14.05.17 г.

14.05.2017 - Хаджидимовски манастир "Св. Георги"

Дворът на манастира
Хаджидимовският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български мъжки манастир, подчинен на Неврокопската епархия на Българската православна църква, спадащ към Гоцеделчевската духовна околия. Обявен е за паметник на културата с регионално значение.

Манастирът е най-големият по долината на Места и трети в Югозападна България след Рилския и Роженския. Намира се на възвишение южно от град Хаджидимово, чието старо име е Сингартия (или Долно Сингартия) и затова в миналото манастирът е известен и като Сингартийски или Долносингартийски. Построен е върху старо християнско светилище.

 Църквата е изградена през 1864 г. Надписът в храма гласи: „Съгради се този храмъ прѣзъ 1864 год. съ общо на христиѧнитѣ иждивеніе, а тукъ се изобрази въ времето на третиѧ Български Екзархъ Йосифъ Iй и първиѧ Бълг. Неврокопски Митрополитъ Иларионъ I 1911.“ В следващата 1865 г. църквата е осветена.

Манастирската църква
Манастирът на два пъти е опожаряван. През 1979 г. е построен параклисът „Свети Димитър“, чиято вътрешна украса е изцяло дело на неврокопския художник Костадин Златков.

 Иконостасните икони са дело на неврокопския майстор Серги Георгиев. На иконата на Света Богородица има надпис: „Платецъ Ѳеѡдоръ Стефанович ѿ Неврокопъ на 1866 септем 15 рука Стергіа“. Подписът на иконата на Свети Анастасий е „1870 рук Стергіа“, а на „Възнесение Илиино“ „Платецъ честниы брате Иліа и Нікола Вулковы и чада егѡ напомненіе 1866 септемвріѧ з рука Стергіѧ“.

Иконостасът и владишкият трон са възстановени по автентичния образец. В храма има смятана за чудотворна икона на Свети Георги, датирана към 1750-1800 г. Откритата при разкопаването икона се пазела в олтар и не била изнасяна за поклонения. Затова постепенно била забравена и не и се е отдавала особена почит.

Новостроящите се манастирски сгради
През 1961 г. по настояване на църковното настоятелство на манастира с председател Трифон Симидчиев, чрез Неврокопската митрополия тя била изпратена в БАН за освидетелстване. Установено е, че същата датира от периода 1750 – 1800 г.

На 6 май 1961 г. е върната в манастира и осветена от Неврокопския митрополит Пимен и изложена за поклонение.

На 29 юли 1979 г. в манастира избухва пожар. Храмът изгаря напълно, като оцелява единствено чудотворната икона на Св. Георги. С помощта на Неврокопската митрополия и дарения, само за 8 месеца, черквата е възстановена, и на 6 май 1980 г. осветена

източници:
Уикипедия
Свети места

14.05.2017 - Общински исторически музей - Гоце Делчев

 Общинският исторически музей в град Гоце Делчев (Неврокоп), България, е открит през 1979 година и целта му е да запазва и популяризира историческото наследство на Неврокопско.

 Музеят разполага с 12 експозиционни зали, лапидариум и двор с автентична чешма. Има два отдела – Археология и Етнография. В археологическата експозиция има тракийска колесница, тракийска керамика, нумизматична колекция, произведения на изкуството и архитектурата от римския град Никополис ад Нестум.

Музеят организира ежегодишни изложби на археологически находки от тракийската, славянската и българската култура, открити в долината на Места. В етнографския раздел има 1500 експоната – инструменти и предмети, показващи местните занаяти в края на XVII и началото на XIX век – грънчарство, медникарство, звънчарство.

Музеят е разположен в сграда изградена в 1877 година в стил барок. Сградата има дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори резбари, представители на Дебърската резбарска школа.

Част от 100 Национални туристически обекта. Има печат и марка. Намира се на ул "Христо Ботев" 26, която се намира в центъра на града. Имате удобен достъп с лек автомобил.

Източник: Уикипедия

13.05.17 г.

13.05.2017 - Пещера "Ангитис" (Гърция)

В пещера "Ангитис" (Маара)
Предстоеше един интензивен ден в Гърция, в който по програма имахме два обекта. На пръв поглед нищо работа, но имахме пътуване от Асеновград и настаняване в къщи за гости в село Лещен, където щяхме да нощуваме.

Срещата ни беше около 11:00 ч в центъра на село Лещен. Събрахме се, намерихме къщите за гости, настанихме се и поехме към границата.

Без проблем преминахме граничните пунтове и по прекрасен път достигнахме до пещерата в 13:40 ч. Безплатен паркинг (в чужбина почти не може да видите чичовци с мобилни касови апарати да тичат подир колите), заведения и прекрасна инфраструктура. Това бе първото, което ни направи впечатление. До касата и входа на пещера има около 200 м. До тях се стига по красива дървена алея, която е изградена успоредно до река "Драматица", която излиза от пещерата. Мястото е прохладно и заради огромните чинари. Преди да преминете мостчето, което пресича реката, се преминава през красив каменен параклис, посветен на Св. св. Константин и Елена.

Входните такси за пещерата са 7 евро, а за групи над 25 човека, таксата е 4 евро. Ние бяхме 20 човека и не знам по какъв парграф ни таксуваха по някаква средна тарифа от 5 евро на човек, за което ние нямахме против, разбира се.

Невероятните скални форми в пещерата
Беседата е включена в цената и затова изчакахме да стане 14:00 ч, за да влезем организирано, заедно с екскурзовода. Беседата бе на английски, на няколко места в пещерата.

Бяхме предупредени, че постоянната температура вътре е 17 градуса и който прецени да си сложи връхна дреха. Цялата обиколка из социализираната част на пещерата е в рамките на 40 мин. Първите обследвания се правят през 1978 г. През 2000 г. са отворени за посетители и тези 500 м. които днес са достъпни. Цялата проучена част на пещерата е 10020 м. а се смята, че общата и дължина е около 25 км, което я нарежда сред трите най-дълги речни пещери в света.

В пещерата е открит уникален вид риба, който е навлязъл 6500 метра навътре в пещерата, както и уникален вид полупрозрачно ракообразно на 7100 метра от входа на пещерата. Явно тук има много неразкрити тайни от животинския свят, обитаващ това подземно място.

За мен лично, това бе най-впечатляващата пещера, в която съм бил. Всичко бе много внушително, а различните светлини, с които тя бе обагрена, създаваха допълнителен колорит. 

Излязохме през друг вход, в близост до основния. В края на пещерата има много голямо колело, което вади вода за да захранва изкуствен водопад, който сега не работеше.

Около 15:00 ч приключихме и се отправихме към автомобилите, доволни от видяното. Пещерата напълно оправда очакванията ни като атрактивна туристическа дестинация. Всичко вървеше по план и се отправяхме към Драмски Боздаг, където щяхме да изкачим връх Свети Пророк Илия - 2232 м, който бе и първенец на планината.


13.05.2017 - Връх Св. Пророк Илия 2232 м - Първенец на планината Драмски Боздаг (Гърция)

На път за върха
Наближаваше 15:00 ч, когато достигнахме до ски-центъра Фалакро, където бе и нашата отправна точка за първенеца на Драмски Боздаг - връх Св. Пророк Илия - 2232 м. Направи ни впечатление изключително семплото застроявяне в района и си дадохме сметка, че ако това е в България щеше навсякъде да е бъкано с хотели и ресторанти, като в никакъв случай не казвам, че това е лошо.

Потеглихме към върха по сериозен склон, по който се движи и пътека, виеща серпентини, но с оглед на почти визуалната връзка до върха, всеки бе нетърпелив да се изкачим и да се насладим на зашеметяващите панорами и поехме направо по склона. Тръгнахме от 1750 м, а до крайната точка трябваше да изкачим близо 500 м положителна денивелация (която най-накрая стана 600 и заради слизането в подножието на върха).

Движейки се по колоните на ски лифта, достигнахме до сграда, която го осблужваше и вероятно играеше роля на гардероб и чайна. Това място бе връх "Карталка" с височина 2035 м. Оттук, до върха в дясно от нас започваха големи отвеси и бездънни пропасти. Тук обаче, гърците се бяха погрижили за безопастността на туристите и по ръбовете имаше висок около 1.50 м дървен парапет

Устремени на върха
От "Карталка" до "Св. Пророк Илия" имате прекрасна визуална връзка. Между двата върха е "Хионотрипа" - пропастна пещера с дълбочина 100 м, характерна с ледените си сталактити и сталагмити. Минахме покрай нея и ни направи впечатление, че тя също бе донякъде обезопасена. Казвам донякъде, защото коловете, на които е трябвало да бъде прикачена предпазната мрежа стояха, но самата мрежа се бе свлякла в основата им.

За около 1:30 ч бяхме на върха. Гледките от тук бяха невероятни, въпреки неприятната мараня, която се бе постлала навсякъде. По традиция изиграхме едно хубаво българско хоро, направихме много снимки за спомен и потеглихме в обратна посока. Връщането го направихме за около един час средно за групата. Доволни и предоволни запалихме колите и се отправихме към намиращия се на 77 км от тук Лещен, за да се насладим на заслужена почивка.

Разстояние (в двете посоки) 5.8 км
Време за преминаване ( в двете посоки) - 2:30 мин
Положителна денивелация - около 600 м (начална точка 1740 м / крайна точка 2232 м.)


11.05.17 г.

11.05.2017 - Маркиране на пътеката от село Лясково до Асеновград

Маркиране около параклис "Св. Власий"
Благо ни взе от училище Кирил и Методий и ни закара до Лясково. От там започна нашето маркиране. Марката е бяло - жълто - бяло, а от старата маркировка преброихме едва няколко. Ние направихме честа и добре видима маркировка.

Заради дърводобив и пробиване на трасе за електрически стълбове, черен път на места преминава през пътеката. Ние приоритетно маркирахме пътеката, която на места се движи успоредно на пътя.

Много хубав маршрут, който е по-приятно да се слиза за хората с недобра физическа подготовка. За качване ще ви трябват около 2 часа в добро темпо. 

8.05.17 г.

06-08.05.2017 - Изкачване на връх "Солунска глава" 2540 м (Македония) - ден трети

Приготвяме се за тръгване
Със ставането установихме, че навън вали сериозно. За щастие всеки се бе подготвил за подобно време. Облякохме дъждобраните, "опаковахме" се и в 08:30 ч потеглихме към Папрадище.

 Заради времето и олекотения  багаж дадохме добра крачка и точно в 10:00 ч бяхме до колите. Дъждът бе спрял и се надявахме на хубаво време от тук до прибирането ни в България.

Много ни хареса македонската бира "Златен дъб" и затова се оглеждахме във всяко населено място по пътя за магазин от който да си купим. В село Теово си купихме 7-8, защото повече в магазина не бяха заредили. Тук снимахме огромен чинар, който бе датиран от 15-ти век и страхотната църква в центъра на селото.

Следваше град Велес, където допълнихме запасите от бира и отпрашихме към границата. Времето значително се подобри, а това потвърди подозренията ни, че си носим хубавото време с нас.

Цървата в село Теово
Около 14:00 ч бяхме на границата. Последва бързо преминаване, взехме си довиждане с групата от София и поехме за Благоевград, където бяхме решили да посетим старинния квартал Вароша и да съчетаем разглеждане на тази забележителност и кратък отдих с оглед на дългия път.

След кратката разходка из красивия Благоевград, преминахме през Симитли, Предела, Велинград, Пешера и около 19:00 ч си бяхме в Асеновград. Този маршрут бе с около 30 км по-кратък, но по-бавен. Минаването по него бе наложено от края на почивните дни и хилядите коли, които щяха да задръстят входовете към София.

Равносметката за деня:
Планинарски дом Чеплес - село Папрадище - 5.5 км (1:30 пешеходен преход)
село Папрадище - Асеновград - 435 км


08.05.2017 - Възрожденски квартал Вароша - Благоевград

Пред храм "Въведение Богородично"
Тесни калдъръмени улички, уникална архитектура, разнообразни занаяти и исторически паметници посрещат жителите и гостите на Благоевград в стария квартал „Вароша”. „Вароша” възниква през XVII век. През Възраждането „Вароша” приютява най-добрите учители и дейци на културата от региона, които участват активно в революционните борби на българите.

През 80-те години на ХХ век община Благоевград реставрира квартала, защото къщите са почти разрушени от времето. Външният им облик обаче е запазен.Те помещават галерии, работилници, центрове по изкуства, керамика, литература, живопис и други. Думата „вароша” идва от прабългарски и едно от многото ѝ значения е „стар град”. Във „Вароша” се намира църквата „Въведение Богородично”, която е обявена за национален паметник на културата, къщата на Георги Измирлиев - Македончето, революционер в Априлското въстание, Регионалният исторически музей.

 Кварталът е обявен за културен паметник. За благоевградчани и гостите на града, „Вароша” е история, традиции, но и място за разходка и отдих. Два хотела и няколко заведения създават удобство за туристи и посетители.

7.05.17 г.

06-08.05.2017 - Изкачване на връх "Солунска глава" 2540 м (Македония) - ден втори

Гледка от върха
Станахме, закусихме и започнахме да се оправяме за тръгване. Точно в 08:00 ч поехме по пътеката нагоре. От юг идваха много неприятни облаци и времето беше на кантар.

Беше ни казано, че ходенето до върха е около 3.30 ч, което бе добре, защото се надявахме в ранния следобед да сме обратно в хижата, за да избегнем евентуално лошо време.

В началото пътеката бе почти равна, но след няколкостотин метра влиза в стара букова гора. Тук започва изкачване с променящ се наклон, но като цяло ходенето е приятно. След известно време от пътеката се отделя и зимния маршрут за върха, обозначен със зелена маркировка.

За около 50 мин (3 км) бяхме до местността "Долна Бабина дупка" 1680 м. Тук беше мястото с единствената чешма по пътя. От тук започваше голямото изкачване към "Горна Бабина дупка", където целогодишно има голяма снежна преспа, а върхът над нея се казва "Бабина дупка".

Тръгване от Долна Бабина дупка - 1680 м. 
Момчетата от Македония, които бяха с нас, споделиха, че имат желание на това място да направят беседка, а тук да има опции за бивакуване.

Маркировката е подновявана на всеки три месеца, пътеките са почистени а зимната колова маркировка представлява боядисани дървени колове. Всичко това е носено на ръце от доброволците, поели инициативата за поддръжката този маршрут. Разисквахме проблеми, подобни на тези в България - липсата на разбиране от страна на финансиращите организации, тежки административни спънки и прочее познати неща.

С излизането над "Горна Бабина дупка" на около 2100 м. ни срещна зверски вятър. Времето бе много неприятно, а облаците бяха с обезпокоителен цвят. От тук до върха бяха около 3 км.

През цялото време имате видимост до върха, а пътя ви минава над три последователни малки казана, в последния от който се забелязваше малка постройка. Това бе един от т.нар. "юруци" - къшли на алабански пастири, които пасат стадата си в планината.

Групата на върха
Последните около 300 метра пътеката се вие на серпентини, за да преодолее по-щадящо наклона към върха. На самата връхна точка има военно поделение и достъп до там няма. На десетина метра под оградата има струпана грамада от камъни, която символично играе ролята на пирамида.

Направихме си няколко снимки за спомен, насладихме се буквално за миг на невероятните панорами и поехме надолу, защото вятърът донесе суграшица, която болезнено се забиваше в лицата ни.

След няколко минути бяхме в подножието на върха, където поривите чувствително отслабнаха. С бърза крачка се запътихме по обратния път, за да предотвратим евентуалното ни попадане под дъжда сред голите части на билото.

За около 40 мин достигнахме отново до "Горна Бабина дупка". Тук направихме още една серия снимки за спомен и се спуснахме с бързи крачки към гората. Дъждът идваше и се надявахме да го изпреварим.

На "Долна Бабина дупка" напълнихме вода, починахме малко, хапнахме и потеглихме към хижата. На няколкостотин метра преди нея, в края на буковата гора заваля и се наложи да изчакаме десетина минути, за да изскочи прозорец, през който да се приберем в хижата сухи. Така и стана.

На "Горна Бабина дупка"
Точно в 2 часа бяхме в хижата. Оправихме се и слязохме да хапнем. Хижарят Любчо ни изненада, когато каза, че ще тръгват и оставаме сами в хижата. Почувствахме се малко неудобно, защото това ни се случваше за пръв път. В България е немислимо някой да ти има такова доверие, още повече, че си от друга държава и идваш за пръв път. Явно думата "планинар" в Македония означава човек с висок морал на поведение, касаещо се за ползване на туристическата инфраструктура и местата за настаняване. По нашите хижи се яде и се пие, но не като част от планинските преходи, а като начин на поведение. Неслучайно и половината хижи не работят или са в отчайващо състояние, защото "банкетаджиите" са консуматори от най-неприятната категория.

Хапнахме, пийнахме, поиграхме карти и наблюдавахме как времето навън се разваля. Прибирането ни до Папрадище вероятно щеше да се случи в дъжд, но пък Солунска глава бе изкачен. Това бе нашата цел и вече бяхме доволни.

Равносметката за деня:
Планинарски дом Чеплес - връх Солунска глава
15 км (7.5 км на посока) 1200 м положителна денивелация
преход 6 часа


6.05.17 г.

06-08.05.2017 - Изкачване на връх "Солунска глава" 2540 м (Македония) - ден първи

Върхът, погледнат от "Долна бабина дупка"
Тръгнахме от Асеновград точно в 08:00 ч. Беше дъждовно и тежки облаци бяха надвиснали над нас. Дали щеше да ни върви по вода, или щяхме да вземем лошото време с нас, това тепърва щеше да се разбере.

София, Благоевград, ГКПП Станке Лисичково - точно 285 километра. Притесняваше ме последната, 25 километрова отсечка от Благоевград до границата, но се оказа, че това е страхотен асфалтов път. В 11:30 бяхме на границата, където ни чакаше и колата с групата от София. Преминахме за няколко минути и поехме сред живописни малки селца.

Пътят се виеше надолу и след десетина километра пресякохме първия град - Делчево. Той е с население от около 10 хиляди човека и е много красиво разположен в неголяма котловина. След още 20 км в ляво видяхме езерото Калиманци (всъщност язовир, чиято стена е построена през 1969 г.). В рамките на близо 30 км се движихме успоредно на него, като преминахме и през град Македонска Каменица.

Стената на язовир Калиманци
От тук следваха 15 километра слизане през клисура с тесен път. Изведнъж клисурата свърши и започнаха големи площи обработваема земя и оризища.

Това не бе случайно, защото преминавахме край град Кочани, най-големия център за оризопроизводство в Република Македония. Градът е с население близо 30 хиляди жители и се слави още с геотермалните си води.

След Кочани, посоката рязко се смени и стъпихме на пътя за Скопие. Пред нас се изправи гордо връх Солунска глава, който все още имаше бели петна от сняг по себе си. Гледката бе наистина фантастична.

Преминахме през град Велес, който е много красиво разположен и в него има доста запазени сгради от по-стари исторически периоди. От границата до Велес бяхме изминали 120 км. От тук до село Папрадище, което щеше да бъде и нашата отправна точка за хижа Чеплес и върха оставаха около 60 км.

Село Папрадище. 
Малки, но красиви села следваха нашето изкачване до Папрадище.Теово, Согле, Богомила и още половин дузина, сякаш забравени от Бог селца. Всичко обаче бе привидно. Навсякъде земите бяха обработени, сградите бяха поддържани, асфалт и то читав имаше и до последните къщички.

Нещото, което ми направи огромно впечатление беше изключителното монахолюбие на македонците. Почти нямаше село без манастир, а сигурно за разстоянието, което преминахме видяхме около 50 манастира. Дори да няма табела за населеното място, то има табели за църквите, намиращи се в него, или за манастирите наоколо. Много вярващ народ.

От предпоследното село Богомила до село Папрадище разстоянието е около 5 км. Тук вече започва и изкачване, асфалтовия път се стеснява и на места е напукан, но с бавно каране няма проблем да се качите.

В Македония времето е с един час назад, но за три дни този факт не ни смути или обърка. В 16:00 ч българско време паркирахме двете коли в центъра на Папрадище. Тук се намира и туристическа спалня "Папрадище". Интересно е, че в Македония хижите и туристически спални носят общото име "Планинарски домове", което обаче има логика, защото и двата типа заведения се посещават от хора, които обичат планината, а не като в България от шумни софраджии, които хал хабер си нямат от планинарство, но за това ще разкажа по-натам.

Указателна табела и маркировка
Точно от голямата чешма (на снимката) в центъра на Папрадище тръгва и маркировката за хижа "Чеплес". Тя е двулентова бяло и червено. Има много указателни табели, а марките са буквално през 10 метра. Направо македонците ни скриха шапката. Много добра информационна среда.

От село Папрадище, което се намира на около 950 м надморска височина до "Чеплес", която се намира на 1450 м се върви по черен път, в повечето време с лек наклон. В рамките на около 1:45 мин спокойно може да преминете тази 5.5 километрова отсечка. Ние го направихме за 2 часа, но бяхме натоварени стабилно с храна и напитки.  Има и пряка пътека, но ние решихме да си караме по "царския" път.

Преминахме през дерето на Плавница - приток на река Бабуна. 40 мин преди хижата имаше страхотен водопад, до който си направихме общи снимки. Той бе на друг приток на Бабуна - Папрадишка река. Вероятно заради топенето на снеговете неговия пад си беше доста стабилен. Малко след водопада започва и леко надолнище и след 20 мин сте при хижата.

Малко преди водопада
Пред хижата имаше няколко човека. При нас дойде и хижаря - Любчо. Много възпитан човек. Хижата има стара и нова част. Личи си, че нещата тук се правят с много отношение и желание. Настанихме се в новата част. Стаите са около 10, всяка със собствен санитарен възел и с по 3 или 4 легла. В момента е в процес на довършителни работи, но предполагам съвсем скоро всичко ще е в чудесно състояние.

Слязохме в трапезарията, където беше приятно топло, хапнахме,  пийнахме по нещо и се отправихме да почиваме, с надежда, че за изкачването на върха лошото време ще ни отмине.

Равносметката за деня:
Асеновград - Папрадище (автомобил) - 465 км
Папрадище - Планинарски дом "Чеплес" - 5.5 км (+ 500 денивелация)
преход 2 часа


4.05.17 г.

04.05.2017 - Фотосреща с родопските лалета в местност "Лале баир"

Родопските лалета, накацали по скалите на Лале баир
В началото на месец май, над Асеновград разцъфват родопските лалета. Те са ендемит, вписан в червената книга на България. Местността, в която те цъфтят се нарича неслучайно "Лале баир".

Девет човека се отправихме на тази фоторазходка, за да заснемем разцъфналите лалета и да направим архив, който да ползваме при изготвяне на информационни табели за туристите, които преминават в района.

Идвайки тук през годините, си дадохме ясна сметка, че трябва да направим нещо, за да може родопското лале да бъде защитено. Няма по-голяма защита от това да информираш потенциалните "вредители" за ценността на това диво цвете.

Групата
По някое време започна да гърми и да вали, но за щастие находищата се намират в близост до параклис "Св. Илия"(Гръцкия). Там се настанихме, изкарахме вечерята, пихме по питие и вече по тъмно се прибрахме до колите, които бяхме оставили до манастир "Св. Петка".

Между другото оправянето на пътя до манастира ще има положителен резултат за популяризирането на мястото, защото туристите ще могат да стигнат с кола доста нагоре в планината.