23.04.17 г.

23.04.2017 - Горнобрезнишки манастир "Св. Илия"

Кулата на манастира
Горнобрезнишки манастир св. Пророк Илия в с. Горна Брезница община Кресна е изграден на мястото на тракийско светилище и някогашен манастир носещ същото име, който през турското робство е разрушен, а монасите изгонени в манастир в гр. Берово (Македония), където и днес има малка черква носеща името на светеца.

При строителството на храмове, Траките стриктно са следвали невидимата енергийна карта на Земята и съобразно нея са строили своите домове и светилища. На определени места и води те са издигали олтарите си, където просветени са вършили чудеса, непосилни за човешките възможности.

До 1956 год. на 20 юли в местността Илин – чешма са се провеждали събори, като предния ден мъжете излизали с коне натоварени с дърва и агнета за курбан. Жените идвали на следващия ден с децата и носели погачи и баница за празника.

Монашеската сграда
Строителството на манастира в ново време започва през 1992 г. от ктитор Григор Борисов Митрев и неговото семейство – съпруга Ивелина Митрева и синове Петър и Александър. Манастирския комплекс е разположен на площ от 10 декара, ограден от невисок зид, който определя границите на комплекса, в който са разположени църквата св. Пророк Илия, кула – камбанария, жилищна сграда с библиотека и дарителски икони, църквата св. Георгий Победоносец, аязмо св. Пророк Илия.

Едно прекрасно и достъпно място сред природата. Пред двора на манастира има импровизиран паркинг, детски кът, чешма и голям чардак с място за скара.

Църква св. Георгий Победоносец. Пътеката от камък и бетон, оформена от двете страни с кипариси се извива по билото и води до новата църква св. Георгий Победоносец. Строителството на същата започва през 2000 г. от местни майстори каменари. Църквата е построена върху основите на стара църква. В основата при изкопните работи са намерени стари зидове с ширина 80 см.Църквата е с размери 23 / 10 / 15, като в основата са използвани части от старите зидове. Стълбището е оформено от каменни плочи, покрити от красива стреха с четири бетонни колони. Наосът е оформен от три кораба, разделени от 2 реда колони. Колоните са от бетон с диаметър 350 см.

Манастирската църква
Църквата св. Пророк Илия. На 20 юли 1992 г. църквата св. Пророк Илия е осветена от блаженопочиналия неврокопския митрополит Пимен, в съслужие с протосингела на Неврокопската епархия ставрофорен иконом Румен Калайджиев; архиерейския наместник на Санданската духовна околия, ставрофорен иконом Ангел Столинчев и множество свещеници от Санаданска духовна околия, като при освещаването в олтара са положени мощи на св. Трифон. Църквата св. Пророк Илия е неголяма с размери 8 / 4 м. и височина 3.80 м., стените за иззидани от керамични тухли с ширина 25 см, а отвън в облицована с 20 см. каменен зид. Входната врата е тежка, метална с две крила. Отлявно на входната врата е монтирана мраморна плоча указваща годината на освещаване, името на ктитора и строителя.

Кулата - камбанария. Кулата - камбанария е построена през 1993 г. в източната част на комплекса до оградния зид. Височината на кулата е 8 метра и се вижда от селото и цялата долина. Камбаната е дарена от блаженопочиналия неврокопския митрополит Пимен.

Манастирът от запад
Жилищната сграда за монасите е построена през 1994 г. и осветена от блаженопочиналия митрополит Пимен. Сградата е обърната на север и заедно с църквата св. Пророк Илия оформя двора пред главната порта. Кипарисите покрай пътеката и грижливо поддържани цветя създават приятно чувство на уют и красота.

Аязмото на манастира св. Пропок Илия. Лечебните води, наричани аязмо наистина правят чудеса, които науката не може да обясни. Аязмото не само утолява жаждата, но и дарява със здраве и вечна младост. Една капка от тези води може да превърне десет литра чешмяна вода в жива.

Източник: http://svilia.com/ (сайт на манастира)

23.04.2017 - Петрички манастир "Св. Петка"

Манастирската църква
Петричкият манастир „Света Петка“ е български манастир, подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква. Разположен е в северното подножие на Беласица, западно от Петрич.

Според преданието изборът на мястото за съграждане на обителта е бил предшестван от странно знамение. Още в края на 19 век един местен овчар, като пасял овцете си, видял сияние, идващо от къпинов храст, което озарявало цялата околност. Приближил се и какво да види – в храста - икона, а около нея трънливи клонки под формата на венец.

Овчарят съобщил тези свои видения на турски чиновник, но последният решил, че бедният човечец не е на себе си и наредил да го затворят в Струмишкия затвор.

Не след дълго чиновникът се поболял. Сетил се за овчаря и го освободил.

Параклис "Св. Неделя"
Отишли двамата при посоченото място и открили иконата. Тогава, вече убедил се в правотата на българина, турчинът помогнал за изграждането на черква на мястото на храста, където била открита иконата.

Църквата е построена в 1912 година и впоследствие около нея се оформя манастирът. Освен църквата в комплекса има жилищни и стопански постройки и параклис „Света Неделя“. Католиконът е трикорабна, едноабсидна псевдобазилика без купол, с притвор и камбанария над входа. В двора има и вековно дърво.

23.04.2017 - Чуриловски манастир "Св. Георги"

Част от стенописите 
Чуриловският манастир „Свети Георги“ (наричан понякога Игуменски или Геговски манастир) е български православен манастир, част от архиерейско наместничество Петрич на Неврокопска епархия на Българска православна църква.

Манастирът е разположен в южните склонове на планината Огражден в землището на село Чурилово. Той се намира на 28 km от град Петрич и на 2 km от село Гега. Предполага се, че е основан през 14 век. Възобновен в 1858 година.

Съхранен е ферманът за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 март 1857 година от султан Абдул Меджид. За изграждането на манастира се черпят сведения от съществуващите строителни надписи.

В два от тях се посочва, че на 10 март 1858 година е станало обновяването на църквата, а в третия - че през 1890 година е построена камбанарията. Текстовете сочат, че на мястото на на църквата е съществувал по-стар храм. Посочени са имената на настоятелите и ктиторите.

Манастирът, погледнат от село Гега
Според старо предание, строителството на манастира е започнало през 1848 година. В него първоначално е разкрито обществено килийно училище, което по-късно е преустроено в новобългарско.

Манастирът е свързан с революционните борби на местното българско население. Манастирските имоти, чиято площ е около 10 декара са съставени от сградата на старото килийното училище в което са запазени две класни стаи, трапезария и магерница, храмовата сграда, камбанария, касапница, дворове, поляни и овощни градини.

В миналото манастирът и училището са обслужвали духовните нужди на населението от дванадесетте махали на някогашното село Игуменец. Неговата роля при формирането на тази селищна агломерация е безспорна. Това личи и от името на селището.

Църквата „Свети Георги“ е трикорабна псевдобазилика с открит притвор от запад и открити навеси от север и юг. Представлява масивна каменна сграда с размери - 24 метра дължина и 12 метра ширина. По начин на градеж, а също и по планова схема напомня църквата „Свети Димитър“ в село Тешово. Майсторите са вероятно от западните краища на българските земи, добри каменоделци и зидари.

Интерес представлява съхранената стенописна украса от 1858 година и особено сцените със сюжети от „Страшният съд“ и „Митарствата на душата“, изписани в открития притвор. Църквата е обявена за паметник на културата от национално значение.

От село Гега до село Чурилово и манастира се достига по 2 км черен път, който е проходим за кола.

Източник:  Уикипедия

22.04.17 г.

22.04.2017 - Параклис "Св. св. апли. Петър и Павел" над град Бобошево

Красивата панорама, разкриваща се от параклиса
„Свети Петър и Павел“ е български православен параклис край град Бобошево, област Кюстендил. Намира се на около 3 км над града, вляво от пътя за манастирската църква „Свети Димитър“, насред ливада, заобиколена от прохладни букови гори. В края на април и началото на май в района има големи находища на див божур.

Представлява малка едноапсидна правоъгълна постройка с двускатен покрив и открит притвор от запад. Отвън са изписани образите на св. Петър и св. Павел. Отвътре параклисът е изцяло покрит със стенописи с ярък и специфичен художествен почерк.

 В близост до параклиса има навес от дървена конструкция с маси и пейки, както и каменна чешма със студена планинска вода. Параклисът носи името на светите апостоли Петър и Павел. Българската православна църква чества светите апостоли на 29 юни и на 30 юни.

22.04.2017 - Рилски манастир "Св. Иван Рилски"

Рилският манастир е ставропигиален манастир, намиращ се в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Основан е през Х век от св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река. Той е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наследство на Юнеско

.Сегашният манастир се намира в близост до село Пастра – недалеч от мястото на първоначалното му изграждане.

Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България – 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В партерния етаж се разполага музеят.

Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927 – 941 г. от Иван Рилски (според някои автори – от неговите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата се намира параклисът „Свето Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на 14 век.

Цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рилската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.

Още през 1402 г. османското правителство нарежда на кюстендилския кадия да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520 – 1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси. През 1469 г. с помощта на Мара Бранкович мощите на св. Иван Рилски са пренесени обратно от Търново в Рилския манастир.

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

През 1778 г. манастирът „Св. Иван Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816 – 1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев.

Според свидетелства на посетили манастира през 1862 година американски мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него пребивават и 400 гости.

Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 m², от които 5500 m² застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

През хилядолетното си съществуване манастирът е сменял два пъти мястото си, бил е разрушаван и обновяван няколко пъти. През ХІV в. е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена кула с параклис „Преображение Господне“ и археологически останки от средновековната твърдина.

Днешните сгради на манастира датират от началото на ХІХ в., когато след стихиен пожар са били построени отново.

Църквата „Рождество Богородично" е съборният, централният храм (католикон) на Рилския манастир. Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана Хрельова църква“, е съществувала до 1834 г., когато по решение на манастирското братство е била съборена и на мястото ѝ, а вероятно и върху част от нейните основи, е построена днешната съборна църква.

Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. Негов строител е първомайстор Павел Иванович от с. Кримин, Сисанийска епархия, южно от Костурско, потомък на стар род строители.

Риломанастирската църква е църква от т.нар. „атонски тип“. Представлява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Иван Рилски. Църквата няма притвор. Отвън от запад, север и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс.

Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от ХІХ в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.

През ХІV в. манастирът е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена средновековна кула с параклиса „Преображение Господне“, в който са съхранени ценни стенописи от ХІV век./

Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден, печатът се намира в музея на манастира. Правенето на снимки в църквата и музея на манастира е забранено. Разрешено е снимането в двора на манастира.

Източник: Уикипедия

22.04.2017 - Бобошевски манастир "Св. Димитър"

Манастирската църква
Бо̀бошевският манастир „Свети Димитър“ е недействащ български православен манастир, построен през ІХ-Х век край днешния град Бобошево, Област Кюстендил. В миналото е бил известен и като Руенски, но понастоящем Руенски манастир се нарича друг, действащ манастир в района, построен над село Скрино в края на ХХ век.

Манастирът се намира на около 4 км северозападно над Бобошево, южно от село Доброво. От манастира днес е оцеляла само манастирската църква, която е реставрирана изцяло, част от воденицата и стопанска постройка по пътя за манастира. Църквата носи името на Свети Димитър, известен и като Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец – православен светец, роден е в Солун през III век. Тя е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 38/1972).

Манастирът възниква в началото на Х век, като първоначално се намира на над с.Скрино. В манастира започва своя монашеския път и св. Йоан Рилски. Манастирът е разрушен след завладяването на България от османските турци. Възстановен е по времето на султан Баязид II (1481-1512), но не на старото си място, а на югоизток – над Бобошево.

Стенопис изобразяващ Св. Димитър
В продължение на няколко века манастирът е важно средище на просветата не само за монашеското братство, но и за българския народ. След Освобождението манастирът постепенно обеднява и запустява – в него престават да идват монаси и управлението му се поема първо от Бобошевската община, а впоследствие – от местните свещеници.

Освен църквата манастирският комплекс към 1930 г. включва още жилищни постройки, готварница, фурна, хамбар и стопански постройки – плевня, воденица, обори, ракиджийница. По това време манастирът притежава 694 дка земя по източните склонове на Руен, от която 300 дка гори, 250 дка ниви, 100 дка пасища, 30 дка ливади, 10 дка овощни градини, 4 дка зеленчукови градини, както и 5 дка лозе в пролома на река Струма, и метох в Бобошево.

В периода 2003-2007 г. е осъществен проект на БНК към Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) за укрепване, консервация и реставрацията на църквата. Проектът е финансиран от Фондация „Л.Г.Левентис“ и WMF – Robert Wilson Challenge.

Манстирската църква представлява малка, еднокорабна сграда с вътрешни размери 4,15 м на 2.66 м и височина 5,50 м. Снабдена е с полукръгла отвън и отвътре апсида, широка 1,38 м и дълбока 0,70 м. В източната стена, в ляво от апсидата, има полукръгла ниша (0,45 х 0,52 х 0.37 м.) а в северната стена – четвъртита (0,20 х 0,20 х 0,25 м.). На запад се намира входът, висок 1,85 м и широк 1,25 м. Сводът е полуцилиндричен.

Стенописите в храма
През 1864 г. е прибавен притвор с вход на север и с пет аркирани прозорци. Подът на наоса е застлан с каменни плочи.

Цялата вътрешност на църквата, без притвора, е изписана с традиционната за този тип църкви стенопис. В нея са застъпени няколко художествени традиции; фигурите са раздвижени, образите – емоционални, а лицата изразителни. Тоновете са тъмни, наситени, добре хармониращи. Правят впечталение многофигурните композиции.

На свода се виждат три големи медальона, като централно е изобразена фигурата на Христос, обкръжена от четири ангела. Отстрани, в по-малки медальони, са разположени пророците Мойсей, Аарон, Йезекиил и др. Под тях са нарисувани два пояса от сцени: горен, включващ големите празници Рождество, Кръщение, Разпятие и др., и долен – с Христовите страсти.

По северната и южната стени на църквата, над Страстите, е изобразен още един фриз от медальони с образите на светците войни, тримата мъже от вавилонската пещ и др. В долната част на стените са изписани образите на светци в цял ръст. На западната стена е изобразено Успение Богородично, под което на двете страни на вратата са изписани канонизираните владетели Константин и Елена и Архангел Михаил.

Ктиторският надпис от 1488 г.
Църквата е построена след 1481 г. Стенописите датират от 1488 г. и са дело на охридската школа. Ктиторски надпис над входната врата в наоса гласи:" + Изволениемъ отца и поспешениемъ сина и съвършение святого духа, сей святи божественни храмъ святого и славного великомученика и мироточьца Христова Димитриа потруди и пописа отъ свода иеромонахъ Неофитъ съ синови си попа Димитромъ и Богданомъ. Прости ихъ Богъ. Аминъ. Въ лето 6996 (1488) въ царя Баязитъ бега. Обладающе сие хоры освещени епископъ киръ Йаковъ."

 Зографът на църквата изписва също и църквата „Свети Никола“ в Косел, Охридско. Иконите от иконостаса на църквата (от 1729 г.) се съхраняват в криптата на храм-паметника „Свети Александър Невски“, а част от запазените ръкописни книги, преписвани и запазени в манастира се съхраняват в Църковно-историческия музей (София).

До манастира води хубав асфалтов път, който тръгва от намиращата се в горния край на град Бобошево мотописта "Дъбрава". Гледките са великолепни, а шосето се движи по гънките на планината сравнително удобно за автомобилите.

Гледки към Рила
По пътя минавате и през хижа Яна, която се намира непосредствено преди манастира. Разположена е на 740 м надморска височина и представлява масивна триетажна сграда с капацитет 55 места. Разполага с туристическа кухня и столова. Когато ние бяхме там, тя бе затворена, но вероятно отваря при наличие на групи.

До хижата има информационна табела с различните маршрути в съседство и маркировките за тях:  параклис "Св. Св. Петър и Павел" – 0.25ч; Параклис "Св. Архангел Михаил" – 1.30ч; вр. Бобошевски Руен – 1.30ч; пещерата над с. Скрино, в която е живял Св. Иван Рилски и Руенският манастир "Св. Иван Рилски" – 1.45ч;

22.04.2017 - Ресиловски манастир "Покров Богородичен"

Манастирът, намиращ се в северните поли на Рила
Ресиловският манастир „Покров Богородичен" се намира в северозападното подножие на Рила планина, на около 1,5 км. югоизточно от с. Ресилово. Историята не помни на това място да е имало древен манастир.

В района са намерени останки от т.нар. римски плочи, използвани през Х век за подова настилка и орнаментна зидария на храмовете. Сведенията за духовен живот на това място датират от двайсетте години на XX в., когато в него се заселила подвижницата Елена от гр. Варна, известна със строгия си отшелнически живот. Около 1924 г. към нея се присъединили още няколко послушнички. Те живеели при склона на планината, на около 200 м. от сегашния манастир, в малка пристройка с две стаички. От нея до днес са запазени само основите.

Изграждането на храма, посветен на честния Покров на Божията майка започнало в 1932 г. Тогава бил поставен и основният камък на храма. Сестрите започнали да събират средства в Кюстендилско, Пернишко, Софийски и Благоевградско, а мястото за строежа показала самата Пресвета Богородица. Когато били посъбрани средства за храма, жената на кмета на с. Ресилово, Йорданка Гладникова, започнала да роптае, че се хвърля излишен труд и средства за градеж на църква извън селото.

Пред входа на манастира
Една вечер насън тя видяла необикновено явление - на определеното за строежа място стоял храст, в чийто клони горяло кандило, а до него стояла жена в светли дрехи. Тя заканително се обърнала към Йорданка и ѝ казала, че точно тук Тя, самата Царица Небесна, е избрала да бъде мястото на новия храм, посветен на нейния всечестен покров.

Вразумена по този чудесен начин, жената на кмета започнала да помага щедро със средства и собствен труд при изграждането на новия храм. Множество благочестиви християни от различни краища на страната продължили да даряват средства за строежа на манастир.

Значителна парична сума дарил и самият български цар Борис III. С Божието благословение и съвместните усилия храмът бил завършен и на 21.IX.1940 г. тържествено осветен от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Флавиан. Предната година той постригал за монахини три от послушничките: Пелагия, която станала игумения, Клавдия и Ксения. Последната пожертвала много лични средства за съграждането на манастира.

През Втората световна война и с идването на власт на комунистическия режим настъпили изключително тежки дни за новопостриганите монахини, които живеели в нищета и крайна изнемога. Затова през 1947 г. те взели решение да отидат във Врачешкия манастир, понеже имали близки отношения със сестрите там и били обгрижвани от един и същ духовен старец. Пресвета Богородица обаче не позволила това да стане. Тя внушила на един благочестив свещенослужител на име Стефан да подпомогне финансово монахините. С тези средства те построили в близост до храма скромна жилищна постройка с четири стаи и салон.

Съборната църква в манастира
По това време монашество приели и останалите три послушнички с имена: Серафима, Евдокия и Татиана. През 1962 г. към сестринството се присъединила и настоящата майка игумения Мелания, която Левкийският епископ Партений постригал през 1968 г.

В периода 1994-5 г. манастирът бе изцяло обновен и разширен, като за това основна заслуга има г-жа Маргарита Христова, известна на всички като Мария. С дългогодишния си опит в строителството и с помощта на хора от различни краища, призовани от Пресвета Богородица, както и с жертвеното усърдие и насърчение на сестрите, г-жа Мария започва строеж на нова жилищна постройка и солидна външна ограда.

 Днес манастирът разполага с няколко параклиса, на: Св. Троица - в манастирската сграда, на светите Архангели - в старата жилищна част, и на Рождество на св. Богородица - в криптата на съборния храм „Покров Богородичен". Храмът е основно реконструиран и разширен и представлява един от най-просторните и внушителни манастирски храмове в района. Светата обител разполага и с красива двуетажна Г-образна сграда с много килии. Комплексът включва архондарик (приемна за гости), магерница и трапезария.

Манастирските сгради
В светата обител се съхраняват частици от мощrте на св. Екатерина, св. Пантелеймон, св. Варвара, св. Харалампий и св. Ксения.

До манастира се стига по 3 км асфалтов път, който се отделя от пътя Дупница - Сапарева баня. За съжаление в момента, в който го посетихме предстоеше опелото на една от монахините. Имаше много миряни, духовници, включително и моя преподавател от Богословския факултет проф. Иван Желев. В манастира е имало 5 монахини, вече 4.

Правят впечатление чистотата, подредбата и начина, по който манастира се поддържа. Съчетано с невероятната природа и красивото му местоположение, Ресиловския манастир е една подходяща дестинация за всеки.

източници:
- Дякон д-р Петър П. Симеонов, Катедрален храм „Света Неделя", гр. София
- bg-patriarshia.bg
- bulgarianmonastery.com
- bulgarianlandmark.info
- rumiborisova.blogspot.com

22.04.2017 - Средновековен храм "Св. Никола" - град Сапарева баня

Храмът отвън
„Свети Никола“ е средновековна българска църква в град Сапарева баня, община Сапарева баня, област Кюстендил. Намира се в градския парк, в центъра на града.

Построена е през XII-XIII век. Според местни източници от края на XIX в. в археологическия музей в гр.София бил изпратен един престолен камък от светия олтар на църквата, на който проф. Р.Христов разчел надпис с годината - 1160 г. При опит за построяване на нова църква през 1838 г. селяните разкрили западно от "Свети Никола" стари основи и стълбове от друга по-голяма църква. Според Никола Мавродинов "Свети Никола" е била гробница или обикновен параклис до някой голям храм, посветена на второстепенните му светци. Според предания църквата е гробница на местен феодал на име Никола.

По-голямата църква е била съборена в началото на османското владичество. Църквата "Свети Никола" е пощадена, но постепенно започва да се руши, защото турците не разрешавали да се поправя. Според местни предания, след Кримската война, група от настанените над квартал Гюргево черкези, започнали да разрушават църквата. Черкезинът, който започнал да я събаря откъм купола паднал заедно с него в църквата и загинал. Уплашени, останалите се отказали от по-нататъшното разрушаване.

Информационна табела
По време на Освождението покривът бил изцяло разрушен. Църквата е цялостно реставрирана през 1937 г. по проект на арх. Александър Рашенов (1892-1938).

Църквата е кръстокуполна, със свободни рамена, с дължина 7,2 м. и ширина 5,7 м, а височината при купола достига 6,6 м. Изградена е върху каменни основи от червени тухли, споени с бял хоросан, като тухлите са замазани през ред. На изток завършва с дълбока, полукръгла апсида, осветена от един прозорец. Входът е на западната фасада, поместен в двустъпална ниша, която се разширява и развива в четири архиволти. Надлъжните стени от външната страна са разчленени от по две двустъпални арки. Куполът е опасан от дванадесет двустъпални арки, в четири от които са вместени прозорци.

Църквата е била изцяло изписана отвътре, като от стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти. Характерният ѝ градеж - тип „потънала тухла“, както и дванадесет-стенният купол и аркирани ниши определят живописния ѝ вид.

Храмът от север
Църквата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр. 77/1968 г.) и декларирана като художествен паметник на културата от национално значение. (декл. писмо № 4782/21.12.1978 г.).

Носи името на Свети Никола или Свети Николай Мирликийски Чудотворец (270 - 343). Той е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците и търговците.

През Средновековието мощите му са пренесени от италиански моряци от храма в Мира в гр. Бари, Италия, където се пазят и до днес. В България денят на светеца - Никулден, се чества на 6 декември.

източник - Уикипедия

22.04.2017 - Водопади "Бохемия" и панорамна площадка "Кръста"

Водопади "Бохемия"
Водопадите Бохемия се намират на един километър след гр.Рила в посока Рилски манастир. Те са 11 на брой и височините им варират от 2 до 30 метра.Най висок е първият водопад,който дори се вижда от пътя. С изключение на него и последния,преминаването им не е трудно,тъй като са изградени подхоящи стълби и катерушки.

Пътеката за горните водопади започва на 200м.след първият в посока Рилският манастир и е обозначен с табелка. Автомобилите могат да спират по трасето на бившата теснолинейка,който в ммомента е превърнат в черен път.

До беседката разстоянието се изминава за 7-8 минути,а от там до последният водопад остават около 10 минути. Екопътеката и беседката са изградени от туристическото дружество в гр Рила през 2011.

Има чешма,барбекю и място за отдих на закрито за 20 човека.

Северно от водопадите, като самотен страж се извисява скалата "Кръста". Местните жители свързват мястото с чудотвореца Иван Рилски, преминал от тук по славния си път, търсейки убежище в планината. Легендата разказва: "... Преследван от неверници светецът се преобразил на орел и литнал в небесата.

Скала "Кръста"
Като кацнал на високата скала "Кръста " гарваните и свраките летели край него и го издавали. За това той ги проклел да не могат да летят от това място нагоре и в знак на благодарност към Бога забил кръст на скалата. Допило му се вода и мигом в краката му бликнал извор. Светецът пил вода и я осветил. Тръгвайки от светия извор първата стъпка на Св. Иван се отличила върху скалата."

И днес местните хора вярват в силата на светата вода, която блика под скалата. По новосъздадения маршрут любителите на природата могат да се насладят на великолепния изглед към планината и града, а за търсачите на силни усещания е осигурен достъп до самия връх на скалата.

От площадката в подножието на скалата се разкрива панорамна гледка към гр. Рила /на запад/, към метох "Орлица" и долината на р. Рилска /на изток/, към водопад "Бохемия", близо до параклиса "Св.Неделя" и долината на р. Каменица /на югозапад/ и Калинския дял на Рила /на североизток/.

Източник:
Туристически сайт гр. Рила
ТД "Айгидик" - Благоевград

22.04.2017 - Метох "Орлица"

Метох "Орлица"
Метох „Орлица“ е действащ метох към Рилския манастир.  Построен е на десния бряг на река Рила (Рилска река) и отстои на около 2,5 km източно от град Рила и 18 km от Рилски манастир.

Според Неофит Рилски в неговото описание на Рилския манастир, в метоха била запазена т.нар. „Хрельова магерница". Тази постройка съществува и до днес. Представлява двуетажна сграда с изба на долното ниво и голямо помещение с манастирска куполна магерница в единия ъгъл. Достъпна е през чардак.

Архитектурата на сградата категорично разкрива нейният средновековен до османски произход, което потвърждава написаното от Неофит Рилски в средата на ХІХ век, т.е. че тя датира от 30-те години на ХІV век. От този период са и някои зидове вградени в по-късните метошки строежи. Такива има в северния външен зид на черквата и в източния край от приземието на монашеския корпус. Но от тук нагоре и двете сгради са надстроени в сегашния си вид съответно през 1478 година и ХVІ – ХVІІІ век. Останалите метошки постройки са вече от ХІХ век.

част от "Хрельовата магерница"
В метоха „Орлица“ през 1469 г. пренощува тържествената процесия с мощите на Йоан Рилски, пренасяни от Търново в манастира. Това паметно събитие е отразено със стенопис в метошката църква "Св. св. апли. Петър и Павел".

Метохът е изграден върху полегат склон с наклон на юг, и представлява затворен от повечето страни със сгради, а от останалите с каменни оградни зидове, комплекса е с трапецовидна форма.

Особено внушителен е укрепеният му вид откъм шосето, с високо издигнатите южни зидове на разположените надлъж покрай него жилищни постройки и с главния вход в ансамбъла, оформен в подлез под охраняващата го стражница.

Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, някогашната гостоприемница издигната от протосеваст Хрельо не по-късно от 1335 година, преградена през ХVІІ век на две части – магерница и трапезария, жилищен монашески корпус от ХVІІ век, с видими части от смесени зидарии от българското средновековие и стопански сгради от ХІХ век.

Църквата „Св. св. апли. Петър и Павел“ е малка, еднокорабна култова сграда, построена е през 1478 г. върху части от зидове от по-ранно време, изографисана през 1478 г. и цялостно през 1491 г.

През 1863 г. е изписана наново от Никола Образописов – художник от Самоковската живописна школа, като са запазени част от средновековните стенописи (над входа и в абсидата).

До метох "Орлица" има асфалтов път и уширение, където може да паркирате своя автомобил.

Източник: Уикипедия

22.04.2017 - Шишмановски манастир "Успение Богородично"

Църквата
Намира се в Ихтиманска Средна гора, на 13 км от Самоков и в близост до язовир „Искър“, който се вижда от възвишенията над манастира. Името му е свързано с някогашното село Шишманово, в миналото носило името Чамурлии.

Днешният манастир е изграден през 1927 г. от местни селяни. В миналото там е имало друг, по-стар манастир, датиращ от времето на Втората българска държава, който турците опожаряват при изтеглянето си от българските земи.

Църквата на манастира е еднокорабна и едноапсидна. До входа ѝ са издигнати паметник в памет на загинал в землището на Чамурлии през 1877 г. по време на Освободителната Руско-турска война капитан от 123-ти Козловски полк, както и на български войници от Шишманово, дали живота си в Балканските войни.

Магерницата
Откъм южната ѝ страна има камбанария, в близост се помещава и магерницата. На известно разстояние срещу входа на църквата има постройка около аязмото, за което преданието гласи, че ако преди изгрев слънце се запали свещичка в храма и се измоли желание, а после се отпие от изворната вода, желанието се сбъдва.

На поляната около църквата има красиво направени постройки за пикник с дълги дървени маси за посетители. Пътят е достъпен в сухо време и за лек автомобил. една част е асфалт, има паваж, има и почвен път. Отсечката до манастира от главния път за Самоков е 2 км.

През 1985 г. е изградена и чешма в памет на руските войници, паднали в боя при местността Рошава могила на 26 декември 1877 г. за освобождението на Самоков и Шишманово от османско робство.

източник Уикипедия

22.04.2017 - Овчарченски водопад "Горица" 39 м

Двата пада на "Горица"
Овчарченският водопад „Горица“ е водопад на река Горица, България. Намира се в северното подножие на планината Рила, в близост до село Овчарци и до град Сапарева Баня. Това е най-ниско разположеният водопад в Рила - на 900 метра надморска височина.

Разположен е по течението на река Горица, събираща води от склоновете на върховете Крива Соспа, Каменна мандра и Кабул. Водопадът е висок 39 m и в долната си част образува тераса. До него се достига по екопътека, започваща от горния край на село Овчарци и достигаща до местността „Соколов изглед“ на 1200 метра надморска височина. Освен големия водопад, нагоре по течението на реката могат да се видят и още шест по-малки водопада с височина 5-15 метра.

Водопадът е част от вододайната зона на района и е пълноводен целогодишно, без метеорологичната обстановка да влияе на водния поток.

Мостче по пътеката
Водопадът е природна забележителност, обявена за защитена територия със заповед № 3796 от 11.10.1965 г., бр. 12/1966 на Държавен вестник.

Името на реката и на водопада произлиза от историята на красива девойка от селото на име Горица, която живеела щастливо с избраника си овчаря Йовица. Мълвата за красотата на девойката достигнала до местния турски бей, който изпратил слугите си да я отвлекат. Горица побягнала към планината от преследвачите си и за да не попадне в ръцете им се хвърлила от скалите.

Началото на пътеката (1 км) до водопада е достъпна с лек автомобил. Тя започва от двете тепавици (валявици) над село Овчарци, до които се достига по почвен път. 

7.04.17 г.

07.04.2017 - Сопотски водопад - 15 м

Сопотският водопад и местността около река Манастирска са много красиво място за разходка близо до град Сопот. Водопадът е висок около 15м като образува два големи пада на водата.

При водопада има изградена малка беседка с пейки и покрив, както и обособено място за огнище. Изходна точка за водопада е манастира "Възнесение господне" (също се знае като манастир "Свети Спас"), който се намира от дясно на началната станция на сопотският лифт.

 Като стигнете при манастира трябва да тръгнете по черен път покрай лявата му ограда. Пътят минава по малко мостче и продължава като пътека нагоре в гората. След около 20мин ходене пеша по пътеката покрай реката ще стигнете до малък параклис с икони и аязмо. Малко по-нагоре от параклисчето се намира водопадът. В района е много подхоящо за пикник като на много места има обособени огнища. Цялата разходка от манастира до водопада и обратно ще ви отнеме около 1ч спокойно ходене пеша.

07.04.2017 - Сопотски манастир "Възнесение Господне"

Манастирския двор
Основан към края на XII век, той е продължител на другия манастир в сопотското землище – „Света Троица“, изчезнал около XI-XII век. Може да се предположи, че манастирът „Свети Спас“ се е водил „царски“ – бил е дарен с права и имоти от цар Смилец, като са упоменати в три грамоти, потвърждаващи твърдението.

Грамотите били пазени в манастира до 1870 г., след което били предадени от игумена на възрожденеца Найден Геров, за да ги публикува. Оттогава следите им се губят и най-вероятно те се съхраняват в някой засекретен архив из руските (бивши съветски) книгохранилища.

Старинна пощенска картичка с изглед към Сопотския манастир През цялото време на турското владичество манастирът е бил крепител на българските дух и книжовна традиция.

Църквата
В манастира е съществувал скрипторий (място за преписване на книги) – от него са оцелели няколко десетки книги, най-старата от които от 1480 г.

Както бележи в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ руският изследовател на книжовните старини Виктор Григорович, посетил манастира в 1845 г., в Сопотския манастир „Свети Спас“ винаги се е служило на църковнославянски и никога на гръцки. Това се потвърждава и от съхранените в него богослужебни книги, които са изключително на църковнославянски.

 Тук са преписани от игумен Партений (и двете известни на науката) „Сопотски преправки“ на „История славянобългарска“ от 1828 г. и 1845 г. В този манастир Васил Левски приема монашеството и името Игнатий на 7 декември 1858 г., а по-късно го използва като едно от многото му убежища.

През 1875 г. революционерът Тодор Каблешков заклева в манастира членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.

Жилищните сгради
Църквата и чешмата в манастира са наново възстановени през 1879 г. от игумен Рафаил, чийто гроб се намира зад олтара. Зографът Георги Данчов, съратник на Левски, изографисва църквата.

До южната стена на църквата се вижда голямата камбана, лята в Крайова през 1875 г. и подарена на манастира от граждани на Сопот, живеещи в Румъния.

До манастира може да се достигне с лек автомобил. Той се намира на около 1 км северно от гр. Сопот на около 200 м от първата станция на седалковия лифт.

източник Уикипедия

07.04. 2017 - Сопотски девически манастир "Въведение Богородично"

Манастирските помещения
Основан е през 1665 г. от схимонахиня Сусана (според други податки – в 1404 г., но няма сигурни данни). Застроен в близост до метоха на светогорския Хилендарски манастир, който бил изгорен от кърджалиите през 1794 г., В последствие мястото запазило названието „метох“ и то се пренесло върху Девическия манастир (без той да е бил метох на който и да било манастир).

В този хилендарски метох е идвал отец Паисий и донесъл своята „История славеноболгарская“, която била многократно преписвана и е имало запазени два преписа-преправки от 1828 и 1845 година, които изгарят при опожаряването на Сопот от турците в 1877 г.

Запазена е от третата четвърт на XVII век църквата на манастира „Въведение Богородично“, която е интересна с архитектурната си планировка – няма изразена апсида от източната страна и е полуподземна (вкопана наполовина в земята). Само още една подобна църква е известна в пределите на България – тази в село Добърско (Разложко).

Входът на манастира
Интересни са запазените в нея стенописи от XVII век – т.нар. „светии без глави“, и живописта на „царския ред“ на иконостаса.

Също така интересна е запазената жилищна сграда с чардаците от XVIII век, която по чудо заедно с църквата оцелява при опожаряването на Сопот от турците през 1877 г. и в която е запазена килията на девическото килийно училище (действало до 1850 г.), скривалището на Васил Левски под килията на игуменката Христина.

В манастира е съществувал скрипторий за преписване на църковна книжнина, а също и иконописна школа за монахини, действала до 1930-те години. Днес манастирът е действуващ и е под ведомството на Пловдивската митрополия

Манастирът е описан от Иван Вазов в почти всички негови по-големи и известни произведения: „Под игото“; „Нова земя“; „Чичовци“; „Хаджи Ахил“ и др. Тук също е запазена и най-старата лоза в цяла Югоизточна Европа (а може би и в цяла Европа), която е на 350 години и продължава да ражда.

източник Уикипедия

6.04.17 г.

Шипченски манастир "Рождество Христово"

Манастирския храм отвън
Шипченският манастир "Рождество Христово" се намира в южното подножие на Шипченската планина (дял от Стара планина), в северозападните покрайнини на гр. Шипка, на 12 километра северозападно от гр. Казанлък. Манастирът е издигнат в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Освободителната за България Руско-турска война (1877-1878 г.). Той е най-забележителният и величествен сред повече от 450-те паметници в цялата страна, възпоменаващи подвига на руските войски и българското опълчение.

За построявенето на храма, по инициативата на граф Игнатиев и Олга Скобелева, майка на прославения руски генерал-майор Михаил Скобелев, още през 1879 г. бил основан помощен комитет. Инициаторите отправят апел към руския народ за дарения и само за една година са събрани 700 000 златни рубли, като в кампанията се включват и много българи. През 1881 г. е обявен конкурс за проект на манастира и от осем проекта е избран този на архитект проф. Антоний Осипович Томишко (1850-1900), роден в Пардубице, Чехия.

Жителите на с. Шипка подаряват мястото, където ще се изгражда манастирът, подготовката е завършена и строителството започва през 1885 г. по проекта на арх. А.О. Томишко, под ръководството на арх. проф. Александър Никанорович Померанцев. Пристигнали за строежа майстори зидари и дърводелци от Русия, каменоделци от Италия, както и много местни майстори.

По време на Св. Литургия
Храмът е осветен на 15 септември 1902 г. от Старозагорския митрополит Методий, а манастирът е официално открит, с прочувствена реч на 27 септември 1902 г. от граф Николай Павлович Игнатиев, в чест на 25-та годишнина на Шипченската епопея. Тогава е разгласено решението на Св. Синод духовното обгрижване на манастира да бъде поверено на руски монаси. През октомври 1902 г. за игумен на обителта е назначен йеромонах Генадий от Александър-Невската обител.

През април 1904 г. е заместен от йеромонах Терапонт, послушник в Троицко-Сергиевският манастир. След неговата смърт през октомври 1915 г. игумен е йеромонах Максим от Киевско-Печорската обител. В 1920 г. послушникът от манастира Николай Чернов приема монашеството с името Сергий и до края на живота си (месец май 1961 г.), изпълнява игуменските си задължения.

От 1961 до 1968 г., настоятел на храма и иконом на Шипченската обител е протоиерей Йосиф Гордеев. С него завършва завещаната от основателите на манастира приемственост.

Кубетата на храма
До 1934 г. Шипченският манастир "Рождество Христово" е извънтериториална собственост на Русия заедно с принадлежащата земя и постройки.

На 23 юли същата година обителта е предадена на българската държава. През 1935 г. Българското Министерство на Външните работи превежда храма във "ведомството и управлението" на Св. Синод на Българската православна църква, като през 1944 г. Московският и на цяла Русия патриарх признава правото на тава управление на Шипченския манастир.

На 8 ноември 1952 г. с решение на Светия Синод на Руската православна църква всички руски църковни общини и тяхната собственост, в т.ч. Шипченската духовна обител, преминават под юриксдикцията на БПЦ.

По време на комунистическото управление на България правото на собственост на манастира преминава в ръцете на държавата. През 1967 г. се приема неговия специален статут на храм-паметник, за съвместно стопанисване и обгрижване от държавата и от БПЦ.

Стенописи в храма
С постановление на Министерския съвет номер 33 от 1970 г., манастирът е обявен за исторически паметник на културата от национално значение и по-късно влиза в историко-архитектурния резерват "Шипка- Бузлуджа".

Едва през 2004 г., с Указ № 1034 на Министерският съвет, Шипченския манастир е предаден изцяло на БПЦ и Старозагорската митрополия. Първи престоятел на обителта е отец Живко Шапков, който в навечерието на 3 март 2005 г. приема монашеството и е ръкоположен за йеромонах под името Сергий. Така се е казвал и последният игумен-престоятел на манастира "Рождество Христово" до 1961 г., когато държавата слага ръка на храма.

Днес манастирът е действащ мъжки.

източник - http://svetimesta.com/