16.03.17 г.

16.03.2017 - Водопад "Св. Георги" над Горнослав

красивия водопад
До водопада може да стигнете с автомобил. Той се намира на около 2 км след село Горнослав в посока село Орешец, в местността, наречена "Палихор. Тук шосето прави почти обратен завой. Ще видите табела с надпис "Параклис "Св. Георги" и черен път, който се отделя от асфалтовия и поема в посока параклиса. Тук, на неголямо уширение може да паркирате.

До водопада има буквално десетина метра. Може да отидете до мястото над неговия пад и да видите как водите му се спускат надолу. Може да слезете и до малкия каньон, изрязан сред бигорните скали, за да се насладите на красотата му съвсем отблизо. Има един основен пад (около 6 м) и два по малки (около 1 м).

Водопадът се намира на река "Луда Яна", която извира на няколкототин метра по-нагоре, от скалите, малко над параклис "Св. Георги". Най-добрия период в годината, в който може да посетите мястото е март-май, когато реката е най-пълноводна.

В съседство има няколко параклиса: "Св. Илия", "Св. Тодор", "Св. Мина", "Св. Георги", "Св. Тодор" и "Св. Параскева". Край всеки има хубави кътове за отдих, където може да прекарате приятни моменти сред природата. 

11.03.17 г.

11.03.2017 - Plastic Bo. - Строежа - София

Флаера за концерта
За трети път щяхме да свирим с Уикеда и това ни правеше много радостни. Те току-що бяха направили някои рокади в състава си и ни беше интересно да видим в каква форма са със новите музиканти, които бяха тромпетист и барабанист. За съжаление Кольо Попа вече не бе част от групата, но това е тяхно решение, което ние феновете и колегите трябва да уважаваме.

С Роската правихме мохабет в колата му преди началото. По традиция и заслуги ние откривахме концерта-юбилей по случай 20 годишнината от откриването на клуба. Много разнообразен и не много дълъг - около 50 мин. Този концерт бяхме с Владо и Боби и изсвирихме много от бг кавърите.

След това излязохме малко навън до Археологическия музей. После доизгледах сета на Уикеда и се прибрахме към на Ванчо квартирата.

5.03.17 г.

05.03.2017 - Калоферски девически манастир „Въведение Богородично“

манастирския храм
Манастирът е бил девически от самото си създаване през 18-ти век. Точната дата на основаването му не се знае. Първоначално църквата на манастира била малка и дървена, защото турската власт не позволявала строежа на високи християнски храмове.

След второто опожаряване на църквата, когато броят на монахините вече бил достигнал 90, е бил построен и настоящият белокаменен храм. Строежът му е завършил през 1862г. благодарение на дарения, събрани от монахините в Русия. За съжаление, обаче, само 15 години по-късно - на 26-ти юли 1877г. – манастирът заедно с целия град и трите съседни метоха е бил опожарен за трети път. Стотици жители на Калофер и околните селища, както и монаси и монахини били изклани от турците след временното остъпление на руските части. Костите на изкланите са били положени в костница под олтара в южната му страна.

След Освобождението оцелелите калоферски монахини от четирите метоха в района решили да възстановят само манастира “Въведение Богородично”, тъй като той бил най-голям. За целта те отново изпратили монахини за събирането на дарения в Русия. През 1881г. манастирът бил успешно възстановен, а иконите и църковната утвар пристигнали в дар от Русия.

част от жилищните постройки в манастира
Църквата е била изографисана чак през 1960 г. Притежава копия на чудотворни икони на Богородица – от девическия манастир в Казан, от мъжкия манастир в Тихвин, от катедралния храм в Смоленск, от светогорската лавра “Св. Атанасий” и от Владимирската Света Богородица, дар от Русия.

В манастира се намират и три икони, оцелели от клането през 19-ти век – “Печерската Св. Богородица”, дар от Киев, която е леко опалена и по която на три места могат да се видят следи от набождане със щик; “Всех скорбящих радост”, която също е била прободена от турците; и икона, изобразяваща Светата троица, Възкресението и множество светии, която също е обгоряла при опожаряването. В олтара на църквата е съхраняват частици от чудотворните мощи на св. Мина и на новия гръцки светец Нектарий Егински.

С частици от мощите на Св. Нектарий сестринството се сдобива след поклонничеството си в основания от светеца манастир “Св. Троица” на остров Егина. Под самия храм, там където е бил олтарът на предишната дървена църква, има изворче със светена вода на името на Св. Богородица, от което богомолци пият вода за здраве. Освен храма, в манастира има и параклис, посветен на Св. Мина и осветен през 1950г. Храмовият празник на манастира е на 21-ви ноември.

снимка за спомен в манастирския двор
 От 1991г. към манастира съществува и неделно училище, като занятията се провеждат в специално обзаведена стая всеки петък. Освен православно вероучение, монахините преподават и църковно пеене на хора към неделното училище.

През последните 6 години в края на учебната година децата участват и в театрални драматизации по творби на Елин Пелин, Йовков, Достоевски, Виктор Юго, Балзак и Фани Попова-Мутафова, адаптирани и режисирани от сестрите. Освен това монахините водят и свободноизбираеми часове по религия в основното училище в с. Васил Левски, а през лятото приемат на вероучителен лагар социално слаби деца и възпитаниците на дом за деца, лишени от родителски грижи.

източник http://www.bulgarianmonastery.com

4.03.17 г.

04.03.2017 - Църквите в Априлци

храм "Св. Димитър" кв. "Видима"
През пролетта на 1895 г. започва изграждането на божия храм. Едни хора вадят и прекарват камъни от м. Габровница и Граднишкия боаз, други секат и дялат греди и мартаци, грети свалят на гръб негасена вар чак от Бъзев дял. И стари, и млади горят от желание час по-скоро да имат своя "черкова", та за празници, сватби и кръщенета да не бият път до Ново село.

Чрез дарения от населението се набират средства за измазването на храма, за направата на олтара и закупуването на икони и свещници. По-заможните люде заплащат на майсторите. Видимски младежи ходили на печалба в далечна Америка, подаряват на храма сладкогласна камбана. Това са Стефан и Боньо Колеви, Мирчо и Матю Колеви, Трифон Киров Радев, Стоян Горненски, Минко Йонков Тарлев, Христо Илев Шейтанов, Петър Петков Бахлов и Събчо Иеремиев Матев.

 В ранното утро на 24 септември 1895 г. тържествен камбанен звън се носи над котловината и съобщава на всички, че в Новоселския край е издигнат още един християнски храм. В присъствието на местните хора и много гости от съседните села той е осветен тържествено от ловчанския владика. На 26 октомври същата година - Димитровден - за пръв път се празнува селският събор. След службата в храма се съобщава на хората че се създава ново село - Видима, което ще носи името на р. Видима. Хората ликуват. Пищят гайди, свирят кавали, вият се кръшни хора край новата черква. (Варчо Варчев "Априлци")

Храм-паметник "Св. Георги" в кв. Ново село"
Храм-Паметникът “Св. вмчк. Георги Победоносец” е построен в памет на загиналите в Априлското въстание през 1876 г. /2-11 май/ 142 въстанници.

Храмът е построен с държавни средства по изричното настояване на Радион Йосифов поборник и въстанник, със съдействието на кмета Георги Тодоров Бояджиев, свещ. Петко поп Петров Барбалов, хаджи Михо Радев, Георги поп Петров Горненски и цялата общественост на с. Ново село.

Правителството на Стефан Стамболов /1887-1895 г./ отпуска 15000 златни лева за строежа на храма, който започва през 1895 г. Главен изпълнител на строителството е известния строител от гр. Трявна Къньо Денев, под надзора на главна техническа служба гр. Плевен с инж. Никола К. Дреновски. Строителството продължава девет години с помощта на местното население.

През 1904 г. на 23-ти април /Гергьовден/ храмът бива осветен от Скопския Митрополит Максим при стеклия се хиляден народ от цялата околност, за радост и утеха.

информация - www.apriltsi.org

04.03.2017 - Батошевски мъжки манастир "Успение Богородично"

манастирската църква
Батошевският манастир се намира на левия бряг на река Росица високо в Севлиевския Балкан сред гъста гора. Отстои на 4-5 километра югозападно от с. Батошево и на 20 километра южно от град Севлиево.

Манастирът е основан по време на цар Михаил II Асен (1246-1256) от българския патриарх и е бил ставропигиален - освободен от данъци и пряко подчинен на патриарха. По време на турското робство манастирът запустял и повече от пет века чакал новото си възраждане.

Тук, сред руините, се заселил през 1809 година монах от Троян на име Исай. Един ден той чул за видение на пастирка, която го развълнувала. Издирил пастирката и тя му разказала как една вечер, докато търсела изгубения си добитък, видяла майка с дете да седи върху камък и да плаче, нареждайки, че е забравена и оставена без дом. Монахът построил колибка до камъка и заживял в нея, молейки се с Божия помощ един ден да съгради нов дом на Пресвета Богородица. Разказвал и на местните от близките градове за видението на пастирката, но турците не разрешили строеж и не след дълго монахът бил прогонен от тук.

иконостас на манастирската църква
През 1831 г. избухнала голяма чумна епидемия, много граждани на Севлиево напуснали домовете си и избягали в планината. В окаяността и нуждата те си спомнили за видението на пастирката и думите на монаха и дали обет: ако се завърнат живи и здрави, да построят нова обител на мястото на стария Батошевски манастир.

И наистина, през 1836 година с помощта на щедри дарители от Севлиево и Габрово зидарите на майстор Константин от Пещера започнали строежа на красива каменна църква. Завършили я за по-малко от половин година.

 При градежа намерили ктиторски надпис, посочващ ктитора на манастира - "Михаил Асен, внук на Асен". Днес той се съхранява в Националния археологически музей в София, а копие на каменната плоча е изложено в Батошево.

 Първи игумен на манастира бил Хаджи Макарий от град Троян. В създаденото от монасите получили първи знания отец Матей Преображенски - Миткалото и Бачо Киро Петров. Монасите са взели участие в подготовката на Априлското въстание в Севлиевския край, там са пребивавали Бачо Киро Петров и Ангел Кънчев.

част от манастирските сгради
Част от одаите на манастира са изгорени при потушаване на въстанието, и възстановени веднага след Освобождението.

Манастирът е реставриран от НИПК през 1970 год. но към настоящия момент се нуждае от значителен ремонт, за да отговаря на съвременните стандарти като база за нощувка.

През бунтовната 1876 г. манастирът бил опожарен, но не дълго след Освобождението от турско робство отново бил възстановен. Мъжкият манастир "Успение на пресвета Богородица" в св. Батошево Севливеско. Църковният двор и притвора на манастирската черква с открита нарктика.

Понастоящем манастирът "Успение Богородично" е постоянно действащ и е обявен е за паметник на културата. Храмовият му празник е 15 август (28 август ст. стил) - Успение Богородично. Манастирската черква е каменна псевдобазилика с три кораба и три купола.

Освен вътрешен, има и открит, богато зографисан притвор (нартекс). В момента тече мащабен ремонт на стенописите в наоса на манастирския храм.

снимка за спомен в манастира
Ценност за българското национално изкуство представлява големият дърворезбен иконостас и запазените икони от Цаню Захариев (Стария, 1790-1886), представител на Тревненската живописна школа.

Самобитни живописни стенописи има в западната част на открития притвор, по централния купол и сводовете. Манастирският комплекс съдържа също двуетажни жилищни сгради, камбанария и стопански помещения.

До манастира се стига по 4 километров асфалтов стръмен път, който започва на няколко километра след село Батошево в посока град Априлци.

източник www.pravoslavieto.com

04.03.2017 - На кушия за Тодоровден в Априлци

трасето за кушията
За пръв път бях на кушия извън Асеновград. Любопитно ми беше, а и прородата на мястото, където щях да ходя бе допълнителен бонус за сетивата. Очаквах събитието с интерес.

Традиционните надбягвания с коне в Априлци се провеждат в местността "Маринска" над кв Видима. Тази година времето бе чудесно - слънчево и тихо, а Балкана над нас стоеше мърдо и мързеливо, покрит с бяла премяна. Време, подходящо за празник от подобен ранг и събитие, известно далеч извън границите на град Априлци.

Дължината на трасето бе може би около километър, а участниците бяха цели 37. За екзотика има и едно магаре, което се казваше Петко. Хората бяха много ектусиазирани и подкрепяха бурно всеки един състезател. Имаше и доста дами, а сред участниците се открояваше и фигурата на свещеник Кръстю, който също бе яхнал своя кон и се включи в кушиите. Макар, че неговия кон показа тежък характер и на няколко пъти го изхвърли от седлото отеца не се отказа и завърши трасето.

зрителите
Местното „Просвета – 1927 г.“ (кв. „Видима“), Държавно ловно стопанство „Русалка“, Община Априлци и Тотьо Ненов заслужават похвала. Организацията бе на перфектно ниво, а традиционния водещ за подобен род събития - Ути Бъчваров, отново бе на висота, редувайки коментари за кушията с коментари за местната кухня и традиционните напитки в региона.

Музикалния фон бе поверен на Представителен общински младежки духов оркестър - гр. Троян. Послушах с удоволствие много местни мелодии, които по нашия край няма къде да чуя на живо.

Цялата тарапана продължи около 2 часа, в които се нагледахме на надбягвания, падания (за щастие без инциденти) и екзотични персонажи. Направи ми впечатление, че в ония край не се играят хора, музиката е по-скоро за фон, а не за игра. Няма огньове и скари, хората просто стоят и гледат. По нашия край кушиите са съчетани с доста хапка и пийка, мохабет и хора. Разбира се, винаги е приятно да откриеш нови традиции и нрави. Обикнах Априлци още повече.

Ето и две видеа от събитието:



                 

3.03.17 г.

03.03.2017 - Мъглижки манастир "Св. Николай"

Част от манастирските сгради
Манастирът е основан по времето на Втората българска държава и сведенията за него са оскъдни. Бил е ограбван и разрушаван многократно. Възобновен е за последен път след Освобождението, а сградите са възстановени във възрожденски стил през 1954 г. и 1969 г.

Според преданието манастирът бил основан от цар Калоян (1197 – 1207) през 1197 г. след победата му над кръстоносците в битката край Мъглиж. За да се помни победата, царят дарил средства за построяване на манастир.

В приписка в полето на четвероевангелие от 1572 г. е описан драматичен епизод от живота на манастира. На 13 януари 1623 г. еничарският предводител Склав дошъл да събира кръвен данък, един от най-жестоките данъци на поробените народи в Османската империя. Хората скрили децата си в манастира. Монасите не ги издали и за назидание били изклани. Така загинали монасите Гервасий, Анастасий, Богослов и Стефан, но децата били спасени.

църквата в манастира
И в най-смутните времена манастирът пазел българския дух. Още през 16 в. там се подготвят свещеници за цяла Южна България, имало и килийно училище. През възраждането тук било открито мъжко училище, а няколко години по-късно и женско. През 1870 г. училището прераства в прогимназия.

През 1834г започва изграждането на сегашния манастирски храм, който в архитектурно отношение е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда. Интересното в нея също е, че някои от изографисаните български светци са изобразени, облечени в народни носии. През Руско-турската война (1877-1878г) османците отново опожарили манастира, но местните хора го възстановили само за година и половина.

В манастира имало голяма библиотека, която изгоряла през Руско-турската война 1877 – 1878 г. Манастирът бил тясно свързан с национално-освободителното движение през 19в. През 1835 г. там е заточен игуменът на Плаковския манастир йеромонах Сергий, заради участието му във Велчовата завера.

снимка за спомен пред манастира
През 1866 – 1870 г. игумен на манастира е поп Харитон, прославил се по-късно в Дряновската епопея от 1876 г.

В светата обител е действало и килийно училище. Тук са намирали убежище редица революционери, участвали в освободителното движение срещу османската власт. Няколко пъти в светата обител е пребивавал и Апостола на свободата Васил Левски (1837-1873г). От 1922г манастирът е действащ девически манастир, обитаван понастоящем от няколко монахини.

На около километър от манастира се намира и скалния феномен "Винишки камък", разкриващ страхотна панорама към района.

източник Уикипедия

03.03.2017 - Изкачване на връх Шипка и участие в Националните чествания за 3-ти март

снимка за спомен на върха
Тази година за втори пореден път организирано взехме участие в Националните чествания на връх Шипка. Седмици преди датата се колебаехме дали може да реализираме този преход заради многото сняг, навалял тази зима, но времето бе благосклонно и снежните шапки из Балкана взеха да оредяват. За наше щастие сняг по пътя имаше само на няколко места и бе по-скоро за очарование и приятен фон.

Над 30 човека извървяхме стъпките до този сакрален връх, на който се изковава свободата на България. Чувството да си горе винаги е особено, приповдигнато и наситено с национална гордост. Надавам се и съм убеден, че всички останаха доволни. Времето бе с нас, с изключение на бръснещия вятър, идващ от север, който ни посрещна на върха.

Хапнахме, направихме снимка за спомен и тръгнахме наобратно. Никой нямаше желание да става част от срамните сцени с освиркването и гаменщината. Липсата на уважение към държавността не е в добра услуга на никой. 

1.03.17 г.

Как се почиства римски път за 636 000 лева и как се прави това само за 14

Ето част от една статия от 2004 г., за да се убедим отново, че всички проекти, свързани със социализация и адаптиране за туризъм на маршрути трябва да се извършват от НПО-та или туристически дружества. Изключвам строго специфичните дейности, разбира се, за които трябват специалисти, които обаче могат да се ангажират от по-горе посочените видове организации.

Родопската Света гора - сбор от еко-, културен туризъм и шоу

"Всъщност Родопската Света гора е един от тези проекти, спечелил финансиране по ФАР от 636 000 лева. Срокът за изпълнението му е 30 ноември 2004г., а формалните условия, записани в документите, изискват разработване на туристически продукти, усъвършенстване на инфраструктурата и създаване на нови атрактивни дестинации. Очакванията са печалбите от туризъм в региона да се увеличат с около 15%. Амбицията ни е в края на реализацията на проекта след 10 месеца работа да утвърдим запазената марка на туристическия продукт Асеновград, казва арх. Бакалова. Четири основни туристически посоки разработва проектът. Първият от тях Асеновград - свещена порта на Родопите, включва посещения на църкви и параклиси, както и Историческия музей и етнографската къща в града. Тук се прави реставрация на 18 икони от музея, както и ремонти и реставрации на църкви, за което са похарчени 120 000 лева. Пътят към Бачковския манастир е вторият маршрут. Той включва трасе от стария римски път от Асеновата крепост към местността Луковица и оттам към манастира. Третото трасе съчетава посещение на Бачковския манастир и местността Клувията, а заключителният четвърти маршрут включва тракийското светилище Белинташ, манастирския комплекс на Кръстова гора и оттук бъдеща връзка с резервата Червената стена.".

Вестник "Дневник" 1 септември 2004 г


От едни 636 000 лева беше направено едно голямо НИЩО. Стария римски път, от който на мускули направихме маршрут и който за няколко месеца с цената на къртовски труд излезе 14 лв за боя и четки вече е дестинация, набираща популярност. 14 към 636 000. Има разлика, нали :)

 Този проект, който завърши в прокуратурата бе една пълно фиаско. "Това ще се оправи", "онова ще се направи", хвърляха се заучени фрази, терминологията бе излязла сякаш от перото на най-видните теоретици, ангажирани с материята "туризъм". Имаше copy/paste доклади за по 18 000 лв, които обясняваха как в общината трябвало да се развива туризма, а тия "теоретици" , не познаваха църквите, не знаеха къде колко хотела или къщи за гости има, нямаха снимков фонд, камо ли пък да стъпят на пътеките, да влязат в някоя пещера или пък да идат до някой водопад.

Според  официални данни на Евростат за 2016 г., изнесени наскоро от Ирена Георгиева (зам-министър на туризма) около 30-35 % от туристите, посещаващи страната ни практикуват туризъм, свързан с планината и планинските курорти. Тукашните ни управници с невероятни витиевати фрази ни обясняваха как Асеновград имал потенциал да бъде туристическа дестинация, споменаваха се милиони, милиарди... Ако знаеха те, колко е трудно да събудиш интереса, да докараш на терен един, после пет, после петдесет, после хиляда. Асеновград няма потенциал. Той ВИНАГИ е бил магнетично място, само че трябва с акъл да се показва и с любов да се разказва. Устойчивостта не е пет брошури, устойчивостта е уважение към родното място, към всяка съчка по пътеките, към всяко листо в гората, към всяка икона в храмовете...

Още веднъж, твърдо заставам зад мнението си, че подобни проекти, свързани с инфраструктура и информационна среда за подобни маршрути, трябва да се реализират от организации с характер, който не подлага на съменение качеството на свършената работа или отношението към отношението :) Община Асеновград, макар и доста късно узрява за това, НПО-та (не споменавам туристически дружества, защото в нашата община засега няма такова) да правят екопътеки и да разполагат с финансов ресурс, който ще отиде по предназначение.

Радвам се, че вече в нашата община се работи с акъл и хората, както изпълнителите, както ръководителите, така и градоначалниците (общинска администрация, музейни работници, обс, градоначалници, отговорни институции) никога няма да допуснат подобни срамни петна в историята на града ни! Не е важно от коя партия си, каква вяра имаш и какъв език говориш, Важно е сърцето да бие за родното място, за калдъръмите, за тихите улици, за сенчестите пътеки, за високите върхове. Използвачите, тарикатите на дребно и едро, хитреците, вече нямат място в управлението на културно-историческото ни наследство! Да е жив и здрав фейсбука :)