Ивайло Мирчев

Концерт в "Тънка червена линия", София - 27.10.2011

2011-10-27T12:34:00.000-07:00

За Втори път щяхме да свирим тук. Клуба е просто прекрасен. Има много хубава атмосфера, визия, звук и изобщо всичко, което музиканта и фена могат да си пожелаят:). За разлика от миналия път, когато правихме Sublime tribute, този път, концерта щеше да бъде авторски и нямаше да сме сами, а с софийската група La Muchedumbre. Малко позакъсняхме за чека, понеже на Стойчо го бяха викнали за някакви снимки около предизборната кампания. Както и да е рано-късно отидохме в клуба, а Горския вече бяха там.

Наредихме нещата, започнахме чека първи, понеже щяхме да свирим втори и така виж изненада. От бара цъфнаха 2 литра Tullamore Dew. Тамбордю-мамбордю и по едно време стана 9 и нещо La Muchedumbre започнаха.

Билярди, тамбордюта, ска и взе да се понапълва с хора и около 22:00 вече направо прииждаха, което беше яко, понеже деня беше четвъртък все пак и утрешния ден макар и "ден на майстора" все пак беше работен.

В началото Ванчо говореше да свирим и концерта да свърши до 12:00 да може да се наспим. Да бе, да!! :)) Дойдоха и доста приятели от Асеновград, както и колеги на Стойчо и Ванчо.

И така вече почерпени стабилно се качихме на сцената към 23:00. Сета ни беше 14 авторски песни + 3 кавъра. Смях много, калдаваци, супер настроение. Изпяхме всичко и айде чао. Да ама не! Као се започна "още, още". Кво да правим - давай яко. Меллета, стейджове, сутиени по сцената.. Кво ли нямаше :) Най-накрая вместо "Още, още" имаше "Още две, още две".

Най-накрая към 2 часа вече каталясахме и не ни остана нищо друго освен да си кажем чао с феновете, които бяха невероятни тази вечер. Поснимахме се за спомен с този, онзи, допихме си питиетата и ареее чао към ъгъла на "Кораб Планина" и Якубица" да играем кючек.

Ванчо му се пиеше бира и опитваше да се кандардисваме за бири, ама аз наистина нямах сили и затова отплавах към полетата на сънищата.

Винаги е супер яко да се сещаш за подобни концерти. В такива моменти си давам сметка, че след 11 години нищо не се е променил - нито хората идващи на концертите, нито ние самите в отношението си към нашето хоби - музиката.

Един познат след концерта ми каза "Ейй Иво върна ме в детството ми..". Много е хубаво да осъзнаеш, че това ти отношение, емоциите ти, свиренето ти не се е променило и даваш на хората това, което искат и от каквото ти имаш нужда.

Наистина тази вечер "Тънка червена линия" и хората посетили концерта ни дадоха това от което имаме нужда.

Три дни в сърцето на Родопа - село Джурково - 25-27.07.2011

2011-07-25T04:31:00.000-07:00

Не бях ходил години на село, а толкова много исках. Най-накрая ми писна и си хванах стопа до горе. От Асеновград - Юговското ханче - рудник Джурково - разклона за село и така с три коли и за по-малко от час и половина бях под селото. По една стръмна пътека, позната ни от едно зимно приключение, за което ще пиша на друго място, след половин час бях на центъра на Джурково. То е е изключително живописно място, сгушено сред най-високите възвишения на средните Родопи с надморска височина около 1400 1500 метра. Моите пра-пра баба и дядо се заселили в селото в началото на миналия век, в резултат на попадането на село Момчиловци (от където са едните ми корени) в градниците на Турция и невъзможността на жителите на изконно български села да живеят нормално. Историята говори че "сделката" с предните жители (българо-мохамедани), вероятно помохамеданчени през ислямизацията на Родопите през 17 век е била една торба сол, с която Момчиловци купили селото.

Първата ми работа бе да снимам храма в центъра на селото "Св. Богородица", построен през 1913 година в рамките на три месеца. В центъра на селото още има и дом за деца с увреждания, благодарение на който има ежедневна автобусна линия с Лъки два пъти на ден - сутрин и вечер. Освен това е механата се чуваше весел глъч - някой бе сложил софрата от рано.

Прекия път от дома за къщата ни, която се намира почти на най-високото място в селото, направо в гората беше обрасъл със зеленина и храсти.
Качих се до вилата и с умиление си пропомних всички детски мигове, ваканциите, безгрижието. Учудващо от почти всяка къща в нашата махала се чуваха гласове или музика. То там е такава тишина че ако някой говори на 1 км ще го чуеш.

Майка ми беше ходила предния ден и бе започнала да чисти тревата, която бе плъзнала навсякъде. Плюх си на ръцете и започнах със задния двор, после предния, после бутнах старата пейка и ограда, и започнах да правя нова. Малко преди да се свечери направих една обиколка из махалата и тръгнах към "Сливата", само че си личеше, че там отдаван никой нищо не гледа, защото пътя бе почти заличен от буйната растителност. Върнах се и реших да поработя още малко. Вечерта обаче дойде, а и аз нямах сили за нещо повече. Почетох малко книга и заспах дълбок сън.

-----

На другата сутрин познатата картинка - довърших оградата, започнах да правя път до градината, като копах стъпки и в тях слагах тикли, нарязах цялата стара ограда и складирах дървата до магарето на долния двор. Близнака ми се обади, че идват с Ива и аз много се зарадвах, защото знам че му харесва много там. Тоооа па.

Така в ранния следобяд веселата дружинка начело с Миджу-Миджу дойде. Гостих ги с компот от касис, сок от малини, овче месо.

Хапнахме и решихме да се поразходим. Мислих да ги заведа до "Табаковата лочка", където да снимам параклиса "Св. Дух", после да идем до "Св. Георги" и да се прибираме. Разходката през гората беше прекрасна. Излязохме на "Табаковата лочка" то там приказка. Снимах сгушения сред огромните ели малък параклис "Св. Дух", пихме по една студена вода и обратно.

До "Св. Георги" не можахме да стигнем че Ванчо трябваше да си пие някакви антибиотици, че предния ден имаше проблеми с мъдреца. Отидохме в къщи и започнахме да се готвим за вечерята. Познатата тактика с кулинарната стратегия - пържоли на тикла, сок от малини, компот от касис, салатка. Рай.

Вечерята мина повече от добре, направо надухме гайдите и като се ламбурнахме по леглата и за 1 минута заспахме като заклани :)

------------

Станахме сутринта и а да тръгнем за "Св. Георги" и то закапа. Чудихме се какво да правим и в крайна сметка решихме да тръгваме за града. Запалихме и надолу, но решихме да идем и до възпятия от нас "Рудник "Дружба" и "Бозова бичкия". Снимахме, пихме студена вода и малко по-малко тръгнахме към Асеновград, като само спряхме в Лъки да снимам тамошния храм "Св. Николай Чудотворец".

Изкарах три прекрасни дни в това вълшебно място.

Палеонтологичен музей, Араповски манастир "Св. Неделя", село Борово, Кръстова гора - 06.07.2011

2011-07-06T09:38:00.000-07:00

Втория ден от двудневното обикаляне из Родопите и региона започваше с посещение на Палеонтологичния музей в Асеновград. Той се намира на хълма на "Баделема" и е бившия "Младежки" дом. Влязохме и разгледахме прекрасните експонати, след което попълнихме впечатленията си в книгата за благодарности.

Горещия летен ден тепърва започваше и ние искахме възможно най-бързо да се придвижваме. Следващата спирка от маршрута беше Араповския манастир. Няма да описвам нищо от тук, понеже съм го правил. Снимахме, разходихме се малко из зеления манастирски двори и отпрашихме към село Борово, през което щяхме да минем по пътя към следващата ни и последна дестницатия за този ден - Кръстова гора. Спряхме в селото и наистина гледката, кото видяхме беше чудесна. Множество нови параклиси, дори такива в частни къщи. Поразходихме се малко из селото, хапнахме по една ябълка и нагоре.

Кръстов връх - едно наистина магнетично място. Направи ми впечатление, че за разлика от минали години тук вече ги нямаше сергиите, търговците и всичко което смущава поклонника дошъл до тук заради поклонението. Влязохме в храма за да се помолим и тъкмо започваше вечернята. Мярнах 4 монаси, не знам точно колко са в момента. Бяхме и до аязмото, взехме си камъче за спомен. След това започнахме изкачване през 13 те параклиса до Кръста, намиращ се на върха Кръстов. Чувстовото, което изпитахме беше неописуемо. Ичо и Плами бяха в наистина духовен възторг. Личеше им.

След тази наистина невероятна разходка се запътихме към града. Понаваля ни малко, но след като слязохме до Бачково, всичко беше наред. Спряхме за последната част от тази двудневна разходка. Най-сладката :) Вечеря в "Дажамура". Приятен мохабет, приятели и сифалък край реката. Какъв завършек на тези чудни два дни. И така след обилната вечеря, подплатена с по няколко бирички се прибрахме каталясали и пълни с приятни спомени.

Асенова крепост, Бачковски манастир, село Косово, Чудните мостове, хижа "Скалните мостове" - 05.07.2011

2011-07-05T08:53:00.000-07:00

Бяха ми дошли на гости едно семейство приятели с идеята да ги разведа няколко дни из Родопите. Бях свободен няколко дни, така че с радост се съгласих да им стана гид.

Решихме да разделим пътя на два дни по пет дестинации на ден, за да може да не претрупваме нещата. Избора за маршрут беше мой, което беше екстра, понеже можех да сложа места, където още не съм бил. В първия ден бяхме си заплюли Асенова крепост - Бачковски манастир, село Косово, Чудните мостове.

Качихме се до Асеновата крепост, обиколихме малко из нея, като им направих една лекция. Те останаха доста очаровани от видяното. Понеже съм бил на крепостта стотици пъти няма какво толкова да се добави.

Следващата ни спирка беше Бачковския манастир. След като се поклонихме на чудотворната икона на Света Богородица и обиколихме из манастирския двор, решихме да идем и до Костницата. Отидохме и до там, снимахме се и тръгнахме към село Косово.

Никога не бях ходил до Косово, колкото и странно да е. Посрещнаха ни стари къщи, все един влизаш в филма за капитан Петко Войвода, или "Записки по българските възстания". Прекрасно. Понеже вече бяхме доста време навън и бяхме огладняли, решихме да потърсим прословутото заведение, механа, ресторант "Безгрижен живот". Пътя води до там, сякаш беше един малък Рим. Паркирахме и решихме преди това да слезем до църквата, която се намира непосредствено под "Безгрижен живот". За съжаление тя беше заключена, но пък се снимахме в двора, снимахме и костницата, хапнахме малко планински вишни, които още повече ни изостриха апетита.

Родопската кухня винаги ми е била фаворит, но тук ядох един от най вкусните качамаци, направо ти се топи в устата. Пийнахме по една две бирички, разходка и снимки из околните къщи. Между другото там май има някакъв строителен надзор, който не позволява нови къщи да се строят безразборно, в смисъл трябва да имат възрожденска визия. Беше вече към 17:00 и отпрашихме към Чудните мостове.

Аз от хубавото хапване и биричката заспах и не видях много от пътя на отиване. Събудих се направо като спирахме. Там има някаква барака, която се води информационни - туристически център, но за съжаление не работеше. И така тръгнахме да разглеждаме. То страшна работа това. Такива скални форми огромни аз за пръв път виждам. Чудесия. Първо се качихме над единия и след като обиколихме през гората излязохме от втория. Уж навън жега, лято а пък си беше супер хладно, направо студено. Наистина ме впечатлиха тези скални образования, които досега бях гледал само на снимки. Купихме си магнитчета - сувенири, набрах си здравец и взех визитка на намиращата се тук хижа "Чудните мостове" - евтино, на прекрасно място. Някой ден дай Боже може да го посетя с компания. Между другото "Чудните мостове" са в списъка със 100-те национални туристически обекта. Взехме печат от хижаря и тръгнахме в посока на намиращата се още по-нагоре хижа "Скалните мостове" и Античния път, минаващ по билото на планината.

Стигнахме до хижата, но за съжаление пътя свършваше дотук и ако искахме да продължим до Античния път трябваше да го направим пеша. Нямахме толкова време обаче, понеже пътя бе ходене около час, и лека полека тръгнахме надолу.

Така плана ни за първия ден бе изпълнен повече от добре.

Концерт на Sublime, Солун - 15.06.2011

2011-06-15T18:38:00.000-07:00

Както мнозина мои приятели знаят Sublime са една от групите, оставили най-сериозна следа,когато са ме вдъхновявали да пиша музика, да слушам музика и т.н. Всъщност аз чух Sublime година след смъртта на Брадли, така, че не мога да съм кой знае колко обективен, когато го съпоставям с друг. Но така или иначе тоновете видео, което съм изгледал, хилядите пъти, които съм преслушвал песните са създали в мен една сензитивност да усетя изказа на Брадли като музикант и творец. Затова не отивах да гледам Sublime а просто Ерик, Бъд и едно малко пишлигарче Ром, който никога не бих приел насериозно, колкото и добре да се справя.

Тръгнахме от Асеновград около обяд. Дълго се чудехме от къде да минем - от Кулата или от Златоград. В крайна сметка решихме второто. Знаехме че Гърция е парализирана от сериозна стачка, но за щастие за туристите нямаше проблем. И така тръгнахме 5 човека - аз, Тонито, Емито, Топа и Колето. Весела компания. Пътя ни през България го кара Тонито (понеже само аз и Тонито имахме книжки и щеше да е тежко). Спирахме на няколко места - чешмата след Хвойна, след Смолян и в Рудозем. Доста е диво в онзи район. След унищожаването на рудодобива, хората масово са останали без препитание и е доста сложно. Бавно, но славно снигнахме до Златоград, който е най-южния град на България. Много красиво място, особено с чудния етнографски комплекс. За съжаление нямахме много време, да разгелдаме, но пък си личи, че има определено какво да се види.

След няколко километра лъкатушещи завой достигнахме най-новия ГККП - "Златоград-Термес (Ксанти). След кратка проверка преминахме границата и започнахме да слизаме надолу. Пътя е изключително тесен и просто се движехме със много малка скорост, съобразена с условията.

Преминахме през Термес и аз малко се изненадах да си призная. Навсякъде където съм бил в Гърция православието много сериозно доминиращо, да не кажа единствено. Тук обаче джамиите бяха навсякъде. Жените забрадени, мъжете в кепета, изобщо голяма разлика с класическия гръцки облик на населението. Така беше до Ксанти. Направи ни впечатление колко много костенурки видяхме покрай пътя, както и на самия път.

След около 40 километра криволици сред планината пред очите ни се белна Ксанти. Много красиво място, известно със своите два годишни фестивала. Ние обаче нямахме никакво време, часа вече минаваше 17:00, а концерта започваше около 20:00-21:00. Чакаше ни още доста път, затова не можехме да си позволим да спираме. Минахме транзит през града и стъпихме на магистралата за Солун. Оставаха ни точно 209 километра.

За самия път няма какво много да се каже, освен че когато подминахме Кавала (който от магистралата буквално виждаш в краката ти) онемяхме. Невероятна красота. Минахме близо и до Филипи - мястото където св.ап. Павел е проповядвал. Изобщо страхотна инфраструктура, наредено, чисто.

На около 80 километра преди Солун Тонито каталяса и сме сменихме.

След малко каране се вляхме в общата магистрала, която на 10-12 километра от Солун се разклонява за пътя за Серес - Сидерокастро - Кулата, и по нашия път - Магистрала Е92 - Кавала - Ксанти - Рудозем (Комотини - Александрупулис - Димотика - Свиленград).

Не след дълго видяхме и самия Солун. Уникален град с уникална култура. Едно от най-големите удоволствия ми е да съм там, с фотоапарата в ръка и да снимам църкви, които са буквално на всяка крачка, зад всеки блок, зад всяко здание. Сега обаче нямахме време за това, понеже вече беше 20:30. Горския звънна за да каже, че от първоначалния "Милос", концерта се мести в намиращия се в съседство клуб "Block 33". Улицата, на която се намираше клуба беше "26 октомври" и не се лутахме много преди да я намерим. Оставихме колата на около 300 метра от там, взехме каквото щяхме да си взимаме - ракия (Естествено) и тръгнахме към клуба.

Направи ми впечатление първо че сигурно имаше 150 човека българи (поне!). Навсякъде се говореше на български, въртяха се бири, алкохоли - изобщо предконцертно настроение. Жалко, че Марто от Строежа не се нави да го направи концерта в България, защото щеше да има зверски много хора, но се надявам за другото им турне да го направи, защото определено хората пропътували разстоянието до Гърция са показател за интереса, който ще има за евентуален концерт на Sublime в България.

Видяхме се се с разни познати от цяла България. 64 High (гръцката съпорт банда) вече свириха, но ние цял ден пътували искахме да пиме по 2 3 преди да влезем вътре, че от колата направо на концерт не се ходи. По някоето време на метри от нас спря един бус и от него слязоха Ром и Ерик. За съжаление с тях беше и един нечовек сигурно 210 см 200 кг и нямахме шанс да се снимаме.

Вече бяхме вътре и концерта започна. Еуфория!! Започнаха с Panic(Едно от новите парчета), последваха Dont Push, Garden Groove, Smoke Two Joints... Сета им беше общо 36 песни. Изсвириха и What i Got, The Ballad of Johnny Butt, Ball and Chain, Wrong Way, Badfish (изпята шокиращо фалшиво), Santeria, Date Rape, Get Ready (мнооого се разцепих, Right Back...
Вътре беше доста меле и направо бяхме без въздух... Направи ми кофти впечатление Ром как си избърса муцуната с някакви салфетки и ги хвърли към хората, а после някакъв пич от публиката хвърли по него някаква празна пластмасова бутилка, и Ром го посочи на едната маймуна на сцената, слазоха, грабнаха пича и го изхърлиха като кирливо коте. Нещо за Елвис Пресли май се взима Ромерото.

Много от яките песни не ги свириха. Свириха някакви нови неща, които май по-скоро не ме кефят. Стана малко конфузна работата. Идва нов вокал на мястото на Брадли (никога няма да успее да го замени) и почва да си предлага на тезгяха творчеството. Абе, цървул свири първо нещата на Брадли да те приемат хората, че си на мястото на тоя човек, а тогава започни да си предлагаш творчеството.. Както и да е. Концерта за мен беше точно такъв, какъвто си го представях. Тръпка че гледам Sublime, и доказване, че никой не може да замени Брадли.

След концерта кирливи, потни, пребити излязохме на въздух и веднага комарите ни перфорираха и то много злобно. В същата вечер имаше и пълно лунно затъмнение, което хванахме донякъде. Голямата група българи ни задърпа да ходим към Ротондата - това е на центъра, обаче само Колето тръгна. Аз закарах колата до стадиона на ПАОК, че да имаме ориентир Колето да ни намери и се опънахме в колата. Пънкария до шия :))

Един светец, с който трябва да се гордеем - Св. Дионисий Станимашки - духовния патрон на Асеновград

2011-06-02T12:01:00.000-07:00

Преди малко повече от 17 столетия, по време на 10-тото гонение срещу християните предприето от император Диоклетиан, във Филипопол (днешния Пловдив) се случва паметно за църковната история на региона събитие – 38 човека дават своя живот за вярата си в Христа.
Тази им мъченическа смърт им дарява святост и вече толкова векове тяхната саможертва е пример за нас християните.

Интересното за нас, жителите на Асеновград е, че един от тези 38 христови войни е родом от Станимака – Дионисий, впоследствие станал част от сомна на християнските светци като св. Дионисий Станимашки.
Историята дълго време ревниво пазила тайната за живота и мъченическото дело на светията, но един протопсалт – Аргир Малчев, познат освен като певец и като изследовател на миналото на Станимака, през 1996 година открива в библиотеката на Солунската духовна академия книгата на френския писател и изследовател Делле.

В нея той открива информация за св. Дионисий и след като я взима от ректора на Академията – проф. Главинос той прави един безцененн превод, осветляващ мъченичеството на този станимашки светец.

От направения превод става ясно, че Дионисий бил млад мъж от Станимака, който произхождал от богат род. Бил твърд последовател на християнството и когато станал свидетел на екзекуциите и мъченията на други християни, той не останал равнодушен и започнал да се моли за тях, като смело и открито изповядал вярата си в Христа. Това не останало безнаказано за него и заедно с останалите 37 души той бил изгорен на клада.

Това се случило на 20 август и според преданието мястото, което се превърнало в лобно за 38-те християнски светци е било до днешната църква “Св. св. Константин и Елена” в Стария град.

След изгарянето им, християни от града тайно прибрали останките от телата, и след 314 година, когато християнството било равноправна на другите религии, а в последствие и официална, мощите имали голямо значение за освещаване на храмове, антиминси и изобщо тяхната роля като обект на религиозно почитане се увеличила значително. Тогава грижливо пазените мощи на св. Дионисий били тържествено пренесени в Станимака и вградени в стените на най-стария параклис в града ни, датиращ още от онзи период – параклиса “Св. св. Константин и Елена”, който също така бил и костница.

През 1997 година, непосредствено преди датата, в която се чества паметта на на светия мъченик, в Асеновград е факт и първата икона с лика на св Дионисий, която е изографисана от Щерю Аргиров (сега свещеник), и осветена от тогавашния Пловдивски митрополит Арсений в храм “Св. Николай Мирликийски” – Асеновград.

Отдавна се прокрадват идеи за параклис, посветен на светеца, в района на старата пловдивска автогара, но засега те са само в сферата на добрите желания. Нека се надяваме, че св. Дионисий Станимшаки, който е духовен покровител на Асеновград, ще получи нужната духовна чест и така историята няма да го забрави.

Добростан парти - 28-29.05.2011

2011-05-30T15:42:00.000-07:00

Отдавна исках да закарам близнаците на палатки горе, защото рая е пълен. Дойде съботата и Ванко готов за подвизи ме забра от нас.

Стойчо снимаше фермерско предаване из китните села на Тракия и този път щеше да пропусне. Завалийката с тая работа младостта му мина през обектив.

След кратко три часово пазаруване и нагласяне, към 2 часа потеглихме нагоре. В нашата кола бяхме аз, Ванчо, Ивка и Валка, а в другата на Ваньо колеги от София.

Като стигнахме Добростан, вместо да свием към старта, драснахме през селото и по пътя за Марциганица до нашата любима чешма със сигурно най-сладката вода на света. Наляхме си 10 литра, събрахме дива мента, Джумито (на Ива кучето) цепна А.К.А. задоволи физиологичните си нужди из тревите и поехме към Старта.

Оставихме колите под нагорнището и се натоварихме буквално като магарета. Бяхме взели ядене и пиене все едно отивахме на едноседмичен банкет. Добре че се появиха и Апо, та качихме някой от нещата при него. Неговата кола явно е пригодена за такъв маршрут и направо фъркаше по баира.

И така в 15:30 бяхме на Добростан - старта на парапланеристите. От миналата година не бях ходил там на палатки и ми беше много яко.

От цялата компания никой не се бе качвал горе освен Ваньо и Ива (с които се качихме преди няколко седмици да видят мястото) и може да се каже че всички направо останаха очаровани и въхнаха от панорамата. То гледка и чудо. Приказка.

Разпънахме палатките, и се потопихме в насладата на китарка, биричка, скачащи кучета около нас, парапланеристи, въздух, Родопи. Пожелавам го на всеки. Невероятно е. Но и да знаете, че на това слънце се изгаря много, и който му е бяла кожата да му мисли.

Апо, Спас, Пецана, Ангел и другите парапланеристи тръгнаха към 6 часа. За съжаление нямаше да може да останат за вечерта. Нещо май не им беше ден, понеже само Апо успя да се вдигне по-нагоре а тандема, дори втория път се приземи съвсем близо до старта. Към 7 обаче пристигнаха още 2 коли народ - Диляна, Задо, Денито и други познати.

Време за скара. По-точно за плочка. Научих тоя трик от един стар планинар. Нареждат се три или четири камъка във форма на квадрат. Вътре в това пространство се пали огън, докато стане доста жар. Отгоре се слага тикла (във случая аз сложих тротоарна плочка), наредих върху нея дърва и запалих втори огън. Така огъня е и от горе и от долу. След като и горе се събра жар, сложих я под плочката и започнах с печенето. Никога няма да ядете по-вкусно печено месо. Самото месо пуска мазнина, която не изтича през процепите на скарата и не е пърлена директно от огън, а се вари в собствената си мазнина. Вярно, става по-бавно, но вкуса е уникален. Ха наздраве, то стана полунощ.

По някое време броя на бирите взе да обажда и като едни видни пенсии, наядени и напити решихме да отваряме спалните чували и да се гмуркаме в тях. Спахме на горния етаж на хижичката, която парапланеристите са направили горе. Много уютно място. Лека нощ.

----------------------------

Добро утро!! Друго е на планината. Спиш дълбоко, наспиваш се, пълниш се с въздух, а като станеш и видиш това поле, обляно от слънчеви лъчи между които се прокрадват мъгли, онемяваш. Времето напълно в тон с мястото където се намирахме беше много променливо - ту пече изгарящо слънце, ту мъгла обхване билата на Добростан и те обгръща пронизващ студ. Появиха се и хора - билкари, туристи. Времето на шишарките за боров мед бе настъпило. Предстоеше прекрасен ден, но Ваньо трябваше да ходи към София че беше на работа (Този чуден месец Май) и щем нещем трябваше да тръгваме.

Събрахме панаира, почистихме, изметохме и лека полека надолу. Точно в началото на баира бяха вело келешите - щяха да тестват маршрута за предстоящия фест на екстремните спортове на 18 юни. Бяха Трифон, Боята, Кирчо, Барана, Харито Спас - бая народ. Тръгнахме към селото по пътя срещнахме Младен, Ангата, Мариян. Днес щеше да е фул с хора горе.

В центъра на селото се забавихме малко, че на пичовете от София нещо им се беше прецакал акумулатора. Докато го оправяха се щракахме из къщите и чаршията. Дойдоха Герито и Жоро с още двама пича с цяло камионче с байкове и крила. Дето се вика тренировките за 18 ти започват с пълна сила. Миналата година имаше 60 70 участника на парафеста, но сега модулите са повече и предполагам че масовостта ще е поне трикратно повече.

Тръгнахме към града, оставихме Валка и Ива и с ДоУни отидохме да направим класиката в жанра - Тонито - 3 в 1, препечен хляб и лимонада. Направо рай. След това пълни с емоции и спомени се прибрахме по къщите с обещания да идем и на парафеста.

Поклонническо пътуване до Кремиковски и Сеславски манастир - 26.05.2011

2011-05-26T17:44:00.000-07:00

Тези два манастира бяха в програмата на стажуването ни в края на първи курс на магистърската програма, която карам. Намират се близо до комбината Кремиковци (както красноречиво говори името на първия), североизточно от София.

И така уговорката ни беше да се чакаме с гл. ас. д-р Павел Павлов, който всъщност е ръководител на магистърската ни програма "Християнско поклонничество", както и с останалите колеги в 9:00 сутринта пред Богословския факултет и да тръгнем оттам.

Натъкмихме се и тръгнахме. Без особени проблеми излязохме от София и поехме по пътя за село Кремиковци, което се намира точно между комбината (който е все още в полето) и манастира (който е в планината). Самото село е по-скоро малко градче, построено и достроявано за нуждите на работниците от комбината, който е нещо грандиозно като размери. Пресякохме го и продължихме към манастира, който се намира в северна посока. След няколко километра изкачване пред нас се изправи и самия Кремиковски манастир "Св. Георги".

Не е от най-поддържаните, но все пак не е и пред срутване (макар, че някой от сградите в него са в трагичен вид и състояние. Както се вижда и от снимката, гледката към Софийското поле е прекрасна.

Влязохме вътре и започнахме да действаме по задачите си, а именно едно комплексно и детайно опознаване на всичко, което превръща манастира в толкова желана поклонническа дестинация. В манастра има две църкви - средновековна, посветена на "Св. Георги", както и по-нова, посветена на "Св. Богородица". Освен тях в ляво от входа има и нов параклис, посветен на основателя на организираното монашествео Св.Антоний Велики. След като приключихме лекцията-диалог в средновековния храм, част от практическия ни стаж, поклонихме се и в другия храм, като изпяхме тропара на св. Богородица и започнахме полека да се подготвяме за посещение на другия манастир - Сеславския.

---------

Самото поле около София, както и пояса от планински вериги са били притегателен център за монасите още от първите векове на разпространение на християнството по тези земи. Неслучайно манастирите около София са наричани "Мала Света Гора".

Слязохме отново през село Кремиковци, търсейки пътя за другото близко село - Сеславци. Объркахме го леко, но слава Богу всичко мина бързо и не след дълго се движихме в правилната посока. Самия Сеславски манастир отдаван не е функциониращ, понеже през 50-те години там е разработена мина и достъпа до манастира е забранен. Това е дало своите резултати и самите жилищни постройки, скоро са се срутили и е останала единствено средновековната манастирска църква със уникални стенописи. Понеже тя е заключена и ключа се взима от кметството в село Сеславци, минахме през там.Кметицата - много лъчезарна жена ни го даде и ни поздрави, че сме обърнали внимание на такава културно-историческа ценност в нашия стаж.

Пътя към манастира се вие отново на няколко километра нагоре в планината, почти подобно на пътя, който изминахме до предния манастир. Тук обаче на около 2 километра преди манастира асфалта свършва и започва черен път и то доста сериозен. Добре че бяхме с джипове, та всичко мина наред.

И така, не след дълго манастирския храм се показа пред очите ни. Сам, изоставен, като поредната тъжна гледка - символ на глупостта и безразсъдството ни спрямо нашата си култура и история, нашето достойнство и самобитност. Както виждате от снимката вътре има уникални стенописи със огромна стойност. Все още има надежда да бъдат спасени и дано се действа в тази насока. Тук, в храма проведохме втората част от нашата лекция-диалог и след като приключихме се разходихме из бившия манастир. Останките от сградите бяха се срутили в дерето и сега само камъните и парчетата дървен материал свидетелствуваха за миналото величие на тази света обител.

След като поседяхме малко, потънали в мълчание, вероятно всички мислейки си за това как сме допуснали тази трагедия да се случи и още по-тъжното, че това далеч не е прецедент, се отправихме към София, приключили работата си за деня. Оставихме ключа в Сеславци и по обратния път ни посрещна със своите големи индустриални зони столицата на България.

Концерт на Тома в Асеновград - 20.05.2011

2011-05-21T01:46:00.000-07:00

Не знам как да започна. Прекалено много емоции все още има в мен. Не заради самия концерт, защото поне 2 дни в седмицата съм част от тази магия. Магията вчера бе създадена от хората. Хората от Асеновград...

Вече близо 15 години се занимавам с музика и живота на рок общността е мое ежедневие. Асеновград се слави из цяла България с прекрасните си банди, които пълнят зали и клубове в цялата страна. На местно ниво, обаче не е така. Факторите са много, като един от тях е лиспата на помещения за репетиции. А няма ли групи, няма концертен живот, няма млади фенове на рок музиката, няма приемственост и всичко загиваше. ДО ВЧЕРА !!!!!

Похвално, че макар и след толкова години в културния календар за май не бе заложена чалга. Все пак в града има поне 3 клуба, които се съревновават да канят знайни и незнайни кориФЕИ на поп-фолка. И така датата беше 20 май - петък - абитуриентски балове, пъстър град, живот, настроение. Началния час на концерта беше 18:00, а групите бяха победителя от Music Idol Тома, Soundbleed, Wild Horses и Summer Rain.

След краткото забавяне на започването на концерта (заради застъпването с клавирен концерт в Библиотеката) в 18:45 Soundbleed се качиха на импровизираната сцена - стълбите пред читалището. Още с първите им песни публиката се раздвижи и всичко обещаваше доста добър концерт. Репертоара на бандата включваше техни авторски парчета, както и кавъри на любимата банда на момчетатa Papa Roach. След края на техния сет, публиката прие много радушно и бандата от Пловдив - Summer Rain. За мен тази банда има огромно бъдеще - талантливи и нахъсани, с уникален нюх към музицирането. Започнаха с едно от любимите мои песни A minute life, последваха и още техни авторски песни, както и няколко кавъра на Fall Out Boy - Dance dance, Остава - Шоколад, който адски приятно ме сюрпризира. Момчетата приключиха около 20:00, а третата група, която също бешеот Пловдив и носеше името Wild Horses се готвеше да се качи на сцената. Слънцето кротко залязваше, времето беше меко и приятно, хорат ставаха все повече и задръжките падаха с напредването на времето, а Тома не спираше да раздава автографи и да се снима с наистина многобройните си фенове.

Wild Horses изпълниха 6 парчета - кавъри на nightwish - over the hills and far away, Skid Row - 18 and life (което мен лично ме разцепи), Guns - Paradise city, Dio - Last il line и т.н.

в 9 без 10 всичко беше готово, публиката беше на ръба на екстаза и на сцената се качи Тома. Бууууууууум!! Само така мога да оприлича нещото което се случи - взрив. Емоции, фенове, група.... Тома започна с класиката на Пърпъл - Burn, след това последна един прекрасно подбран сет от авторски парчета от албума му "Герой", както и някой кавъри - всички в десятката - Metallica - enter sandman, Gary Moore - you know i love you, Bon Jovi - It's my life, Whitesnake - Love ain't no stranger и за капак изтряска Crying in the rain...

Благодарности на Общината, че финансира и разреши това събитие. Нека много високата посещаемост вчера даде ясни индикации, че този град има нужда от подобен род събития. Вчера на концерта пяхме и се наслаждавахме на музиката с племенника ми и майка ми. Три поколения заедно. Не е ли прекрасно?

Хората, хората... Какво направиха те. Направиха така че музикалния идол на България да крещи в екстаз "Асеновград страхотни сте". Многократно съм се отчайвал, че нещата за младите са обречени на чалга, пошлост, евтиност, прикрита зад фалшива лъскава фасада. Вече имам надежда, че тези деца, тези хора, тези поколения имат шанс, да бъдат хора, които не са лишавани от култура, от рок музика, защото за мен рок музика и култура са едно и също.

"АСЕНОВГРАД СТРАХОТНИ СТЕ"

Plastic Bo. - Концерт в "Строежа", София - 12.05.2011

2011-05-13T11:12:00.000-07:00

Както не бяхме свирили доста време в София изведнъж - хоп за месец - два концерта. След първия ни в "Тънка червена линия" на 17 април, Марто ни покани и в "Строежа". Съпорт за този концерт бяха La Muchedumbre, начело с Горския. Предния ден имах два изпита и направо бях пребит като куче, но този концерт щеше да ми дойде екстра.

Наспах се до късно, изчаках Стойчо, и към 3 часа тръгнахме към строежа. Чека беше обявен за 16:00, но ние отидохме по-рано. Хапнахме по една гозба от китайски храни, и зачкахаме на лаф с Теко и другите пичове от клуба, които оправяха сцената.

Към 17:00 дойдоха Къртицата и Лъчката с беклайна, през това време Стойчо беше разпънал барабаните. Навързахме апаратурите и пуснахме лампите да се пържат. Горския и Ваньо дойдоха, направихме чек, и се зачудихме дали да не се приберем да почиваме, че до концерта имаше цели 2 часа, а и La Muchedumbre бяха първи. Нашия ред идваше към 23:30, така че имахме над 4 часа време. Тъкмо да тръгнем и хоп - изненада!!

В "Строежа" Марто беше сложил най-бруталната игра на всички времена. Mame 32 в кутия!! Това значеше Bubble Booble - Бублетооо. За един лев получваш 4 кредите - тоест две двойни игри. С Ваньо като разцъкахме и направо до прималяване. Милиони, почерпки, тъмни стаи, бастуни, диаманти. Тотален олдскуул. Лека полека, стана 22:30 и La Muchedumbre започнаха сета си, Клуба вече се понапълни, но ние усърдно цъкахме. Дойдоха познати, имаше и стабилно асеновградско присъствие (сигурно едно 15 човека). Сета на Горския мина и се качихме на сцената около 23:30 (всичко вървеше по план). Ballantines бяха спонсори на концерта и така се бяхме докарали със ДоУуни, направо лом.

Поканихме Лъчката от La Muchedumbre да изпее с нас няколко песни на Sublime, докато хората влязат в час, пък и ние да се поосвестим от Бублето.

Получи се доста добре, но ние имахме опит с него от един концерт в "The Box" преди две години, когато на края пак направихме колаборация. Този път беше в началото да направим преливането между двете банди. Започнахме яко свирене.

Напук на притесненията, които имахме, че четвъртък крив ден, няма да има хора, то се напълни. Едни стейджове, едни чудесии, дето преди да чуя че има в "Строежа" няма да повярвам заради крутите мерки на охраната. Свирихме около 2 часа и пак дойде времето на бисовете. Много смях имаше, а Чарпока изскочи с "Психопат от Асеновград" - вечния фристайл.

Поцъкахме и доста кавъри, които иначе рядко свирим, но знаейки, че в "Строежа" ходят много алтернативни и широкоскроени музикално фенове си позволихме този лек завой. Свирихме Therapy?, Dog Eat Dog, 311, което ни даде една хубава идея, която може би ще реализираме в бъдеще.

Към 2 часа вече каталясали, след поредното тричасово свирене, скочихме от сцената и отидохме да цъкаме Бубле. След една игра обаче, решихме че няма да имаме сили за подвизи зад ръчките. Изпратихме се с ОО Мими и черпока, Ковача, Мъгса и Михаела си бяха тръгнали малко по-рано, та не можахме да се видим с тях.

Пихме по 2-3 бири и уиски, забрахме Горския и с едно такси - ТАК - ъгъла на Кораб Планина и Якубуца. Свалих 100 кила.

Лека нощ. Поредния силен концерт в София.

Манастир "Св. Атанасий" - село Златна Ливада, Община Чирпан - 10.05.2011

2011-05-11T02:50:00.000-07:00

Прекрасен слънчев ден. Топлите майски лъчи още от сутринта нежно галиха лицата ни и усмихнато ни обещаваха прекрасен ден, в който да изпълним поставената си цел - манастира "Св. Атанасий" край село Златна Ливада. Този манастир официално е признат за най-стария в Европа и тръпката да го посетим беше още по-голяма. Километрите до там бяха около 70, но индекса на живот в тези села през които трябваше да минем беше равен почти на нула, затова колкото по-рано тръгнехме толкова по-добре.

Отидохме на стопа в посока Поповица точно в 12:00, понеже преди това имахме ангажименти. Винаги се е случвало така че стопа до Поповица е мега тегав. Първо с една кола до Химик (разклона за Боянци), после с друга до Болярци (прекосихме цялото село пеш). Използвахме близостта на местния храм да го заснемем. След това стопа тръгна бързо и следващата кола ни закара на километър след Поповица в посока пътя за Чирпан. Там обаче закучихме яко и чак след около половин час ни взеха за Чирпан. Стопа тръгна на магия. След Чирпан още първата кола ни взе и ни закара до края на село Зетьово - старта за дългото ходене... От тук започна филма. От Зетьово изминахме 3 километра до разклона за село Златна Ливада, където всъщност бе манастира. Тръгнахме пеш за селото с надеждата по пътя някой да ни качи до селото.. Уви! Отсечка от 9 километра си я извървяхме като първите хора, а през цялото време минаха един камион, един бус и една кола със сръбска регистрация, които даже дадоха газ, минавайки покрай нас. Така в 5 часа бяхме в село Златна Ливада. Пресякохме го и след около още километър по черен път след селото стигнахме до манастира.

Вътре нямаше никой с изключение на пазача, който се оказа много добър човек, обясни ни за историята на манастира, за забележителностите в него, отвори ни храма, където се поклонихме пред образите на Спасителя, Св. Богородица и Св. Атанасий Александрийски, който преди 1668 години е бил тук и е построил обителта. Бяхме до аязмото, до постницата, където светият Александрийски патриарх се е молил, преди да поеме за Сердикийския събор. Много силно място. Изключително !!

Като видяхме часа обаче не ни стана много хубаво, защото беше 6 без 10 (сат кач олду барт ме ? :)) Пазача, чул недочул каза "Момчета има автобус в селото в 6 часа ако побързате ще го хванете". Газ до селото, но там нямаше нищо. Забързахме ход на обратно и тръгнахме към разклона. Мисията да се приберем по светло из тия чукари и сукаци беше равна на нула. Около 7 без 15 бяхме на разклона. След секунди минаващ бус с възрастен чичо ни спря и ни закара до Зетьово.. Минахме инфарктната пуста отсечка. От там буквално със слизането ни качиха двам пичове с камионче, но нямахме избор и седнахме отзад в ремаркето. Морска болеееест. Хахаха :) Много пого стана отзад. Както и да е около 7 и 10 бяхме на околовръстното на Чирпан и вече шансовете да се приберем по светло не бяха равни на нула. След малко чакане, ни хвърлиха 2 километра напред до началото на Чирпан (до гробищата), където след минутки ни взеха за Патриарх Евтимово. Почти се свечеряваше, а колите бяха все по на рядко. Както и да е излезе ни късмета, и се прибрахме в Асеновград почти по тъмно, но изпълнени с благодарност към Св. Атанасий, който не позволи след това поклонение (което ни костваше около 25 километра пеш) да замръкнем по пътищата.

Между другото манастира е в един от 100-те туристически обекта и човека слага печати в храма. Пак смятам да ида живот и здраве :)

Plastic Bo. Sublime Tribute - София, клуб "Тънка червена линия" - 17.04.2011

2011-04-18T10:17:00.000-07:00

След двата Sublime трибюта преди 3 години, сега пак решихме да направим. Пловдивския мина екстра, сега беше време за софийския по традиция по-посещаван. Деня беше неделя, входа беше свободен и това беше добра предпоставка за парти.

Тръгнахме около обяд. Митака се оказа, че има концерт в Бургас и нямаше как да дойде, затова С Ванчо и Мъкса подпалихме към София. Трябваше да сме на чек към 6 часа, затова имахме няколко часа айляк. Дремнахме малко, и в уречения час бяхме в клуба. Той се намира близо до МОЛ-а на бул "Ал. Стамболийски" в кв. Зона Б. Едни високи блокове, едни чудесии, направо лудница. Самия клуб е много як, уютен, широк, напревен с вкус, с капацитет около 400 човека сигурно. Наистина много голям и разчупен. Стойчо беше на работа до към 7 и ние му разположихме барабаните. Дойде и Горския и удари едно рамо за чека. Клуба се беше погрижил за готина китарна и басова апаратура. Към 7 и нещо приключихме с чека и решихме да дръннем по някоя и друга биричка и да направим няколко игри на билярд.

Към 8 часа вече хората започнаха да идват, но беше ясно, че концерта няма да започне навреме (нормално). Разбрахме се с пичовете от бара да започнем към 9, защото беше часно че ще чакаме. Взеха да идват познати и вече към 9 имаше доста народ.

в 9 и половина започнахем да свирим. От самото начало личеше че концерта ще бъде избухване. Има концерти в които от първия акорд от първото качване на сцената става ясно къде ще иде работата.Тоя концерт отиваше в графата "мазало".

Започнахме с дъб нещата на Sublime, като постепенно увеличавахме темпото. Пред нас беше стабилната агитка - Трифката, Мъкса, Ончо, Тошката. Имаше доста асеновградчани. От другия край пред сцената имаше една друга много стабилна агитка, от която пееха наизуст парчетата. Като дойде време за Doin Time поканих единия от пичовете, който явно за пръв път се качваше на сцена и сценичната треска бая обади, но като за пръв път - адмирации. Изсвирихме 26 песни на Sublime, сет листа свърши а хората бяха вече сигурно 300 и нагоре, а атмосферата беше невероятна. Мислихме да спираме, хората обаче не мислиха така. Започнаха се едни бисове - без край. Цели 9 броя. Стана лудница.

Към 1 часа вече след 35 песни, вече останали без въздух и сили, обявихме последната песен. Хората наистина бяха доволни, пихме по една, две бири - събрахме нещата, газ на колите и да спим.

Много, много силен концерт.

Манастир "Св. св. Кирик и Юлита" - град Сидерокастро, Гърция - 04.04.2011

2011-04-04T01:32:00.000-07:00

Сидерокастро (информация) е един град, който през годините е менил многократно господарите си - българи и гърци. Намира се на десетина километра от КПП "Кулата", но въпреки близостта му до България си личи чистотата, наредбата и белезите на верова идентичност на гърците - храмовете. Манастира е на един хълм над града, като в близост до него е и крепостта на хълма "Хисар". И така в хладния ден на април, след като цял ден валя дъжд ние се качихме до манастира, като последна спирка от тридневното ни пътуване из Гърция.

Първото нещо, което ни направи впечатление бе, че това е не манастир в нашия смисъл на порутена едва държаща се на основите си сграда, а модерна и изпълнена в традиционен църковен архитектурен стил сграда, оградена отвсякъде с маслинови горички. Времето беше ужасно колебливо и всяка минута навън без дъжд беше истински бонус. Затова без да губя време още с паркирането тръгнах на фото обиколка.

Първото нещо, което ми направи впечатление беше, че от северната страна на манастира беше започнат огромен строеж. Подминах го и направих снимки на крепостта, намираща се северозападно от манастира крепост на хълма "Хисар". През Средновековието това място е било арена на много значими военни събития, като едно от тях е битката на цар Самуил с Василий ?? "Българоубиец". От старите крепостни съоражения, днес са останали малка част от стените и една от крепостните кули. Продължих на запад и малко под манастира имаше един храм-параклис "Св. Георги" (галерия), когото заснех и освен него направих няколко много хубави кадри към града, който от тази позиция се беше разстелил пред мен като на длан.

След снимките веднага се отправих към манастира и преди да се влезе в пояса от нови манастирски сгради отново минах покрай тази голяма постройка, за която споменах по-рано.

Оказа се, че това е новостроящия се манастирски храм, посветен на свети Макарий Коринтски.

Въпреки, че беше в строеж и основния му етаж беше почти недовършен, криптата беше отворена и вътре всичко беше ослепително красиво, ново и поддържано.

Вътре в самия двор, двама строители слагаха керемиди на чисто нов малък храм, в който направих няколко кадъра. В него имаше отново, както в повечето манастири в Гърция голяма мощохранителница. Никой не те спира да снимаш, никъде няма евтини намачкани листчета, ксерокопирани и избелели да има камера и апарат и ценови параметри срещу тях. Тишина, спокойствие, вяра.

В църковния магазин, който бе много чист, подреден, с много голям асортимент на църковни стоки (литература, броеници, икони и други църковни сувеници) продаваше една монахиня, която в последствие ни обясни следното:

Манастира е една от най-големите школи за женско източно-православно пеене. До скоро в манастира е имало сестринство от около 60 монахини, които обаче по незнайни за нас причини вкупом са се преместили в манастир, близо до Атина. Останала е само майката игуменка с която говорихме, но тя беше категорична, че скоро в манастира шак ще има стабилен духовен живот, понеже чакала около 15 монахини, но не разбрах от кой манастир в Гърция.

Понеже дъжда напираше и всеки момент щеше да завали, си взехме довиждане с майката-игуменка и тръгнахме към границата.

10 километра... А сякаш делят две вселени... В България отново започнахме да се срещаме с познатия печал и запустели селски храмове... И като си задавам въпроса защо? Ами много е просто. Защото нямаме национална кауза. Боже опази, каква кауза, та ние дори съседите си не познаваме и не поздравяваме...

Манастир "Св. Пантелеймон" - село Агия, Гърция

2011-04-02T09:06:00.000-07:00

След като минахме през град Лариса, за което ще разказвам на друго място, започнахме изкачването към манастира "Св. Пантелеймон".

Той се намира до село Агиа - нормалното гръцко село - хубави едноетажни, най-много двуетажни бели къщи с големи тераси, големи и поддържани дворове, задължителните маслинови горички, които по това време на годината изобилстваха от умишлени пожари (вероятно за прочистване), пикапи и мини моторчета пред всяка къща, минимум три храма, единия от тях задължително с размерите на някой митрополитски храм в България.

В района на град Лариса има изключително голяма концентрация на манастири - може би над 30. Някой от тях са недействащи, но специално в манастира, в който отивахме братството беше 5 човека. Интересно е да се отбележи, че болшинството манастири са средновековни 12-15 век.

След като минахме селото, продължихме да се изкачваме по склона, и на няколко километра се намира манастира. За щастие в него служеше един българин - отец Ивайло от Варна, който по незнайно какви причини беше тук, заедно с презвитерата си, която бе в напреднала бременност и се отдаваше повече на покой.

Самия манастир в никакъв случай не бе голям - по-скоро скромен, малък, с малки сгради, средноголяма църква. По разказите на отец Ивайло до преди няколко години манастира не е бил функциониращ, но отскоро под духовната опека на един старец братството е започнало да се събира.

С влизането си в манастира, веднага усетихме строгостта на манастирския живот. Отец Ивайло ни предупреди, чинно да поискаме благословия от игумена на манастира и да влезем в храма на вечерня. Храма е посветен на "Рождество на Пресвета Богородица" и е много, много стар. Стенописите са автентични, стари, но запазени.

Унесени в прекрасните песнопения, не усетихме как дойде време за вечерята. Практика е в манастирите да те черпят локум, на входа на манастирския храм, или да предлагат вечеря.

Влязохме в манастирската трапезария, която се намираше точно срещу входа на храма. Последва молитва преди хранене и започнахме да се храним. Вечерята се състоеше изцяло от постна храна. Боб, трушия, сладка баница, маслини и чаша студена вода. Всичко бе прекрасно и невероятно вкусно.

Една жена и няколко от братята усърдно носиха храна, сервираха, отсервираха, питаха кой иска допълнително. Изобщо отношението бе такова, сякаш, че скъп гост е дошъл в нечий дом и домакина прави всичко по силите си с радост да му предостави пълен комфорт и уют.

След вечерята отправихма благодарствена молитва към Господ за предоставената ни храна, и игумена на манастира ни каза няколко напътствени във вярата слова, преведени от отец Ивайло. От осанката на всеки един от братята в манастира лъхаше спокойствие, увереност, духовност, сила.

Тръгвайки от това прекрасно място се замислих върху един въпрос, който съм си задавал през годините и може би сега намери своя отговор - "Защо много български духовници отиват да служат и живеят в Гърция?". Отговора е пред очите ни - за да се срещнат с Господ, за да Му служат и за да са християнски пастири. Тук, в българските манастири изгледи това да стане скоро факт засега няма... Тук не пастири, а по-скоро чобани като дядо Борис, които да те навикат като добитък друго не умеят. А там духовника те милва със слова.

Ересите са като семената на плевелите - намерят ли почва - растат. В България почвата за тях е преизобилна.....

Поясите за зачеване - една нездрава религиозна традиция !!

2011-01-03T07:29:00.000-08:00

предаване “Вяра и общество” – канал 1 (18 март 2007 г.)

Във един брой на предаването се показва част от филм, за чудесата на Пресвета Богородица. Разказва се за уникалният празник “Златната ябълка”.

Ето какво пише Ганка Маринова (изследовател на бита и традициите на Асеновград) в своята книга “Календарни празници от Асеновград”, Ганка Маринова, 1996г. за спецификата на празника.

“Св. Богородица със златната ябълка
Това е празник в чест на Св. Богородица и се пада в петата неделя на Великия пост. В петък вечерта в църквите се чете последният Богородичен Акатист и на следващия ден е този празник.
Той е свързан с вярата в Св. Богородица, като покровителка на майчинството и семейството и се явява продължение на Благовещение. Тачи се много от жени, които дълго време не са могли да се сдобият с дете. Те носят в църквата пити, на които се чете специална молитва за Св. Богородица, след което се раздава на всички присъстващи. В двора на църквата се вари фасул, а също и пилаф.
На иконата на Св. Богородица жените поднасят цветя. Самата икона е окичена с венец от ябълки, от които се дава на тези жени, които искат да заченат. Ябълката се изяжда цяла. Това е свързано с вярването, че жена занесла на Св. Богородица на този ден ябълка като дар и силно й се помолила да я дари с дете. Св. Богородица й се явила на сън и й подала ябълка, която била златна.
Този празник се тачи много в Асеновград. Той е един от характерните местни празници, посветени на Света Богородица, които не се срещат в другите етнографски райони. Празнува се най-вече в черквата “Св. Богородица Успение” в Горно Воден.
“

Ябълката освен в религиозния живот присъства и в местните сватбени обреди – в деня на сватбата младоженецът хвърля ябълка към булката, за да се предпазят от безплодие.

Дотук добре, въпреки че на мен лично не ми се нрави цялото превръщане на православието в едно битово взичество.

Показват се обаче и кадри от храма в Горни Воден, където местният свещеник отец Живко благославя един превърнал се във обичай ритуал, който е всичко друго но НЕ И ПРАВОСЛАВЕН. Презумцията тук е, че свещеник служащ в, и на Българската Православна Църква не трябва да отстъпва от нейните фундаменти, градени две хилядолетия и свързвани здраво от разума и традициите.

Цялата работа идва от там, че две жени сънували как Пресвета Богородица е дала наставления да се опасва храма с конец три пъти и после този конец да се прави под формата на пояс със който да е обвързват през кръста незаченалите жени с цел зачеване. Тук е въпроса. Толкова ли хората забравиха че във Църквата има йерархия, която е благословена от Спасителя. Нима бабите в храмовете, които са абослютно богословски неграмотни в огромната си част са новите градители на източното православие ? Нима негово благоговейство отец Живко не знае каноните на православната Църква и на му са ясни позиициите и за никаква толерантност към езически ритуали ?

Ето обаче и един друг цитат от книгата на Ганка Маринова:

“Календарните празници в Асеновград са преди всичко християнски, но в тях има и някои езически мотиви. Християнството дава наименованието на празниците, а предхристиянските традиции им дават съдържанието. Също така в станимашките религиозни празници е вплетена и цялата стопанска практика на населението.”

Езичеството, както виждаме ясно от този запазил се обичай е все още живо и още-по страшното е, че то се развива в езически практики и във най-ново време.

Считам за свой дълг да отбелязвам и укорявам със факти и доводи, без страх и угризения такива нередности, които нямат нищо общо със традицията в Църквата и са плод на нездрави религиозни схващания. Ако Бог реши семейството ще се наплоди с деца. Не бабите!

Този мой материал не омаловажава вярата на по-възрастните ни сънародници и съграждани, напротив - поставя техните вярвания в призмата на чистата православна традиция и разкрива неправилното им обвързване с езическите култове. Няма нищо лошо да се коригираме.

За да довърша искам да разкажа за една случка, която ми се случи скоро и ме потресе. Всички знаем храм "Св. Богородица - Благовещение" (Рибната). Прекрасен храм с прекрасен свещеник - отец Тодор, който се грижи за благолепието на храма и прилежащите му параклиси. "...По делата им ще ги познаете" Mт 7,20. Там са ми се случвали две неща, които ме изкараха извън нерви...

Бях преди няколко години с приятел от казармата, който е от Варна и неговата приятелка на разходка из Асеновград. Деня бе мъглив и някак си мистиката се усилваше още повече от този факт. Разходих го из параклисите и Метоха, и точно в 16:00, когато камбаните на нашите храмове биеха от Джордж махала се чуваше тъпан (предполагам, че имаше сватба) и на фона на звука на камбаните, които не се виждаха от мъглата, застанали на площадката пред Метоха застинахме в благоговение. Приятелите ми поискаха да ги заведа на църква. Отбелязвам, че те бяха възпитани в тотално безбожие. Заведох го първо в аязмото на Рибната Св. Богородица, после решихме да се качим горе да запалим свещи и да се помолим. Като човек, който да не кажа никога, но рядко е ходил в храм и няма асолютно никаква изградена култура на "Черкуване" момичето запали свещи с възможно най-чист порив целуна чудотворната икона на Св. Богородица. Една от бабите, които продават свещи там и направи такъв скандал, че на рапирането и дори и Еминем би завидял. "Аз няма да бърша след вас всеки път.....". Само да спомена че в Гърция е ПРАКТИКА целуването на иконите, като признак на почит. Без "зареждане" и другите алабализми. Стана ми толкова тъпо тогава че няма накъде.....

Прди две седмици бях в онзи район на града и реших да отида да запаля свещ и да се помоля. В храма нямаше никой а бабата чоплеше из двора. Гледах я настоятелно, но тя не ме отрази. Влязох в храма да я почакам, изминаха няколко минути нея я нямаше. Пак излязох, тя си правеше лаф с някакви жени вън. Погледна ме и и казах "Вътре няма никой". Какво ми каза тя?? Каза ми "Като няма никой кво правиш вътре?". Тръгнах си и се зарекох това да стигне до отеца и до хората, защото НЕ БАБИТЕ са градили храмовете а порива на вяра у хората преди столетия и не искам НЯКОЙ СИ И НЯКОЯ СИ да си мислят че храма е техен, и ако не минеш на плота за свещи си нежелан в Божия дом!!!!

Братята Бакуриани и Бачковският манастир

2010-12-30T03:20:00.000-08:00

За ролята на Грузия в живота на Бачковския манастир може да се напише много, тъй като са доста творбите оставени от грузински майстори, художници и пр. Грузия се намира между Черно и Каспийско море. Този път, между Европа и Азия, винаги е била невралгична зона, многократно ставала арена на кървави сблъсъци и борби за надмощие. Грузия, подобно на България, няма постоянни владетели и често пъти попада под ударите на завоевателите.

През X в., когато е създадена самата държава Грузия, нейните земи са управлявани от малки княжества, начело на които са местни благороднически родове.

Наследници на един такъв род са и двамата братя Григорий и Абасий (Абазий) Бакуриани. Те започнали служба във византийската войска и постепенно достигнали висока служба. Григорий дори бил личен приятел на император Алексий I Комнин (1081-1118), получил титлата "велик доместик" - командващ сухопътните сили на Византийската империя на Запад.

Резиденцията на Григорий Бакуриани била в град Пловдив, а в близост до днешния Асеновград той построил Бачковския манастир, за "упокоение на душата му". Владенията му били изключително обширни и земите му достигали чак до град Солун.

През 1084 г. Григорий загинал в битка с павликяните начело с Травъл край Пловдив, като предводител на визатийската войска. Според изворите загинал в хода на боя, като коня му се блъснал в един дъб и от удара загинал. Ана Комнина обвинява за разгрома на войската помощника на Григорий - Врана, който също загинал в боя.

Бакуриани написал типик (устав) за устройството на манастирския живот на три езика - гръцки, грузински и арменски. В него се указвало бройката на монасите да бъде 50 души. В манастира се забранявало гърци да бъдат подстригвани за монаси, с изключение на един, който да води дипломацията на манастира, защото все пак той е бил под ведомството на Константинополската патриаршия. В началото манастирът се оформя като център на грузинското монашество. Било създадено духовно училище за бъдещи духовници от грузински произход. В момента оригиналния текст на манастирския устав се пази в една библиотека на гръцкия остров Хиос, а преписи са запазени само на гръцки и грузински език.

Интересно е мнението, че през 1344 година, когато българския цар Иван Александър установява своята власт над Родопите заменя грузинските монаси с български.

Има много спорове, особено от страна на арменски учени, за това какви по народност всъщност са братя Бакуриани. Но сам в началото на устава Григорий казва "Аз, Григорий Бакуриани, дойдох от страната Иберия, отнасяща се към източните провинции на Визатийската империя". Но против хипотезата за арменския произход на Бакуриани говори и факта, че арменците са били монофизити, а Грузия, Византия и България - трите държави, активно ангажирани със съществуването на манастира от самото му създаване, са строго православни.

Други смятат, че братята Бакуриани не са били етнически грузинци, а грузински арменци, т.е. за света те са били грузинци, а за арменците - арменци, както се изразява една арменка, изследваща техният произход. Според нея братята били от халкедонските арменци: говорили са арменски, но са изповядвали православната вяра, тъй че не техният етнически произход, а тяхната вероизповед е била определяща. Затова всички смятали Бакуриани за грузинец, а арменците коригирали името на Григорий на Григол.

Бачковският манастир се превръща в един от най-големите културно-просветни и духовни центрове на Грузия зад граница, заедно с Гърция, Сирия и Израел. Към края на XI век тук се създава философска школа, известна като Петрицонска. Тук твори и нейният най-виден представител, философът-неоплатоник Йоан Петрици (1050-1130). Един от най-известните трудове на Йоан Петрици е "Разглеждане на платоновската философия и Прокла Диадоха". Този труд е бил писан именно в манастира, след което Петрици заминава за Грузия, в Гелатския манастир.

Интересно свидетелство за времето, в което Петрици е бил в манастира, както и свидетелство за името на светата обител се дава от Мина Иванов, в неговата книга "Златарските произведения от XVI-XIX век" в музея на Бачковския манастир, където се казва, че "През 1083 година Петрици се намирал в България, в Петриционския грузински манастир (сега Бачковски манастир), основан от съотечественика на Петрици, Григорий Бакуриани, "главен доместик - командващ византийските войски в Европа".

Единствената запазена сграда от построяването на манастира досега е църквата-костница, която оцелява след разрушението на манастира през XVI век. Нейният архитектурен облик отразява "биографията" на манастира. Забелязва се преобладаващо сирийски и армено-грузински архитектурни особености, както и влияние на средновековна архитектура в Кавказ. Тези характерни белези на външната стенна украса могат да се забележат в редица строежи в Грузия и Армения от XI-XI век.

В притвора на горният етаж на Костницата е единственият запазен портрет на цар Иван Александър, както и ктиторски портрети на братята Григорий и Абазий. През 1084 година костницата е била изографисана също от грузинец - зографа Йоан Иверопулец (Иверопулис).

Видният руски византолог Андрей Николаевич Грабар дава описание на стенописите в Бачковския манастир, като ги датира от XI-XII век. Византийско-грузинският стил на изографисване Грабар обяснява с историята на манастира, свързана с грузинците Бакуриани - основатели на манастира. На архитектурата на манастира ученият посвещава отделна публикация наречена “Болгарские церквьи-гробницы" (1921 г.).

Литература:

* Пламен Павлов - Бунтари и авантюристи в средновековна България, Варна, LiterNet, 2005
* Петрици Иоане - Рассмотрение патоновской философии и Прокла Диадоха, Москва, 1984
* Мина Иванов - Златарските произведения от XVI-XIX век в музея на Бачковския манастир, София БАН 1967, с.131
* Андрей Николаевич Грабарь - Роспись церквы-гробницы Бачковского монастыря, София 1923-1924
* Beatrice Tolidjian - Inspirations from the Caucasus: An Examination of the External Wall Decoration of Some Gregorios Pakourianos Monastic Foundations Around Plovdiv, Bulgaria

Метоха - грях към предците ни !!

2010-12-28T09:01:00.001-08:00

В най югозападната част на града ни се намира нещо, което е било дълги години една от гордостите на града ни - Метоха на Бачковския манастир. Той е бил един от трите метоха в града ни, заедно с метосите на Хилендарския манастир и малкия метох на Мулдавския манастир. За съжаление обаче, хората и институциите от които зависеше запазването му показаха характерното в града ни безхаберие - този път обаче в титаничен мащаб.

Както всички знаят Метошкия комплекс е владение на Бачковския манастир. Самия манастир е един от трите ставропигийни (т.е. независими от епархийската власт, а подчинени пряко на Св. Синод) манастири в България, заедно с Троянския и Рилския. Според статистиката в национален мащаб Бачковския манастир е втори по големина след Рилския манастир, но е най-посещавания с около 800 000 поклонници годишно. Тази статистика автоматично води до извода, че Църквата като една институция, която в момента не страда от гонения, има "благословията" на политиците за да се развива и да мисионерства свободно, е една по презумция добре организирана и благоденстваща духовна институция в България (подчертавам че говоря в национален, по скоро локален мащаб).

След като манастира бидейки богат не прави нищо за собствеността си, логично православните християни, които са запознати с този абсурд си задават въпроса "кой е виновен" ?? Аз имам своите отговори, които без да искам да твърдя че съм прав или моето мнение е меродавно искам да споделя.

1. Чисто духовен аспект.

Самата идея на Метоха е изказана в устава, който Григорий Бакуриани през 11 век, като основател на манастира е написал, за бъдещото му благоденствие и уреждане.
В изследването си за Устава на манастира Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов от Шуменския университет пише:

"В глава XXIX четем постановление за трите страноприемници. тази, която е построена под с. Станимака, нарежда да се раздава всеки ден на пътниците и бедните жито и вино от приходите от самото село, а също така суха или сготвена храна, като нарежда една от господарските воденици да мели дарителско мливо. Един парик от селото да бъде освободен от всякаква друга тегоба и служба, за да изпълнява всякаква необходима работа в страноприемницата и да извършва снабдяването на бедните. Всички тия неща той да върши със страх от Бога и да разпределя безпристрастно, за което да получава заплата като монах от трети разред. По този начин Бакуриани иска да предотврати изкушението на селянина да присвоява от припасите, заделени за бедните. Странноприемницата да има легла и пещ с огнище, които да стоплят подслоняващия се в нея. Разболелият се пътник да стои три дни и чак тогава да се изпрати, но ако още не е излекуван напълно, да си почива до пълното му оздравяване. На това място авторът на типика нарежда и построяването на кула, за която споменахме по-горе. В тази кула да се скрият пътниците, ако дойде някой насилник.

Странноприемницата Мармарион, другата до морето и тази, която е до манастира, Бакуриани учредява за душевно спасение на брат си, за да се бъдат в услуга на пътниците и бедните избрани монаси, които да получават заплата. Заклева игумените на манастира да се грижат странноприемниците да не понасят лишения от определените им припаси. Ако доходът на манастира бъде по-голям, уредбата на страноприемницата да се разширява. Този, който поиска да лиши или ограби това убежище за странници, нека му се смята за голям грях и да стане съпричастник на самите авторови прегрешения. За успеха на това социално дело да се грижат селата до страноприемниците и да ги снабдяват всеки ден с жито, вино и зеленчуци и да излъчат по един парик, който да работи там."

Социалния момент тук е повече от очевиден. Акцента е върху работата на страноприемниците (една от тях - Метоха) като място, в което винаги човек да може да се подслони, да се помоли, да участва в богослужение в параклиса, намиращ се тук (в последствие разширен като храм). В този случай човек се чувства в една прекрасен духовен комфорт. Когато духовенството показва че не е каста или някаква клика, а хора отдадени на служение към хората, чрез, което да стигнат до Бог.

Тези посочки от устава говорят за монаси, които да бъдат в метоха и да вършат работата, която има там. В Бачковския манастир има една страховита тенденция монашеството да изчезва. За последните 10 години има 2 пострижения, и числото на монасите едва ли е повече оит 6-7 души, което за манастир с тези възможности е страскащо. При това число монаси, едва ли ще може да се обърне внимание на място като метоха, защото толкова монаси едва успяват да обгрижват духовно манастира, а камо ли някаква си страноприемница - Метох, която да храни сульо и пульо. Ако настоящата управа на манастира не разбира, че манастира не е техен, а те са само духовници с отговорност да го пазят и разиват, такъв какъвто е бил през годините, може би прекрасно настолно четиво за тях би бил устава на Бакуриани. Едва ли обаче на духовниците им е до това. По-важно е че за празниците имаше един голям дядо Коледа пред входа на храма..... По първа точка не можем да чакме развитие, защото всичко друго освен духовността е останало в Бачковския манастир. Дано да се лъжа...

2. Финансов аспект

Както по-горе казах статуса на манастира в общия план на манастирската йерархия в България. За липса на средства е абсурдно да се говори. Тук може да отбележим липсата на финансова изгода при евентуално инвестиране на пари в реставрацията на сградата.

Много често съм говорил за неопитността на българското духовенство да бъде водач на народа точно в този исторически момент. Както много често се е случвало, заради политически импотентните ни управници, именно духовенството е било истинския водач на народа ни в трудните периоди от историята ни. В момента за съжаление се разбира все повече и повече че, въпреки че до голяма степен комунизма е запазил голяма част от църквите и манастирите в България е успял да осакати духовенството. То вече няма самочувствието и увереността, която трябва да се крепи на думите от Светото писание
”И на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да и надделеят” /Мат.16:18/, че те са водачи на вярващите през морето от изкушения и имат пред себе си Най-сигурния Водач - сам Господ Бог.

Духовенството се е превърнало в консуматор на материализма във вярата - в подаръците, свещите, курбаните на хората с които искат да изчистят съвестта си. Хайде да се сетим кога духовник е отговорил адекватно на въпрос от религиозно естество. Хулим "сектите", но ако искаш да идеш някъде сред християни да тълкуваш, и разсъждаваш върху думите на Спасителя то можеш да го направиш само в евангелските конфесии в града ни (не че ще го направя) но нашите пастири не са дейни. Отговора за мен е много прост. Те никога са нямали конкретен пример за духовник - пастир, мисионер, издател, публицист, човек. Годините на комунистическия богогонски мрак тепърва ще удрят върху и без това слабата ни вяра. Освен духовенстовото, ние като пасоми сме още по-неграмотни, но това е друга тема.

Преди 2 години студенти от Пловдив организираха безвъзмездно почистване на района около Метоха. После е нямало кой да събере почистения боклук и дървета. Значи идват хора от майната си, като НИКОЙ не ни е длъжен, а ние нехаем. В такъв случай никой не ни е виновен тогава че града ни замира. Има една много мъдра приказка - "Всеки народ си заслужава съдбата".

Plastic Bo. - Концерт в Смолян - 27.12.2010

2010-12-27T15:44:00.000-08:00

Смолян винаги е равно на едно голямо БУУУМ. Повода за концерта този път не беше много радостен, а именно че свирихме на бенефиса на едни наши приятели, с които многократно сме свирили, като три от пътите са били в Смолян - група S.NOB. Това беше четвъртия път, а не бяхме ходили там май от 4 години. Цикъла за там е 2 3 4 години, но май ще го зачестим. Тия хора заслужават определено.

Концерта беше в делничен ден, между цикъла Коледни и Новогодишни празници, но това не ни попречи с още 4 коли асеновградчани да дадем газ из завоите към сърцето на Родопите, а именно клуб "100 гайди в Смолян". Когато пристигнахме, Самуил (барабаниста на сноб) бяха оправили всичко, ние чекнахме набързо и отпрашихме до едно съседно заведение. Шокираха ни цените - 2 бири, фанта и 2 порции пържени картофи със сирене - 4.80 ай сиктир :)

По едно време както си седяхме и кво да видим - Насьо и Хондата във клуба. Не го бях виждал на г-н Дуков от 6 клас голямото междучасие. Аху иху, сноб трябваше да почват някъде към 8, а ние към 9 часа, затова допихме бирите и тръгнахме към клуба, който беше съвсем близо, а и дойде още една кола хора от Асеновград.

"Добър вечер септември е ноември". В клуба имаше над 150 човека, беше фул макс, няма къде да се разминеш. Лудница направо. И типичното в тези по-малки градове, където рядко има концерти всички са на гребена на вълната - кефят се истински. Сноб забиха яко, даже много яко, с хъс, енергия, много емоции. Радостното е, че занапред имат много идеи за реализиране на различни музикални проекти и със СНОБ няма да прекратят свиренето си.

Шок номер 2: Отивам до бара в клуба и казвам "Една ракия и една минерална вода" - давам 10 лв, а човека зад бара ми казва: "Защо ми даваш 10 нали имаш и 2 лв"... "ЪЪЪ, колко е сметката?", "Ракията е 1,20 водата 70". Хахаха :))

Дойде и нашия ред. Тези около 25 асеновградчани не спряха да пеяи, да скачат, но се губиха сред всичкия народ отпред. Понеже там няма сцена, ние направо се губихме сред хората и свирихме помежду тях. Пънкария, ама супер яка. На много малко места останаха такива яки хора. Видяхме се със всички - Андрьовци, ФБР-та, Карик марик и мадарик, изобще беше много много яко...

Публиката се сцепи направо. Много силен концерт направихме и хората останаха доволни, а пък и изпратихме стария проект СНОБ (дай Боже сега нов). След час и половина свирене (понеже по регламент на клуба свиренето беше макс до 22:30 заради тийнейджърите), се разделихме с публиката там, която не спря да ни кани отново и отново да свирим в Смолян, разделихме се по живо по здраво със всички и обратно.

Лек път, лек път - колко да е лек ? По едно време точно по средата на Пампорово - хрррррр и колата взе да спатъхва. Спряхме и какво да видим чудо? Спукана помпата. Добре че бяхме 5 коли народ, та Иван си остави колата на паркинга пред единия хотел, с идеята, да я вземем в следващите дни, накачорихме се по другите коли и с песни и танци надолу към Асеновград. Филм стана накрая, ама концерта бе мазало. Тоя Смолян направо ненормални концерти със супер яките фенове

Пак ще дойдем ей :)

Консулатото - гордост и предразсъдъци

2010-12-24T01:11:00.001-08:00

За мен като един редови асеновградчанин Консулатото винаги е било един паметник на културата със значителен принос в културно - историческото наследство. Но дотам. А кой е бил "сайбията" на сградата, кой я е реставрирал, как се е люшкала през годините из повратностите на съдбата.... не съм знаел, а и е нямало лесен начин да науча. Благодарение на интернет вече знам.

"Консулатото е красива къща, построена през 1740. Със своите около 250 кв. м.изрязани тавани с фигурална дърворезба (слънца), гроздове по врати и мусандри, изрязани фигурални орнаменти по входни врати и прозорци, живописно изписани холкели и алафранги. къщата е архитектурна уникалност за региона".

Прекрасно. Толкова хубави неща. Но за съжаление думи, думи, думи. Аз като млад човек, често посещавам ресторанта, който е направен със стил, такъв, какъвто го отличава от почти всички ресторанти и кафета в града. Двора носи полъх на старата Станимака с високите каменни зидове, алеите пълни с цветя, надвисналите над масите еркери на къщата...

Бях виждал стая от сградата преди около 20 години, когато помня кашони, чували, прахоляк. И този детски спомен гореше в моето съзнание толкова години. Преди 2 седмици обаче се качих горе...

Исках да мине малко време за да осъзная какво наистина съм видял и какво наистина имаме в лицето на тази сграда. Без да искам да вилизам и да създавам конфликти си мисля за мненията на някой хора в града ни (аз съм прям човек и казвам имена, факти, но в случая става дума за незнание и заблуда от тяхна страна, затова не искам да компрометирам или засягам никой за мнението му), че собственика на Консулато се възползвал от сградата, направил кръчма, нищо не е останало от възрожденския дух на сграда, и дори и по-абсурдни твърдения, че на табелата на хотела имало масонски символи... (изпитите ми по християнско изкуство и символика ме накараха да се усмихна на това твърдение).
Ако всеки се облагодетелствува по този начин, както се е "облагодетелствувал" собственика на Консулатото - е, пожелавам на всички от града ни да се облагодетелствуват и те. Сградата в момента е нещо изключително - мебели са поръчвани от цяла Европа, за да са в тон с архитектурата и интериора на всяка една стая. Всеки един детайл, всяка една изрисувана линийка е направена с вкус, финес и страст. Времето и средствата, които са вложени там имат стойност на цял един човешки живот. Живот, отдаден на тази кауза. Каузата на града ни, на всичко, което ни кара да се чувстваме на първо място Асеновградчани, а после всичко останало.

Пиша това, за да знаят хората, че в сърцето на стария ни град има сграда, която е запазила уникалния си външен вид, уникалния си интериор и то благодарение на човек, за който това запазване (в случая абсолютна и тотална реставрация със собствени средства и труд)се е превърнало в лична кауза. Пожелавам също и на културните дейци да вземат под внимание такива сгради и хора, защото контакта с тях, ползването на къщата за изложби, събития и културни мероприятия трябва да е приоритет и то наистина много много важен. Младите хора са там по един или друг начин и заинтересоваността им за съдбата на тази сграда със сигурност я има. Трябва да оценяваме такива хора, като собственика на Консулатото, защото сам е запазил за поколенията това съкровище. Явно хората трябва да разчитаме на самите себе си, защото "труда" на някои институции е видим за всички. Просто пример - "Метоха".

Една светиня си отиде, дали ще бъде осветена нова?

2010-10-05T10:12:00.000-07:00

Манастира "Света Петка" беше едно от най-магнетичните места за мен. Изпадал съм в страхотни състояния на духа, когато съм бил там. Чел съм с часове малките статийки, които съм намирал за него. Бях на седмото небе, когато намерих и снимах летописната книга на манастира от 1895 година.

Мислих си, че това е един оазис, където наистина мога да отида винаги и да се скрия от градския шум и напрежение. И дойде неделя 3 октомври и научих вестта за пожара. Като страшен тътен премина през мен, не успях да асимилирам прочетеното. Стана ми тъжно. Сякаш съм изгубил нещо свое, нещо мило. Следях с напрежение в последвалите часове развоя на събитията и се зарадвах, когато разбрах, че пожара е локализиран. Разбира се зарадвах, но тъжния привкус нямаше да изчезне. Не искам скоро да се качвам горе, защото мисля, че ще се разплача.. Сигурен съм, че ще се разплача..

Изгоря източното крило - факт. Но, от тук нататък искам да изложа моето мнение в кратък анализ на предшествалите събития, отминали години стопанисване на манастира и неговото духовно значение за хората.

Манастира е горял 4 пъти за своето съществуване. Това дава веднага повод да се погледне с внимание към най-голямата опасност за него. Пожара идва от късо съединение. Недобра работа от към грижа за инсталацията.

Няма път до манастира. Протосингела на Пловдивската Митрополия отец Добри, с който сме в много добри отношения и който е истиски българин милеещ за православието и Родината ни (казвам го и 100 % заставам зад думите си), мислеше преди 2 години, когато встъпи в длъжност като игумен на манастира, че първото и основно нещо трябва да е именно прокарването на път. Ходили сме неведнъж да носим провизии на майката игуменка с една Лада Нива и пътя беше на ръба на оцеляването. Не пожар, каквото и да се случи горе, мисията за помощ е почти невъзможна. Недобра работа от към обезпечаване на монахините с лекарства, провизии. Невъзможност за повече поклонници.

Източното крило, заедно със игуменарната, библиотеката, бяха в УЖАСНО състояние. Отец Добромир неведнъж бе ходил с архитект Маронов за да обсъдят неотложния ремонт. Дори заедно правихме заснемане, снимка от което виждате тук. Горе беше ужасно паянтаво. Пода се бе надул, вследствие на усукване и надуване от влагата на дюшемето. Направо се чудих как се държи този под. Недобра работа от към обезпечаване на легловата база, битовите условия за монахините. Съответно липса на монахини = липса на духовен живот.

Манастира години наред подслоняваше кой ли не. Скарите се палиха без оглед на ден, час, пост... Футбол се ограеше на поляната до църквата. Стенописите се скапваха и се скапват. Веселия глъч на почерпените компании се чуваше надалеч, а който не бе свой не бе добре дошъл...

Спомням си, бях втори курс в Богословския и имах много тежък цикъл изпити. Бях решил да отида за десетина дни горе да уча на спокойствие, да се моля, да помагам в храма и разбира се да си платя за престоя. Беше ми отказано от някакъв си самозван "пазач", който ми каза "Аман от вас"... Ако мястото не бе такова щеше да има доста спомени от мен по себе си, ама както и да е. Важно е че за богословите няма място, а за "патроните" манастира или поне превърнатите в хотел стаи са винаги на разположение за каквато и да е дейност.

Колцина от вас са ходили в храма? Колцина знаят кога е построен и кога е престройван? Колцина знаят, кой е автора на стенописите? Колцина са хората, смели да се интересуват от историята на манастира, от съдбата му, от настоящото му положение? Колцина от вас са знаели, че манастира умира като сграда и е умрял като духовно средище? Толкова малко, че може да го кажа - никой!

Нека да приемем пожара като знак, че не бива да оставяме НАШИТЕ паметници на култура да умират. Визираната горе недобра работа, обръща поглед към последните десетилетия. Ако комунизма ни е виновен за атеизма и безверието ЗАЩО??? 20 години вече ние ставаме все по-безверни и празни от към дух и смисъл?

Какво прави Църквата? Не говоря за Пловдив. И сляп да си, ще видиш че митрополит Николай действа. Но Синода какво прави? Кара ли Църквата да изглежда Майка за всички ни? Това няма да го коментирам изобщо... Богословите сме на улицата (образно), без работа (мнозина), без надежди, без вяра в Църквата. Разкоша в храмовете ли е важен или смисъла да вярваме. Надеждата не е ли смисъла на всичко, а не колите, скъпите вещи и крещящото дебелокожие на някой ПОПОВЕ с ланци, коли, скъпи телефони и разгулен живот. Не трябва ли духовниците да ни укрепват в надеждата и вярата?
Не, това не е Църквата която Христос искаше за нас. Това не е кръста, който трябва да поемем... Това е гнус и сквернота !!!!

Съжалявам, може би за някой съм много радикален, но така го мисля. Донякъде се радвам, че това се случи точно сега. Все някога щеше да стане. Сигурен съм.

Искам да видя кой ще поеме отговорност да възроди тази светиня и да я освети за поколенията.

Stop Bg - концерт в Стара Загора и Добростан - 17-18.09.2010

2010-09-29T08:59:00.000-07:00

Концерта щеше да бъде по случай фестивала "Различния поглед", който тази година щеше да се проведе за трети път (на първия свирихме с Plastic Bo.). И така в деня на концерта аз от Асеновград, Митака от София и Рошо от Букурещ се срещнахме направо там и след като се настанихме в хотела - мисля че се казваше "Орфей" (много як хотел между другото) и се отправихме към клуба. Тъкмо организатора се притесняваше, че сме се забавили малко със саундчека, но нас не ни трябва много време. За 10 минути се оправихме и бяхме готови за подвизи. Часа бе около 21:30 а ние трябваше да започнем около 23:00, че и по късно. Забравих да спомена, че клуба беше "Jam", а за концерта с нас щеше да свири един тип - Коко, който е барабанист на една местна група Авангард. Той се оказа много широко скроен музикант, така че не го мислихме изобщо.

Захванахме се със количествата Jim Beam заделени за нас, а клуба започна да се пълни с хора. Към 23:30 се събрахме и зацепихме. Супер яка публика, още от началото настроение до дупка, яко свирене, импровизации изобщо много забавно и размазващо. Пак откарахме до към 3 часа някъде.

Накрая смазани от свирене, (както личи по физиономията на Коко от снимката) прибрахме багажите, взехме си чао с познатите и към хотела.

На сутринта с Митака потеглихме за Асеновград, защото той смяташе да ходи да скача с парапланер от Добростан (място до Асеновград, където има старт). Аз също реших да ида, защото имаше концерт в клуба вечерта и деня ми бе свободен. Отидохме до Пловдив и там ни взеха две мацки от Пазарджик - Веси и Жана. Много яки и забавни момичета. Грабнахме акустичната китара от клуба на парапланеристите, а тромбона си беше у Митака. Заредихме в Червен с бира, джин и други благинки и нагоре към Добростан. Да спомена само, че времето беше прекрасно.

Това е мега зарибявка, но ме е страх от височини, иначе бих скочил, но... кой знае:)
Имаше 20 човека, които постоянно скачаха, приземяваха се и пак и пак. Много готино горе бе, направо рай. Цялото поле се разстила пред погледа ти. Мисля си догодина да направя един фестивал там. Нищо не му е. Ако ми дойде на акъла, колко му е :))

След като едната от мацките - Жана скочи с тандема (бахти лудата, качи се и скочи все едно на майтап) качихме се в колата, и направо ме стовариха в Пловдив, където вечерта щяха да свирят две пловдивски групи - Пор Парясник и ГаражЪ.

Размазващ уикенд, направо останах без дъх...

Концертите ни в Севлиево

2010-09-09T14:51:00.000-07:00

Има няколко вида настроение и емоция спрямо които протичат концертите ни. Някои са по-лежерни, някои са по-спокойни, някой са на ръба на лудостта. Точно от последния тип са концертите ни в Севлиево. Малък град, наглед безличен на фона на клубния живот в София, Пловдив, Варна. Дали е така обаче? Всяка група има мнение разбира се. За нас обаче това място носи някаква магия. Много, много силна.

Годината беше 2003, а с пичовете от местната банда ЕМО 23 се бяхме запознали на първия ни фест във Варна, на който свирихме. Направи ни впечатление, че момчетата бяха точно от нашето тесто - нормални момчета от малкия град, с афинитет към спиртните напитки. Та един от тях - Такинса, който мнозина знаят реши че трябва да пробваме някой път концерт заедно. При това на тяхна територия. Тогава (макар и да са минали само 7 години има огромна разлика в нещата от тогава до сега) да свириш в друг град, още повече град, в който даже не и ходил, камо ли да си свирил (Боже опази) беше като сбъдната мечта. Сега ми трябват 15 минути за да букна дати за цял месец, но преди години това беше адски трудно. Никой не знаеше в кой град какво има и какво се случва там.

На концерта щяхме да свирим три групи. Ние, новосформираната D.S.O.L. от членове на ЕМО23 и търновците от Мурзилка, които познавахме само от легендарната им песен "Труп на къра" :))), качена в нета. Честно казано се притенявахме от това как ще мине концерта, дали няма да се изложим, дали ще има хора (все пак Севлиево не е много голям град), но когато стигнахме там просто ни стана упер яко. В клуба вече беше наполовина пълен, макар че имаше 3 часа до концерта. Бяха дошли доста приятели от Нова Загора - Попа, Стивън, Дискито, Теко... Имаше и асеновградчани, но не се сещам кой точно, даже мисля, че не бяха и малко. Имам спомени за Жака, Никито..

Още на саунчека тия пощуряха и захванаха бати мелето, неразбрали, че концерта още не е започнал. Не е истина каква патаклама стана на целия концерт. Имаше над 150 човека и останахме с прекрасни впечатления, кво прекрасни, ние направо ахнахме от тоя град и тия яки хора.

След 2 години, почти по същото време пак свирихме там, като в тази пауза май никой не бе свирил. Пак трите групи, пак мачканица.

Досега сме имали 5 концерта там, всички са били с по над 150 човека, на единия даже имаше над 200 и клуба беше мега гъч. Така ни предразполагат там хората и атмосферата, че понякога не помним, че сме свирили, камо ли какво точно :))

След 10 години, в които ме свирили къде ли не и пред кой ли не, вече и подбираме къде да свирим и знаем къде ще ни е яко. Севлиево никога не е оставял и секунда за съмнение, че искаме да свирим точно там, точно пред тези хора, точно с тези хора.

Plastic Bo. - 10 години в "Жълтата кола"

2010-09-05T18:10:00.000-07:00

10 години минаха.. Някак неусетно. Все едно беше вчера, когато се събрахме за пръв път да свирим наша си музика - авторска. Все едно беше вчера, когато решихме че искаме да дадем на себе си музика, стихове, емоции. Пътя ни беше трънлив и изпълнен с неволи, но не се отказахме. 10 години ние сме заедно в "жълтата кола". Това е начина ни да си казваме колко се обичаме. Колко заряд и емоция има между нас. Колата е образно понятие, което ни показва, че пътувайки за някъде с колата, който и да се вози с нас - той идва и си отива. В нея оставаме само тримата - аз, Иван и Гошо. Никога не сме вярвали, че музиката ни ще излезе от стените на мястото, в което репетираме - стая, мазе, или таван. Тя излезе и радва хиляди хора. Още не сме го повярвали и проумели, но едва ли някога ще успеем да го осъзнаем. Красиво е. Една сбъдната мечта.. Да правиш музика и хората да я слушат, да пеят текстовете ти, да се интересуват какво се случва с групата ти. Та ние сме просто едни три момчета (вече мъже), които сбъднаха мечтите си. Прекрасно е когато знаеш че труда ти е споделен с хората. Говорили сме си много пъти, че музиката е нашата страст, нашия живот и нещата които искаме да правим, ги правим, независимо къде, и независимо спрямо кой.

Много е яко, когато си дадеш равносметка и си кажеш, че всичко е имало смисъл. Не заради хората, а заради самите нас. Заради факта, че когато сме заедно, дори след 10 години магията не е изчезнала. Дори напротив. Благодяря на Бог, че ми даде такива прекрасни хора, чрез които да претворя в музика усещането си за живота, за стремежите и копнежите си.

10 години заедно.. Дано да сме заедно, живи и здрави и за 20 годишнината :)

"Нищо подобно" фест - Стрелча, 28.08.2010

2010-08-30T00:23:00.000-07:00

Стрелча е малко градче, намиращо се в полите на Средна гора. Честно казано този район от България ми беше много непознат и затова се зарадвах, че ще имам възможност да го посетя във връзка с "Нищо подобно" фестивала.

Доколкото разбрах тази година фестивала прави своята втора част, понеже миналата година е имало изложби, които пак са били организирани от това сдружение "Луда Яна", което се бе заело с реализирането и на този фестивал.

След пътуването в жегите (даваха 28 август като най-топлия ден през лятото) около 2 и половина пристигнахме в Стрелча, отидохме до стадиона, където щеше да се проведе събитието и с една от организаторките отидохме да се настаним в хотела. Всичко бе направено с много дисциплина, организационните неща бяха изпипани до последно.

Следобеда (докато чакахме чека) го прекарахме в басейна, който е в непосредствена близост до стадиона, поритахме футбол пред сцената и около 7 часа дойде реда ни да направим звука за нашия сет, който предстоеше втори по ред в програмата след DJ Змей Балкански (имената на участниците бяха много колоритни).

Направихме си звука и гореупоменатия DJ започна своя сет. Почувствах се сякаш съм на Гуча (Сърбия). Само духови музики и това повлия много добре на хората и те започнаха да повдигат настроението си, като желанието за купон оставаше все по-голямо.
Хората, които вече бяха на стадиона бяха може би около 500 - 700 човека, което никак не е малко за такъв род събитие, на непознато място и провеждащо се за пръв път. Дори напротив.

Нашия сет започна около 8:30.

Понеже Даката (барабаниста ни) живее в няколко паралелни вселени, коя от коя по-далечна и реши че го боли ръката и повече от сгънато чайче не може да вдига решихме да не се занимаваме с него, защото на света няма космически кораб, който да може да го върне от мястото където се намира и ни дойде идеята да питаме Стоян (Малкия) от Delate дали ще удари едно рами при сета. Той се съгласи и всичко мина по вода.

Въпреки че знаем много грънч и алтернативни парчета, за тях днес просто нямаше място. Отпред дивееха може би 500 човека, и сета беше предимно пънк и ска. Преди ми се е случвало да гледам някакви групи на фестивали, и хората са статични, стоят на 20 метра от сцената а тук ми направи впечатление, че хората буууум - направо избухнаха. Още с първите ни акорди стана мазало - хората пееха, танцуваха и надъхваха и нас разбира се. Абе по наше мнение, това е бил един от най-хубавите ни концерти със Стоп бг.

След нас имаше още 4-5 групи, но повечето не бяха моя стил (нищо лично). Имаше групи, които са по-скоро за камерно изпълнение, понеже хората ги държеше още от нашето свирене, и като им засвириш по лежерна музика и я приемат малко трудно. Затова съм на мнение, че трябва в България фестивалите задължително да имат музикален и стейдж мениджър, който бидейки познавач на групите и феновете, да нареди програмата спрямо вкусовете на хората. Защото се получава нещо от сорта например Reel Big Fish да подгряват Tool :) Но това са пропуски, които организаторите ще коригират, понеже се видя безкрайното желание за действие от тяхна страна.

Около 4 сутринта, премалели от изтощение тръгнахме към хотела, доволни че вечерта е минала толкова добре.Само да вметна, че палатковия лагер никак не бе малък. Приятели ми казаха, че са изброили около 70 80 палатки, което си е завидно постижение.

По един душ и лека... Станахме по обед и направо газ обратно, като си взехме чао със всички организатори и приятели.

По мое скромно мнение, ако се продължи този фестивал ежегодно до 3 години той ще се нареди в топ 5 на open air - ите в България. Мисля си така, защото някой фестове осигуряват железен line-up но всичко друго толкова куца, че хората се отказват да отидат пак. А тук имаше всичко - звук, техника, светлина, палатков лагер (безплатен), фестивла беше безплатен, охраната беше на ниво, мястото бе прекрасно подбрано, имаше стабилна реклама и медийна разгласа, имаше идеални условия за артистите, самото градче е много китно и красиво..

Успех в начинанието хора. Догодина живот и здраве пак сме там.

Бургас perforge - 12-20.08.2010

2010-08-23T09:23:00.000-07:00

Спечелихме участие в международен музикален уъркшоп - Burgas Perforge с банди от цяла Европа с цел обучение на мениджъри на бандите и обмяна на опит. За пръв път ни се случваше нещо такова и с много въпросителни тръгнахме за Бургас на 12ти около обяд. Пътуването - нищо особено и около 5 бяхме в Бургас.

Веднага ни лъхна ония влажен въздух, от който се потиш безспирно и едва дишаш. Отидохме в хотела, където трябваше да се настаним - той е в началото на Бургас, точно до Метро. Казва се Авеню. Явно има някаква врътка с промоутъри и т.н. защото в хотела бяха кой ли не - банди от спирита, екипа роудита и стейдж инженери на спирита, Мишо Йосифов, Еко, Рут Колева и много други знайни и незнайни войни ;)

Настаниха ни в един прекрасен апартамент с две огромни стаи, взехме програмата за лекциите и уъркшопа и си бихме шута за Арапя, където доста приятели ни чакаха.

Стигнахме Арапя към 22:00 но беше наистина адската задуха. Това не попречи на настроението и то започна да се вдига с всяка изминала минута. В полунощ отидохме на брега, защото имаше метеоритен дъжд. Брега бе фул от хора, но имаше и облаци, така че видяхме по 3 4 звезди и обратно към бунгалото. Легнахме към 3, станахме към 7, криви от неудобното спане. На всичко отгоре в тая жега трябва да се спи покрит с нещо, защото комарите веднага правят фрагове.

Цялата сутрин, обяд и следобяда го прекарахме в тестване на новата ракия на Никито, сладък мохабет на сянка и чакане, слънцето на стане по-слабо че да ходим на плаж. Абе общо взето на Арапя е готино много ама ако ти се прави нещо, няма кво да правиш - плаж и спане. Друго тз :) Ние обаче си имахме работа в Бургас и след като вечерта пийнахме по няколко бири и ядох едни от най-яките пържоли на тикла - газ за хотела. Взехме по 1 душ и легнахме да спим.

Третия ден след закуска, слязохме до конферентната зала, където започваше лекцията по саунд инженеринг. След лекцията започнахме да нареждаме беклайна, понеже залата бе дадена на бандите освен за лекции и за репетиции. Свирихме и почти цял ден висяхме там, с изключение на времето за ядене, понеже беше хладно и изобщо на никой не му се седеше навън. Вечерта имаше нещо като галарепетиция за бандите които щяха да свирят в неделя. Забравих да спомена, че уъркшопа бе 8 дни и на съответно 4-тия и 5-тия ден свириха по 4 от общо 8 те групи. Та в петъка - вечерта преди концерта свириха едни украинци - Prime time, нещо не ме накефиха между другото, защото бяха 9 човека група, кой от кой по-добри музиканти а като музика - орел, рак и щука. Едни пичове от София - This Burnig Day - готин кросоувър, яки рифове. Третите едни сърби, но ги забравих как се казват - направо тралала. Трио и свириха много странна смесица от фюжън, джаз, рок, фънк. Изрудщина. И ние последни. Пълна пънкария. Ония хората свирят ние с три акорда джаста праста и така :) Тръгна лафа после, имаше джем сешъни с хора от всички банди, после купона се пренесе по стаите нахотела и така..

Станахме сутринта и направихме още една репетиция, след което отидохме да гледаме мачове, защото другите отидоха да правят чек. Концерта, забравих да кажа щеше да се състои на Пантеона в морската градина в Бургас, а мястото ни бе познато, понеже преди 2 години свирихме там на едни скейт състезание.

Понеже докато сме били на Арапя хората са ни сложили да свирим първи, трябваше да правим чек последни. Затова решихме да идем към 4 и половина.

Изненадата ни бе голяма, когато разбрахме, че чека едва започва. Украинската бригада прави чек час и половина, докато ние лежахме по тревите с надежда да изгоним жегата. Както и да е, дойде и нашия ред.

Тряс прас. 40 минути много стегнат сет, в който имаше място за песни от всички албуми - Самолет, С теб, Дали ще те срещна пак някога, Бягай, Люляци, 11 коловоз, Шахта, Усмивката... Друго не се сещам. Яко е че имаше доста народ, понеже входовете за Спирита бяха близо. Кофти, момент се получи малко, защото неразбории от страна на организаторите попречиха да се свири на Спирита, вместо да се прави нова сцена и хилядите неща с нея. Видяхме много познати, някой от които не ги бяхме виждали с години.

И така пребити от жегата и този 40 минутен сет в който потта се лееше все едно река Марица при моста на Герджика седяхме смазани зад Пантеона и слушахме другите банди.

Поласкани сме от отношението и професионализма на организаторите и не само конкретно към нас, а към артистите, които бяха там. Нито сме кой знае какви музиканти, нито сме рок звезди с тур бус, роудита и ала бала. Но когато виждаш че някой се отнася с уважение към теб, се чувстваш така сякаш Попай е изял всичкия спанак на Женския пазар в София. Много яко!

Stop Bg, Текила парти и покрив за рампата - 07.08.2010

2010-08-23T03:02:00.000-07:00

Колето и Джонгата бяха решили да правят покрив за рампата, която се намира в лозята над града. Супер инициатива. Направо евала на тия хора. Хванали са се, направили са си рампа и ходят горе да карат. Обаче липсата на покрив е доста голям проблем, защото като завали и плоскостите от които е направена се надуват и трябва да се сменят.

Обадиха ни се със Stop Bg да свирим и ние щото сме много трудни за навиване взехме апаратурата и през лозята - в баш лозето. Специално за случая пичовете бяха направили каса в която всеки можеше да пусне някой лев за начинанието. Имаше и мокър бар за текила, бира и други благинки с които човек може да се пребори с жегите.

Дрън, брън. Аху-иху. Започнахме с по-лекични неща и с времето дойде настроението. Кубетата около нас едва държава всичкия алкохол, който идваше от всякъде. Черна работа, но все някой трябва да я свърши:) Даката ме чупи от смях. Свирим и по време на някоя от песните телефона му вибрира в джоба и той като упарен става и газ в лозята да говори. Чобака стайли.

Пеене, свирене, танци - всичко бе много готино и лично аз се сцепих на макс. Пръста ми от тоя бас стана лом, но ми се налагаше да свиря отново чак след седмица, когато с Иван и Гошо отивахме в Бургас, така че не го мислих много. Имаше и сешън част, всеки свири, пя, бе изобщо се получи много весело.

Свирнята бе от 8 и половина до към 11 и след това спряхме, за да спазваме вечерния час. След това имаше много хип хоп, ска - цялото парти имаше една много айляшки почерк. Карахме на рампата, падахме, ставахме. Ванкиша дойдоха с Ива и се видяхме, че не си бяха идвали две седмици и се бях затъжил много. Направи ми впечатление колко хора бяха дошли - сигурно имаше над 100 човека и постоянно идваха и си отиваха. От много години не съм усещал такова желание за купон у хората, но се получи наистина. Организаторите също бяха много доволни и мислят за по-нататък да повторим партито.

След 12 заваляха поздрави към мен, защото бях и рожденник, и то така малко по-малко, ха нздраве, ха наздраве и стана тежка работата.

Към 5 часа сутринта тръгнахме надолу на автопилот, че е бая филм по тия тъмници надолу, но стигнахме без проблем. Катето като една услужлива дама запали червения барутник и грррр-гррррр на Изток блок 9. Лека нощ :)

Една разходка от третия тунел до римския път над Бачково - 29.07.2010

2010-08-19T05:17:00.000-07:00

От много време исках да отида до Сливодолското падало - водопад, който се слави с изключителна красота и се води най-високия в Родопите. Стигнах до третия тунел и от там по пътеката и нагоре. Имаше указателни табели за водопада, както и табела че от шосето нагоре започва резервата "Червената стена", който се слави с уникалното си биоразнообразие.

Тръгнах нагоре и може би след 300 метра попаднах на задъдена улица. Намирах се точно пред един малък водосборен басейн, до който имаше мостче и път пресичащ дерето и водещ вдясно и път покрай самото дере. Имаше табела, но типично по български (мисля, че няма нужда да отбелязвам колко е тъп българина) табелата бе смачкана и усукана, така че ми оставаше да гадая накъде да тръгна. Мислих да се обадя и наприятели, но за късмет тук нямаше покритие на Мтел.

След няколко десетки метра, в които следвах дерето, изведнъж пътя започна да се катери нагоре и то в посока село Бачково, т.е. в ляво от дерето. Реших да повървя малко и докъдето стигна. Вървях, вървях и си дадох сметка, че този ден явно няма да е деня, в който ще видя водопада на живо.

Пътя се точи по гънките на балкана на височина може би около 40 50 метра над нивото на шосето. На места пътеката прерастваше в доста голям път, а на моменти беше почти непроходима и ми се налагаше да я чиста от тръните и храстите с един дебел кол.

След час ходене стигнах до една чешма, насред гъста букова гора. За съжаление чешмата не работеше, сигурно се беше разтаила, защото навсякъде около нея имаше локви и влага. Продължих напред и чувах тътена на реката, която беше доста придошла и идеите ми да я пресека за да изляза на шосето бяха бързо охладени. Скоро видях вили под мен и веднага разбрах къде съм, понеже от гъстата гора чувах само колите долу под мен, но не можех да видя къде съм.

Намирах се на около километър след Бачковския манастир, над виличките до стария римски мост. Тук беше много филм защото почти няма пътека и трябваше да се движа по много стръмни скали за да стигна до билото. Следвайки посоката на шосето към Асеновград се движих под билото, и минавах през много готина борова гора, осеяна с много големи камъни, направо огромни. Мислих си че тук е възможно да гнездят орли, защото наистина чукарите бяха недостъпни.

И така близо 3 часа след като тръгнах от третия тунел стигнах на около 200 метра над Бачковския манастир. Снимах го от тук, защото въпреки многото снимки, които съм гледал, точно от тази позиция не го бях виждал. Въпреки, че снимките не станаха много успешни, заради кофти изгледа през гората, все пак успях да заснема целия манастирски комплекс, заедно с храма "Свети Никола". Продължих през гората и след около 200 метра стигнах до оградена ливада, която е част от имотите над манастира. През една врата, която странно бе отключена, влязох вътре, пощраках и слязох до манастира.

Реших да се отбия за 10 15 минути вътре да се разхладя и веднага ми направи впечатление забраната за снимане, и новия фонтан. Още ми направи впечатление един духовник (умишлено няма да споменавам името му), който беше близо до мен и се чудеше след разговор с една търговка на църковни вещи от Беларус дали да си вземе нагръден кръст за 750 лева или да си вземе 2 такива (а хората работят по 2 месеца за тези пари). Суетата човешка няма граници. Както и да е. Не съм монах, да съм да говоря от какво имам нужда. Всеки знае сам за себе си от какво има нужда.

Тръгнах към селото и понеже се чух с Метъла, който заедно с Катя, сестра и и мъжа и идваха от Косово, щяха да ме вземат и имах час за да поснимам. Реших да обходя и двете махали на Бачково и да заснема всички параклиси в селото, църквата и стария римски път, който се намира в над пътя в началото на селото на идване от Асеновград.

Параклисите в селото са 6 или 7, има и един храм. За тях ще пиша друг път. След като поснимах, се качих на римския път, който интересно и досега има някакъв вид и форма, както се вижда от снимките. Нямах време да ходя по него за да видя до къде води, но и това живот и здраве ще стане.

Към 4 и половина слязох долу на спирката от където приятелите ме взеха и газ към Асеновград.

Facebook - какво ни дава и какво ни взима

2010-08-11T14:48:00.000-07:00

Понеже коментирам с много приятели, колеги богослови и всякакви хора, нещата из фейсбук (то това ни е втори свят направо) и установявам адски много неща - някой от които полезни, други пък вредни. Полезните неща - ясно, всеки ги знае - неизчерпаем източник на информация, снимки, контакти, комуникация. Кофтито е обаче, като тва стане краста и мания и неуки и необразовани хора го впрегнат да си запълват времето. Особена и тотална глупост са хилядите групи със гръмки заглавия, които пленяват сърфиращия из милионите страници на фейсбук със чутовните си и пълни със омраза заглавия: "Не на Турция в ЕС", "Да спрем Весо маринов да пее", "Не на не знам си кво".. - и тук лъсва българската тъпотия.
Българина освен на маса е силен и в приказките - Весо може да е мега дебил и да прави стойки като татко Барба, но има огромна заслуга за развитието на музиката и музикалния бизнес в България. А нашето поколение дето инициира групата срещу него дава на подрастващия българин недоразумения като Азис, Лилана, Николета Лозанова, черната, розовата и оранжевата Златки, силиконови прелести и други печално известни пародиини персонажи. Аз нямам против всичко това. Нито съм атонски монах, нито съм дете на английско семейство, възпитавано в пуритански дух. Аз съм Българин, и приемам всички тези изброени по-горе неща. Не мога да ги приема обаче като модел за естетика и ценности. Сори майна, ама по добре Весо Маринов с изпотените мишници да ми е еталон за артист и шоумен. Пее за любов човека не за пошлости. Не че съм се затърчал (една хубава асеновградска дума) на негов концерт, или съм преритал за него - напротив, обаче си давам сметката в каква задънена улица е изпаднал българина - метълите (уж феновете на рок музиката, сред които съм и аз) наливат чалгаджиите, щот били тъпи, на метъл концертите на Бг групи има по 10, а 15 човека е солидно посетен концерт, чалгаджиите от своя страна пет пари не дават за метълите и си пълнят дискотеките, ресторантите, а лятото и стадионите и така необезпокоявани си се развиват, като няма алтернатива срещу тях. Значи какво излиза... Не искам да го казвам гласно, нека всеки се замисли в какви малоумнщини си губим времето вместо да градим нещо смислено и полезно за нас като общество.

Както и да е де, винаги съм казвал на приятели че ми лиспва старата поп и рок сцена - Кеца, Братя Аргирови, Щурците, Диана Експрес, Тангра (с Чочо), затова и с Plastic Bo. направихме и няколко кавъра, които се приеха супер добре.

Целия филм е, че България няма никакъв изход за където и да е и всичко е някакъв популизъм или желание на необразованите хора да изглеждат образовани зад публични манифести, клишета и лозунги. Тия групи в фейсбук - да съберем не знам си кво, да кажем не на не знам си кво.... Показват колко са надъхани българите, но..... на маса, и когато не става дума за действие... То си личи, че няма и идея за дейстие де...

Другата глупост е потвърждаването на събития, което реално лъжат организатори, автори и са супер фалш. Пример: поканени за изложба 2000 човека - от тях 250 ще присъстват, 400 видиш ли се чудят а 1350 чистотсърдечно си признават че няма да отидат. И идва деня на изложбата, автора (художник, поет или квото си искате) се тревожи дали ще му стигне скромната шведска маса за толкова хора, а то се оказва че идват от 10 до 15 души познати на автора и 10 максимум 15 заблудени фена, 50 % от които си казват: "А, ми то няма хора и ще е доста тъпо" и си тръгват...

Така че тоя живот дето го водим в фейсбук в голяма част от денонощието е колкото полезен, толкова и вреден. Статията сякаш е изпълнена с гняв, но не е така. Просто преди се палих много, ся не ми пука грам. Духовното състояние на българина е като на болно куче - не може да му помогне лекар - или ще му мине като на куче, или ще си умре като куче.

Китарното ми кубе - Fender Frontman FM 212 R

2010-08-11T13:47:00.000-07:00

Досега свирих с кви ли не кубета - имал съм marshall, crate, fender (пак фронтмен но 15 вата) и като че ли това кубе засега най ми харесва като саунд. Чистия канал му е с висок пик, като свириш ска е направи супер яко, защото се получава близко до това което искам като саунд. Е, аз искам саунда на Брадли от Съблайм ама нямам 10 000 долара :)

Кубето е 100 вата с 2 говорителя 12 инча. Има футсуич и три нива на свирене. Чист канал, драйв и мор драйв (метъл канал). Лично много ме кефи понеже не маже грам и се получава доста добре като свиря звука.

Тук цените са доста надути за това кубе (политика на Фендер разбира се) - около 550-600 лева. В нета варират от 220 до 250 евро. Аз обаче направо ми дойде без пари това кубе. Имам един приятел от Пазарджик - Стефан. Живее в Берлин и свири в една хардкор банда, а преди години свиреше в Дефект - кросоувъри то много як. Някой може да е чувал за тях. Та двамата често ровим из нета и коментираме разни оферти в ebay-я. И като го видях това кубе викам "Супер, взимам го". Оказа се, че типа, който продава кубето, живее на 30 км от Берлин. Стефан отиде да го тества и направо го купи, понеже след 2 седмици щеше да си идва и да ми го донесе. Цената за кубето беше 120 евро и 10 евро за гориво на Стефан за купуването му и реално ми излезе 260 лева, а кубето е в супер добро състояние, направо отлично. Германците са такива хора, пък и не само те, а западняците - купи си нещо, накефи му се и след месец го продава на половин цена.

И така, вече имам хубава придобивка - имам я от доста време де, но понеже с Plastic Bo. имахме малко почивка лятото и не съм свирил на него. От както го взех повечето време ми беше в клуба, но сега си го взех последните дни в къщи да свиря преди Бургас и съм супер доволен като звук. Понеже на него на концерти свири и китариста на другата ми група Stop BG - Рошо и той е доволен от звука и от факта, че има и драйв и клийн и може да си менка звука.

Може да се каже че направих много добра сделка - за по-малко от половината пари, за които реално го продават по магазините си взех яко и мощно кубе. Е, ако имам 10 000 долара знам кво да си взема де, ама докато ги събера и това си е супер.

------

Eто и ревю за модела в официалния сайт на Фендер - тук

Кандило - православана поезия

2010-08-06T03:04:00.000-07:00

Това е първия ми опит за православна поезия.

Кандило

В мрака на преходното гори едно кандило
на стената прикрепено, грохнало от старост, мило
В своят пламък кротък носи скрит молитвен зов
към Бога мой, на Ноя, Моисея, Йов

Като искряща нишка пламъка се носи към безкрая
кандило - в стаята сме аз и ти
малко огънче, но водещо към рая
и шепот просещ "Господи прости"

Гайдарско надсвирване - село Гела 31.07/01.08. 2010

2010-08-06T01:40:00.000-07:00

За пръв път отивах на гайдарското надсвирване. Бях ходил веднъж до Гела и просто това китно село, смятано от мнозина за родно място на Орфей остана в сърцето ми. Много от познатите и приятелите ми отидоха още в петък, но аз имах работа и тръгнах нагоре в събота около обед. Самото качване до Гела ми отне около 2 часа, понеже селото се намира според Google maps на 80 км от Асеновград.

От чешмата, която фактически дава началото на селото до Илинденските поляни, има около 2 километра, които преминахме с джип за около половин час.

И така стигнахме до поляната, където бяха основните наши ориентири - сцената, параклиса "Свети Илия" и кръста до него. Полицай ни посрещна за да ни пита дали ще паркираме или ще тръгваме, понеже се оказа, че по пътя, по който бяхме дошли не пускат на обратно и за да се слезе се хваща друг, от параклиса надолу, който минава през тучни ливади и слиза на пътя през селото.

Паркирахме и се намерихме с нашите хора, с познати от Чепеларе, Смолян. Те бяха там от предната вечер и явно доста се бяха забавлявали. Влязохме в гората за да събрем дърва и да се подготвим за вечерта. Две сухи ели веднага бяха приготвени за огъня и малко по малко веселбата започна да се усеща. Имало претенции от страна на организаторите, че събора в Гела се превърнал в пиянско сборище. Вярно е че имаше и неописуеми отрепки, но пък от край време народните веселия и събори са били свързани неизменно с ракията, виното, хубавото мезе, настроението и хубавата музика (в Родопите гайдите и чеверметата). Аз си мисля, че всичко беше изключително културно, весело и пълнещо душата. Според някой електронни издания на събора се очаквали около 12 000 души, но присъствали 8 000. Кмета на Гела казва, че това е най-масово посетения събор от създдаването му (всъщност май никой не знае кога започва той през годините).

Ние бяхме в началото на гората точно срещу абсидата на параклиса. Изкачва се нагорнище, сигурно около 100 метра, което за престоя си там изкачих 8 или 9 пъти. Слизахме до "центъра" където имаше капанчета с безобразни цени - кебапче, кюфте по лев (ай как да е), наливна бира 1,50 (супер), но цигари 6 лева, бутилка алкохол 20 лева?! Но хората са отишли да си правят кефа а кеф цена няма.

Сутринта дойде а с нея и родопската музика, идваща от няколкото палатки, собствениците на които още не мислиха за сън. Ние обаче пихме по едно червено вино за добро утро и легнахме да поспим, че на другия ден бе надсвирването.

Събудих се около 12:00 от гласа на Митко - Рашъна, който бе тук с майка му и баща му. Той е брат на мъжа на сестра ми - така де, мой роднина. С него слязохме до сцената където започваше "саунд чека". Аху-иху, веселба, хора, обаче дойде време да тръгваме. Всичко по колите и надолу. Шофьора на нашата кола обаче нещо не прецени един завой и задна лява гума на колата пропадна от пътя а надолу беше страшно - дере и то много стръмно. Добре че хората зад нас се притекоха на помощ и хванахме колата буквално я вдигнахме на пътя за да продължим надолу. През селото си взехме чао с едни момчета, с които се запознахме предната вечер.

Без особени проблеми стигнахме Широка Лъка. Там взехме по бира и седнахме на парка до паметника на Екзарх Стефан, който е родом от Широка Лъка, за да се съберем и да тръгнем заедно надолу. Така и не успяхме обаче, защото заваля много сериозно. Дъжда ни караше между Чепеларе и Хвойна и след това отново пекна хубавото лятно слънце.

Така завърши този прекрасен уикенд, в който посетих и събора в Гела. Видях се с много приятели, видях много интересни неща,видях изключителна природа. Догодина живот и здраве мисля да отида пак, ако не отида на събора на Перелик, защото май ще са по същото време.

Поклонническо пътуване в Гърция - 23.07.2010

2010-07-23T04:04:00.000-07:00

Никога не бях ходил в Гърция, въпреки че ей го къде е. Миналата година ходих хиляда пъти до Варна а до Гърция, дето е много по-близо не бях ходил. Срамота.

Пътуването бе предвидено като поклонническа обиколко на църкви и няколко манастира в източната част на Гърция, близо до границата с Турция. Тръгнахме в 5 часа сутринта и безпроблемно около 8 бяхме на границата. Там имаше проверка само от наша страна, която се проточи около половин час, след което минахме направо и през гръцка страна.

Първите ми впечатления от Гърция бяха много хубавите пътища, изключително поддържаните и чисти селца с къщи, които нямат дворове и къщите започват буквално от тротоарите и многото щъркелови гнезда, които бяха навсякъде по пътищата. Нищо общо с нашата цигания.

Първия голям град през който минахме беше Орестиада. Китно градче с население около 20 000 души. Минахме транзит през него и продължихме към Димотика - първия град в който щяхме да спрем за да се поклоним в храма на Свети Никифор.

Димотика е град с население около 8 000 души, но явно притежаващ изключително богата история. Тук са родени двама византийски императори, (Йоан Дука Ватаци и Михаил V Палеолог), както и султан Баязид. В началото на 20 век града има мултиетнически вид - в него живеят гърци, турци, българи. Нашата основна цел обаче бе храма на Св. Никифор, за който споменах по-горе.

За град с толкова малко хора няма такъв храм честно. Направо паднах. Хората къде са, ние в България къде сме. Епископа, който е председателствал митрополитската катедра там се е казвал Никифор и е бил на този пост от 1988 до 2009, когато почива и гроба му се намира южно от входа на храма. До гроба му има и статуя на Михаил Палеолог. Хората яко си уважават историята.

Влязохме вътре и веднага се сблъскахме с различното от България - няма свещопродавачи /ки/. Има дървени поставки за свещи и който иска си оставя пари и който иска си взима каквито и колкото иска свещи.

Предстоятеля на храма - отец Андрей, се поинересува какви сме, що сме, разбира се с голяма духовна радост. След като разбра че съм теолог, ме покани в канцеларията си, предложи кафе, студена вода и изобщо показа голямо уважение с поведението си. Та той обясни (всъщност той е поляк, учил е в Беларус, и е дошъл в Гърция, и свободно си говорихме на руски) че митрополит Никифор малко преди смъртта си е инициирал строежа на храма. За 2 години са били събрани пари и храма е бил построен и за 1 година са били направени стенописите му (ние 3 години се караме, кой да е църковен настоятел и кой клисар). След освещаването на храма митрополит Никифор почива. Явно е свършил мисията на живота си (и то каква) и Господ си го е прибрал. Много се учудих че този храм в Димотика е много по-голям от храма в Орестиада, който е 2 пъти по-голям, но отец Андрей ми обясни, че Димотика от древността е митрополитски център и Орестиада (който е най-новия град в Гърция, признат като такъв) е в неговата духовна юрисдикция. Луда работа.

Храма е по-голям от Света Неделя в София (първата снимка е купола му) и като го питах дали не невъзможно да се напълни, той се усмихна и каза че в неделя (там не се служи като тук през ден или всеки ден) храма е пълен и за гърците "черкуването" е нещо пропито със дълбок духовен смисъл. То си им личи де. Пощраках още няколко кадъра на храма, поисках благословия от отец Андрей и тръгнахме към Следващата спирка в маршрута ни - девическия манастир "Света Богородица".

В манастира има около 45 монахини, интересно бе обаче, че видях само една, която ни посрещна. Явно яко ред има по тия манастири и послушници, монаси, монахини са обвързани със сериозни задължения. В манастира има църква посветена на Свети Нектарий Егински, автор на много църковни песнопения. Всичко блести от чистота, няма капка претрупаност или нещо ненужно.

В храма има малко икони - само на иконостаса и в западния край на северната и южната стена на храма. Няма като тук - тая баба донесла икона, оная баба сложила в рамка икона от вестника - там всичко е много, много напред. Манастира като условия не отстъпва на някой 4 звезден хотел по морето. Как няма да има по 40 50 монахини? Тук манастирите са половината под земята, другата половина са пред срутване. Както и да е. Просто ми става тъпо като гледам хората как си гледат духовната и национална идентичност, а ние сме мишоци и не правим нищо.

Продължихме по пътя в посока Александропулис. Отново магистрали с размер на летище. Тук вече започна да се забелязва и средиземноморския ландшафт - голи хълмчета с маслинови дървета. Въздуха стана влажен и не след дълго Бяло море беше пред очите ни.

Преди да влезем в самия Александрополис, отидохме да видим един манастир, на който така и не разбрах името. Много интересно ми стана като видях, че в манастира има детски лагер, явно подпомаган от светата обител. Изобщо Църквата не спи а действа с пълни сили. Тук обаче късмета не беше с нас. Оказа се че в сряда и петък (постните дни) този манастир е затворен за поклонници. Нащраках няколко кадъра на новостроящата се църква и потеглихме към града.

В Александрополис спряхме на пристанището и се разходих из града. Снимах някой интересни неща, като например табло с некролози. Аз си мислих че тая простотия я има само в България, но явно и гърците имат такава традиция, макар и не толкова разпространена.

Денят бе ужасно горещ, но около една от най-големите забележителности, даже май най-голямата, а именно фара на Александрополис имаше фонтани и беше приятно прохладно.

Слязох и до плажа, където имаше един страхотен малък параклис, който детайлно заснех. Всичко отворено, няма катинари, няма затворени врати, няма продавачи на свещи... Колко сме далече..

След разходката отидохме до плажа. Не ми хареса особено ако трябва да съм честен, но имайки в предвид, че последните години ходя на Иракли, няма как да ми се стори чак толкова хубав.

Бяло море, Гърция, църкви, манастири, параклиси, духовност. Много съм доволен от това пътуване. Скоро живот и здраве мисля пак да отида. Просто манталитета на тия хора и отношението им към православието ме смая. Дано да си помогнем сами и да си оправим нещата в нашата си Църква, че като гледам разликата ни е светлинни години.

Всеки край е едно ново начало

2010-07-04T18:37:00.000-07:00

Когато спиш красива до мен, знам че красотата ти е в плен на моите сетива. Усещам аромата ти, дотолкова близък и вълшебен. Знам, че това е един от последните пъти в който си до мен. Усещам го. Не си първата, нито си последната, но си част от сърцето ми, а то допуска толкова малко неща до себе си...

Ти спиш. С кой ли се скиташ в съня си? Дали и аз съм там? Дали когато утрото облее със слънчеви лъчи лицето ти, ще си пак толкова красива.. Или още?

Тръгвам. Скитник по пътя на любовта. Търсещ. Преравям спомените си, и те всички са свързани с теб. Сякаш от светла стая влизаш в тъмна и секундите в които се настройваш към тъмнината са цяла вечност.

Какво е любовта? Дали сън, дали стимул, дали апатия, дали склонност към оскотяване? Във всеки един момент, човек попада в ситуации, от които не може да намери изход. Дали това е правилната стъпка, дали това е правилния ход? Дали попада в черна дупка, или полита в необозрим и безкраен хоризонт?

Сещам се за текста на една песен, която писах преди години, без повод, че в момента е прекрасна за да опише настроенията ми..

--------------

Дали ще те срещна пак някога

Спри, не, не си отивай, остани при мене само още миг
Не убивай този момент, не разваляй тази магия
Помисли и реши да се върнеш
по пътя стръмен да крача заедно с теб

Колко нощи аз не спах, търсих те в тъмнината
Колко стъпки извървях, за да те видя под дъгата
Колко дни и часове сърцето мое пак те търси
За тебе пита, теб зове: Дали ще те срещна пак някога?

Спри, не, не си отивай. Подари ми тази последна глътка любов
Не превръщай мечтите в кал, и надеждите - в пепел
Помисли и реши да се върнеш
по пътя стръмен да крача заедно с теб

Колко нощи аз не спя , търся те в тъмнината
Колко стъпки ще вървя, за да те видя под дъгата
Колко дни и часове сърцето мое пак те търси
За тебе пита, теб зове: Дали ще те срещна някога?

Дали ще те срещна? Дали ще си ти?

В последната година се хващах, че не мога да пиша музика.. Това не ме тревожеше, защото бях намерил музата за която пях толкова години без да я виждам и да я опознавам като човек - просто я усещах. Извяднъж ми се яви, навлезе в живота ми и сякаш го преобърна. Така както истиснакат любов преобръща вселени. И сега, когато всичко свършва музиката струи в главата ми и нарочно не хващам китарата за да уловя момента в който ще усетя в пълнота емоцията и ще я преобразя в музика. А някой хубав ден, когато свирим с моите най-близки хора - Иван и Гошо - тази музика ще стане песен, която хората ще си пеят и ще съпоставят с емоциите си.

Сякаш Господ беше против нашата връзка. Нямаше ден в който проблемите да не ни заливаха и да се обезверяваме. В крайна сметка не удържахме и като стъбла на тънки дръвчета се прекършихме... А преминахме през толкова бури заедно. Нека бъде волята Му. Той съди мъдро и знам, че е видял нашата отдаденост. Сигурен съм, че ще ти отреди по-добър живот с човек, който ще умее да те прави щастлива.

Когато си лягам вечер, ще ми е самотно, но ще знам, че те има. Ще знам, че винаги може да ти се обадя,колкото и да е късно и да ти кажа "Бубе, липсваш ми".

Сега ми е по-спокойно след като написах всичко това. Дори няма да го преглеждам. Написах го на един дъх и не мисля че мога да добавя нещо...

Лека нощ любов моя...

Йотърите (Yotters) - Това забравено движение, и неговата история в Асеновград

2010-07-03T14:21:00.000-07:00

В периода около 1993-та година в София се зароди едно движение, което премина като буря през тогавашния ъндърграунд живот в България. Движението на Йотърите. През тези години 93-96 цяла София бе надраскана със спрейове - Yotters или другото основно лого - буквата Y в O - YO. Тогава имаше една много силна вълна бг рап групи - София представяше Dead Side, Другите, НИШТО, Avi MC, Династия Бигаз, Обект, P&P и много други. Североизтока отговаряше с Амнистия (ядрото на днешните DRS), Пържени Мъслини и варненските класици - Гумени Глави, Квартални Братя, Черни Сърца и още доста банди.

Гуруто в София беше Васко Теслата, в чието студио "Субдибула" записаха всички Софиянци. Емблемите на столичната сцена пък бяха Куната, Шеки (Другите), Поета, Сомалия (НИШТО), Брадата, Тим (Dead Side), докато изтока отговаряше с Шамара и Вальо Кита. В онези години, въпреки че и двете сцени бяха бг рап, те по своята същност бяха доста различни. Варненци бяха по-gangstа, някак си, личеше им малко гангстерския стил - коли, автоджамбазлък, куки, наркотици. Докато софиянци пееха за по-мрачните детайли от живота - смърт, насилие, омраза, но по-мащабно и глобално проектиран в музиката и текстовете им.

Първата ми среща с Йотъри беше през 93 та на морето, когато в една кръчма съвсем случайно чух една банда, кояйто свиреше страхотни кавъри - Infectious Grooves, Biohazard, House of Pain, Rage Against The Machine... Направо се сковах, защото от година това ми бе станало любима музика, след като зарязах дет и траш метъла малко на лавиците с касети :) И там в тая кръчма имаше една компания от София - бяха около 7, 8 човека - пичове и мацки. Направи ми впечатление, как са се облякли. Всички пичове бяха с голи глави, някой от тях имаха халки на носовете, тениски на House Of Pain, или Cypress Hill, над тях карирани ризи, и адски смъкнати дънки. (Другата класика беше закопчана до горе карирана риза-зимата термо риза, и отзад яка качулка). Запознахме се с тях защото аз преди морето си бях взел много яка тениска на Dog Eat Dog - All Boro kings, и така от дума на дума стана ясно, че те се идентифицират с този нов стил. Много беше яко, защото джъткахме с тях страшно много време на морето и имаше още по-куриозен момент. В една от вечерите, в същата кръчма свирих Killing in the Name на RATM с един пич, който запомних че се казваше Добри. В последствие се оказа че Добри сега е китариста на Last Hope и винаги с усмивки си спомняме за това яко изживяване, където се засечем по фестове или концерти.

След като се прибрахме в Асеновград беше мегахипноза манията по това да си Йотър. Квартал Запад беше мястото, където то вирееше най-сериозно. И досега Цветните и блоковете на Запада са пълни с графити YO и Yotters. Имаше много сериозна група йотъри тогава - Шеки, Хондата, Вильо, Кузмов, Цецо Мазния, Теофил. В последствие от към Баделема към тях се присъедини още една силна група - Иво Дългия, Митака, Заьо, Румънеца, Кауна (найс а?). Слушаше се само House of Pain, Cypress Hill, Beastie Boys, Бг рап. Купоните се правиха много често в една кръчма на Запада, или горе на Баделема, на площадката до Палеонтологичния музей, където и карахме скейт. Разбира се апогея на всичко бяха организираните "Метъл" партита в дискотека "Дорита" на плажа, за която ще пиша друг път. Там "Метъл"-а беше в сряда, петък и събота и всеки, който е над 27-28 години от града знае и помни за какво става дума.

И така в този период 93-96 (и малко от 97-ма) това течение започна да замира, като остави много дълбока следа в живота на българския, и по-конкретно на софийския ъндърграунд живот. Култово място за софийските йотъри беше "Ялта" (малката). Факт е, че, концертите "Чудовищата на българския рап" събираха умопомрачителните хиляди хора по залите и беше тотална еуфория, когато предстоеше събитие от този ранг. Песента "Кучка" на Другите (feat Suffer H) беше истинска психоза сред феновете на само на този стил, и когато се пускаше по дискотеките да не си по дансинга..

Както дойде, така и си отиде. За него ще остане само сторфите в текстовете на Dead Side:

"Дойде му реда на поколението ново,
Йотъри наречено от уличното слово,
С дрехи развлечени, с бръснати глави,
Хулигани наречени от червените деди.."

В годините след 97-ма Северозапада взе доминация в Ъндърграунда - DRS поведоха част от феновете в музикален свят, пълен с коз, расти и тарамбуки. Шамара повече друга част към RnB магазините за дрехи, а софиянци просто изчезнаха, за да се появят пак след години със подобна идея в лицето на Димна Завеса, Слим, Квартални Братя, но просто вече магията бе изчезнала..

Концерт на Stop Bg в Кюстендил

2010-06-29T00:50:00.000-07:00

Два дни преди самата дата ни се обадиха от Кюстендил, че отварят нов клуб, на име "Microphone" и че работата с бандата, която е трябвало да свири не се е получила заради някакъв непредвиден ангажимент и са го закъсали за група. Ние приехме разбира се и в деня на концерта 18 юни 2010 с Даката потеглихме за Кюстендил.

Трябваше да сме за чек там в 19:30 и в 19:29 бяхме на вратата на клуба. Дъжда, който цял ден ни гонеше и аха да ни стигне заваля минута след като влязохме в клуба. Вътре - много готино, малко, уютно с капацитет максимум 70 80 човека. Хората изключително дружелюбни. Направихме чека за 5-6 минути и отидохме да оставим багажа у хората у които щяхме да спим. Върнахме се и концерта започна.

Започнахме плахо (не знаехме как ще ни приеме публиката и това е нормално), но малко по малко стана невероятно избухване. Изсвирихме сигурно 70-80 песни - от 21:00 до 02:00 - горе долу 5 часа свирене. Хората бяха адски доволни. Свирихме им какво ли не - от Боб Марли до Корн и Сепултура - от Дио и Джудас до Съблайм). Просто се смачкахме, мисля си че и хората останаха доволни.

След концерта взехме по един дух и като кучета пребити заспахме. Аз де, че Даката и Кирцата от Сф пиха бири.

На другия ден по обяд, съпътстван от жегата и жалното оплакване на Даката, колко го боли глава от бирата сноши тръгнахме за Асеновград и след няколко часа си бяхме на родна земя.

Много готин клуб с много яки хора. Дано им потръгне с това яко начинание.

Филм за ценители - "Helvetica"

2010-06-28T23:44:00.000-07:00

Миналото лято свалих този филм. В началото не можах да схвана замисъла му, но с първите минути започнах да навлизам в идеята. Това не е филм, който се гледа на един дъх. Това е по-скоро филм, който трябва да се анализира, да се гледа няколко пъти на малки части.

Филма разказва за историята на шрифта "Helvetica", който е създаден през 60-те години в Швейцария. Не знаех, но се оказа, че тази малка държава е истинска люлка на типографията. Дават се много примери как преди създаването и всичко е било хаос в графичния дизайн, използвали са се стотици шрифтове, а с този опростен шрифт, който всъщност по презумция е крайно изчистен, прави истинска революция в графичната комуникация. Дават пример с някакъв филмов постер(доколкото си спомням) преди 60 те - всичко е блъсканица, 6-7 различни шрифта и то някакви калиграфии. След това дават страница от списания, което рекламира Кока Кола - една запотена бутилка кола, отгоре надписа със шрифта на кока кола - Loki cola - безумно тъп шрифт, но под бутилката вместо традиционните купища шрифтове - ясно и категорично стои слогана с Helvetica - страницата е нещо подобно - и тази е с Helvetica.

Навсякъде в модерния свят Helvetica заема челно място като рекламен език. Спирки, метростанции, номера на къщи и квартали. Неслучайно във филма наричат шрифта "Парфюма на града"логата на едни от най-известните корпорации са именно с този щрифт - American Airlines, Sharp, Panasonic.

Всъщност във филма е потърсена гледната точка и на дизайнери, който не са закърмени с Helvetika като основен шрифт, но мнението е, че тя има фундаментална стойност.

Гледайте филма ако наистина се кефите на тези неща. За човек, който не се вълнува ще е доста скучен филма. Може да го намерите в замунда - като напишете helvetica.
За мен персонално този филм беше от голямо значение, защото ми даде доста нови идеи, виждания, ограмоти ме значително в сферата на типографията и ми позволи да избягам от някой рамки на дизайнерското мислене.

Seattle Music Tribute II - 11.06.2010 (клуб Пъзел)

2010-06-13T17:55:00.000-07:00

Очаквах силно този ден и това събитие, понеже винаги гръндж музиката е била с особен магнетизъм за мен и ме е връщала години назад, във времето когато гласа на Лейн Стейли ме караше да слушам и слушам и слушам. И някак еретично ми се струваше музиката, която беше някакъв презокеански тиинейджърски бунт се влива с пълна сила в меломанския ми свят, избутвайки от там (разбира се не изцяло и завинаги) класиците вече Iron Maiden, Slayer, Metallica, Guns n Roses и т.н.

Повода да се случи това събитие беше запознанството ни с един пич - Иван, който на предния Сиатъл трибют изпя Stone Temple Pilots, Pearl Jam и то го направи по впечатляващ начин. Та в разговор с него, решихме че трябва да има продължение, насрочихме дата и събитието стана факт.

От бандата която щеше да свири познавах само Иван и още един пич, който знаех от участие в Пъзела като басист на една пловдивска група - End of Pain.

Събитието бе обявено за 21:00, но по традиция и заради Световното по футбол започна около 23:30. Имаше много Pearl Jam, Stone Temple Pilots, Alice in Chains, а върха на сладоледа беше мини сета с песни на Faith no More (част от трибюта набандата, който тези момчета подготвят).

Към края се включих и аз като изсвирихме Man in the Box на Alice in Chains и I dont know Anything на Мad Season. Якото беше, че нямаше случайни хора и всички присъстващи бяха дошли за да слушат любимата си музика (дори имаше силна група от 7-8 човека от София). Супер яка вечер и се надяам пак да има подобно събития.

Концерт на Stop Bg в “европата” 05.06.2010

2010-06-13T17:41:00.000-07:00

Концерта го бяхме запланували за 19 часа, но докато вземем нещата от Пъзела (кубета) и барабаните на Даката и стана 19:20. Както и да е, наредихме нещата и чакахме Митака, който дойде, но пък се сети че си е забравил тромбона у Мира.

Започнахме с с Rock Star на Reel Big Fish, настроението и на хората дойде. Посвирихме около час, и решихме да се качим на “сцената” със приятелите от бандата A-D Allstars.
С притеснение, че не сме свирили отдавна, започнахме с Catch 22 – 1234, но се получи супер добре и следващите песни бяха – Reel Big Fish – Beer, Raancid – Time Bomb, Неразбрани (една от двете ни авторски), и завършихме с New Found Glory – Kiss me. Хората (повечето от които тийнейджъри) не ни бяха слушали и се накефиха много предполагам. Ние също се накефихме, понеже както казах не бяхме свирили доста време. След сета направихме една колаборация на Killing in the Name – RATM и се получи яко.

След сета на A-D Allstars със StopBg направихме още петнадесетина песни. Имаше много настроение и смях. Тоя път не направихме нова песен по време на концерта, но пък свирихме и стари, които скоро не бяхме свирили.
Приключихме около 11:15, след което с Батмобила техниката се прибра и с пожелания за нови срещи всеки отиде да се наслаждава на съботната вечер :)

Rock only – 04.06.2010 (ден първи) – впечатления

2010-06-13T17:37:00.000-07:00

Отидох към 13:30 пред зала “Олимпиада” в Пловдив. Яко място, явно наскоро преустроено или възобновено. Намира се в Кичука (бившия басейн “Нептун”). Трябваше да помагам на едни хлапета, които имат банда – Summer Rain, които имат много добро бъдеще между другото и доста ме кефят. Така отидох, записах се, взех баджа си и влязох в залата.

Първото ми впечатление бе, че мястото е прекрасно за такъв тип мероприятия (оказа се, че в първия ден ще свирят 16 групи, 4 от които се класираха за финала в неделя, който щеше да е между 8 групи). Второто ми впечатление бе, че напълно ненужно 16 банди правят саундчек. Според мен безмислено, понеже беклайна по регламент бе един и същ за всички. Въпреки готината техника всичко в залата кънтеше и само евентуалните хора, които биха дошли биха донякъде оправили нещата.

И така фестивала трябваше да започне в 14:00, но започна в 15:40. Групите бяха разделени по тройки, със сет от по три авторски песни, като между тройките имаше по половин час почивка (съкратен заради късното започване).

Като цяло съм резервиран към феста, защото кънтежа в празната зала (освен музикантите имаше не повече от 30 души публика, които по никакъв начин не успяха да поемат звука) ми попречи да чуя и да разбера какво аджеба групите искат да представят. От познатите групи Summer Rain изкараха 8,2 (по десетобалната система) и се класираха за финала в неделя, Sickflag забиха като зверове, но незнайно защо публиката ги оцени с 5,7, и Automatic Flowers които се класираха също за финала с 8,4.

Като цяло обаче организацията беше на много добро ниво, техниката също. Нямаше обаче група, която да ме впечатли кой знае колко, може би защото някой от групите ги познавам доста от по-отдавна. Summer Rain са моите фаворити, но за тях аз имам мнение от много отдавна, а то е че ще станат много, много популярна и добра банда, понеже са амбициозни и имат музикална мисъл – композират, музицират и имат прекрасно сценично поведение – похвално за техните 17-19 години :)

Една разходка с колело до Араповския манастир

2010-06-13T16:50:00.000-07:00

Супер време. 26 градуса и газ към Араповския манастир. Бях с още един приятел – Станьо, и понеже и двамата драстично жадувахме за фини тела и плочки на корема надухме педалите и подминахме първата спирка по пътя ни, която бяхме набелязали за фото обстрел – аязмото на параклиса Св. Илия (Козановския). Решихме да го направим на връщане.

До село Козаново пътя е ужасен. Само минавалите по пътя, който излиза от Асеновград в посока Поповица е по ужасен и пълен с дупки. Все се чудя, кога ли ще стигнем Европа. И все си давам отговор, че на този етап хората няма с какво да си купят хляб, камо ли за пътища да мислят. Както и да е стигнахме до Козаново – хубаво, китно село, подредено, както всички села из Тракия. Хората гледат доста плодове и зеленчуци, имат си стопанства и са много дружелюбни. Искахме да си купим вода и просто ни направи впечатление отношението (поне на мен де, защото пътувам много и се срещам с различни хора, та ми прави впечатление че в нашия край хората са много радушни).

На края на Козаново има една газ станция и над нея забелязах един параклис, който както се оказа в последствие е в процес на строеж. Набелязахме и него и продължихме към Араповския манастир. Само да спомена че след табелата “Козаново” има един участък 100-200 метра, който прилича наистина на танкодрум (понеже съм бил танкист и знам как изглжда танкодрума). Дано да е в процес на ремонт, та ми се е сторил толкова зле.

На около километър след селото има табела “Араповски манастир 1км” и пътя за него се отбива в дясно. Първите 20 – 30 метра са асфалт, после пътя става чакъл. Малко е кофти, но се преживява.

Така час и нещо, след като излязохме от Асеновград стигнахме до манастира. За него повече може да прочетете на специализирания ми сайт за духовни и културни паметници на Станимака - Араповски манастир

Починахме малко, хапнахме по залък, пихме по една чудесна студена вода от Аязмото и се заехме със снимките. Скоро щв публикуваме и тях. Снимахме както Аязмото, така и манастирските сгради, църквата, кулата на Ангел войвода. Направи ни впечатление колко чисто и подредено бе всичко вътре. След като се наснимахме на воля потеглихме обратно, снимахме и параклиса в Козаново, който така и не ни стана ясно как се казва, понеже както споменах той е в процес на строеж. След това снимахме и параклиса “Свети Илия” и аязмото му, след което минахме и през града да щракнем няколко снимки на храма в квартал “Баба Тонка” – “Св Иван Рилски”

На концерт на 4? в “Радио кафе” в София

2010-06-13T15:40:00.000-07:00

Концерта бе промоция на новия клип на бандата, на песента “As i Am”. В редиците на бандата липсваше Неро, който е в Щатите. И трима обаче пичовете забиха много яко.

Самото клубче е изклучително уютно и се намира до НДК, непосредствено под така наречения “Мост на влюбените”. Понеже аз имах работа в София и пътувах с тях, пристигнахме към 7, ударих им едно рамо за разтоварването на беклайна им и отидох до квартирата на Стоуни. Там малко лаф, разходихме Джумито (най-дебилното куче на света :) и с Вълчев слязохме до клуба. Концерта бе обявен за 21:00, но пичовете изчакаха да се посъберат хора. Имаше доста познати от Асеновград с които се видях.

Към 21:40 всичко започна. Антон обяви детайлите около мейкинга на клипа и го пуснаха. Много добър клип с особено настроение, което изцяло показва настроението на бандата и музикантите в нея – заряд, емоция и малко меланхолия.

Малко след представянето на клипа, концерта започна. Антон бе с 12 струнна акустична Yamaha и саунда се получи много добре. Стегнат, сбит звук без излишни неща – ясно и безкомпромисно. Драго ми стана, че в Асеновград са се родили толкова яки групи и музиканти.

Много съм впечатлен от професионализма и отдадеността на бандата. При възможност пак ще посетя техен концерт :)

концерт 9 май 2010 – Plastic Bo., Kaya и The Toasters

2010-05-10T17:45:00.000-07:00

След близо 6 месеца, в които не бяхме репетирали, свирили на концерти и почти не се бяхме виждали, получихме покана да свирим на този концерт. Приехме тази покана, защото всички бяхме свободни а и това беше повод да се видим, след като Ванкиша и Гопето имаха много работа и не можехме да се засечем из Асеновград.

Извикаха ни на чек в 18:30, Вълчев даде китарата и газ за Суинга. Направихме чека набързо с части от Dont Push на Sublime и Люляци. След това се разбра че сме втори след Kaya, тоест нашия ред щеше да е към 22:00 и понеже много е тегаво да свириш по фестове или концерти с много групи и да чакаш решихме да идем пак в квартирата на Стоуни да почакаме малко. Закарахме Стойчо до неговата квартира и отидохме до другата да чакаме. И така стана 21:00 и решихме да тръгваме.

В 21:20 бяхме пред клуба. Вече имаше някакви хора и видяхме две познати мацки – Наталия от Пловдив и Мимито от Асеновград. Малко лаф, решихме че ние нямаме хора за випове а те нямаха пари и решихме да се възпозлваме от правото си да вкараме хора с бандите понеже не чакахме никой. И така влязохме за последната песен на Кaya, включихме и бяхме готови. Аз реших да пийна 1 за отскок, само че се оказа че в Суинга големия ром е 10 ?!!?! лв. Както и да е. Взех и бира 330 мл , за която платих 3 лв и започнахме.

Първата песен бе По-жълтата кола, следваха Люляци, 11 коловоз, Самолет, Ставри, 7000 неща. Хората започнаха да се кефят все повече, защото в началото бяха доста статични, но след 3 4 тата песен зачнаха да танцуват, да се мятат на стейдж и нещата взеха да си идват на мястото. Вече ми се губи кои бяха другите песни, но пред последната песен бе Двама – хората пяха и танцуваха – изобщо беше яко. Обявихме и последната ни песен – С теб , на кяото хората много се радваха и я преплетохме с Jump Around – стария шлагер от 6 ти клас :)

Много пот се изля, но пък радостното е че свирихме без грешка – на ръба да кажа перфектно. И то след 6 месеца. Яко защото и с Иван маркирахме хармонията на 2 нови песни – които са много яки – едната е темата на “Инструментал” от последния ни албум, а другата е ска, което много прилича на музиката на Athena. Яко и разчупено ска.

И така след концерта взехме малко възхух и си тръгнахме, защото бяхме доста изморени. Според думите на организатора е имало 105 входа, което никак не е зле за концерт в Неделя :)

И така с най-добри спомени се прибрахме да апнем и да почиваме.

Беглика 2008 - 9/10 август - 130 километра с колело

2008-11-08T12:57:00.000-08:00

Преди да започна да пиша каквото и да било, трябва да съм честен и да кажа, че това е една от най-големите идиотщини, която съм правил някога, и кой знае, може някой ден да направя пак нещо подобно.

Христев - един приятел, ме запали по идеята да ходя на язовир Голям Беглик, за който не бях и чувал. Обадих се на Станьо предния ден (когато имах и рожден ден) и му предложих да си бием шута и да ходим нагоре. Той се нави, но понеже беше на работа в съботата (9 август), до към 2 часа, решихме аз да тръгна по-рано, понеже бях с колело, а той да си хване стопа после. Искам да спомена, че програмата на това издание на феста предлагаше много интересни и познати банди - Senior Buffo and the Synchronisers, Мерудия, Уикеда и т.н., но стила горе долу беше това. Отбелязвам също, че за разлика от сега всичко беше напълно безплатно в тон с името на феста "Беглика FREE fest".

Съботната утрин беше изключителна, и показваше изцяло какъв ще бъде и целия ден. В последствие се оказа, че не всичко е така както изглежда. В 8 часа сутринта потеглих. В 9 бях на пътя за Пещера, а слънцето вече серизно започна да обажда. Някъде около 12 часа минах Стамблийски в посока Кричим. Тук направих една много сериозна грешка, която се дължеше на незнанието ми за маршрутите в този район. Вместо да пресека напряко през Ново Село, Исперихово и да изляза на Бяга, аз направих много по-дълъг маршрут през Куртово Конаре, Кричим, Козарско и едва тогава, след може би 15 километра напразно излязох на пътя за Пещера преди село Бяга. Вече бе станало към 2 часа и жегата бе станала непоносима, но нямах желание да спирам. След като излязох на пътя за Пещера, може би 10 километра преди града, на една бензиностанция спрях да пия вода и да си поема глътка въздух. Чух се със Станьо, който тръгваше от Асеновград.

Този участък от пътя бе сравнително натоварващ (нищо пред това, което ме чакаше), но бавно и славно наближавах Пещера. Времето обаче стана много задушно, започна да трещи, да свети - ясно идваше лятна буря. Дадох си зор и стигнах в Пещера преди да завали. Оказа се че пътя за Батак е в ремонт и филма ми ставаше много сложен. Трябваше да мина през летовището Свети Константин и пътя ми се удължаваше с 30 километра, а баира ставаше много стръмен. Беше 4 часа и започнах голямото катерене. Почивка, зор, почивка, зор и стигнах до летовището. Ето и малко иннформация за него:

Летовището “Св. Константин” се намира на 18км. западно от гр. Пещера на 1350м. надморска височина в гъста вековна борова гора. Създадено е през 1901г. с указ на цар Фердинанд. Има мек климат и много красива природа.

Наистина беше много, ама много готино, но нямаш време да се наслаждавам на природа, че ме чакаше още път. Изкачването бе наистина много криво, но към 7 и половина вече бях на равно и до язворската стена ми оставаха, не повече от 3 километра.

Свечеряваше се, и беше невероятно. Табуни с коне пасяха наоколо, а малките езерца покрай пътя отразяваха отиващото си слънце. Най-после в 8 и половина видях язовирната стена. Спрях там и хапнах един кренвирш с една филия хляб, защото цял ден не бях слагал залък в устата си, чух се с Рошо и останалите приятели (Станьо отдавна беше горе) за да ги видя кой къде е. Отидох при Рошо, хвърлих багажа и тръгнах към хижата за да видя кога ще започва концерта.

Горе беше половината Асеновград, докато се видя с тоя, с ония взе да става тъмно. Помолих едни познати пичове от Асеновград, които бяха с комби да вземат колелото на обратно, защото нямах желание да видя колело в следващите месеци, натоварих го и отидох да си купя нещо за ядене. Шока ми беше пълен като видях, че няма нищо за ядене, което аз ям. В смисъл храната беше много странна. Яка, екзотична, но не и храната, която аз бих ял и би ме заситила. Расти бъркаха с ръцете (не знам доколко измити) в купи с разни треви, които слагаха на тезгяха за продан, с гръмките табели "екологично чиста храна". Честно казано отсвирих марулите и тревите и им казах че не съм вегетарианец и какво биха ме посъветвали да си купя. И след тежки и мъчителни преговори и дипломация менюто ми за вечерта беше: Ръжена питка с кюфте от лещено семе и един резен домат. Направо се побърках. Но като няма какво да си купиш за ядене нормално... Хапнах, но честно казано трудно го преглъщах това. Горския ми се обади, да се видя с него, че щяха да излизат да свирят. Общо взето не мога да се сетя с кой съм се видял, понеже имаше пак казвам, супер много познати.

Тъкмо да започне концерта и сякаш небето се отвори - светкавици, гръмотевици, буря, дъжд. Ужас. Добре че хижата има огромно фоайе, то по-скоро конферентна зала, в която се набутаха супер много хора - може би 200-300 човека. Аз обаче бях толкова изморен, че разпънах чувала и заспах като пън.

На сутринта се поразтъпкахме, и решихме да тръгваме. Нещо не ни грабна фестивала, не знам защо. Станьо също беше малко разочарован. Не зарди организацията, а заради това, че тръгнахме на първа, без да имаме време да се огледаме, кой е тук, да седнем да пием по една ракия както му е приказката, а се получи много бързо всичко, а и този дъжд...

Тръгнахме на стоп, понеже след такива фестове е пълно с коли за навсякъде, и шанса да не те качи никой е нулев, та макар и с няколко коли през Доспат, Грохотно, Широка Лъка, Стойките, Чепеларе, разклона за Чудните мостове, към 4 следобед си бяхме в Асеновград, а аз отидох да си прибера колелото от познатите ми. Общо взето - "Гъз път да види"

Концерт във Зона51 и нощ на Иракли - 05/06.07.2008

2008-07-06T07:22:00.000-07:00

Сега като се замисля с какъв акъл сме тръгнали за Варна по средата на лятото, още повече че в този ден на час път от Варна бяха Manowar, не мога наистина да разбера. Във Варна обаче имаме много яки и верни фенове и тогава за миг не се поколебахме, газ на голфа и към морето.

Не помня дали бяхме само със Стойчо и Джоуни щеше да дойде по-късно от София, и дали минахме и на отиване през Иракли, но първите ми спомени бяха, че настроихме нещата и Жиката дойде с Любо (саксофониста) и този концерт щяхме да сме с брас.

Жоро (Crowfish a.k.a. крал кардинал) почваше концертите около 20:00 до към 22:00 заради малките, но тоя го започнахме по късно, и заради лятото разбира се.

Свирихме много (може би над 2 часа) но беше такава ужасна жега че бяхме целите мокри. Хората също не се спряха да танцуват и вътре беше сякаш на състезание по сауна. Помня че имаше доста силна група от Шумен - Добо, Дидо, Мартин и още народ - може би към 20 човека, дошли специално за концерта. Тук е момента да кажа че феновете ни в Шумен са изключително яки - текстовете се знаят на изуст, няма грам статичност на концерт, абе направо са ни едни от любимите и се надваме да свирим и в Шумен все някога.

Не си спомням много от самия концерт, имам само някакъв спомен че кабела ми се прецака и спрях за минута две. То имаше хора на сцената постоянно и кой ли не се разхождаше отгоре.

След концерта с Ламята се натоварихме на колите - ние с голфарата той с шкодата и газ към Иракли. Аз заспах, и се събудих в Обзор, където ядохме и си взехме бири и ром. След това на Иракли...

Времето хич не беше топло там, защото ние отидохме може би към 3 часа. Ламята лудия с дрехите така се отмаха във водата че направо изкара половината Черно море навън. Уж да пием ала бала пък мен ми се доспа и то много. Те обаче не ме оставиха да спя. Ламята само ми дърпаше чувала да стана да пия, ама как да стана като сили нямам.

На сутринта докато другите спаха нащраках няколко много яки кадъра, включително и огромните следи от комарска инвазия върху лицето на Стойчо :))

Другите се събудиха прибрахме нещата и преди да тръгнем се заприказвахме с един рокер уж ама той си беше някакъв клош дето уж бил от Пловдив, пък живял на Иракли и молеше Ламята да го закара до Варна. Той се нави, взехме си чао и газ към Асеновград, като по пътя (тази отсечка от 2 км, от главния път до Иракли видяхме стадо диви прасета - мъжки, женска и 4 малки).

Плажен футбол с "Обратен ефект" на Аспаруховия плаж във Варна - 11.06.2008

2008-06-11T00:46:00.000-07:00

Бяхме поканени на един фестивал на плажа в Аспарухово. Там е много готино място, уютно и почти скрито за разлика от централния плаж в града. Там има едно заведение "Red rock" а собственика е един много як пич - Цецо от Плевен. Та бяхме там да свирим на една сватба на едни наши фенове - за която ще пиша друг път. Малко стряскащо звучи да свирим на сватба, но повярвайте ми - това беше нещо изключително. Та след тази сватба Цецо явно ни се накефи много и реши да направим няколко свирения (сватбата, феста и Джулай). За самия фест той беше поканил няколко групи - Plastic Bo., някаква банда дето не се сещам вече как се казваха, бяха метъл с женски вокали, Обратен ефект и Кръпката с каскадьори (настоящите ODD Crew). Сцената беше на друго заведения, май пак на Цецо, но на около 50 метра на изток от "Red rock".

Отидохме следобеда, обадихме се на Живко (тромбониста ни за Източна България :)) и след като дойде направихме чека. Имаше около 2 часа до обявения стартов час за феста и затова решихме да поцъкаме футбол на плажа. Жиката изкара една топка и се грабнахме. Аз, Иван, Гошо, Петя (Селесте) и Жиката срещу Обратен Ефект (май цялата група). След оспорвана игра и феноменални намеси от страна на Петя (която между другото е адски чаровна и яка и заедно с това е мега луда, и на всичко отгоре работи в системата на МВР вече над 10 години) взехме мача с над 5 гола разлика. Обратен ефект навели глави, се примириха, че асеновградСКАта футболна бригада е с класи над тях, които тренират над мезетата и ракиите :)

Феста започна и първи бяха тази група с мацката. Не помня даже и какво свириха, май свириха прилично. Ние свирихме втори, беше много яко, и понеже Обратен ефект бяха със отделен сет барабани, когато за край свирихме Jump Around барабаниста им свири заедно с Гошо. Много як ефект се получи и хората се разцепиха. След това бяха загубилите мача алко/ска/рок герои Обратен ефект. Адски силен сет, кавъри на Judas, Motorhead, авторски песни - бе изобщо на цялата група ни са много любими, още доста отдавна, супер се получи че свирихме заедно, та даже и на футбол ги сгънахме.

Към края вече беше много яко. Ламята и Албена дойдоха, видяхме се с много познати, запознахме се с още хора. Последен беше Кръпката и заби в познатия стил. Смях, алкохол, лято, море, танци и блус.

Вече наближаваше сутринта и трябваше да ходим да спим, защото на другия ден имахме свирене в Бургас на някакво скейт състезание, за което ще пиша евентуално друг път. Гошо нещо го заболя ръката, май и се бяхме притеснили да не е разпънал някакво сухожилие, но всичко мина без проблеми.

Отидохме в едно китно хотелче, по пътя за Галата, на около 2 км от Аспарухово, което Цецо бе наел за нас и така приключи този фест и деня в който написахме футболната история на плажа в Аспарухово. :)

Брум Фест 2 - Стамболийски - 14. 06. 2003

2003-06-14T11:31:00.000-07:00

Стамболийски е бил винаги един от градовете в които сме свирили малко, но запомнящо се. Град малък, почти само къщи и фабрики, но град, в който имаше страшно много фенове. Музиката която те харесваха по неометъл ориентирана (тогава такова се слушаше). Освен многото фенове имаше и групи, една от която се казваше Брум. Имаше и още една - Илюзия (тя небеше изцяло от Стамболийски, но част от хората там бяха от града - Ейнджъла - вокал, и китариста, и няква мацка - клавир. Другите бяха Стойко - брат на Иван китариста на Smallman и Чефо - басиста на Smallman. Отворих такава скоба, защото именно от тази група се трансформира и настоящата Smallman).

Група Брум реши да направи фестивал със това име и този фестивал се получи страшно як. Сигурно ще намеря време да пиша и за първата част, но сега ще пиша за втората, която се случи 2 години след първата.

Наистина не помня кой ни се обади да ни покани на феста, мисля че беше някой от пичовете от Стамболийски, но ни стана много драго, понеже ние бяхме единствената група с по-различен стил, в смисъл по-лека ако може така да се каже. Тогава всичко бе на едно, хората бяха заедно, без да се делят на хиляда и седемстотин вида и подвида. Концертите, особено фестивалите бяха нещо много рядко и съответно посещаемостта бе много голяма. Бандите, които помня бяха Acidust, Dreadlockz, Smallman, Pointed K, Fyeld, Тва съм ние, Plastic Bo. (имаше и още май, ама не се сещам кои).

Тръгнахме за феста в супер странен вид. Коко черния беше се облякъл с бял костюм и червена риза и вратовръзка и щеше да играе нашия мениджър. Така се бяхме наговорили, даже си беше сложил ланците и си беше купил пури. Тръгнахме и големите бизнесмени ни спряха на околовръстното и на Стойчо го цепнаха 20 лева акт за превишена. Както и да е - стигнахме до стадиона. Там вече имаше бая народ от редиона. Много се зарадвах че видях скъпи приятели - Стъньо Геров от Пазарджик, Попа от Нова Загора, асеновградчани пак бяха над 50 човека. Стъньо беше с трабанта с розовия стикер Sick of it All :)

Първата група бе започнала. Не ги знам как се казваха, ама бяха без барабани, със дръм машина. Аз през това време имах тежък разговор с едно красиво момиче на тема любов и беша станала много сложна работата. Разговора приключи, че не исках да си развалям вечерта и отидох пред сцената където вече трябваше да се качваме.

Засвирихме и долу стана редовната патаклама (както се вижда на първата снимка). Херо, Зак, Попа и още няколко момчета направиха незабравими пируети от сцената, а понеже беше и сухо и направо се вдигна такава пушилка че не е истина. Тогава май нямахме много авторски - само "С теб" и "Самолет", но ги бяхме записали вече и сплита "Ways" щеше да се случи скоро, така че бяхе пратили песните на много приятели. Другото беше само кавъри. Последната песен беше "Take on me" на Reel big Fish и фиестата бе пълна. Жалко че нямам още снимки. Само тези дето съм като викинг с тая дълга коса и Ваньо дето прави скок за олимпийски игри направо.

След сета слязохме долу пред сцената, да св видим с приятели. Свириха и Smallman, за които това бе един от първите концерти. Направо си откъснахме главите със Стойко (за който споменах - брата на Иван от Smallman), а после на Pointed K също се сцепих, защото свириха някакъв кавър - май Killing in the name на RATM (тва почва да се превръща в Smoke on the Water) в съвременен вариант. Та на този кавър микрофона бе поет от Светльо, впоследствие заформил много яко хип хоп творчесвтво и известен на повечето фенове като Четката. На сцената след нашия сет имаше охрата, но късно.Промуших се през нея, взех засилка от 3 4 метра и изплющях мега брутален стейдж, даже взех с мен и кабела на Четката.

Много беше яко и винаги с кеф се сещаме и си говорим за тия отминали времена, в които бяхме приятели а не съперници. Надявам се и сега да е така, защото тези спомени наистина са нещо прекрасно и трябва да ги съхраним, заедно с добрите взаимоотношения между нас.

СПОМЕНИ ОТ КОНЦЕРТИ- Пловдив 21.07.2002, клуб “Пианото” (Американец подкрепи сцената в Пловдив).

2002-07-21T17:47:00.000-07:00

В началото на нашето съществуване като група единствения клуб за свирене на пънк ска или хардкор беше “Пианото” в стария град. Това се падаше избата на една възрожденска къща, заобиколена от градини, дървета, паважни улички и много дъх на старинна архитектура. Никой не предполагаше че точно това място сега, близо 10 години по-късно ще се превърне в “култово” в спомените на бандите и феновете, които бяха там по това време.

Нашето първо излизане извън Асеновград беше именно в Пианото. Беше началото на 2002 година, а публиката бе едва 70 или 80 човека (за тогава това бе наистина много малко). Логично бе обаче да е така, понеже никой не ни бе слушал, но стана супер як концерт (за него ще разкажа по-нататък).

Именно периода 2002-2004 беше така да се каже пик в развитието на сцената в Пловдив. Имаше да кажем по 1 концерт на месец, който включваше всички банди от Пловдив, Асеновград и Стамболийски. Тогава феновете бяха на 2 отбора – пънк ска хардкор и неометъл, за който основната банда за съпорт бяха AciDust – една велика банда, която остави след себе си зверски концерти и чиито фенове се вляха в последствие в други проекти – Гущера пее в Collapso (Които може да видите сега на A-D FEST IV) и Мишо, който е китара и вокал в Резервен План. Мацките могат да видят и Чефо, който пък от своя страна пуска музика в Строежа :)

След първия ни концерт за който стана дума, ни се обадиха пичовете от Nothing Left, да ни поканят да свирим заедно в Пианото на благотворителен концерт (благотворителен силно казано, просто се намери спонсор да плати наема на клуба) в който да участваме няколко банди. Ние разбира се веднага се съгласихме и концерта стана факт. Спонсор за него бе един тип – американец, който бе на командировка в Крумово – пича бе военен и слушаше хардкор и пънк и просто реши да направи жест към Сцената.

И така в жегата на юли още от ранния следобед по павираните улици на стария град, както и по парковте в близост до клуба гъмжеше от хора, награбили бири, менти, ракии, койъо се готвеха за концерта. Той мисля си беше дебют за две банди – Delate (които всички познаваме вече) и Linoleum – пълнк банда от Пловдив, композираща в духа на Blink 182 времето, дори издала демо (май го имам някъде в къщи) от което си спомням едно парче – skatebord is not a crime :) . Интересно бе че в бандата барабаниста бе мацка – Петя. Общо взето талантлива банда, но явно музиката за тях бе само тийнейджърско увлечение и около 2005 те прекратиха всякакви участия и май престанаха да свирят. Другите банди на концерта бяха “Развод” – не съм сигурен кой беше в тази банда – май Андрей, който сега е барабанист на “Пейчин болт”, Кубата – вокал на Headshot и Missing The Point за другите не се сещам. Те също имат едно записано парче. Помня че съм го слушал у Кубинеца и у Стефчо Мамута :) ))) Последната банда за която не съм споменал бяха Nothing Left (сайт на бандата) – те май бяха първата хардкор банда в Пловдив, и по онова време бяха вече със статут на “стари кучета”. Там свириха Цонев вокал, Хунджев – китара, другите не ги помня. Едно момче със странно име им беше басист – май Виктор Леви се казваше. Не помня. Та те се бяха свързали с този американец и бе станал концерта.

Всичко което помня бе, че концерта бе лудница – имаше може би над 200 човека, пот се лееше и от тавана, имаше стейджове от 4 метрови парапети, изобщо невероятна работа.