7.04.17 г.

07.04.2017 - Сопотски манастир "Възнесение Господне"

Манастирския двор
Основан към края на XII век, той е продължител на другия манастир в сопотското землище – „Света Троица“, изчезнал около XI-XII век. Може да се предположи, че манастирът „Свети Спас“ се е водил „царски“ – бил е дарен с права и имоти от цар Смилец, като са упоменати в три грамоти, потвърждаващи твърдението.

Грамотите били пазени в манастира до 1870 г., след което били предадени от игумена на възрожденеца Найден Геров, за да ги публикува. Оттогава следите им се губят и най-вероятно те се съхраняват в някой засекретен архив из руските (бивши съветски) книгохранилища.

Старинна пощенска картичка с изглед към Сопотския манастир През цялото време на турското владичество манастирът е бил крепител на българските дух и книжовна традиция.

Църквата
В манастира е съществувал скрипторий (място за преписване на книги) – от него са оцелели няколко десетки книги, най-старата от които от 1480 г.

Както бележи в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ руският изследовател на книжовните старини Виктор Григорович, посетил манастира в 1845 г., в Сопотския манастир „Свети Спас“ винаги се е служило на църковнославянски и никога на гръцки. Това се потвърждава и от съхранените в него богослужебни книги, които са изключително на църковнославянски.

 Тук са преписани от игумен Партений (и двете известни на науката) „Сопотски преправки“ на „История славянобългарска“ от 1828 г. и 1845 г. В този манастир Васил Левски приема монашеството и името Игнатий на 7 декември 1858 г., а по-късно го използва като едно от многото му убежища.

През 1875 г. революционерът Тодор Каблешков заклева в манастира членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.

Жилищните сгради
Църквата и чешмата в манастира са наново възстановени през 1879 г. от игумен Рафаил, чийто гроб се намира зад олтара. Зографът Георги Данчов, съратник на Левски, изографисва църквата.

До южната стена на църквата се вижда голямата камбана, лята в Крайова през 1875 г. и подарена на манастира от граждани на Сопот, живеещи в Румъния.

До манастира може да се достигне с лек автомобил. Той се намира на около 1 км северно от гр. Сопот на около 200 м от първата станция на седалковия лифт.

източник Уикипедия