26.01.17 г.

26.01.2017 - Девически манастир "Покров Богородичен" - Самоков

вход на манастира
През XVIII век в Самоков е имало няколко метоха на светогорските манастири Зографски, Хилендарски и Иверски, на Рилския манастир, както и на някои от манастирите в Божи гроб. В тези метоси отсядали таксидиоти -  монаси-изповедници, които събирали помощи за своите манастири.

Един от тях - този на Хилендарския манастир - е женският метох в Самоков. Той пази легендата за спасяването на града от Света Богородица, която разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение. Затова Света Богородица е покровителка на манастира, а неговият патронен празник е на 1 октомври - Покров на Пресвета Богородица.

Първоначално Девическият манастир е бил девическо монашеско общежитие. След като приела монашески сан в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир, около 1772 година в Самоков дошла една ярка българка - Баба Фота. С пристигането си тя обединила малобройна девическа общност и била дълги години - до смъртта си през 1844 година - игуменка на манастира.

манастирската църква
Манастирският устав бил създаден по подобие на Рилския типик. Още от създаването си женският метох станал средище на духовност и просвета. В средата на ХІХ век там вече живеели повече от сто монахини и послушнички.

През 1837-1839 година била издигната внушителна каменна църква и направени други разширения. Метохът бил обграден с висок зид, построена била и манастирската трапезария (магерница). Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила.

Църквата е трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три абсиди - едно от първите представителни решения в църковното строителство през Възраждането.

От запад има аркадна открита нартика, върху която ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета. Архитектурното й решение е по-близко до творчеството на Тревненската и Дряновската школа, отколкото на Самоковската.

Предполага се, че църквата е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов. Дело на самоковски майстори обаче са позлатените резби на иконостаса и особено изразителните царски двери, както и балдахина над светия престол и другите църковни мебели.

манастирската църква
Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф.

Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на самоковския зограф Христо Димитров. Тук, редом с образите на Богородица с Младенеца и Иисус Христос, са изобразени и първоучителите Св. св. Кирил и Методий.

Освен тях в църквата се пазят интересни икони от самоковската школа - св. Никола, св. Йоан Златоуст, Три светители и др. По свода на църквата личат следи от възложденски стенописи - дело на самоковски майстори.

Девическият манастир в Самоков станал един от огнищата на образованието. След Освобождението манастирът продължил да се издържа със сукнарство. С прочутата бяла аба, изработвана в манастира, монахините са участвали в Международното изложение в Лиеж през 1905 година и в Изложението на балканските държави в Лондон 1907 година, както и в Първото българско земеделско промишлено изложение в Пловдив през 1892 година. Грамотите, получени тогава, могат да се видят в днешната магерница - присъединената към комплекса на манастира Хаджистамова къща.

пред манастирската църква
Един от манастирските трактове предлага подслон на гости. Продължавайки традициите на благотворителност, монахините поддържат кухня за бедни и пословичното им гостоприемство привлича много поклонници и посетители.

Девическият манастир е живото свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков, единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, тишина и уют. Превратностите на историята сякаш са го подминавали през неговото двеста годишно съществуване.

Манастирът е действащ, а монахините в момента са 4. Намира се на ул "Цар Борис III" в близост до църквата "Св. Никола". N 79 от 100 Национални туристически обекта. Печат има в църквата. 

26.01.2017 - Калугеровски манастир "Св. Никола"

Манастирът отвън
Калугеровският манастир "Свети Никола" е манастир в Пазарджишката духовна околия на Пловдивска епархия на Българска православна църква.

Намира на около 2 км. от пазарджишкото село Калугерово, Община Лесичово в южните ридове на Средна гора по поречието на р.Тополница непосредствено преди да излезе от Средна гора и да навлезе в тракийското поле. Манастирът е действащ с един монах, храмовият празник е на 6 декември.

Първите сведения за манастира "Свети Никола" са запазени сведения още от началото на ХІІІ век. На 2 км от манастира под крепостта "Змейовец", където бил метохът на обителта, манастирските ратаи създали село, наречено Калугерово.

Важното  стратегическо положение на населеното място при изхода на Тополнишкия пролом привлякло в него и други заселници - пазители на прохода и пътищата, войници. Днес на мястото на крепостта "Змейовец" личат основите на зидове, а на самото място има поставен голям метален кръст, който се вижда отдалеч.

Манастирската църква
На 20 юли 1419 г. /Илинден/ пълководецът на Муса Кеседжия - Яя паша, опустошил Калугерово и запалил обителта. Потекъл страшният робски керван през пепелищата на Калугерово.

Но като феникс от пепелта на мястото на църквата, строена в края на ХІІ и началото на ХІІІ век, изникнала нова църква в двора на обновения още в ХV век в по-малки размери манастир. Възстановено било и Калугерово.

Около Кримската война в Пазарджишко и Пловдивско се развило хайдутството. Песни се пеели за народния закрилник, калугеровеца Бейко войвода.

Така заварва обителта в драматично напрегнатото време на 70-те години на 19 век националреволюционерът Захарий Стоянов. Манастирът "Свети Никола" - пише той в своите "Записки по българските въстания" - беше здание на два ката с около 50-70 стаи..." По време на робството манастирът "Свети Никола" постепенно се превръща в убежище на родолюбивите българи от Пазарджишкия край.

Пред входа на манастира
Тук през юли 1871 г. идва Васил Левски по време на втората си обиколка из Южна България. Той влиза във връзка с калугеровците Никола и Иван Ръжанкови, с йеремонах Кирил Слепов от Сопот, който от 1874 г. става игумен на манастира, както и с Теофил Бейков - учител в създаденото още през 1818 г. килийно манастирско училище. Под ръководството на Апостола се полагат основите на Калугеровския таен революционен комитет с председател Теофил Бейков.

Но манастирът ще остане записан със златни букви в политическата история на България преди всичко с дейността на Георги Бенковски и подготовката на Априлското въстание. Той идва в Калугерово на 11 февруари 1876 г.

В манастира представители от околните села полагат клетва пред кръста на отец Кирил и револвера на Бенковски. Този революционен акт е естествено въведение към историческото събрание на Оборище, към величавата Априлска епопея.

Манастирските сгради
Голямата нова църква доминанта в обновения архитектурен манастирски комплекс носи посвещение на Свети Никола Мирликийски, патрон на много пъти изгаряната през вековете стара българска обител, в която са се преписвали древни църковни и светски книги, съхранявали са се ценни икони, стенописи и култова утвар.

Църквата е висока, еднокорабна, едноабсидна базилика с кула-камбанария над входния западен портал. Основният й камък е положен през 1898 г. Според каменния надпис църквата е била завършена окончателно през 1906 г., но сравнително добре запазените икони говорят, че е функционирала още от 1899 г.

В околностите на манастира има много красиви места, подходящи за разходка и пикник. 

21.01.17 г.

21.01.2017 - Зимна пързалка над Асеновград

Веселата компания
Снегът престана да вали, натрупа, а ние имахме нужда от излизане сред природата, че вече не се издържаше тази физическа пасивност.

Уговорихме среща за пързаляне със скара и винце и в чудесното слънце на съботния обед поехме към "Трите бора" - панорамна площадка над Асеновград, която само преди няколко дни бях посетил при най-големия сняг. Към нас се присъедини и група туристи от Пловдив, с които станахме приятели и ги поканихме за похода до Марциганица. Имаше много смях, много пързаляне, много настроение, дебели мезета и хубаво вино. Цял ден прекарахме сред снега и по свечеряване се прибрахме.

20.01.17 г.

20.01.2017 - Зимно изкачване на връх "Картола" 1782 м

На път за върха
Снегът си бе навалял стабилно и предлагаше изкушение, на което трудно се устояваше. От Бачково нагоре мъглата, която трайно се бе настанила в Асеновград започна да се вдига и подозирахме, че горе ни очаква страхотно време и прекрасни гледки.

Минахме през Лъки и решихме, че ако успеем да издрапаме до началото на разклона за Хайдушки поляни, може да става каквото ще от там нататък. Снегът бе почистван, но над почистването имаше поне два нови снеговалежа. За наше щастие, след табелата "Област Пловдив" имаше снегорини, които действаха яко и пътя бе почистен перфектно. Успяхме да достигнем до ски писта "Картола", където рактрака работеше на пълни обороти, за да подготви добри условия за любителите на зимните спортове и забавления.

За да не прецакваме утъпкания сняг, решихме да поемем по черния път (условно казано) за хижа "Момчил юнак" и от там да караме право нагоре към параклиса. който е на върха. Започнахме да газим сняг до коляно, че и повече за да пробиваме пъртина. Преди няколко дни ударно е бил разчистен пътя до хотел "Родона" на Хайдушки поляни, за да се занесат спешно лекарства на бедстващ човек там, та горе-долу сняг до коляно бе поносимо.

Последни метри в дълбокия сняг
От мястото, от което решихме да поемем нагоре стана интересно. Някъде се вървеше добре, но на места затъвахме до кръста. Много сняг, много чудо. Мястото е голо и има доста сериозни навявания, в които едва се преминава.

Гледките обаче ни накараха да ахнем. Вярно, не бяха като тези, които видяхме преди три години, когато от хижа Преспа ходихме до връх Свобода, които за себе си считам за най-грандиозното нещо, което съм виждал в природата през живота си, но бяха нещо наистина специално. Т. нар. "Родопско море" (облаците, паднали в ниското) бе почти навсякъде под нас и правеше гледката божествена.

Достигайки параклиса починахме, пихме малко чай да се стоплим, защото уж хубаво време, но вятъра горе си режеше и потеглихме надолу. Придвижвахме се като мравки, но в това време нямаше как иначе. Вярно, по-лесно се вървеше по направената вече пъртина, но и снимките и взирането в прекрасните панорами караха времето да тече неусетно.

За 4 км ни трябваха 3.30 ч. Денивелацията е около 100 м. Гледките заснехме, но моментите запазихме дълбоко в сърцата си, за да направят любовта и желанието да се връщаме пак и пак на това място все по-силни. 

18.01.17 г.

18.01.2017 - Зимна разходка до "Трите бора" над Асеновград

Красив зимен пейзаж от параклис "Св. Петка" (Малката)
Реших да се разходя над града защото снегът бе превърнал целия район в една вълшебна зимна приказка. Точното време за хубави кадри, които да се ползват за различни туристически брошури, реклама и презентации.

До параклис "Св. Петка" (Малката) някой бе минал, но след това нямаше пъртина. Снегът бе около 45-50 см. Малко след като поех по пътеката, която се отделя от черния път, започна мъгла. Тук си валеше стабилно и времето бе наистина неприятно за ходене, но пък гледките си заслужаваха определено.

Достигайки до "Трите бора" видях малка пъртина, направена от диви прасета, които явно бяха слизали и до тук. Починах малко и поех нагоре, но тук вече ставаше много сериозно, защото снежната покривка бе над половин метър и проправянето на пъртина бе изморително.

Достигайки до следващата пейка, която се намира на около 200 метра от "Трите бора", реших, че няма смисъл да продължавам нагоре, заради неприятните камъни на серпентините преди Анатемата, които със сигурност бяха заледени и щяха да ми създадат проблеми. Направих няколко снимки и тръгнах обратно.

Сред дълбокия сняг
Не исках да се върна по същия път, затова от "Трите бора" поех в дясно по пътеката, която излиза над Басейна. Заради това, че мястото е голо и тук винаги има вятър, на места навяванията достигаха до 80 см.

Тази зима определено снегът ни изненада, но приятно, защото винаги усещането е някак си празнично и проповдигнато, когато навън е снежно. У човек се създава някакво чувство за нормалност на сезонния кръговрат, обратното на което феновете на "глобалното затопляне" се опитват да ни вменят всеки ден. За мен сезоните, студът и жегата са това, което виждам през прозореца и усещам по бузите си. Е, зимата определено си е студена, дълга и снежна. 

15.01.17 г.

15.01.2017 - Разходка до параклис "Св. Димитър" (Бакуриановия)

Наздравица сред снежния пейзаж
Отново бе навалял сняг, и тематично, във връзка със Световния ден на снега решихме да направим една сбирка на "сифалък" дето се казва и направихме уговорка да се видим на параклис "Св. Димитър" (Бакуриановия).

Предпочетохме маршрута от Метоха към параклис "Св. Илия" и по средата му, пътеката, която право нагоре води до параклиса. Времето сутринта бе много лошо, но около обяд слънцето проби и за всички нас, около 15 човека прекарването на това свят място се превърна в хубав неделен следобед. 

10.01.17 г.

100 Национални туристически обекта в България

Храм "Рождество Христово" (Шипченски манастир)
„Опознай България – 100 национални туристически обекта“ е българско национално туристическо движение, възникнало през 1966 г.

Сред обектите на движението са културни, исторически, географски, археологически, архитектурни паметници със световно, национално и регионално значение.


Списък на 100-те национални туристически обекта на България

1. гр. Банско - Къща-музей "Неофит Рилски"
2. Пирин – връх Вихрен
3. с. Добърско – църква „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“с
4. гр. Мелник - Исторически музей
4a. Светороженски манастир Рождество Богородично
5. гр. Петрич – местност Рупите
5а. гр. Петрич – Самуилова крепост
6. гр. Несебър – Архитектурно-исторически резерват – Архитектурен музей
6а. гр. Поморие – Музей на солта
7. гр. Бургас - Природозащитен център „Пода"
8. гр. Малко Търново - Исторически музей
8a. гр. Созопол – Археологически музей
8б. гр. Царево – Общински исторически музей
9. гр. Варна - Военноморски музей
10. гр. Девня – Музей на мозайките
11. гр. Велико Търново - исторически резерват „Царевец“
12. Град Свищов – Къща-музей Алеко Константинов
13. Град Видин - Музей-крепост „Баба Вида“
14. Пещера Магурата
15. гр. Белоградчик - Белоградчишки скали и крепост
16. гр. Враца - Пещера „Леденика“
17. връх Околчица – Лобното място на Христо Ботев
18. гр. Козлодуй - Национален музей „Параход Радецки“
19. гр. Габрово - Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“
20. с. Боженци – Архитектурно-исторически резерват
21. гр. Трявна – Специализиран музей на резбарско и зографско изкуство
22. гр. Дряново - Дряновски манастир
23. гр. Добрич - Дом-паметник „Йордан Йовков“
24. гр. Балчик - Архитектурно-парков комплекс „Двореца“
24a. гр. Каварна - Нос Калиакра – археологически резерват „Калиакра“
25. гр. Кърджали - Перперикон
25a. гр. Кърджали – Регионален исторически музей
26. гр. Кюстендил - Къща-музей „Димитър Пешев“
27. гр. Благоевград - Възрожденски квартал "Вароша"
27a. Връх Руен
28. Музей Рилски манастир в Рилска света обител
28a. с. Стоб – Стобски пирамиди
29. Рила – хижа „Скакавица“ и Седемте рилски езера
30. гр. Ловеч - Музей „Васил Левски“
30a.гр. Луковит – Национален пещерен дом
31. гр. Троян - Природонаучен музей – с. Черни Осъм
32. гр. Тетевен – Исторически музей
33. с. Брестница – Пещера Съева дупка
34. гр. Берковица - Етнографски музей
35. гр. Пазарджик - Къща-музей „Станислав Доспевски“
36. гр. Панагюрище - Историческа местност „Оборище“
37. гр. Пещера – Пещера Снежанка
38. гр. Батак – Исторически музей
39. гр. Трън – Ждрелото на р. Ерма
39a. гр Перник – Подземен минен музей
40. гр. Плевен - Мавзолей-параклис „Св.Георги Победоносец“
41. гр. Пловдив - Исторически музей
42. гр. Перущица – Исторически музей
43. гр. Сопот - Къща – музей „Иван Вазов“
44. гр. Карлово - Национален музей „Васил Левски“
45. гр. Калофер – Национален музей Христо Ботев
46. гр. Сандански – Епископска базилика и Археологически музей
46a. връх Ботев
47. гр. Асеновград - Асенова Крепост
48. гр. Разград – Археологически резерват Абритус
49. гр. Исперих - Исторически музей
50. гр. Русе - Къща-музей „Захари Стоянов“
50а.гр. Русе – Ивановски скални манастири
50б.гр.Русе - Скален Манастир „Димитрий Басарбовски“
50г.гр.Бяла – Музей „Освободителна война“
51. гр. Силистра – Исторически музей
52. с. Сребърна – Природо-научен музей при биосферен резерват
53. гр. Тутракан - Военно гробище
54. гр. Сливен - Къща-музей „Хаджи Димитър“
55. гр. Велинград – Исторически музей
56. гр.Котел - Пантеон на Георги Стойков Раковски
57. с. Жеравна – Къща-музей “Йордан Йовков”
58. гр. София – Национален исторически музей
58a. гр. София – Национален музей “Боянска черква”
59. гр. София – Храм-паметник “Александър Невски” с крипта
59a. гр. София – Военноисторически музей
59б. гр. Гоце Делчев – Общински исторически музей
60. гр. Елена - Архитектурно – исторически комплекс – Даскалоливница
61. гр. София – Национален музей Земята и хората
61a.гр. София – Национален дворец на културата
62. гр. София - Национален музей за българско изобразително изкуство
62a.гр. София – Национална художествена галерия
63. гр. Етрополе - Исторически музей
64. с. Кръстевич – Туристически възпоменателен комплекс
65. гр. София – Национален природонаучен музей при БАН
66. гр. София – Музей на историята на физическата култура и спорта
66a.гр. София – Зоопарк
66б. гр.София – Национален антропологичен музей
67. гр. Хисаря, с. Старосел – Тракийска гробница
67а. гр. Хисаря – Археологически музей
68. гр. София – Археологически институт с музей при БАН
68a.гр. София – Национален политехнически музей
69. гр. Чипровци - Исторически музей
70. гр. Брацигово – Градски исторически музей
71. гр. Чирпан - Къщa-музей „Пейо К. Яворов“
72. гр. Хасково - Монумент „Св Богородица“
72a. гр. Хасково - с. Мезек
72б. гр.Ивайловград – Вила Армира
73. гр. Димитровград - Исторически музей
74. хижа Алеко – Витоша
74a.Черни връх – Витоша
75. гр. Копривщица – Архитектурно-исторически резерват
76. гр. нова Загора – Исторически музей Каранова могила
77. гр. Клисура – Исторически музей
78. с. Осеновлаг – Манастир “7-те престола” – Стара планина
79. гр. Самоков - Девически манастир "Покров Богородичен"
79a.гр. Самоков, с. Белчин – Музеен комплекс „Цари Мали град”
80. връх Мусала – Рила
81. гр. Търговище - Славейковото училище
82. с. Скравена – Паметник – костница на Ботевите четници
82a. град Ботевград- Исторически музей, Часовникова кула
83. гр. Смолян – Исторически музей
83а. гр. Смолян – Планетариум
83б.с.Момчиловци
84. Пещера “Ухловица”
84a. връх Снежанка – Пампорово
85. връх Голям Перелик – Родопи
85. Природна забележителност Чудните мостове
86. гр.Златоград – Етнографски ареален комплекс
87. с. Широка Лъка
87а. гр.Мадан „Родопски кристал“, Пещера „Шаренка”
88. Триградско ждрело – хижа Триградски скали
89. Ягодинска пещера; Буйновско ждрело
90. гр. Стара Загора - Регионален исторически музей, Неолитни жилища
91. гр. Казанлък - Тракийска гробница
92. гр. Шипка – Храм-паметник Рождество Христово
93. връх Шипка – Национален парк-музей Шипка
94. гр. Шумен - Регионален исторически музей
94а.гр. Шумен – Паметник 1300 г. България
95. гр. Шумен – Томбул джамия “Шериф Халил Паша”- 1744 г
96. гр. Плиска – Археологически резерват
97. с.Мадара – Мадарски конник
98. гр.Велики Преслав – Национален историко-археологически резерват „Велики преслав“
99. гр. Ямбол - Античен град “Кабиле”
100.гр. Елхово – Етнографски музей

Поклонническа картотека - Манастирите в България

Бачковски манастир "Успение Богородично"
Манастирите под управлението на Българската православна църква са 122. В тях днес обитават около 250 монаси и монахини. Близо половината от манастирите са женски.

На Света Гора (Атон) се намира Зографския манастир „Свети Георги“. В германската провинция Долна Саксония има православен манастир "Света Троица", който е под егидата на БПЦ.

А

Айдемирски манастир "Покров Богородичен"
Аладжа манастир "Света Троица"
Алботински скален манастир
Александрийски манастир "Свети Пророк Илия"
Алински манастир "Свети Спас"
Араповски манастир "Свети Неделя"
Арбанашки манастир "Света Богородица"
Арбанашки манастир "Свети Никола"

Б

Бакаджишки манастир "Свети Спас"
Балшенски манастир "Свети Теодор Стратилат"
Басарбовски манастир "Свети Димитрий Басарбовски"
Батановският манастир "Възнесение Господне"
Баткунски манастир "Св.св. Петър и Павел"
Батошевски манастир „Въведение Богородично“
Батошевски манастир „Успение Богородично“
Батулийски манастир "Свети Никола"
Бачковски манастир "Света Богородица"
Белащински манастир "Свети Георги Победоносец"
Беловодски манастир "Свети Георги"
Белочерковски манастир "Св.св. Петър и Павел"
Билински манастир "Свети Архангел Михаил"
Бистрецки манастир "Свети Иван Рилски"
Бистришки манастир „Света Петка“
Бистришки манастир "Свети Георги"
Бистришки манастир "Св.св. Йоаким и Анна"
Бобошевски манастир "Свети Димитър"
Ботевградски манастир "Рождество Богородично"
Ботевски манастир "Света Марина"
Боянски манастир "Свети Панталеймон"
Брусарски манастир "Свети Архангел Михаил"
Букоровски манастир "Свети Георги Победоносец"
Буховски манастир "Мария Магдалена"
Буховски манастир "Свети Архангел Михаил"
Българевски манастир "Света Екатерина"

В

Вакарелски манастир "Света Петка"
Варненски манастир "Св.св. Константин и Елена"
Вискярски манастир "Св.св.Павел и Петър"
Владайски манастир "Света Петка"
Врачешки манастир "Свети Четиридесет Мъченици"

Г

Габренски манастир
Габровски манастир или още Соколски манастир
Гелски манастир
Германски манастир "Свети Иван Рилски Чудотворец"
Глоговишки манастир
Гложенски манастир "Свети Георги Победоносец"
Говедарски манастир
Годечки манастир "Свети Дух"
Големобучински манастир
Голямобеловски манастир
Голямобуковски манастир "Свети Животоприемен източник"
Горнобански манастир "Св.св. Кирил и Методий"
Горнобогровски манастир "Свети Георги Победоносец"
Горнобрезнишки манастир "Свети Пророк Илия"
Горновасилишки манастир
Горноводенски манастир "Св.св. Кирик и Юлита"
Горноврабченски манастир
Горнокознички манастир
Горноезеровски манастир "Св. Рождество Богородично"
Гоцеделчевски манастир "Живоприемний източник"
Градешки манастир "Свети Пророк Предтеча и Кръстител Господен Йоан"
Гранишки манастир "Свети Лука"

Д

Дебръщенски манастир "Св.св. Флор и Лавър"
Дивотински манастир "Света Троица"
Добридолски манастир "Света Троица"
Долнобански манастир
Долнобешовишки манастир
Долнолозенски манастир "Св. Апостоли Петър и Павел"
Долнопасарелски манастир "Св.св. Апостоли Петър и Павел"
Драгалевски манастир "Света Богородица Витошка"
Драгалевски манастир "Успение Богородично"
Дряновски манастир "Свети Архангел Михаил"

Е

Еленски манастир
Елешнишки манастир "Света Богородица"
Емонски манастир
Ерулски манастир "Света Троица"
Етрополски манастир "Света Троица"

Ж

Жаблянски манастир
Железнишки манастир

З

Забелски манастир
Заберновски манастир
Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител"
Зелински манастир "Рождество на Пресвета Богородица"
Земенски манастир "Свети Йоан Богослов"
Златишки манастир

И

Ивановски манастир "Свети Архангел Михаил"
Изворски манастир
Илиенски манастир "Свети Пророк Илия"
Искрецки манастир

К

Кабиленски манастир "Рождество на Пресвета Богородица"
Казанлъшки манастир "Въведение Богородично"
Калкаски манастир
Калоферски манастир "Въведение Богородично" (женски)
Калоферски манастир "Свето Рождество Богородично" (мъжки)
Калугеровски манастир "Свети Никола"
Каменски манастир "Възнесение Господне"
Каранвърбовски манастир "Света Марина"
Килифаревски манастир "Свето Рождество Богородично"
Кладнишки манастир "Свети Николай Мирликийски Чудотворец"
Клисурски манастир "Св.св. Кирил и Методий" (Видинска епархия)
Клисурски манастир "Света Петка Параскева" (Софийска епархия)
Ковачевски манастир
Кокалянски манастир "Свети Архангел Михаил"
Копривецки манастир "Преподобна Петка Българска"
Кремиковски манастир "Свети Георги Победоносец"
Кричимски манастир
Кръстовски манастир
Кукленски манастир "Св.св. Козма и Дамян"
Курилски манастир
Къпиновски манастир "Свети Никола"
Кърджалийски манастир "Свети Йоан Предтеча"

Л

Леворечки манастир
Лозенски манастир "Свети Спас"
Лопушански манастир "Свети Йоан Предтеча"
Лъджански манастир
Люляковски манастир "Св. праведни Йоаким и Анна"

М

Марянски манастир
Мелнишки манастир
Мердански манастир "Свети Четиридесет Мъченици"
Мисловщицки манастир
Мулдавски манастир
Мъглижки манастир "Свети Николай"
Мърчаевски манастир
Мътнишки манастир

Н

Неврокопски манастир
Неделишки манастир
Новачански манастир
Новоселски манастир "Света Троица" ("Априлски манастир")

О

Обидимски манастир
Обрадовски манастир "Свети Великомъченик Мина"
Овчекупелски манастир
Одранишки манастир "Св.св. Апостоли Петър и Павел"
Осеновлашки манастир "Света Богородица" ("7-те Престола")
Очушки манастир

П

Панчаревски манастир "Свети Николай Летни Чудоторец"
Патлейнски манастир
Патриаршески манастир "Света Троица"
Петрички манастир "Света Петка"
Петропавловски манастир "Св.св. Апостоли Петър и Павел" ("Лясковски манастир")
Пещерски манастир
Плаковски манастир "Свети Пророк Илия"
Подгумерски манастир
Поморийски манастир "Свети Георги Победоносец"
Поповянски манастир
Правешки манастир "Свети Теодор Тирон"
Преображенски манастир "Свето Преображение"
Присовски манастир "Свети Арахангел Михаил"
Присовски манастир "Свети Панталеймон"

Р

Радибошки манастир
Радомирски манастир
Разбоишки манастир
Райковски манастир
Райловски манастир
Раковишки манастир
Ребровски манастир
Ресиловски манастир "Покров Богородичен"
Реяновски манастир
Рилски манастир "Свети Иван Рилски"
Роженски манастир "Свето Рождество Богородично"
Руенски манастир "Свети Йоан Рилски"

С

Самоковски девически манастир "Покров Богородичен"
Сандански манастир
Сапаревобански манастир
Свищовски манастир "Покров Богородичен"
Свогенски манастир
Сеславски манастир "Свети Никола"
Скравенски манастир "Свети Николай"
Соколски манастир "Успение Богородично"
Сопотски манастир "Свети Спас"
Сотирски манастир "Св. Петка"
Студенски манастир
Сяновски манастир "Света Марина"

Т

Тетевенски манастир
Тросковски манастир
Троянски манастир "Успение Богородично"
Трънски манастир "Свети Архангел Михаил"
Тържишки манастир "Свети Пророк Илия" ("Струпецки манастир")

У

Устремски манастир "Света Троица"

Х

Хаджидимовски манастир "Свети Георги"

Ц

Църногорски манастир "Свети Безсребреници Козма и Дамян"

Ч

Чекотински манастир "Свети Архангел Михаил"
Чепински манастир "Свети Три Светители"
Чепърленски манастир
Черепишки манастир "Успение Богородично"
Чинтуловски манастир "Св. Илия"
Чипровски манастир "Свети Иван Рилски"
Чирпански манастир "Свети Атанасий"
Чудински манастир
Чуриловски манастир "Свети Георги"

Ш

Шипченски манастир "Рождество Христово"
Шишмановски манастир "Успение Богородично"
Шумски манастир "Свети Архангел Михаил"

Други

Метох "Орлица"
Метох "Пчелина"
Скит "Свети Николай"
Сопотски метох "Въведение Богородично"

9.01.17 г.

09.01.2017 - Разходка из зимен Калофер

пред паметника на Христо Ботев
Снегът ни блокира в Ряховците за няколко дни и в понеделник бавничко с повече внимание тръгнахме и преминавайки Шипка решихме да се разходим из културните забележителности на Калофер, па било то и през зимата.

Първата спирка бе до къщата-музей на Христо Ботев, която аз лично съм посещавал няколко пъти. Снимки на обекта в зимна премяна и отидохме до паметника на Христо Ботев. Тук вече бяха децата с шейните и се забавляваха. Разходихме се до горе, направихме няколко снимки и потеглихме за Асеновград.

5.01.17 г.

05.01.2017 - Батошевски девически манастир "Въведение Богородично"

Църквата и част от манастирските сгради
През 1858 г. седемгодишната Мария, трето дете в семейството на батошевския първенец Миньо Попкоев, се разболяла тежко от едра шарка. Тогава нямало лекарства за болестта и много хора умирали.

Изплашени за живота на дъщеря си, родителите я обещали на Бог, ако запази живота й. Мария оздравяла и родителите й започнали да я подготвят за монахиня. Изпратили я в Севлиево и Габрово да се научи да чете и пише.

 През 1865 г. Мария се завърнала у дома и баща й решил да не я праща в манастир далеч от дома. Купил място в селото и построил манастир.

През 1871 г. Мария била въведена в новата обител. На следващата година била замонашена под името Магдалина и станала първата игуменка на манастира „Въведение Богородично”.

Така бил създаден един от двата семейни манастира в България. Сградите били скрити зад висока ограда. През 1871-1872 г. построили в двора малка дървена църква. Когато по време на Априлското въстание (1876 г.) селската църква и мъжкият манастир изгорели, батошевски идвали на служба в малката манастирска църква. През 1905 г. на найно място издигнали днешния храм.

Църквата е без стенописи, но има интересен иконостас, на които иконите са в размер,различен от следвания по канон. Иконите са рисувани от известните възрожденски майстори – Цоню Захариев и Станислав Доспевски. В манастира се пази посечено от ятаган евангелие, наречено „Сечената книга”.

Общи данни: Батошевски манастир „Въведение Богородично”, 19 в., действащ, девически, храмов празник – 21 ноември, паметник на културата
Местоположение: с. Батошево, 16 км от Севлиево

Манастирския храм
Малко преди Севлиево, идвайки от Габрово се отбивате в ляво. Първото село, през което ще преминете е Горна Росица. Следващото село е Батошево, в чиито край (в посока село  Стоките) се намира и манастира. Поддържан в безупречно състояние.

Единствената монахиня и игумения в момента е сестра Анисия. Изключително лъчезарен, спокоен и добър човек. За манастирите е важно да се знае, че там се отива за молитва и съзерцание, а не за селфита и чалъми. В това отношение, това е един от манастирите, в които съм бил, в които поведението на монахинята и игуменка да те кара да разбереш, че ако не си за първото в светата обител, мястото ти не е там. Не с думи, хокане или размахване на пръст, а с отношение и блага дума.

В разговор с нея, стана ясно, че мястото не е честа и популярна поклонническа дестинация, но въпреки всичко (както сам се убедих) няма място, което да търпи критика. Всичко е чисто, подредено, от всяко ъгълче лъха живот. Двата Батошевски манастира, Новоселския и Троянския манастири, образуват едно каре манастири с наистина забележителна история и богат духовен живот. Непременно ги посетете. Ако сте и любители на планината, само на километри ви е махала Лъгът, от където за 2 часа сте на хижа Мазалат. 

4.01.17 г.

04.01.2017 - Екопътека "Бяла река" край Калофер

Част от екопътеката
Екопътека "Бяла река" се намира на около 7 км от гр. Калофер и на около километър от Калоферския манастир "Рождество Богородично". Приятно място за отмора и еднодневна разходка, съчетана с културно-опознавателна програма в манастира.

Тръгвате от западния край на града по шосето, което води до местността "Паниците" (изходна точка за хижа "Рай" и връх "Ботев"). Точно при последните къщи на града, пътя се разделя на две - за Паниците и манастира с екопътеката.

Тук има опция да си оставите колата, защото асфалта е в много лошо състояние. След километър всичко, което условно наричаме "асфалт" свършва и тук отново има разклон - черен път за манастира и екопътеката, който води надолу и черен път за параклис "Св. Димитър" в дясно. Тук трябва доста да си познавате възможностите на колата за да продължите надолу, но при бавно каране и повече внимание нямате никакъв проблем да отидете до входа на манастира, в източния край на който има табела, която указва посоката, в която се намира екопътеката. Следва 300 метра по асфалтова отсечка и достигате до беседки и указателни табели, даващи началото на парк "Централен Балкан". Слиза се край река "Бяла река" и се ходи край нея около 500 м.

Следва дървена арка с надпис "Екопътека Бяла река" и от тук започва и дългата 1860 м отсечка, която е същинската екопътека. Най-ниската точка на екопътеката е 540 м, а най-високата е 630 м. Има 8 моста, които пресичат реката, като височината над реката на някои е над 10 м. Има много и интересни указателни табели, които дават изчерпателна информация за флората и фауната в района около екопътеката. Много стабилно изградена екопътека. Не успях да намеря и едно дръвче в конструкцията, което да е нестабилно или да се клати.

В началото на екопътеката
След като достигнете до най-високата точка на екопътеката, получавате прекрасна гледка към връх Ботев и резерват "Южен Джендем". От тук, извън трасето на екопътеката има пътека, която обаче с табела е забранена за туристи, вероятно заради срутище или заради екстремния терен нагоре.

Бяла река води своето начало малко под заслон Ботев, а в нея се вливат и водите на река Пръскалска, която оттича водите на захранващия се от снежна преспа на връх Ботев водопад "Райското пръскало" 124.5 м (най-висок в България").

От тук наобратно пътеката се спуска по западния склон над реката, като през цялото време имате визуална връзка към мостчетата по които сте дошли на идване. Няма опасни пасажи, които да ви затруднят, може би една идея повече е спестено от към обезопасяване, но като цяло инфраструктурата е добре.

Времето, което е дадено за преминаване е около 2 часа, ако сте с идеята да хапнете, да поснимате и да се насладите на чудните вирове, каньончета и гледки към върховете над вас, то времето за преминаване наистина варира между 2 и 2:30 ч.

След преминаване на екопътеката може да разгледате и манастир "Рождество Богородично", който е поддържан в много добро състояние и приема поклонници целогодишно. 

04.01.2017 - Калоферски манастир "Рождество Богородично"

Част от манастирските сгради
В живописната долина на брега на Бяла река,заобиколен от хълмовете на Стара планина е разположен Калоферският манастир „Рождество Богородично".

Основан през 17 век в близост до средновековното селище Звъниград. След разоряването от турците на голямоселският манастир един монах взел със себе си иконата Рождество Богородично и дълго време се крил в скалите на местността Бели брегове. Когато се преселил в небесното царство иконата била зарита в земята. Не след дълго време пристигнал друг монах, който видял в съня си къде е скрита иконата и така била извадена от там, монахът решил, че това е знамение да се направи нов манастир и там да се прибере старата икона.

  Първата Църква в манастира била малка и вкопана в земята. По-късно обителта станала притегателен център за хората от близките села. Хората идвали да се насладят на иконата на света Богородица.Така манастирът просъществувал около век. Докато не дошло времето на кърджалиите. Манастирът бил опустошен.

С възстановяването през 1804г.се заел калоферецът йеромонах Памфо. Наследник на богат род той събрал пари и започнал обновлението на манастира. Делото подкрепили и жителите на околните села. Старата черква била въстановена този път по-голяма,с кръстообразен покрив три врати и дванадесет прозореца. Главният иконостас бил с позлатена дърворезба и имал осем икони. Владишкият трон бил от седеф и инкрустирани звезди. Черквата притежавала много утвари и книги,някои от които много ценни. Едно скъпо Евангелие било подарено от руската царица Екатерина. Започнали да се строят и монашески килии.

Манастирската църква
   През 1819 г. църквата била напълно възстановена. Манастирът вече имал завършен вид. Хора от Калофер дарили на обителта околните ниви и ливади. Преди Освобождението манастирът отново бил подложен на изпитание. Горял за последен път през 1877г. След разрухата от Църквата останали само олтара и полусъборени стени.

За няколко години високи бурени скрили останките от храма. През 1880г.,за да направят нов манастир, майсторите напълно разчистили мястото. С градежа се захванал тревненецът Гечо Кънев. От година на година манастирът все повече се развивал. Богослужението се водело на черковно-славянски език. Храмът бил изографисан и се сдобил с по-ценна утвар и икони. Голяма част от придобивките били подарени от набожници от Калофер и близките села.

За честването на 1300 тата годишнина на България Калоферската обител "Рождество Богородично" била възстановена и водоснабдена. Реставрацията започнала през 1981 и завършила през 1984г. Храмът бил изографисан от художниците Михаил Минков от Пловидив и Нако Наков от Шумен. На 8 септември манастира има храмов празник -чества се" Рождество Богородично".

Източно от манастира започва еко-пътека "Бяла река".