10.06.17 г.

10.06.2017 - Връх Циганско градище 1827 м и връх Съдилището - 1593 м

Село Мочуре и виещото се на серпентини шосе
Връх Циганско градище (до 29 юни 1942 г. Ченгене хисар, до 27 април 1945 г. Грамада е връх в Родопите на височина 1827 м и едноименно тракийско светилище. Намира се в изключително красив и почти непознат за туристите район.

Изходна точка за изкачването на върха е село Мочуре, което се намира на 18 км от гр. Рудозем. Колкото и учудващо да звучи, до селото има идеален асфалтов път и придвижването до тук не е проблем.

В центъра на селото има достатъчно голямо място за паркиране. От тук започват зелена маркировка и множество табели с надпис "Гранична застава". Почти през цялото време се движите по почвен път, който е в сравнително добро състояние и е безпроблемен за преминаване за джипове.

След първоначално изкачване пътят става почти хоризонтален и след 1 км сте при застава Мочуре и граничния кльон с граничния портал. За разлика от болшинството сгради и паркове на БА, тук нещата за сравнително много добре запазени. Тук вниманието е задължително, защото маршрута се отделя в ляво преди заставата, непосредствено след портала.

Край заставата
Следва участък от около 1.5 км сред красиви ливади и безбрежни панорами. Тук виждате кулата на връх Снежанка (Пампорово), НАО Рожен и върховете Преспа и Свобода. Преминавате през ловно чакало и не след дълго достигате до кът за отдих с барбекю, чешма и тоалетна.

От тук табелите вече са с надпис за следващия обект по пътя - "Граничната наблюдателна вишка". Вишката е възстановена и обезопасена. От нея могат да се видят изключителни панорамни гледки във всички посоки – обширни територии от Северна Гърция и Южна България. На вишката е монтиран далекоглед за наблюдение на природните забележителности, дивите животни и птици.

От края на ливадите започвате плавно изкачване и в рамките на 1.5 км се движите сред смесена гора и открити пространства, като пътя се движи в посока юг-югоизток. Достигате до широка поляна, на която ще видите още едно чакало. Малко след него има нов кът за отдих, а от тук, в обратна посока и нагоре се отделя пътя за наблюдателната вишка. Пътя за връх Циганско градище продължава направо.

След още 500 м, достигате до разклон. На горния път вече виждате и първата табела "Връх Циганско градище". По долния се стига директно в югоизточното подножие на "Малкото Ченгене" (връх Малко Циганско градище"). Там има беседка, а местността се нарича "Брахимовото". Междувременно дотам се минава през още един заслон, но този маршрут е по-удобно да се ползва за връщане.

Връх Циганско градище, погледнат от "Малкото Ченгене"
От разклонението започва изкачване сред букова гора и след около 500 м пътя прави почти обратен завой и не след дълго излиза на равно място, където виждате и гранична пирамида N 64. От тук до върха следвате ясна пътека, която набира височина, преминавате през гранична пирамида N 63 и след 1 км сте на върха, където се намира и гранична пирамида N 62.

Тук има малък заслон, а по останките от зидове и грамадите камъни личи, че мястото е било застроено в древността.

Храмът е бил разположен на самата гранична бразда, като ¾ от него са в българска територия, а ¼ е на територията на Р. Гърция. Предполага се, че е бил посветен на бог Дионис, е действал в продължение на поне 700 години (за това може да се съди по намерените монети), е напълно унищожен от времето и иманярите. При разкопките са намерени редица монети и част от оброчна плоча.

Историческата истина за светилището е претворена в легенда за Божествена кула (с която циганите искали да достигнат до Бог), която поради неразбирателство на построилите я хора се срутила. От тази легенда идва и името на местността „Циганско градище“, което е идентично и за българи и гърци (на гръцки върхът и местността са известни като Гифтокастро, което означава Цигански замък, Циганска крепост). По времето на Османската империя местността се е наричала „Ченгене хисар“, което отново ни връща към споменатата легенда.

Връх "Малко Циганско градище", погледнат от юг
Следващата гранична пирамида N 61 се намира на съседния връх "Малко Циганско градище". Между двата върха се движите по трудноразличима пътека, която е маркирана, но заради камъните и високата растителност ходенето не е особено приятно. Растоянието е около 1.5 км.

От "Малкото Ченгене" се разкриват страхотни панорами. Вече ясно виждате връх Кулата, където е и пирамида N 60. Тук браздата прави завой на изток и не след дълго на тази права се намира и връх Съдилището.

Слизането по южния склон на върха изглежда доста предизвикателно заради наклона, но с повече внимание и оглеждане на терена, слизането до подножието става безпроблемно. За около 500 м достигате до беседка, до която води черния път, който преди това сте изоставили, за да започнете изкачване на "Циганско градище". Това място се нарича "Брахимовото".

От тук до подножието на връх Кулата има 2 км, сред открито пространство и с леки спускания и изкачвания. През цялото време имате чудесна гледка към вече изкачения "Малко Циганско градище", а в дясно от вас се виждат чудесни панорами към Гърция.

В подножието на връх Кулата, завивате наляво по маркировката. Това е опция, която ви печели време, ако не искате на се движите точно по браздата и да качвате или слизате няколкото върха до Съдилището. Това е черен път, който не след дълго свършва и от него продължава ясно оформена пътека. Тя подсича височините, на които има гранични пирамиди (от 59 до 57).

Разцъфнал див родопски крем
Благодарение на факта, че се намира в гранична зона и районът около върха е бил сравнително защитен от човешка намеса, флората и фауната са изключително запазени и богати. В района на връх Циганско градище е най-голямата популация на цветето-ендемит Родопски крем, което е сред от причините местността да попадне в зоната „Натура-2000“ под обозначението BG0000372 съгласно Директива за хабитатите 92/43/ЕЕС от 11/2006 г.

Ако сте тук през месеците юни или юли, ще имате късмета да го видите и снимате. (Родопски крем (Lilium rhodopeum) е растение от семейство Кремови, което се среща само в планина Родопи. Луковицата на растението е светложълта на цвят и дълга от 3,5 до 4,5 cm. Вирее само в Родопите на височина от 80 до 2 100 m. Цъфти през юни и юли, а дължината на наземната част е 80-120 cm. Родопският крем е определен през 1984 г. като рядко и защитено растение на територията на България.)

След нови 2.5 км, през които пътеката се движи почти хоризонтално, следвайки извивките на планината, достигате до западното подножие на Съдилището и гранична пирамида N 56. Пътеката продължава зад отвесите и не след дълго излиза на обезопасен панорамен пасаж. Тук трябва да сте особено внимателни, защото урвите са много дълбоки и всяко едно невнимание може да е фатално.

Продължавате по пътеката, която в един момент се отделя и започва косо изкачване към върха. След няколко десетки метра вече сте горе. Тук има беседка, а пасажите над нея са обезопасени с парапет. Гледките са наистина божествени, неслучайно Съдилището е наричано "Черешката на тортата" в този цялостен маршрут.

Гледка от Съдилището. 
До тук сте изминали около 13 км., времето, за което достигате до тук от селото е около 6 часа (със снимки, почивки и храна), а денивелацията, която сте изкачили е около 1000 м.

От тук до местността "Брахимовото" (беседката в подножието на връх "Малко Циганско градище") се връщате по познатия ви вече маршрут. Тук, с цел да подсечете Голямото и Малкото Градище, поемате по черния път, който продължава встрани от беседката. Не след дълго той ви отвежда до чешма, а след нея има и заслон.

От заслона пътя поема на ляво. Бъдете внимателни, когато достигнете до място, където пътищата се разделят. Тук има две табели за посоката, от която идвате - "Местност "Брахимовото" и "Връх "Съдилището". Подминавате ги и завивате в ляво по пътя, който в началото леко набира височина, движейки се по очертанията на планината. Следва дълъг хоризонтален участък, в който преминавате през беседка с барбекю и чешма и достигате на мястото, където на идване сте хванали горния път за върха и сте видяли първата табела "Връх "Циганско градище".

Стъпвате на маршрута, по който сте дошли и след около 1:45 ч. сте в село Мочуре. Връщането е значително по-лесно и по-бързо и се изминава за около 3:30 ч. По целия маршрут няма опасни участъци, а изкачванията са балансирани и щадящи, което го прави подходящ и за неподготвени туристи. Маршрутът е част от трансграничната родопска екопътека Хвойна - Ставропули с обща дължина около 180 км. (около 100 км са в българска територия, което я прави най-дългата в България). Маршрут Мочуре - връх Циганско градище - връх Съдилището - село Мочуре, е с обща дължина 25-27 км и се изминава за около 10 часа, през които да се насладите на фотография и почивки.

Ето и трак за маршрута: тук

14.05.17 г.

14.05.2017 - Хаджидимовски манастир "Св. Георги"

Дворът на манастира
Хаджидимовският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български мъжки манастир, подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква, спадащ към Гоцеделчевската духовна околия. Обявен е за паметник на културата с регионално значение.

Манастирът е най-големият по долината на Места и трети в Югозападна България след Рилския и Роженския. Намира се на възвишение южно от град Хаджидимово, чието старо име е Сингартия (или Долно Сингартия) и затова в миналото манастирът е известен и като Сингартийски или Долносингартийски. Построен е върху старо християнско светилище.

 Църквата е изградена през 1864 г. Надписът в храма гласи: „Съгради се този храмъ прѣзъ 1864 год. съ общо на христиѧнитѣ иждивеніе, а тукъ се изобрази въ времето на третиѧ Български Екзархъ Йосифъ Iй и първиѧ Бълг. Неврокопски Митрополитъ Иларионъ I 1911.“ В следващата 1865 г. църквата е осветена.

Манастирската църква
Манастирът на два пъти е опожаряван. През 1979 г. е построен параклисът „Свети Димитър“, чиято вътрешна украса е изцяло дело на неврокопския художник Костадин Златков.

 Иконостасните икони са дело на неврокопския майстор Серги Георгиев. На иконата на Света Богородица има надпис: „Платецъ Ѳеѡдоръ Стефанович ѿ Неврокопъ на 1866 септем 15 рука Стергіа“. Подписът на иконата на Свети Анастасий е „1870 рук Стергіа“, а на „Възнесение Илиино“ „Платецъ честниы брате Иліа и Нікола Вулковы и чада егѡ напомненіе 1866 септемвріѧ з рука Стергіѧ“.

Иконостасът и владишкият трон са възстановени по автентичния образец. В храма има смятана за чудотворна икона на Свети Георги, датирана към 1750-1800 г. Откритата при разкопаването икона се пазела в олтар и не била изнасяна за поклонения. Затова постепенно била забравена и не и се е отдавала особена почит.

Новостроящите се манастирски сгради
През 1961 г. по настояване на църковното настоятелство на манастира с председател Трифон Симидчиев, чрез Неврокопската митрополия тя била изпратена в БАН за освидетелстване. Установено е, че същата датира от периода 1750 – 1800 г.

На 6 май 1961 г. е върната в манастира и осветена от Неврокопския митрополит Пимен и изложена за поклонение.

На 29 юли 1979 г. в манастира избухва пожар. Храмът изгаря напълно, като оцелява единствено чудотворната икона на Св. Георги. С помощта на Неврокопската митрополия и дарения, само за 8 месеца, черквата е възстановена, и на 6 май 1980 г. осветена

източници:
Уикипедия
Свети места

14.05.2017 - Общински исторически музей - Гоце Делчев

 Общинският исторически музей в град Гоце Делчев (Неврокоп), България, е открит през 1979 година и целта му е да запазва и популяризира историческото наследство на Неврокопско.

 Музеят разполага с 12 експозиционни зали, лапидариум и двор с автентична чешма. Има два отдела – Археология и Етнография. В археологическата експозиция има тракийска колесница, тракийска керамика, нумизматична колекция, произведения на изкуството и архитектурата от римския град Никополис ад Нестум.

Музеят организира ежегодишни изложби на археологически находки от тракийската, славянската и българската култура, открити в долината на Места. В етнографския раздел има 1500 експоната – инструменти и предмети, показващи местните занаяти в края на XVII и началото на XIX век – грънчарство, медникарство, звънчарство.

Музеят е разположен в сграда изградена в 1877 година в стил барок. Сградата има дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори резбари, представители на Дебърската резбарска школа.

Част от 100 Национални туристически обекта. Има печат и марка. Намира се на ул "Христо Ботев" 26, която се намира в центъра на града. Имате удобен достъп с лек автомобил.

Източник: Уикипедия

13.05.17 г.

13.05.2017 - Пещера "Ангитис" (Гърция)

В пещера "Ангитис" (Маара)
Предстоеше един интензивен ден в Гърция, в който по програма имахме два обекта. На пръв поглед нищо работа, но имахме пътуване от Асеновград и настаняване в къщи за гости в село Лещен, където щяхме да нощуваме.

Срещата ни беше около 11:00 ч в центъра на село Лещен. Събрахме се, намерихме къщите за гости, настанихме се и поехме към границата.

Без проблем преминахме граничните пунтове и по прекрасен път достигнахме до пещерата в 13:40 ч. Безплатен паркинг (в чужбина почти не може да видите чичовци с мобилни касови апарати да тичат подир колите), заведения и прекрасна инфраструктура. Това бе първото, което ни направи впечатление. До касата и входа на пещера има около 200 м. До тях се стига по красива дървена алея, която е изградена успоредно до река "Драматица", която излиза от пещерата. Мястото е прохладно и заради огромните чинари. Преди да преминете мостчето, което пресича реката, се преминава през красив каменен параклис, посветен на Св. св. Константин и Елена.

Входните такси за пещерата са 7 евро, а за групи над 25 човека, таксата е 4 евро. Ние бяхме 20 човека и не знам по какъв парграф ни таксуваха по някаква средна тарифа от 5 евро на човек, за което ние нямахме против, разбира се.

Невероятните скални форми в пещерата
Беседата е включена в цената и затова изчакахме да стане 14:00 ч, за да влезем организирано, заедно с екскурзовода. Беседата бе на английски, на няколко места в пещерата.

Бяхме предупредени, че постоянната температура вътре е 17 градуса и който прецени да си сложи връхна дреха. Цялата обиколка из социализираната част на пещерата е в рамките на 40 мин. Първите обследвания се правят през 1978 г. През 2000 г. са отворени за посетители и тези 500 м. които днес са достъпни. Цялата проучена част на пещерата е 10020 м. а се смята, че общата и дължина е около 25 км, което я нарежда сред трите най-дълги речни пещери в света.

В пещерата е открит уникален вид риба, който е навлязъл 6500 метра навътре в пещерата, както и уникален вид полупрозрачно ракообразно на 7100 метра от входа на пещерата. Явно тук има много неразкрити тайни от животинския свят, обитаващ това подземно място.

За мен лично, това бе най-впечатляващата пещера, в която съм бил. Всичко бе много внушително, а различните светлини, с които тя бе обагрена, създаваха допълнителен колорит. 

Излязохме през друг вход, в близост до основния. В края на пещерата има много голямо колело, което вади вода за да захранва изкуствен водопад, който сега не работеше.

Около 15:00 ч приключихме и се отправихме към автомобилите, доволни от видяното. Пещерата напълно оправда очакванията ни като атрактивна туристическа дестинация. Всичко вървеше по план и се отправяхме към Драмски Боздаг, където щяхме да изкачим връх Свети Пророк Илия - 2232 м, който бе и първенец на планината.


13.05.2017 - Връх Св. Пророк Илия 2232 м - Първенец на планината Драмски Боздаг (Гърция)

На път за върха
Наближаваше 15:00 ч, когато достигнахме до ски-центъра Фалакро, където бе и нашата отправна точка за първенеца на Драмски Боздаг - връх Св. Пророк Илия - 2232 м. Направи ни впечатление изключително семплото застроявяне в района и си дадохме сметка, че ако това е в България щеше навсякъде да е бъкано с хотели и ресторанти, като в никакъв случай не казвам, че това е лошо.

Потеглихме към върха по сериозен склон, по който се движи и пътека, виеща серпентини, но с оглед на почти визуалната връзка до върха, всеки бе нетърпелив да се изкачим и да се насладим на зашеметяващите панорами и поехме направо по склона. Тръгнахме от 1750 м, а до крайната точка трябваше да изкачим близо 500 м положителна денивелация (която най-накрая стана 600 и заради слизането в подножието на върха).

Движейки се по колоните на ски лифта, достигнахме до сграда, която го осблужваше и вероятно играеше роля на гардероб и чайна. Това място бе връх "Карталка" с височина 2035 м. Оттук, до върха в дясно от нас започваха големи отвеси и бездънни пропасти. Тук обаче, гърците се бяха погрижили за безопастността на туристите и по ръбовете имаше висок около 1.50 м дървен парапет

Устремени на върха
От "Карталка" до "Св. Пророк Илия" имате прекрасна визуална връзка. Между двата върха е "Хионотрипа" - пропастна пещера с дълбочина 100 м, характерна с ледените си сталактити и сталагмити. Минахме покрай нея и ни направи впечатление, че тя също бе донякъде обезопасена. Казвам донякъде, защото коловете, на които е трябвало да бъде прикачена предпазната мрежа стояха, но самата мрежа се бе свлякла в основата им.

За около 1:30 ч бяхме на върха. Гледките от тук бяха невероятни, въпреки неприятната мараня, която се бе постлала навсякъде. По традиция изиграхме едно хубаво българско хоро, направихме много снимки за спомен и потеглихме в обратна посока. Връщането го направихме за около един час средно за групата. Доволни и предоволни запалихме колите и се отправихме към намиращия се на 77 км от тук Лещен, за да се насладим на заслужена почивка.

Разстояние (в двете посоки) 5.8 км
Време за преминаване ( в двете посоки) - 2:30 мин
Положителна денивелация - около 600 м (начална точка 1740 м / крайна точка 2232 м.)


8.05.17 г.

06-08.05.2017 - Изкачване на връх "Солунска глава" 2540 м (Македония) - ден трети

Приготвяме се за тръгване
Със ставането установихме, че навън вали сериозно. За щастие всеки се бе подготвил за подобно време. Облякохме дъждобраните, "опаковахме" се и в 08:30 ч потеглихме към Папрадище.

 Заради времето и олекотения  багаж дадохме добра крачка и точно в 10:00 ч бяхме до колите. Дъждът бе спрял и се надявахме на хубаво време от тук до прибирането ни в България.

Много ни хареса македонската бира "Златен дъб" и затова се оглеждахме във всяко населено място по пътя за магазин от който да си купим. В село Теово си купихме 7-8, защото повече в магазина не бяха заредили. Тук снимахме огромен чинар, който бе датиран от 15-ти век и страхотната църква в центъра на селото.

Следваше град Велес, където допълнихме запасите от бира и отпрашихме към границата. Времето значително се подобри, а това потвърди подозренията ни, че си носим хубавото време с нас.

Цървата в село Теово
Около 14:00 ч бяхме на границата. Последва бързо преминаване, взехме си довиждане с групата от София и поехме за Благоевград, където бяхме решили да посетим старинния квартал Вароша и да съчетаем разглеждане на тази забележителност и кратък отдих с оглед на дългия път.

След кратката разходка из красивия Благоевград, преминахме през Симитли, Предела, Велинград, Пешера и около 19:00 ч си бяхме в Асеновград. Този маршрут бе с около 30 км по-кратък, но по-бавен. Минаването по него бе наложено от края на почивните дни и хилядите коли, които щяха да задръстят входовете към София.

Равносметката за деня:
Планинарски дом Чеплес - село Папрадище - 5.5 км (1:30 пешеходен преход)
село Папрадище - Асеновград - 435 км


08.05.2017 - Възрожденски квартал Вароша - Благоевград

Пред храм "Въведение Богородично"
Тесни калдъръмени улички, уникална архитектура, разнообразни занаяти и исторически паметници посрещат жителите и гостите на Благоевград в стария квартал „Вароша”. „Вароша” възниква през XVII век. През Възраждането „Вароша” приютява най-добрите учители и дейци на културата от региона, които участват активно в революционните борби на българите.

През 80-те години на ХХ век община Благоевград реставрира квартала, защото къщите са почти разрушени от времето. Външният им облик обаче е запазен.Те помещават галерии, работилници, центрове по изкуства, керамика, литература, живопис и други. Думата „вароша” идва от прабългарски и едно от многото ѝ значения е „стар град”. Във „Вароша” се намира църквата „Въведение Богородично”, която е обявена за национален паметник на културата, къщата на Георги Измирлиев - Македончето, революционер в Априлското въстание, Регионалният исторически музей.

 Кварталът е обявен за културен паметник. За благоевградчани и гостите на града, „Вароша” е история, традиции, но и място за разходка и отдих. Два хотела и няколко заведения създават удобство за туристи и посетители.

7.05.17 г.

06-08.05.2017 - Изкачване на връх "Солунска глава" 2540 м (Македония) - ден втори

Гледка от върха
Станахме, закусихме и започнахме да се оправяме за тръгване. Точно в 08:00 ч поехме по пътеката нагоре. От юг идваха много неприятни облаци и времето беше на кантар.

Беше ни казано, че ходенето до върха е около 3.30 ч, което бе добре, защото се надявахме в ранния следобед да сме обратно в хижата, за да избегнем евентуално лошо време.

В началото пътеката бе почти равна, но след няколкостотин метра влиза в стара букова гора. Тук започва изкачване с променящ се наклон, но като цяло ходенето е приятно. След известно време от пътеката се отделя и зимния маршрут за върха, обозначен със зелена маркировка.

За около 50 мин (3 км) бяхме до местността "Долна Бабина дупка" 1680 м. Тук беше мястото с единствената чешма по пътя. От тук започваше голямото изкачване към "Горна Бабина дупка", където целогодишно има голяма снежна преспа, а върхът над нея се казва "Бабина дупка".

Тръгване от Долна Бабина дупка - 1680 м. 
Момчетата от Македония, които бяха с нас, споделиха, че имат желание на това място да направят беседка, а тук да има опции за бивакуване.

Маркировката е подновявана на всеки три месеца, пътеките са почистени а зимната колова маркировка представлява боядисани дървени колове. Всичко това е носено на ръце от доброволците, поели инициативата за поддръжката този маршрут. Разисквахме проблеми, подобни на тези в България - липсата на разбиране от страна на финансиращите организации, тежки административни спънки и прочее познати неща.

С излизането над "Горна Бабина дупка" на около 2100 м. ни срещна зверски вятър. Времето бе много неприятно, а облаците бяха с обезпокоителен цвят. От тук до върха бяха около 3 км.

През цялото време имате видимост до върха, а пътя ви минава над три последователни малки казана, в последния от който се забелязваше малка постройка. Това бе един от т.нар. "юруци" - къшли на алабански пастири, които пасат стадата си в планината.

Групата на върха
Последните около 300 метра пътеката се вие на серпентини, за да преодолее по-щадящо наклона към върха. На самата връхна точка има военно поделение и достъп до там няма. На десетина метра под оградата има струпана грамада от камъни, която символично играе ролята на пирамида.

Направихме си няколко снимки за спомен, насладихме се буквално за миг на невероятните панорами и поехме надолу, защото вятърът донесе суграшица, която болезнено се забиваше в лицата ни.

След няколко минути бяхме в подножието на върха, където поривите чувствително отслабнаха. С бърза крачка се запътихме по обратния път, за да предотвратим евентуалното ни попадане под дъжда сред голите части на билото.

За около 40 мин достигнахме отново до "Горна Бабина дупка". Тук направихме още една серия снимки за спомен и се спуснахме с бързи крачки към гората. Дъждът идваше и се надявахме да го изпреварим.

На "Долна Бабина дупка" напълнихме вода, починахме малко, хапнахме и потеглихме към хижата. На няколкостотин метра преди нея, в края на буковата гора заваля и се наложи да изчакаме десетина минути, за да изскочи прозорец, през който да се приберем в хижата сухи. Така и стана.

На "Горна Бабина дупка"
Точно в 2 часа бяхме в хижата. Оправихме се и слязохме да хапнем. Хижарят Любчо ни изненада, когато каза, че ще тръгват и оставаме сами в хижата. Почувствахме се малко неудобно, защото това ни се случваше за пръв път. В България е немислимо някой да ти има такова доверие, още повече, че си от друга държава и идваш за пръв път. Явно думата "планинар" в Македония означава човек с висок морал на поведение, касаещо се за ползване на туристическата инфраструктура и местата за настаняване. По нашите хижи се яде и се пие, но не като част от планинските преходи, а като начин на поведение. Неслучайно и половината хижи не работят или са в отчайващо състояние, защото "банкетаджиите" са консуматори от най-неприятната категория.

Хапнахме, пийнахме, поиграхме карти и наблюдавахме как времето навън се разваля. Прибирането ни до Папрадище вероятно щеше да се случи в дъжд, но пък Солунска глава бе изкачен. Това бе нашата цел и вече бяхме доволни.

Равносметката за деня:
Планинарски дом Чеплес - връх Солунска глава
15 км (7.5 км на посока) 1200 м положителна денивелация
преход 6 часа


6.05.17 г.

06-08.05.2017 - Изкачване на връх "Солунска глава" 2540 м (Македония) - ден първи

Върхът, погледнат от "Долна бабина дупка"
Тръгнахме от Асеновград точно в 08:00 ч. Беше дъждовно и тежки облаци бяха надвиснали над нас. Дали щеше да ни върви по вода, или щяхме да вземем лошото време с нас, това тепърва щеше да се разбере.

София, Благоевград, ГКПП Станке Лисичково - точно 285 километра. Притесняваше ме последната, 25 километрова отсечка от Благоевград до границата, но се оказа, че това е страхотен асфалтов път. В 11:30 бяхме на границата, където ни чакаше и колата с групата от София. Преминахме за няколко минути и поехме сред живописни малки селца.

Пътят се виеше надолу и след десетина километра пресякохме първия град - Делчево. Той е с население от около 10 хиляди човека и е много красиво разположен в неголяма котловина. След още 20 км в ляво видяхме езерото Калиманци (всъщност язовир, чиято стена е построена през 1969 г.). В рамките на близо 30 км се движихме успоредно на него, като преминахме и през град Македонска Каменица.

Стената на язовир Калиманци
От тук следваха 15 километра слизане през клисура с тесен път. Изведнъж клисурата свърши и започнаха големи площи обработваема земя и оризища.

Това не бе случайно, защото преминавахме край град Кочани, най-големия център за оризопроизводство в Република Македония. Градът е с население близо 30 хиляди жители и се слави още с геотермалните си води.

След Кочани, посоката рязко се смени и стъпихме на пътя за Скопие. Пред нас се изправи гордо връх Солунска глава, който все още имаше бели петна от сняг по себе си. Гледката бе наистина фантастична.

Преминахме през град Велес, който е много красиво разположен и в него има доста запазени сгради от по-стари исторически периоди. От границата до Велес бяхме изминали 120 км. От тук до село Папрадище, което щеше да бъде и нашата отправна точка за хижа Чеплес и върха оставаха около 60 км.

Село Папрадище. 
Малки, но красиви села следваха нашето изкачване до Папрадище.Теово, Согле, Богомила и още половин дузина, сякаш забравени от Бог селца. Всичко обаче бе привидно. Навсякъде земите бяха обработени, сградите бяха поддържани, асфалт и то читав имаше и до последните къщички.

Нещото, което ми направи огромно впечатление беше изключителното монахолюбие на македонците. Почти нямаше село без манастир, а сигурно за разстоянието, което преминахме видяхме около 50 манастира. Дори да няма табела за населеното място, то има табели за църквите, намиращи се в него, или за манастирите наоколо. Много вярващ народ.

От предпоследното село Богомила до село Папрадище разстоянието е около 5 км. Тук вече започва и изкачване, асфалтовия път се стеснява и на места е напукан, но с бавно каране няма проблем да се качите.

В Македония времето е с един час назад, но за три дни този факт не ни смути или обърка. В 16:00 ч българско време паркирахме двете коли в центъра на Папрадище. Тук се намира и туристическа спалня "Папрадище". Интересно е, че в Македония хижите и туристически спални носят общото име "Планинарски домове", което обаче има логика, защото и двата типа заведения се посещават от хора, които обичат планината, а не като в България от шумни софраджии, които хал хабер си нямат от планинарство, но за това ще разкажа по-натам.

Указателна табела и маркировка
Точно от голямата чешма (на снимката) в центъра на Папрадище тръгва и маркировката за хижа "Чеплес". Тя е двулентова бяло и червено. Има много указателни табели, а марките са буквално през 10 метра. Направо македонците ни скриха шапката. Много добра информационна среда.

От село Папрадище, което се намира на около 950 м надморска височина до "Чеплес", която се намира на 1450 м се върви по черен път, в повечето време с лек наклон. В рамките на около 1:45 мин спокойно може да преминете тази 5.5 километрова отсечка. Ние го направихме за 2 часа, но бяхме натоварени стабилно с храна и напитки.  Има и пряка пътека, но ние решихме да си караме по "царския" път.

Преминахме през дерето на Плавница - приток на река Бабуна. 40 мин преди хижата имаше страхотен водопад, до който си направихме общи снимки. Той бе на друг приток на Бабуна - Папрадишка река. Вероятно заради топенето на снеговете неговия пад си беше доста стабилен. Малко след водопада започва и леко надолнище и след 20 мин сте при хижата.

Малко преди водопада
Пред хижата имаше няколко човека. При нас дойде и хижаря - Любчо. Много възпитан човек. Хижата има стара и нова част. Личи си, че нещата тук се правят с много отношение и желание. Настанихме се в новата част. Стаите са около 10, всяка със собствен санитарен възел и с по 3 или 4 легла. В момента е в процес на довършителни работи, но предполагам съвсем скоро всичко ще е в чудесно състояние.

Слязохме в трапезарията, където беше приятно топло, хапнахме,  пийнахме по нещо и се отправихме да почиваме, с надежда, че за изкачването на върха лошото време ще ни отмине.

Равносметката за деня:
Асеновград - Папрадище (автомобил) - 465 км
Папрадище - Планинарски дом "Чеплес" - 5.5 км (+ 500 денивелация)
преход 2 часа


23.04.17 г.

23.04.2017 - Горнобрезнишки манастир "Св. Илия"

Кулата на манастира
Горнобрезнишки манастир св. Пророк Илия в с. Горна Брезница община Кресна е изграден на мястото на тракийско светилище и някогашен манастир носещ същото име, който през турското робство е разрушен, а монасите изгонени в манастир в гр. Берово (Македония), където и днес има малка черква носеща името на светеца.

При строителството на храмове, Траките стриктно са следвали невидимата енергийна карта на Земята и съобразно нея са строили своите домове и светилища. На определени места и води те са издигали олтарите си, където просветени са вършили чудеса, непосилни за човешките възможности.

До 1956 год. на 20 юли в местността Илин – чешма са се провеждали събори, като предния ден мъжете излизали с коне натоварени с дърва и агнета за курбан. Жените идвали на следващия ден с децата и носели погачи и баница за празника.

Монашеската сграда
Строителството на манастира в ново време започва през 1992 г. от ктитор Григор Борисов Митрев и неговото семейство – съпруга Ивелина Митрева и синове Петър и Александър. Манастирския комплекс е разположен на площ от 10 декара, ограден от невисок зид, който определя границите на комплекса, в който са разположени църквата св. Пророк Илия, кула – камбанария, жилищна сграда с библиотека и дарителски икони, църквата св. Георгий Победоносец, аязмо св. Пророк Илия.

Едно прекрасно и достъпно място сред природата. Пред двора на манастира има импровизиран паркинг, детски кът, чешма и голям чардак с място за скара.

Църква св. Георгий Победоносец. Пътеката от камък и бетон, оформена от двете страни с кипариси се извива по билото и води до новата църква св. Георгий Победоносец. Строителството на същата започва през 2000 г. от местни майстори каменари. Църквата е построена върху основите на стара църква. В основата при изкопните работи са намерени стари зидове с ширина 80 см.Църквата е с размери 23 / 10 / 15, като в основата са използвани части от старите зидове. Стълбището е оформено от каменни плочи, покрити от красива стреха с четири бетонни колони. Наосът е оформен от три кораба, разделени от 2 реда колони. Колоните са от бетон с диаметър 350 см.

Манастирската църква
Църквата св. Пророк Илия. На 20 юли 1992 г. църквата св. Пророк Илия е осветена от блаженопочиналия неврокопския митрополит Пимен, в съслужие с протосингела на Неврокопската епархия ставрофорен иконом Румен Калайджиев; архиерейския наместник на Санданската духовна околия, ставрофорен иконом Ангел Столинчев и множество свещеници от Санаданска духовна околия, като при освещаването в олтара са положени мощи на св. Трифон. Църквата св. Пророк Илия е неголяма с размери 8 / 4 м. и височина 3.80 м., стените за иззидани от керамични тухли с ширина 25 см, а отвън в облицована с 20 см. каменен зид. Входната врата е тежка, метална с две крила. Отлявно на входната врата е монтирана мраморна плоча указваща годината на освещаване, името на ктитора и строителя.

Кулата - камбанария. Кулата - камбанария е построена през 1993 г. в източната част на комплекса до оградния зид. Височината на кулата е 8 метра и се вижда от селото и цялата долина. Камбаната е дарена от блаженопочиналия неврокопския митрополит Пимен.

Манастирът от запад
Жилищната сграда за монасите е построена през 1994 г. и осветена от блаженопочиналия митрополит Пимен. Сградата е обърната на север и заедно с църквата св. Пророк Илия оформя двора пред главната порта. Кипарисите покрай пътеката и грижливо поддържани цветя създават приятно чувство на уют и красота.

Аязмото на манастира св. Пропок Илия. Лечебните води, наричани аязмо наистина правят чудеса, които науката не може да обясни. Аязмото не само утолява жаждата, но и дарява със здраве и вечна младост. Една капка от тези води може да превърне десет литра чешмяна вода в жива.

Източник: http://svilia.com/ (сайт на манастира)

23.04.2017 - Петрички манастир "Св. Петка"

Манастирската църква
Петричкият манастир „Света Петка“ е български манастир, подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква. Разположен е в северното подножие на Беласица, западно от Петрич.

Според преданието изборът на мястото за съграждане на обителта е бил предшестван от странно знамение. Още в края на 19 век един местен овчар, като пасял овцете си, видял сияние, идващо от къпинов храст, което озарявало цялата околност. Приближил се и какво да види – в храста - икона, а около нея трънливи клонки под формата на венец.

Овчарят съобщил тези свои видения на турски чиновник, но последният решил, че бедният човечец не е на себе си и наредил да го затворят в Струмишкия затвор.

Не след дълго чиновникът се поболял. Сетил се за овчаря и го освободил.

Параклис "Св. Неделя"
Отишли двамата при посоченото място и открили иконата. Тогава, вече убедил се в правотата на българина, турчинът помогнал за изграждането на черква на мястото на храста, където била открита иконата.

Църквата е построена в 1912 година и впоследствие около нея се оформя манастирът. Освен църквата в комплекса има жилищни и стопански постройки и параклис „Света Неделя“. Католиконът е трикорабна, едноабсидна псевдобазилика без купол, с притвор и камбанария над входа. В двора има и вековно дърво.

23.04.2017 - Чуриловски манастир "Св. Георги"

Част от стенописите 
Чуриловският манастир „Свети Георги“ (наричан понякога Игуменски или Геговски манастир) е български православен манастир, част от архиерейско наместничество Петрич на Неврокопска епархия на Българска православна църква.

Манастирът е разположен в южните склонове на планината Огражден в землището на село Чурилово. Той се намира на 28 km от град Петрич и на 2 km от село Гега. Предполага се, че е основан през 14 век. Възобновен в 1858 година.

Съхранен е ферманът за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 март 1857 година от султан Абдул Меджид. За изграждането на манастира се черпят сведения от съществуващите строителни надписи.

В два от тях се посочва, че на 10 март 1858 година е станало обновяването на църквата, а в третия - че през 1890 година е построена камбанарията. Текстовете сочат, че на мястото на на църквата е съществувал по-стар храм. Посочени са имената на настоятелите и ктиторите.

Манастирът, погледнат от село Гега
Според старо предание, строителството на манастира е започнало през 1848 година. В него първоначално е разкрито обществено килийно училище, което по-късно е преустроено в новобългарско.

Манастирът е свързан с революционните борби на местното българско население. Манастирските имоти, чиято площ е около 10 декара са съставени от сградата на старото килийното училище в което са запазени две класни стаи, трапезария и магерница, храмовата сграда, камбанария, касапница, дворове, поляни и овощни градини.

В миналото манастирът и училището са обслужвали духовните нужди на населението от дванадесетте махали на някогашното село Игуменец. Неговата роля при формирането на тази селищна агломерация е безспорна. Това личи и от името на селището.

Църквата „Свети Георги“ е трикорабна псевдобазилика с открит притвор от запад и открити навеси от север и юг. Представлява масивна каменна сграда с размери - 24 метра дължина и 12 метра ширина. По начин на градеж, а също и по планова схема напомня църквата „Свети Димитър“ в село Тешово. Майсторите са вероятно от западните краища на българските земи, добри каменоделци и зидари.

Интерес представлява съхранената стенописна украса от 1858 година и особено сцените със сюжети от „Страшният съд“ и „Митарствата на душата“, изписани в открития притвор. Църквата е обявена за паметник на културата от национално значение.

От село Гега до село Чурилово и манастира се достига по 2 км черен път, който е проходим за кола.

Източник:  Уикипедия

22.04.17 г.

22.04.2017 - Параклис "Св. св. апли. Петър и Павел" над град Бобошево

Красивата панорама, разкриваща се от параклиса
„Свети Петър и Павел“ е български православен параклис край град Бобошево, област Кюстендил. Намира се на около 3 км над града, вляво от пътя за манастирската църква „Свети Димитър“, насред ливада, заобиколена от прохладни букови гори. В края на април и началото на май в района има големи находища на див божур.

Представлява малка едноапсидна правоъгълна постройка с двускатен покрив и открит притвор от запад. Отвън са изписани образите на св. Петър и св. Павел. Отвътре параклисът е изцяло покрит със стенописи с ярък и специфичен художествен почерк.

 В близост до параклиса има навес от дървена конструкция с маси и пейки, както и каменна чешма със студена планинска вода. Параклисът носи името на светите апостоли Петър и Павел. Българската православна църква чества светите апостоли на 29 юни и на 30 юни.

22.04.2017 - Рилски манастир "Св. Иван Рилски"

Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река. Той е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на Юнеско

.Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане.

Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят.

Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927 – 941 г. от Иван Рилски (според някои автори – от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата се намира параклисът „Свето Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.

Цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.

Още през 1402 г. османското правителство нарежда на кюстендилския кадия да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520 – 1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси. През 1469 г. с помощта на Мара Бранкович мощите на св. Иван Рилски са пренесени обратно от Търново в Рилския манастир.

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

През 1778 г. манастирът „Св. Иван Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816 – 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.

Според свидетелства на посетили манастира през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него пребивават и 400 гости.

Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 m², от които 5500 m² застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

През хилядолетното си съществуване манастирът е сменял два пъти мястото си, бил е разрушаван и обновяван няколко пъти. През ХІV в. е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена кула с параклис „Преображение Господне“ и археологически останки от средновековната твърдина.

Днешните сгради на манастира датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар са били построени отново.

Църквата „Рождество Богородично" е съборният, централният храм (католикон) на Рилския манастир. Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква“, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е била съборена и на мястото ѝ, а вероятно и върху част от нейните основи, е построена днешната съборна църква.

Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович от с. Кримин, Сисанийска епархия, южно от Костурско, потомък на стар род строители.

Риломанастирската църква е църква от т.нар. „атонски тип“. Представлява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Иван Рилски. Църквата няма притвор. Отвън от запад, север и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс.

Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.

През ХІV в. манастирът е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена средновековна кула с параклиса „Преображение Господне“, в който са съхранени ценни стенописи от ХІV век./

Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира. Правенето на снимки в църквата и музея на манастира е забранено. Разрешено е снимането в двора на манастира.

Източник: Уикипедия

22.04.2017 - Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Манастирската църква
Бо̀бошевският манастир „Свети Димитър“ е недействащ български православен манастир, построен през ІХ-Х век край днешния град Бобошево, Област Кюстендил. В миналото е бил известен и като Руенски, но понастоящем Руенски манастир се нарича друг, действащ манастир в района, построен над село Скрино в края на ХХ век.

Манастирът се намира на около 4 км северозападно над Бобошево, южно от село Доброво. От манастира днес е оцеляла само манастирската църква, която е реставрирана изцяло, част от воденицата и стопанска постройка по пътя за манастира. Църквата носи името на Свети Димитър, известен и като Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец – православен светец, роден е в Солун през III век. Тя е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 38/1972).

Манастирът възниква в началото на Х век, като първоначално се намира на над с.Скрино. В манастира започва своя монашеския път и св. Йоан Рилски. Манастирът е разрушен след завладяването на България от османските турци. Възстановен е по времето на султан Баязид II (1481-1512), но не на старото си място, а на югоизток – над Бобошево.

Стенопис изобразяващ Св. Димитър
В продължение на няколко века манастирът е важно средище на просветата не само за монашеското братство, но и за българския народ. След Освобождението манастирът постепенно обеднява и запустява – в него престават да идват монаси и управлението му се поема първо от Бобошевската община, а впоследствие – от местните свещеници.

Освен църквата манастирският комплекс към 1930 г. включва още жилищни постройки, готварница, фурна, хамбар и стопански постройки – плевня, воденица, обори, ракиджийница. По това време манастирът притежава 694 дка земя по източните склонове на Руен, от която 300 дка гори, 250 дка ниви, 100 дка пасища, 30 дка ливади, 10 дка овощни градини, 4 дка зеленчукови градини, както и 5 дка лозе в пролома на река Струма, и метох в Бобошево.

В периода 2003-2007 г. е осъществен проект на БНК към Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) за укрепване, консервация и реставрацията на църквата. Проектът е финансиран от Фондация „Л.Г.Левентис“ и WMF – Robert Wilson Challenge.

Манстирската църква представлява малка, еднокорабна сграда с вътрешни размери 4,15 м на 2.66 м и височина 5,50 м. Снабдена е с полукръгла отвън и отвътре апсида, широка 1,38 м и дълбока 0,70 м. В източната стена, в ляво от апсидата, има полукръгла ниша (0,45 х 0,52 х 0.37 м.) а в северната стена – четвъртита (0,20 х 0,20 х 0,25 м.). На запад се намира входът, висок 1,85 м и широк 1,25 м. Сводът е полуцилиндричен.

Стенописите в храма
През 1864 г. е прибавен притвор с вход на север и с пет аркирани прозорци. Подът на наоса е застлан с каменни плочи.

Цялата вътрешност на църквата, без притвора, е изписана с традиционната за този тип църкви стенопис. В нея са застъпени няколко художествени традиции; фигурите са раздвижени, образите – емоционални, а лицата изразителни. Тоновете са тъмни, наситени, добре хармониращи. Правят впечталение многофигурните композиции.

На свода се виждат три големи медальона, като централно е изобразена фигурата на Христос, обкръжена от четири ангела. Отстрани, в по-малки медальони, са разположени пророците Мойсей, Аарон, Йезекиил и др. Под тях са нарисувани два пояса от сцени: горен, включващ големите празници Рождество, Кръщение, Разпятие и др., и долен – с Христовите страсти.

По северната и южната стени на църквата, над Страстите, е изобразен още един фриз от медальони с образите на светците войни, тримата мъже от вавилонската пещ и др. В долната част на стените са изписани образите на светци в цял ръст. На западната стена е изобразено Успение Богородично, под което на двете страни на вратата са изписани канонизираните владетели Константин и Елена и Архангел Михаил.

Ктиторският надпис от 1488 г.
Църквата е построена след 1481 г. Стенописите датират от 1488 г. и са дело на охридската школа. Ктиторски надпис над входната врата в наоса гласи:" + Изволениемъ отца и поспешениемъ сина и съвършение святого духа, сей святи божественни храмъ святого и славного великомученика и мироточьца Христова Димитриа потруди и пописа отъ свода иеромонахъ Неофитъ съ синови си попа Димитромъ и Богданомъ. Прости ихъ Богъ. Аминъ. Въ лето 6996 (1488) въ царя Баязитъ бега. Обладающе сие хоры освещени епископъ киръ Йаковъ."

 Зографът на църквата изписва също и църквата „Свети Никола“ в Косел, Охридско. Иконите от иконостаса на църквата (от 1729 г.) се съхраняват в криптата на храм-паметника „Свети Александър Невски“, а част от запазените ръкописни книги, преписвани и запазени в манастира се съхраняват в Църковно-историческия музей (София).

До манастира води хубав асфалтов път, който тръгва от намиращата се в горния край на град Бобошево мотописта "Дъбрава". Гледките са великолепни, а шосето се движи по гънките на планината сравнително удобно за автомобилите.

Гледки към Рила
По пътя минавате и през хижа Яна, която се намира непосредствено преди манастира. Разположена е на 740 м надморска височина и представлява масивна триетажна сграда с капацитет 55 места. Разполага с туристическа кухня и столова. Когато ние бяхме там, тя бе затворена, но вероятно отваря при наличие на групи.

До хижата има информационна табела с различните маршрути в съседство и маркировките за тях:  параклис "Св. Св. Петър и Павел" – 0.25ч; Параклис "Св. Архангел Михаил" – 1.30ч; вр. Бобошевски Руен – 1.30ч; пещерата над с. Скрино, в която е живял Св. Иван Рилски и Руенският манастир "Св. Иван Рилски" – 1.45ч;

22.04.2017 - Ресиловски манастир "Покров Богородичен"

Манастирът, намиращ се в северните поли на Рила
Ресиловският манастир „Покров Богородичен" се намира в северозападното подножие на Рила планина, на около 1,5 км. югоизточно от с. Ресилово. Историята не помни на това място да е имало древен манастир.

В района са намерени останки от т.нар. римски плочи, използвани през Х век за подова настилка и орнаментна зидария на храмовете. Сведенията за духовен живот на това място датират от двайсетте години на XX в., когато в него се заселила подвижницата Елена от гр. Варна, известна със строгия си отшелнически живот. Около 1924 г. към нея се присъединили още няколко послушнички. Те живеели при склона на планината, на около 200 м. от сегашния манастир, в малка пристройка с две стаички. От нея до днес са запазени само основите.

Изграждането на храма, посветен на честния Покров на Божията майка започнало в 1932 г. Тогава бил поставен и основният камък на храма. Сестрите започнали да събират средства в Кюстендилско, Пернишко, Софийски и Благоевградско, а мястото за строежа показала самата Пресвета Богородица. Когато били посъбрани средства за храма, жената на кмета на с. Ресилово, Йорданка Гладникова, започнала да роптае, че се хвърля излишен труд и средства за градеж на църква извън селото.

Пред входа на манастира
Една вечер насън тя видяла необикновено явление - на определеното за строежа място стоял храст, в чийто клони горяло кандило, а до него стояла жена в светли дрехи. Тя заканително се обърнала към Йорданка и ѝ казала, че точно тук Тя, самата Царица Небесна, е избрала да бъде мястото на новия храм, посветен на нейния всечестен покров.

Вразумена по този чудесен начин, жената на кмета започнала да помага щедро със средства и собствен труд при изграждането на новия храм. Множество благочестиви християни от различни краища на страната продължили да даряват средства за строежа на манастир.

Значителна парична сума дарил и самият български цар Борис III. С Божието благословение и съвместните усилия храмът бил завършен и на 21.IX.1940 г. тържествено осветен от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Флавиан. Предната година той постригал за монахини три от послушничките: Пелагия, която станала игумения, Клавдия и Ксения. Последната пожертвала много лични средства за съграждането на манастира.

През Втората световна война и с идването на власт на комунистическия режим настъпили изключително тежки дни за новопостриганите монахини, които живеели в нищета и крайна изнемога. Затова през 1947 г. те взели решение да отидат във Врачешкия манастир, понеже имали близки отношения със сестрите там и били обгрижвани от един и същ духовен старец. Пресвета Богородица обаче не позволила това да стане. Тя внушила на един благочестив свещенослужител на име Стефан да подпомогне финансово монахините. С тези средства те построили в близост до храма скромна жилищна постройка с четири стаи и салон.

Съборната църква в манастира
По това време монашество приели и останалите три послушнички с имена: Серафима, Евдокия и Татиана. През 1962 г. към сестринството се присъединила и настоящата майка игумения Мелания, която Левкийският епископ Партений постригал през 1968 г.

В периода 1994-5 г. манастирът бе изцяло обновен и разширен, като за това основна заслуга има г-жа Маргарита Христова, известна на всички като Мария. С дългогодишния си опит в строителството и с помощта на хора от различни краища, призовани от Пресвета Богородица, както и с жертвеното усърдие и насърчение на сестрите, г-жа Мария започва строеж на нова жилищна постройка и солидна външна ограда.

 Днес манастирът разполага с няколко параклиса, на: Св. Троица - в манастирската сграда, на светите Архангели - в старата жилищна част, и на Рождество на св. Богородица - в криптата на съборния храм „Покров Богородичен". Храмът е основно реконструиран и разширен и представлява един от най-просторните и внушителни манастирски храмове в района. Светата обител разполага и с красива двуетажна Г-образна сграда с много килии. Комплексът включва архондарик (приемна за гости), магерница и трапезария.

Манастирските сгради
В светата обител се съхраняват частици от мощrте на св. Екатерина, св. Пантелеймон, св. Варвара, св. Харалампий и св. Ксения.

До манастира се стига по 3 км асфалтов път, който се отделя от пътя Дупница - Сапарева баня. За съжаление в момента, в който го посетихме предстоеше опелото на една от монахините. Имаше много миряни, духовници, включително и моя преподавател от Богословския факултет проф. Иван Желев. В манастира е имало 5 монахини, вече 4.

Правят впечатление чистотата, подредбата и начина, по който манастира се поддържа. Съчетано с невероятната природа и красивото му местоположение, Ресиловския манастир е една подходяща дестинация за всеки.

източници:
- Дякон д-р Петър П. Симеонов, Катедрален храм „Света Неделя", гр. София
- bg-patriarshia.bg
- bulgarianmonastery.com
- bulgarianlandmark.info
- rumiborisova.blogspot.com