате до западното подножие на Съдилището и гранична пирамида N 56. Пътеката продължава зад отвесите и не след дълго излиза на обезопасен панорамен пасаж. Тук трябва да сте особено внимателни, защото урвите са много дълбоки и всяко едно невнимание може да е фатално.

Продължавате по пътеката, която в един момент се отделя и започва косо изкачване към върха. След няколко десетки метра вече сте горе. Тук има беседка, а пасажите над нея са обезопасени с парапет. Гледките са наистина божествени, неслучайно Съдилището е наричано "Черешката на тортата" в този цялостен маршрут.

Гледка от Съдилището. 
До тук сте изминали около 13 км., времето, за което достигате до тук от селото е около 6 часа (със снимки, почивки и храна), а денивелацията, която сте изкачили е около 1000 м.

От тук до местността "Брахимовото" (беседката в подножието на връх "Малко Циганско градище") се връщате по познатия ви вече маршрут. Тук, с цел да подсечете Голямото и Малкото Градище, поемате по черния път, който продължава встрани от беседката. Не след дълго той ви отвежда до чешма, а след нея има и заслон.

От заслона пътя поема на ляво. Бъдете внимателни, когато достигнете до място, където пътищата се разделят. Тук има две табели за посоката, от която идвате - "Местност "Брахимовото" и "Връх "Съдилището". Подминавате ги и завивате в ляво по пътя, който в началото леко набира височина, движейки се по очертанията на планината. Следва дълъг хоризонтален участък, в който преминавате през беседка с барбекю и чешма и достигате на мястото, където на идване сте хванали горния път за върха и сте видяли първата табела "Връх "Циганско градище".

Стъпвате на маршрута, по който сте дошли и след около 1:45 ч. сте в село Мочуре. Връщането е значително по-лесно и по-бързо и се изминава за около 3:30 ч. По целия маршрут няма опасни участъци, а изкачванията са балансирани и щадящи, което го прави подходящ и за неподготвени туристи. Маршрутът е част от трансграничната родопска екопътека Хвойна - Ставропули с обща дължина около 180 км. (около 100 км са в българска територия, което я прави най-дългата в България). Маршрут Мочуре - връх Циганско градище - връх Съдилището - село Мочуре, е с обща дължина 25-27 км и се изминава за около 10 часа, през които да се насладите на фотография и почивки.

Ето и трак за маршрута: тук

14.05.17 г.

14.05.2017 - Хаджидимовски манастир "Св. Георги"

Дворът на манастира
Хаджидимовският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български мъжки манастир, подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква, спадащ към Гоцеделчевската духовна околия. Обявен е за паметник на културата с регионално значение.

Манастирът е най-големият по долината на Места и трети в Югозападна България след Рилския и Роженския. Намира се на възвишение южно от град Хаджидимово, чието старо име е Сингартия (или Долно Сингартия) и затова в миналото манастирът е известен и като Сингартийски или Долносингартийски. Построен е върху старо християнско светилище.

 Църквата е изградена през 1864 г. Надписът в храма гласи: „Съгради се този храмъ прѣзъ 1864 год. съ общо на христиѧнитѣ иждивеніе, а тукъ се изобрази въ времето на третиѧ Български Екзархъ Йосифъ Iй и първиѧ Бълг. Неврокопски Митрополитъ Иларионъ I 1911.“ В следващата 1865 г. църквата е осветена.

Манастирската църква
Манастирът на два пъти е опожаряван. През 1979 г. е построен параклисът „Свети Димитър“, чиято вътрешна украса е изцяло дело на неврокопския художник Костадин Златков.

 Иконостасните икони са дело на неврокопския майстор Серги Георгиев. На иконата на Света Богородица има надпис: „Платецъ Ѳеѡдоръ Стефанович ѿ Неврокопъ на 1866 септем 15 рука Стергіа“. Подписът на иконата на Свети Анастасий е „1870 рук Стергіа“, а на „Възнесение Илиино“ „Платецъ честниы брате Иліа и Нікола Вулковы и чада егѡ напомненіе 1866 септемвріѧ з рука Стергіѧ“.

Иконостасът и владишкият трон са възстановени по автентичния образец. В храма има смятана за чудотворна икона на Свети Георги, датирана към 1750-1800 г. Откритата при разкопаването икона се пазела в олтар и не била изнасяна за поклонения. Затова постепенно била забравена и не и се е отдавала особена почит.

Новостроящите се манастирски сгради
През 1961 г. по настояване на църковното настоятелство на манастира с председател Трифон Симидчиев, чрез Неврокопската митрополия тя била изпратена в БАН за освидетелстване. Установено е, че същата датира от периода 1750 – 1800 г.

На 6 май 1961 г. е върната в манастира и осветена от Неврокопския митрополит Пимен и изложена за поклонение.

На 29 юли 1979 г. в манастира избухва пожар. Храмът изгаря напълно, като оцелява единствено чудотворната икона на Св. Георги. С помощта на Неврокопската митрополия и дарения, само за 8 месеца, черквата е възстановена, и на 6 май 1980 г. осветена

източници:
Уикипедия
Свети места

14.05.2017 - Общински исторически музей - Гоце Делчев

 Общинският исторически музей в град Гоце Делчев (Неврокоп), България, е открит през 1979 година и целта му е да запазва и популяризира историческото наследство на Неврокопско.

 Музеят разполага с 12 експозиционни зали, лапидариум и двор с автентична чешма. Има два отдела – Археология и Етнография. В археологическата експозиция има тракийска колесница, тракийска керамика, нумизматична колекция, произведения на изкуството и архитектурата от римския град Никополис ад Нестум.

Музеят организира ежегодишни изложби на археологически находки от тракийската, славянската и българската култура, открити в долината на Места. В етнографския раздел има 1500 експоната – инструменти и предмети, показващи местните занаяти в края на XVII и началото на XIX век – грънчарство, медникарство, звънчарство.

Музеят е разположен в сграда изградена в 1877 година в стил барок. Сградата има дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори резбари, представители на Дебърската резбарска школа.

Част от 100 Национални туристически обекта. Има печат и марка. Намира се на ул "Христо Ботев" 26, която се намира в центъра на града. Имате удобен достъп с лек автомобил.

Източник: Уикипедия

13.05.17 г.

13.05.2017 - Пещера "Ангитис" (Гърция)

В пещера "Ангитис" (Маара)
Предстоеше един интензивен ден в Гърция, в който по програма имахме два обекта. На пръв поглед нищо работа, но имахме пътуване от Асеновград и настаняване в къщи за гости в село Лещен, където щяхме да нощуваме.

Срещата ни беше около 11:00 ч в центъра на село Лещен. Събрахме се, намерихме къщите за гости, настанихме се и поехме към границата.

Без проблем преминахме граничните пунтове и по прекрасен път достигнахме до пещерата в 13:40 ч. Безплатен паркинг (в чужбина почти не може да видите чичовци с мобилни касови апарати да тичат подир колите), заведения и прекрасна инфраструктура. Това бе първото, което ни направи впечатление. До касата и входа на пещера има около 200 м. До тях се стига по красива дървена алея, която е изградена успоредно до река "Драматица", която излиза от пещерата. Мястото е прохладно и заради огромните чинари. Преди да преминете мостчето, което пресича реката, се преминава през красив каменен параклис, посветен на Св. св. Константин и Елена.

Входните такси за пещерата са 7 евро, а за групи над 25 човека, таксата е 4 евро. Ние бяхме 20 човека и не знам по какъв парграф ни таксуваха по някаква средна тарифа от 5 евро на човек, за което ние нямахме против, разбира се.

Невероятните скални форми в пещерата
Беседата е включена в цената и затова изчакахме да стане 14:00 ч, за да влезем организирано, заедно с екскурзовода. Беседата бе на английски, на няколко места в пещерата.

Бяхме предупредени, че постоянната температура вътре е 17 градуса и който прецени да си сложи връхна дреха. Цялата обиколка из социализираната част на пещерата е в рамките на 40 мин. Първите обследвания се правят през 1978 г. През 2000 г. са отворени за посетители и тези 500 м. които днес са достъпни. Цялата проучена част на пещерата е 10020 м. а се смята, че общата и дължина е около 25 км, което я нарежда сред трите най-дълги речни пещери в света.

В пещерата е открит уникален вид риба, който е навлязъл 6500 метра навътре в пещерата, както и уникален вид полупрозрачно ракообразно на 7100 метра от входа на пещерата. Явно тук има много неразкрити тайни от животинския свят, обитаващ това подземно място.

За мен лично, това бе най-впечатляващата пещера, в която съм бил. Всичко бе много внушително, а различните светлини, с които тя бе обагрена, създаваха допълнителен колорит. 

Излязохме през друг вход, в близост до основния. В края на пещерата има много голямо колело, което вади вода за да захранва изкуствен водопад, който сега не работеше.

Около 15:00 ч приключихме и се отправихме към автомобилите, доволни от видяното. Пещерата напълно оправда очакванията ни като атрактивна туристическа дестинация. Всичко вървеше по план и се отправяхме към Драмски Боздаг, където щяхме да изкачим връх Свети Пророк Илия - 2232 м, който бе и първенец на планината.